КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Р Е Ш Е Н И Е

№ 176
София, 02.07.2025г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение , в съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

при секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 123 по описа за 2023г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

"Съгласно легалната дефиниция, дадена в чл.3, т.35 от Регламент (ЕО) 910/2014г. на Европейския парламент и на съвета относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО, електронен документ е всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визален запис. В чл.46 от Регламента е предвидено, че правната сила и допустимостта на електронен документ като доказателство в съдебни производства не могат да бъдат оспорени единствено на основанието, че той е в електронна форма. Към даденото в чл.3, т.35 от Регламента определение на понятието електронен документ препраща и чл.3, ал.1 ЗЕДЕУУ.
Според чл.184, ал.1 ГПК електронният документ може да бъде представен възпроизведен на хартиен носител като препис, заверен от страната, и при поискване страната е длъжна да представи документа на електронен носител. Така представеният на хартиен носител документ има характера на препис на частен електронен документ.
В чл.591 ГПК е дадена уредбата на нотариалното удостоверяване на препис от представен на нотариуса документ. Извършеното по този ред нотариално удостоверяване представлява доказателство, че в деня на извършването му първообразът на документа е съществувал и е имал съдържанието на преписа, и дава възможност да се ползва доказателствената сила на първообраза. При извършване на удостоверяването нотариусът е длъжен да сравни преписа с първообраза и да отрази в удостоверяването от кого е бил представен документът, от който е снет преписът С оглед приравняването на частния електронен документ на частен писмен документ липсва основание за изключването му от приложното поле на нотариалното удостоверяване по чл.591 ГПК. В контекста на въпросите, обусловили допускане на касационен контрол, изложеното се отнася както до документите, съдържащи словесно изявление и несловесна информация, така и до тези, съдържащи само визуален запис. В разпоредбата на чл.184, ал.1 ГПК, предвиждаща възможността електронният документ да бъде предствен възпроизведен на хартиен носител като препис, заверен от страната, не са предвидени допълнителни правила относно преобразуването на електронния документ в хартиен препис, при спазването на които да се приеме, че е гарантирана идентичността на преписа с неговия електронен запис. Преписът на хартиен носител визуализира само част от електронния документ, но не съдържа информацията, която се извлича от метаданните и която е достъпна само когато документът е представен на електронен носител. С оглед спецификите и особеностите на електронния документ, отличаващи го от писмения документ, и доказателствената сила на нотариално удостоверения препис от документ, при извършване от нотариуса на удостоверяването по чл.591 ГПК разпечатката на електронния документ /възпроизведеният препис/ следва да съдържа и идентифицираща информация за материалния носител и начина, по който е извършено възпроизвеждане на документа, като напр. местонахождение на електронния запис с описание на носителя и др. Такава информация би дала възможност да се гарантира, че достъпът и възпроизвеждането на данните са извършени по начина, по който се е осъществило тяхното първоначално възпроизвеждане. Тъй като електронният документ има динамичен характер, даденото разрешение предоставя възможност на заинтересованата страна да обезпечи установяване на съдържанието на електронен документ към определен релевантен момент, когато електронният документ се намира на носител, който не е под контрола на страната и поради това съдържанието на документа може да бъде променено или документът да бъде изгубен.
По изложените съображения настоящият състав намира, че подлежат на удостоверяване на верността на препис от нотариус по реда на чл.591 ГПК частните електронни документи по смисъла на чл.3, т.35 от Регламент (ЕО) 910/2014г., в това число електронните документи, които съдържат в електронна форма визуален запис /изображение/.
Възможността частният електронен документ да съдържа и несловесна информация следва както от възприетото в чл.3, ал.1 ЗЕДЕУУ определение, така и от изричната разпоредба на чл.2, ал.2 от закона, според която електронното изявление може да съдържа и несловесна информация. Преценката дали несловесната информация в електронния документ представлява част от съдържанието на електронното изявление е винаги конкретна. Във всички случаи обаче не може да бъде отречена допустимостта като доказателствено средство в съдебно производство на електронен документ, отговарящ на дефиницията на чл.3, т.35 от Регламента."