О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 50211 гр. София, 06.10.2022 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, второ отделение в закрито заседание на трети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА СОНЯ НАЙДЕНОВА
изслуша докладваното от съдия СОНЯ НАЙДЕНОВА ч.гр.д. № 3046/2022г.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК . Образувано е по частна касационна жалба на Н. В. В. чрез пълномощник адвокат Д. Б. от АК - Р., против определение № 269 от 12.07.2022 г. по в. ч. гр. д. № 177/2022 г. на ОС-Разград, с което е потвърдено определение № 24 от 16.06.2022 г. на съдия при вписванията при РС-Разград, с което е оставено без уважение заявление с вх. № 2769/2022 г. по описа на Служба по вписване /СВ/- Разград за вписване на искова молба от Н. В. срещу В. Г. по гр.д. № 886/2022 г. по описа на РС – Разград, с която се иска отмяна на договор за дарение на 3/4 идеални части от недвижим имот – поземлен имот с площ от 1252 кв.м. съставляващ имот № *, за който е отредено УПИ ** в кв. 18, заедно с построената в него полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 56 кв.м., с административен адрес [населено място], общ. Р.. С частната жалба се излага доводи за неправилност на обжалваното определение на въззивния съд, иска се неговата отмяна и връщане на делото за вписване на исковата молба. С приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди наличие на основанията по чл.280, ал. 1, т. 3 ГПК по поставени въпроси, така : 1. Може ли, до каква степен, и в какви случаи отказ от вписване на искова молба да прегражда и ограничава движението по дела, при които задължително се вписват искови молби?; 2. Следва ли да се прави отказ за вписване на искова молба единствено и само, когато исковата молба не отговаря на изискванията за идентификация на страни и имот или може да се направи отказ и в други случаи?; 3. Следва ли да се формализира изискване към страна по делото при очевидна невъзможност да се заплати държавна такса и посочи цена на иска в първоначална искова молба, при условие, че е обективно невъзможно за ищеца да заплати държавна такса и посочи цена на иска, тъй като не разполага и няма от къде без наличие на съдебно удостоверение да се снабди с данъчна оценка на процесния имот?; 4. Следва ли службите по вписвания вписванията и съдилищата да проявяват излишен формализъм и затрудняват упражняването на съдебните права на гражданите? В изложението се твърди обжалваното определение да е постановено в противоречие на съдебната практика и на ТР № 7/2012 г. по т.д.№ 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, също и че е очевидно неправилно. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, приема следното: Частната касационна жалба е допустима, подадена е от страна в процеса, в срока по чл.275, ал.1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивния съд. Н. В. чрез адв. Д. Б., е подала заявление с вх. № 2769/16.06.2022 г. в Службата по вписване/СВ/ – Разград с искане за вписване на искова молба от Н. В. срещу В. Г. по гр.д. № 886/2022 г. по описа на РС – Разград, с която се иска отмяна на договор за дарение на 3/4 идеални части от недвижим имот – поземлен имот с площ от 1252 кв.м. съставляващ имот № *, за който е отредено УПИ ** в кв. 18, заедно с построената в него полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 56 кв.м., с административен адрес [населено място], общ. Р.. С определение № 24 от 16.06.2022 г. на съдия по вписванията при РС – Разград е оставено без уважение заявление с вх. № 2769/16.06.2022 г. за вписване на исковата молба с аргумент, че приложената за вписване искова молба се различава от исковата молба, по която е образувано делото пред РС – Разград. По повод частна жалба от ищеца Н. В., въззивният съд с определение № 269 от 12.07.2022 г. по в. ч. гр. д. № 177/2022 г. на ОС-Разград е потвърдил определение № 24 от 16.06.2022 г. на съдия при вписванията при РС-Разград. Въззивният съд е приел, че определението на съдията по вписванията е правилно като краен резултат, но по изложените от въззивния съд собствени мотиви. Приел е, че на вписване подлежи искова молба, по която е образувано съдебното исково производство и по която е събрана дължимата държавна такса, каквото е законовото изискване на чл.12, ал.1 от Правилника за вписванията /ПВ/. В случая е приел, че на вписване подлежала както исковата молба от 17.05.2022 г. така и уточнението на исковата молба от 16.06.2022 г., с което уточнение се отстраняват нередовности на исковата молба - непосочване цената на иска, за което е било дадено указание от районния съдия. Прието е, че съгласно чл. 32а ПВ съдията по вписванията има право на преценка само за това дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, тоест преценката на съдията по вписванията е ограничена до това дали актът подлежи на вписване, съставен ли е в изискуемата форма и има ли предвиденото в ПВ съдържание. Прието е, че съдията по вписванията не следва да преценява дали има съответствие между подадената в съда искова молба и тази искова молба, представена със заявлението за вписване до СВ, но може и трябва да направи преценка, дали исковата молба въобще е била подадена до районния съд и дали по нея е била внесена дължимата държавна такса. И доколкото в случая данни за това не се съдържали в представените от Н. В. книжа със заявлението й до СВ - липсвали данни за входиране на приложената исковата молба в съда и такива за заплатена държавна такса по нея, тази липса на данни би могло да послужи като основание за отказ от вписване на така представената на СП искова молба, а не направената служебно констатация от съдията по вписване за разминаване в съдържанието на исковата молба по делото в РС-Разград и тази, представена пред съдията по вписване. Въззивният съд е приел още, че заявление с вх. № 2769/16.06.2022 г. до СВ – Разград, е подадено от ищцата Н. В., която е действала чрез пълномощника си адв. Д. Б.. Въззивният съд посочва, че в заявлението не е отразено, че пред съдията по вписванията се представя и пълномощно за представителство пред Агенцията по вписванията и службите по вписвания към нея. Приел е, че като не е представено пълномощно за представителство пред Агенцията по вписвания, не са изпълнени изискванията на чл. 32а, ал.1 ПВ. Приел е още въззивния съд, че подаването на заявление за вписване на акт, подлежащ на вписване, без прилагане на пълномощно за представителство пред Агенцията по вписванията, от своя страна неминуемо водело до постановяване на отказ за вписване, поради нередовност на заявлението за вписване, и поради липсата на правна възможност на съдията по вписванията да дава указания за отстраняване на констатираната нередовност. По изложените съображения определението, с което съдията по вписвания е отказал да бъде вписана исковата молба, е потвърдено от въззивния съд. Като взе предвид данните по делото, настоящият състав на ВКС намира следното по основанията за допускане на касационно обжалване: Частният жалбоподател не е формулирал в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК конкретен правен въпрос от значение за изхода на делото и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет, който въпрос да се преценява като решен в противоречие с практиката на ВКС и на ТР № 7/2012 г. по т.д.№ 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира такъв въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, при което касационният съд не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на делото от твърденията на касатора, както и от оплакванията му в касационната частна жалба, а разполага с възможността единствено въз основа обстоятелствената част на изложението да конкретизира, уточни и квалифицира посочения от касатора въпрос /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Непосочването на конкретен правен въпрос, чието разрешаване е обусловило изводите на въззивния съд, по отношение на който да се преценят допълнителните основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, е достатъчно основание за недопускане на въззивното определение до касационен контрол. Непосочването на такъв правен въпрос е и пречка да се установи противоречие със сочена от касатора съдебна практика на ВКС, и в частност ТР № 7/2012 г. Поставените от касатора въпроси по т.1 и т.3 в приложното поле на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, нямат връзка с решаващите изводи на съда за недопустимост на вписването на исковата молба, а има отношение към въпроси по движение на исковото производство по исковата молба, поради което няма белезите на правен въпрос от значение за настоящето производство, в което се преценява само законосъобразността на отказа на съдията по вписване. Ето защо въпроси 1 и 3 не е обусловил изводите на въззивния съд и по тях не може да се допусне касационно обжалване по смисъла на разясненията по т.1 ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК, което прави ненужно разглеждане дали е налице и допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК- да са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Поставените от касатора въпроси по т.2 и т.4 се отнасят до обхвата на преценката, която прави съдията по вписванията, респ. съда при обжалване на отказ за вписване на акт, при което имат отношение към делото. По отношение на тези въпроси, обаче, не е налице допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане касационно обжалване. Съгласно приетото в т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1 от 2009 на ОСГТК на ВКС, това основание за допускане на касационно обжалване е налице в няколко случая: когато по приложимия към конкретното дело въпрос няма правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия; когато е налице неясна правна уредба, което налага тълкуването на закона от ВКС или когато са настъпили промени в обществените условия или в законодателството, което налага промяна на вече даденото от ВКС тълкуване на закона. По въпросите за обхвата на преценката, която прави съдията по вписванията, и тези за задълженията на окръжния съд в производството по частна жалба срещу отказ да прецени дали са били налице всички необходими предпоставки за извършване на вписването, вкл. подаване на исковата молба в съда, внасяне на дължимата по нея държавна такса, отстраняване нередовностите на исковата молба преди вписването й, прилагане на пълномощно към искането за вписване като вид охранително производство, като тази преценката на въззивния съд се извършва независимо от оплакванията в частната жалба и независимо от мотивите за отказ на съдията по вписванията, е налице обилна съдебна практика на ВКС – както ТР № 7/2012 г. по т.д.№ 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, ТР № 6/2017 г. по т.д.№ 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС, така и други актове на ВКС (напр. определение № 110 от 14.06.2017 г. по ч. гр. д. № 2289/2017 г., Г. К., ІІ г. о. на ВКС, определение № 284 от 03.05.2019 г. по ч. т. д. № 2120/2017 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС, и други актове на ВКС, посочени в определението на ОС-Шумен), която съдебна практика се споделя от настоящия касационен състав, и по отношение на която не е налице основание да бъде променяна. Въззивният съд е процедирал в съответствие с правомощията си и е извършил цялостна проверка на процедурата по вписване. Ето защо не може да се допусне касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК и по поставените от касатора въпроси по т.2 и т.4. Не са налице и основание за служебно допускане до касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 2 ГПК . За да е налице очевидна неправилност на обжалваното решение като предпоставка за допускане на касационното му обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може съдът да я констатира при прочит на съдебния акт, без да е необходимо да прави преценка на събраните доказателства. Такава квалифицирана форма на неправилност в случая не се констатира. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 269 от 12.07.2022 г. по в.ч.гр.д. № 177/2022 г. на ОС - Разград. Определението е окончателно.
|