КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 289
гр. София, 24.01.2025 год.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РАДОСТ БОШНАКОВА
като изслуша докладваното от съдия Р. Бошнакова к. ч. гр. дело № 2679 по описа на съда за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Д. Д. С. и Г. В. А., чрез процесуалния им представител, против определение № 2484 от 19.06.2024 г. по в. ч. гр. дело № 1069/2024 г. на Варненски окръжен съд (Варненски ОС). С последното е потвърдено определение от 27.05.2024 г. на съдия по вписванията при Служба по вписванията – гр. Варна за отказ да се впише влязло в сила решение за извършване на делба по чл. 353 ГПК по гр. дело № 7076/2022 г. на Варненски районен съд (Варненски РС).
Жалбоподателите твърдят, че обжалваното определение е неправилно. Излагат съображения, че въззивният съд е излязъл извън границите, очертани с определението на съдията по вписванията и въззивната жалба, тъй като липсата на удостоверение за данъчна оценка не е основание съдията по вписванията да постанови отказ, а и представянето му в случая не е необходимо, както и за неприложимост на разпоредбата на чл. 264, ал. 1 ДОПК при съдебна делба. Излагат, че искането за вписване не е за дела на съделителя „Еко Енерджи Могилино“ ЕООД, а за техния дял и те не са имали непогасени публични задължения. Искат отмяна на обжалваното определение и вписване на решение № 501 от 19.02.2024 г. по гр. дело № 7067/2022 г. на Варненски РС.
Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., след преценка на данните по делото и доводите на жалбоподателя, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна - с правен интерес да обжалва определението на въззивния съд, чрез процесуален представител въз основа на надлежно учредена представителна власт, поради което същата е процесуално допустима.
Охранителното производство е започнало по молба на жалбоподателите до СВп – гр. Варна с искане за отбелязване на влязло в сила решение № 501 от 19.02.2024 г. по гр. дело № 7067/2022 г. на Варненски РС за извършване на съдебна делба чрез разпределяне на имотите по чл. 353 ГПК между тях и „Еко Енерджи Могилино“ ЕООД, постановено по исковата молба, вписана в книгите за вписване с вх. № 18299, акт 78, том VI, дело 7486 от 13.06.2022 г. С решението на делбения съд в общ дял на съделителите (сега жалбоподатели) Д. С. и Г. А. са поставени два поземлени имота с идентификатор *** и *** по КККР на [населено място], общ. А., област В., с трайно предназначение на територията: земеделски, и начин на трайно ползване - нива. Представени са с молбата три преписа от акта – влязлото в сила на 13.03.2024 г. съдебно решение, чието вписване се иска, и нареждания за заплатена такса в размер на 43.33 лева.
Съдията по вписванията е отказал да извърши исканото вписване на основание чл. 264, ал. 1 във вр. с чл. 265 ДОПК поради установени от извършената от него по електронен път в Националната агенция за приходите (НАП) проверка по чл. 264, ал. 1 ДОПК на непогасени от съделителя „Еко Енерджи Могилино“ ЕООД публични задължения, подлежащи на принудително изпълнение.
За да потвърди с обжалваното определение отказа на съдията по вписванията по чл. 32а ПВп, въззивният съд е изложил съображения за неприлагане към молбата за вписване съгласно чл. 264, ал. 1, изр. 2 ДОПК на удостоверения за данъчна оценка на имотите, поставени в дял на жалбоподателите, необходими за установяване наличието или липсата на данъчни задължения, и установените при извършване на проверката по чл. 264 ДОПК от съдията по вписванията, дължима и при вписване на съдебно решение по извършване на делбата, имащо вещнотранслативни последици, публични задължения на съделителя „Еко Енерджи Могилино“ ЕООД, за които към молбата липсвали доказателства да са погасени по чл. 264, ал. 4 ДОПК. Съобразявайки изложеното и приетото тълкуване в ТР № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. дело № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, че нормата на чл. 129, ал. 2 ГПК е неприложима в производството по вписване на актове относно недвижими имоти, Варненски ОС е приел за правилен отказа на съдията по вписванията.
Преди да разгледа по същество частната касационна жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Допускането на касационно обжалване на определенията съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, което предпоставя с въззивното определение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил решаващите правни изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителните предпоставки от кръга на визираните в т. 1 - 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК – така т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, респективно да е налице вероятна нищожност или недопустимост, или очевидна неправилност на постановения въззивен съдебен акт.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателите поддържат наличие на специалния критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по правния въпрос за приложимостта на разпоредбата на чл. 264, ал. 1 ДОПК при вписване на съдебно решение за извършване на съдебна делба по отношение на имоти, поставени в дял на страни, които нямат непогасени публични задължения. Обосноват наличието му с липсата на съдебна практика по този правен въпрос след изменението на чл. 264, ал. 1 ДОПК с ДВ - бр. 36 от 2024 г., в сила от 03.05.2024 г. Релевират и очевидна неправилност по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК на въззивното определение поради произнасяне от въззивния съд при тежко нарушение на закона.
При гореизложените решаващи изводи в атакуваното определение касационното му обжалване следва да се допусне на поддържаното от жалбоподателите основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по правния въпрос, уточнен от касационната инстанция при условията на т. 2 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, за приложимостта на чл. 264, ал. 1, изр. 1 ДОПК при вписване или отбелязване на съдебни решения по извършване на съдебна делба чрез разпределяне на имоти по чл. 353 ГПК. Въпросът е обусловил решаващите изводи на съда за изхода по конкретното дело, поради което за атакуваното определение е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване. По него след изменението на чл. 264, ал. 1 ДОПК не е налице съдебна практика и отговорът му е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, което обуславя наличието и на специалната предпоставка.
По приложението на разпоредбата на чл. 264, ал. 1 ДОПК, в новата й редакция, е постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 100 от 13.01.2025 г. по ч. гр. дело № 4352/2024 г. на ВКС, II г.о., в което е прието, че разпоредбата на чл. 264, ал. 1 ДОПК, която е императивна, е приложима както при сделки за прехвърляне на право на собственост върху недвижими имоти, така и при съдебни решения по чл. 362 ГПК за обявяване на окончателен договор, защото те имат същия вещнопрехвърлителен ефект. Даденото в него тълкуване е обосновано и с целта на закона да се предотврати намаляване на имуществото на длъжниците за гарантиране събирането на подлежащите на принудително изпълнение публични задължения. Настоящият състав на касационни съд приема това тълкуване по приложението на чл. 264, ал. 1 ДОПК при вписване на съдебни решения по чл. 19, ал. 3 ЗЗД.
По въпроса, по който се допуска касационно обжалване в настоящия случай, отговорът следва да се даде при съобразяване на целта на въведените изисквания по чл. 264 ДОПК и същността на съдебната делба като специфичен способ за ликвидиране на състоянието на съсобственост, респективно на съдебното решение по нейното извършване с разпределяне на имоти по чл. 353 ГПК.
В новата редакция на разпоредбата на чл. 264, ал. 1 ДОПК, обнародвана в ДВ - бр. 66 от 2023 г., в сила от 03.05.2024 г., е предвидено, че прехвърлянето или учредяването на вещни права върху недвижими имоти или наследствени права, включващи недвижими имоти, включването на недвижими имоти или вещни права върху недвижими имоти като непарични вноски в капитала на търговски дружества, вписването на ипотека или особен залог се допуска след проверка, извършена от съдията по вписванията по електронен път в НАП, в резултат на която се установи, че прехвърлителят или учредителят на вещни права, съответно ипотекарният длъжник или залогодателят, няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение, публични задължения. Наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за недвижимия имот се удостоверява в данъчната оценка. По арг. от чл. 264, ал. 4 ДОПК при установени от съдията по вписванията задължения исканото вписване може да бъде извършено само след заплащане на публичните задължения или ако длъжникът писмено декларира, че е съгласен публичните му задължения да се погасяват от сумата срещу прехвърлянето или учредяването на вещното право и тази сума бъде внесена от последния в съответния бюджет, като извършените в нарушение на тези изисквания действия са непротивопоставими на държавата и общината, която се установя по реда и условията на чл. 216 ДОПК и правата на които се обезпечават с предвидена в чл. 265 ДОПК солидарна отговорност.
Изискванията на тези законови разпоредби, видно от тяхното систематично място в дял четвърти „Събиране на публични вземания“ и характера на посочените действия по чл. 264, ал. 1 ДОПК, за които те са приложими, имат за цел да гарантират събирането на установените публични задължения, подлежащи на принудително изпълнение, при извършване на действия, имащи за последица намаляването на притежаваното от длъжника недвижимо имущество. Допускането на посочените действия по прехвърляне на собствеността върху недвижимите имоти или по снижаване на тяхната стойност с учредяването на вещни права или обременяването им с тежести води до намаляване на притежаваното от длъжника недвижимо имущество, върху което може да бъде осъществено принудителното изпълнение за удовлетворяване на публичните вземания, респективно до значително затрудняване или осуетяване на възможността за събирането на установените публични вземания.
Съдебната делба е регламентирана като особено исково производство, което протича в две фази. В първата фаза на съдебната делба с решението по чл. 344 ГПК се установява наличието на съсобственост, а във втората фаза с решението по извършването й се прекратява установената имуществена общност между съделителите, чрез един от предвидените в закона способи. Именно с постановеното във втората фаза на делбеното производство и влязло в сила решение по извършване на делбата настъпва преобразуващото действие на упражненото потестативно право на делба, по силата на което съществувалата между съделителите имуществена общност се прекратява и се замества с отделни права на собственост върху отделни обекти, съразмерно на досегашните им дялове в съсобствеността.
Извършването на съдебната делба по начин, че всеки съделител да получи реален дял, е водещият принцип, уреден в чл. 69, ал. 2 ЗН и намиращ своето пълно проявление в извършването й чрез разпределяне на имотите между съделителите по чл. 353 ГПК. С влизане в сила решението по извършване на делба чрез разпределяне на имотите по чл. 353 ГПК настъпва вещнотранслативният ефект на конститутивния иск за делба и притежаваните от съделителите части от съсобствените имоти се трансформират в обособен/и имот/и, поставен/и в индивидуална собственост на всеки съделител (ППВС № 7 от 28.11.1973 г.), като стойността на получения от него реален дял може да съответства на дела му в прекратената имуществена общност или да не съответства, получавайки реален дял на стойност по-голям (водещ до увеличаване на притежаваното имущество) или по-малък от притежавания дял (водещ до намаляване на имуществото). Следователно вещнотранслативното действие, което проявява решението по извършването на делбата чрез разпределяне на имотите по чл. 353 ГПК е обхванато от понятието „прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти” по смисъла на чл. 264, ал. 1, изр. ДОПК. Всеки от съделителите, получаващ реален дял от имуществената общност, съвместява едновременно две качества – праводател (прехвърлител) на своите идеални части и приобретател на идеалните части на другия съделител. Когато съделителят е получил реален дял, стойността на който съответства или е по-голяма от дела му в прекратената имуществена общност, решението по извършването на делбата по чл. 353 ГПК няма за последица намаляване на имуществото на съделителя, при което именно с изискванията на чл. 264, ал. 1 ДОПК се цели осигуряване събирането на установените публични задължения. Държавният интерес при установяване на непогасени публични задължения на такъв съделител не се засяга с извършването на исканото действие, респективно не може да бъде защитен чрез отказа от вписването или отбелязването на съдебното решение.
При тези съображения, настоящият състав приема в отговор на поставения въпрос, че при вписване или отбелязване на съдебни решения по извършване на съдебна делба по чл. 353 ГПК установяването на непогасени публични задължения, подлежащи на принудително изпълнение, на съделител, получил реален дял на стойност съответна или по-голяма от дела му в прекратената съсобственост, не е основание за отказ на съдията по вписванията да допусне извършването му, т. е. чл. 264, ал. 1, изр. 1 ДОПК не намира приложение.
С оглед отговора на въпроса, обусловил допускането на касационното обжалване, въззивното определение се явява неправилно. Въззивният съд правилно е приел, че конститутивното съдебно решение по извършване на делбата по чл. 353 ГПК подлежи на вписване, но погрешно е приел, че установеното наличие на непогасени, подлежащи на принудително изпълнение, публични задължения само на съделителя „Еко Енерджи Могилино“ ЕООД представлява пречка за другите съделители Д. С. и Г. А. да поискат и да бъде извършено вписването му за получените от тях в изключителна собственост имоти. Съделителят „Еко Енерджи Могилино“ ЕООД е получил в реален дял имоти на стойност по-голяма от дела му в прекратената съсобственост, съществувала между съделителите в делбеното производство, поради което и при липсата на данни за обременяването му с тежести, не е налице намаляване на имуществото му, респективно осуетяване на възможността държавата да се удовлетвори чрез евентуалното му осребряване при установяване на непогасени публични задължения и затова наличието на такива само за него, но не и за другите съделители, не представлява пречка за допускане на исканото отбелязване на решението по вписаната искова молба.
Извършването на исканото действия в случая не се предпоставя и от прилагането към молбата на удостоверения за данъчна оценка на имотите, в която насока доводите на жалбоподателите са основателни. В случая предмет на исканото отбелязване е съдебно решение по извършване на делба чрез разпределяне на имоти по чл. 353 ГПК, представляващи земеделски земи. С него в общ дял на жалбоподателите са предоставени два поземлени имота с трайно предназначение на земеделски земи, за които липсват данни да са били застроени, а съгласно чл. 10, ал. 3 ЗМДТ те не се облагат с данък. Ето защо, изискването на чл. 264, ал. 1, изр. 2 ДОПК е неприложимо в случая и непредставянето на удостоверения за данъчна оценка за имотите по решението, получени в дял от жалбоподателите (съделители), също не може да послужи като основание за отказ.
В заключение обжалваното определение следва да бъде отменено като неправилно и вместо него, на основание чл. 278, ал. 2 ГПК - постановено друго, с което да бъде разпоредено отбелязване на съдебното решение по чл. 353 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2484 от 19.06.2024 г. по в. ч. гр. дело № 1069/2024 г. по описа на Варненски окръжен съд.
ОТМЕНЯ определение № 2484 от 19.06.2024 г. по в. ч. гр. дело № 1069/2024 г. по описа на Варненски окръжен съд и потвърдения с него отказ, обективиран в определение от 27.05.2024 г. на съдия по вписванията при Служба по вписванията – гр. Варна, за вписване на влязло в сила решение по извършване на делба по чл. 353 ГПК по гр. дело № 7076/2022 г. по описа на Варненски районен съд.
ДА СЕ ИЗВЪРШИ отбелязване по молба с вх. рег. № 016143 от 27.05.2024 г., подадена от Д. Д. С. и Г. В. А., на влязло в сила решение по извършване на делба по чл. 353 ГПК по гр. дело № 7076/2022 г. по описа на Варненски районен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 4037

София, 04.09.2025 година


Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 04.06.2025 година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дияна Ценева
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Милена Даскалова

разгледа докладваното от съдия Даскалова ч.гр.дело № 933/2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Н. П. Б., чрез адв. С. Х., срещу определение № 4033 от 27.02.2025 г., постановено по в. ч. гр. д. № 210/2025 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната му жалба срещу определение № 1556 от 10.12.2024 г. на съдия по вписванията при Софийски районен съд, с което е отказано поисканото със заявление вх. № 99364 от 10.12.2024 г. вписване на съдебно-разделителен протокол от 14.07.1983 г. по гр. д. № 11303/1982 г. по описа на Софийски районен съд, ведно с решение за допускане на съдебна делба от 12.11.1982 г., постановено по същото дело.
Касаторът обжалва определението като нищожно, недопустимо и неправилно с твърдения за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Сочи се основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. трето ГПК за допускането му до касационно обжалване. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен следния правен въпрос: Длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства, както и наведените в тази насока доводи и възражения на страните? Поддържа се , че по него съдът се е произнесъл в противоречие с решение № 60242 от 04.11.2021г. по гр.д. № 650/2021г. на ВКС, четвърто г.о. и решение №222 от27.03.1018г. по търг. д. № 505/2017г. на ВКС, второ т.о.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване, приема следното:
Частната касационна жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 276, ал.1 ГПК, от страна по делото с правен интерес от обжалването, срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт.
Охранителното производство е започнало по молба на Н. Б., който е поискал вписване на съдебно-разделителен протокол от 14.07.1983 г. по гр. д. № 11303/1982 г. по описа на СРС, ведно с решение за допускане на съдебна делба от 12.11.1982 г., постановено по същото дело, с който на наследодателите му Н. Т. Ц. и И. М. Ц. е възложен в дял следният недвижим имот: източната половина от сграда-близнак, находяща се в [населено място], кв. Г., със застроена площ от 49,67 кв.м. на първия етаж и 49,67 кв.м. на втория етаж, заедно с таванско подпокривно пространство и мазе със застроена площ от 9,02 кв.м., заедно с гараж в сградата със застроена площ от 12,50 кв.м., заедно с 50% идеални части от общите части на сградата, заедно с 50% идеални части от общите части на дворното място, в което е построена сградата, цялото с площ от 850 кв.м., съставляващо парцел *** в кв. ***по плана на кв. Г., [населено място].
Съдията по вписванията е постановил отказ за вписване, приемайки че представеното решение по допускане на делбата не е от категорията на подлежащите на вписване актове на основание чл. 4, б. "а" ПВ вр. с пар. 1 ДР на ПВ. Съдебно-спогодителният протокол подлежи на вписване съгласно чл. 4, б. "г" ПВ, но допуснатата явна фактическа грешка не може да се установи от вещо лице извън съдебното производство. Също така не е представено удостоверително изявление за липса на данъчни задължения за имота с оглед изискването на чл. 264, ал. 1 ДОПК.
За да потвърди отказа, въззивният съд е изложил мотиви, че съгласно чл. 4, б. „а“ от Правилника за вписванията, в редакцията преди изменението с ДВ бр. 5/16.01.2001 г., на вписване подлежат всички актове, с които се прехвърля правото на собственост /продажба, дарение, замяна, даване вместо изпълнение, отчуждаване срещу задължение за гледане и хранене и др./ или с които се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право /право на ползване, собственост върху постройка и др./ върху недвижим имот. Задължението за вписване на актове, с които се признават такива права, е установено с измененията, обнародвани в ДВ бр. 5/16.01.2001г., а съгласно пар. 1 от ПР на Правилника за вписванията разпоредбите на чл. 4 и чл. 11 не се прилагат спрямо актове, извършени преди датата на влизане на този правилник в сила, ако тия актове по досегашните разпоредби не са подлежали на вписване, какъвто е разглежданият случай.
По основанията за допускане на касационно обжалване:
Не са налице сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 2, предл. първо и второ ГПК за допускане на касационното обжалване: Няма вероятност определението да е нищожно или недопустимо. Същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна жалба и без да е имало процесуални пречки за разглеждането на тази жалба.
Налице е основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения правен въпрос, касаещ задължението на въззивният съд да обсъди всички доводи на страните, както и събраните по делото доказателства, като разрешен в противоречие с практиката на ВКС . Според трайната практика на ВКС, вкл. и цитираната от касатора, въззивният съд е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, да изложи мотиви защо приема едни доказателства, а отхвърля други и да обсъди всички доводи на страните по предмета на спора. Настоящият състав напълно споделя тази практика. Това задължение на съда произтича и от разпоредбите на чл. 12 и чл. 235 ГПК, според които съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, подлежащи на установяване, като обсъди всички относими доказателства и доводите на страните.
В случая въззивният съд при произнасянето си не е съобразил, че в заявлението си Н. Б. е посочил, че иска да бъде вписан съдебно-разделителен протокол от 14.07.1983 г. по гр. д. № 11303/1982 г. по описа на СРС, самостоятелно или заедно с решение за допускане на съдебна делба от 12.11.1982 г., постановено по същото дело, като в жалбата си против постановения отказ е уточнил, че обжалва отказа за вписване на съдебно- разделителния протокол и не обжалва отказа за вписване на решението по допускане на делбата. В резултат на този пропуск въззивният съд е изложил мотиви, относими към допустимостта на вписването на решението по допускане на делбата, а не към съдебно – разделителния протокол. Последният е акт, подлежащ на вписване предвид разпоредбата на чл. 112, б. „г“ ЗС в редакцията й след измененията, обн. с ДВ. бр. 87 от 08.11.1974 г., предвиждаща, че подлежат на вписване договорите за делба на недвижими имоти, както и съдебно-разпределителни протоколи относно такива имоти. Вписване на съдебно-разделителните протоколи относно недвижими имоти е предвидено и с чл. 4, б. „г“ от Правилника за вписванията.
Като краен резултат обжалваното определение е правилно.
Според. чл. 6, ал.3 от Правилника за вписванията, когато недвижимият имот се намира в район с одобрена кадастрална карта, описанията се извършват съобразно данните по чл. 60, т. 1 - 7 от Закона за кадастъра и имотния регистър. В тези случаи към акта се прилага скица, скица-проект, схема или схема-проект, издадени от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, или нотариално удостоверени преписи от такива.
В молбата, въз основа на която е образувано охранителното производство, е посочено, че парцел *** по действащата кадастрална карта е заснет като поземлен имот с идент. ***и поземлен имот с идент. ***. От приложените скици на двата поземлени имота, издадени от АГКК, се установява, че поземлен имот с идент. ***е идентичен с парцел ***, а поземлен имот с идент. ***е идентичен с парцел ***.
Представена е комбинирана скица, изготвена на основание чл.16, ал.3 ЗКИР от правоспособно лице по кадастъра, видно от която парцел *** по отменения регулационен план попада в границите на парцели *** и *** в кв. ***по действащия регулационен план на [населено място], кв. Г..
От горните скици не се установява идентичност на поземлен имот с идент. ***и поземлен имот с идент. ***с парцел ***, в който е изградена източната половина от сграда-близнак, поставена в дял на наследодателите на молителя съгласно делбения протокол, чието вписване се иска, предвид на което и исканото вписване не може да бъде извършено поради неспазване изискването на чл.6, ал.3 от ПВ – за този имот не е представена скица от кадастралната карта.
Поддържаното в частната жалба, че в дял на наследодателите му е поставена източният близнак от сграда, намираща се в парцел *** /погрешно посочен като ***/ , не може да обоснове извод за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Относно обхвата на проверката, извършвана в производството по вписвания са дадени разяснения в т.6 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГТК и тя се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. В това производство не може да се поправят допуснати грешки в представения за вписване акт или последният да бъде тълкуван.
Неоснователни са доводите, че от приложеното удостоверение, издадено от правоспособно лице по кадастъра, се установява, че парцел *** от кв.***от стария КРП е идентичен с парцел ***, кв. ***, описан в протокол по гр.д. № 11303/1982 г. на СРС. Според чл. 56, ал.1 от ЗКИР правоспособни лица по кадастър могат да подпомагат службите по геодезия, картография и кадастър при административното обслужване на потребителите на кадастрална информация за териториите с одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри, като предоставят на хартиен носител документите по чл. 55, ал. 2, получени чрез отдалечен достъп до информационната система на кадастъра. Чл. 55 ЗКИР регламентира извършването на услуги от АГКК по издаване на официални документи и справки с данни от кадастралната карта и кадастралните регистри, като в чл. 55, ал.2 съдържа изброяване на тези документи - скици, схеми, скици-проекти, извлечения от кадастралната карта и/или кадастралните регистри, удостоверения и др. В случая представеното удостоверение не съставлява възпроизведен на хартиен носител документ по чл. 55, ал. 2 ЗКИР, получен чрез отдалечен достъп до информационната система на кадастъра, а съдържа извод на изготвилото го лице, който извод, видно от мотивната част на удостоверението, е направен след проверка на кадастралните и регулационните планове. Ето защо и същото няма силата на официален документ, каквато на основание чл. 56, ал.2 ЗКИР имат документите по чл.56, ал. 1 ЗКИР, предоставени от правоспособните лица по кадастър на хартиен носител и съответно въз основа на него не може да бъде направен извод за твърдяната идентичност.
В заключение се налага извод, че не са налице предпоставките за вписване на съдебно- спогодителния протокол - не е изпълнено изискването на чл.6, ал.3 от ПВ, както и не е представено удостоверение по чл.264, ал.1 от ДОПК - приложените удостоверения са за поземлени имоти с идентификатори ***и ***, но не и за имота описан в съдебно- спогодителния протокол, предвид на което и обжалваното определение следва да бъде оставено в сила.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 4033 от 27.02.2025г. на Софийски градски съд по в. ч. гр. д. № 210/2025 г.
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 4033 от 27.02.2025 г. , постановено по в. ч. гр. д. № 210/2025 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.