О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №343
гр. София,16.05.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. Р.
ЧЛЕНОВЕ: Т. К.
К. Н.
като изслуша докладваното от К. Н. ч. т. д. N 1478 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу определение № 5 от 27.12.2012г., постановено по ч. гр. д. № 55/2012г. от С. окръжен съд, с което е потвърдено определение № 5/ 27.12.2012г. на съдията по вписванията при Районен съд- Е.П. за отказ да впише пристъпване към изпълнение върху недвижими имоти от заложено търговско предприятие на [фирма].
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, като на това основание иска отмяната му. Поддържа, че въззивната инстанция неправилно е приела, че пристъпването към изпълнение върху търговско предприятие, предмет на особен залог, не подлежи на вписване в имотния регистър, когато в активите на предприятието са включени недвижими имоти. Позовава се на разпоредбата на чл.22а от Правилника за вписванията, съгласно която вписването на залог върху търговско предприятие се извършва по разпореждане на съдията по вписванията от службата по вписванията, в чийто район се намира имот, включен в активите на заложеното търговско предприятие, чрез подреждане в книгата по чл.33, б.„д” ПВ на удостоверението за вписване на залога в търговския регистър, съответно на удостоверенията за последващи вписвания, от което извежда извода, че се предвижда вписване на два вида обстоятелства - първо, относно първоначалното вписване и второ, по отношение на всички последващи допълнителни вписвания. Сочи се, че пристъпването към изпълнение се явява именно последващо действие спрямо първоначалното вписване на особения залог, поради което същото се извършва съобразно закона чрез последващи вписвания в съответните регистри. Допълнителни аргументи се черпят и от разпоредбите на чл.21, ал.1 и ал.3 ЗОЗ, съгласно които търговският регистър се явява първичен регистър за залога на търговско предприятие, като с оглед противопоставимост на залога върху отделните елементи на съвкупността, е предвидено отделно и допълнително вписване на залога в съответните вторични регистри в зависимост от вида на вещите, представляващи елементи на търговското предприятие- по отношение на движимите вещи и вземанията – в ЦРОЗ, а по отношение на недвижимите имоти- в съответната Служба по вписванията по местонахождението на имота. Твърди се, че разпоредбата на ПВ противоречи на тази по чл.32, ал.3 вр. чл.21, ал.3 ЗОЗ, поради което на основание чл.15, ал.3 ЗНА, приложение следва да намери по-високия по степен нормативен акт. Излага доводи, че вписването в търговския регистър за пристъпване към изпълнение при залог на търговско предприятие не е достатъчно за известяване на третите добросъвестни лица, тъй като при сделки с недвижими имоти те правят проверки в имотния, а не в търговския регистър. Подчертава се, че искането, с което е сезиран съдията по вписванията е за вписване на пристъпване към изпълнение на заложеното търговско предприятие като съвкупност, а на върху негови отделни активи, като те са посочени единствено с цел индивидуализиране на имотите, влизащи в състава на търговското предприятие, с цел противопоставимост по чл.21, ал.3 ЗОЗ.
Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК вр. чл.274, ал.3 ГПК с твърдението, че атакуваното определение съдържа произнасяне по значимия за спора въпрос, обусловил правните изводи на съда по конкретното дело-
„Подлежи ли на вписване в книгата по чл.33, б.”д” от Правилника за вписванията пристъпването към изпълнение върху заложено търговско предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, при предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на частния касатор, приема следното:
Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди определението на съдията по вписванията, въззивният съд, след като е приел, че въпреки известното противоречие в обстоятелствената част и петитума на молбата, доколкото е уточнено, че исканото действие следва да се извърши чрез подреждане на представеното удостоверение в книгата по чл.33, б. „д” ПВ, който ред е предвиден само за вписванията, но не и за отбелязванията, предметът на сезиране е искане за вписване на пристъпване на изпълнение върху заложено търговско предприятие [фирма], като съвкупност, и на посочените в молбата негови активи, като е направен извода, че тези действия не подлежат на вписване. Посочено е, че съгласно чл.2 от ПВ, вписването, отбелязването и заличаването се допуска само за случаите, които са предвидени изрично в законите или в този правилник, което изискване не е изпълнено по отношение на обстоятелствата, чието вписване в имотния регистър се иска, тъй като то не е предвидено изрично, нито в правилника, нито в специален закон. На основание чл.26, ал.3, т.4 ЗОЗ и по арг. на чл.21, ал.2 ЗОЗ, пристъпването към изпълнение върху заложено търговско предприятие подлежи на вписване търговския регистър, но не и в имотния регистър, поради което не е налице хипотезата на чл.2 ПВ. Според решаващия състав, императивният характер на нормата и изчерпателното изброяване на подлежащите на вписване актове, правилата на ЗОЗ не могат да се приложат за вписване в имотния регистър на обстоятелствата относно залога на търговското предприятие, като липсва разпоредба, по силата на която обстоятелствата, вписани в регистрите по ЗОЗ, задължително да се вписват и в имотния регистър. Въз основа на граматическо тълкуване на разпоредбата на чл.22а, ал.1 ПВ е изведено, че единствено вписването на залог върху търговското предприятие, но не и на други обстоятелства, подлежи н вписване в имотния регистър. Посочено е, че удостоверенията за последващи вписвания са годни алтернативни основания за вписване на залог на търговското предприятие, без да обосновават необходимостта от самостоятелно вписване на отразените в тях обстоятелства. Направен е извод, че необходимостта от публичност на пристъпването към принудително изпълнение се осигурява, съгласно чл.26, ал.3, т.4 ЗОЗ, чрез вписването на това обстоятелство в търговския регистър, като след получаването на съобщението по чл.33, ал.1 ЗОЗ, търговецът- залогодател е лишен от правото да се разпорежда със заложеното имущество – чл.9, ал.4 ЗОЗ, а след назначаването на управител, какъвто е настоящият случай, търговецът не може да упражнява правата си върху търговското предприятие- чл.46, ал.4 ЗОЗ, което защитава правата на заложния кредитор и на третите лица. На последно място, се сочи, че при пристъпване към изпълнение върху търговското предприятие като съвкупност, с оглед алтернативният характер на хипотезите по чл.46, ал.1 ЗОЗ, това изключва възможността за пристъпване към изпълнение върху отделни недвижими имоти, включени в активите на предприятието, поради което и в частта за пристъпването към принудително изпълнение върху отделни активи на заложеното търговско предприятие, молбата е неоснователна.
Настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Поставените от частния жалбоподател въпрос е обхванат от предмета на конкретното дело и е обусловил решаващите изводи на въззивния съд при потвърждаване на отказа за вписване на пристъпване към изпълнение по отношение на недвижими имоти, включени в търговското предприятие, върху което е учреден особен залог, поради което е осъществена общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол.
По формулирания от частния касатор въпрос е налице задължителна практика на ВКС по чл.274, ал.3 от ГПК, служебно известна на настоящия състав - определение № 330/ 08.05.2013г. по ч.т.д. № 1476/2013г. на ВКС, I ТО, според която не съществува „обща възможност” по чл. 22а ПВ за вписване в във водения от Агенцията по вписванията регистър „на допълнителни обстоятелства относно залога на търговско предприятие”, тъй като вписването на обстоятелство, неподлежащо на вписване в този регистър е нищожно и не поражда действие, вкл. и предвид липса на компетентност за извършването му от органа, оправомощен да води този регистър, като третите лица не са длъжни да правят проверка във всички възможни регистри. Изложени са съображения, че от гледище на правната симетрия – като тълкувателен способ, приложим и в материята на особените залози, на действието „пристъпване към изпълнение” съответства „изоставяне на изпълнението”. Изрично разпоредбите на чл. 13 и чл. 15 от Правилника за устройството и дейността на Централния регистър на особените залози предвиждат, че във формата на отделни образци на заявление (съответно с номера 5 и 7) следва да се посочват подлежащите на вписване обстоятелства относно пристъпването към изпълнение и относно изоставянето на изпълнението по реда на специалния ЗОЗ. За тези две противоположни по насоченост юридически действия, подлежащи на вписване в Централния регистър на особените залози, не съществува конкретна законова повеля да бъдат отразени и в регистъра по ПВ – по партидата на конкретните недвижими имоти, включени в активите на заложено по реда на ЗОЗ търговско предприятие. От значение за публичността на имотния регистър би била евентуална последваща продажба на същото търговско предприятие като съвкупност от права /вкл. върху въпросните недвижими имоти/, задължения и фактически отношения. Но самото пристъпване към изпълнение, както и възможността последното да бъде изоставено, не се отразяват върху заварения статус на съответния недвижим имот в имотния регистър.
Обжалваното въззивно определение е постановено в съответствие с посочената задължителна практика на ВКС, която се споделя от настоящия състав.Наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК изключва възможността за осъществяване на останалите релевирани допълнителни предпоставки по чл.280, ал.1 т.2 и т.3 ГПК, поради което съдът не ги обсъжда.
Предвид изложеното, настоящият състав приема, че в случая не са налице изискванията на закона за достъп до касационен контрол.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 5 от 27.12.2012г., постановено по ч. гр. д. № 55/2012г. от С. окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.