О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 498
С., 12.06.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на пети юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 385/2011 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от ЧСИ Т. К., рег. № 815, с район на действие ОС [населено място] против определение № 561 от 05.04.2011 г. на Плевенски окръжен съд, постановено по ч. гр. д. № 271/2011 г. Със същото e оставена без разглеждане като процесуално недопустима жалбата му срещу определение № 14/25.02.2011 г. на съдия по вписванията при РС [населено място], с което е отказал да заличи наложената възбрана по изп. д. № 20088150400560.
Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно. Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт, ведно с произтичащите от това правни последици.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Същата е процесуално допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и провери данните по делото, приема следното:
С определение № 14/25.02.2011 г. съдия по вписванията при РС [населено място] е отказал да заличи наложената възбрана по изпълнително дело № 20088150400560, по описа на ЧСИ Т. К., тъй като не е внесена дължимата държавна такса в размер на 10 лв., съгласно чл. 3 от Тарифа за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията. Този съдебен акт е обжалван от ЧСИ пред ОС [населено място], който с определение № 561 от 05.04.2011 г. по ч. гр. д. № 271/2011 г. (предмет на настоящото производство) е оставил без разглеждане частната жалба, като процесуално недопустима. Съдът е приел, че ЧСИ не е сред лицата, легитимирани да обжалват отказите на съдиите по вписвания.
Обжалваното определение е правилно.
Съгласно чл. 572 ГПК страни в нотариалното производство (каквото е и производството по вписвания, отбелязвания и заличавания) са лицата, от чието име се иска извършване на нотариалното действие. Участващи в нотариалното производство са лицата, чието лично изявление нотариусът удостоверява. ЧСИ е лице, на което държавата възлага принудително изпълнение на частни притежания, като неговите правомощия се регламентирани в Раздел ІІ от ЗСЧИ, както и в глава 38, част V ГПК. Сред тях не е предвидено обжалването на отказите на съдия по вписванията да заличи вписана забрана, за което легитимацията принадлежи на взискателя. Безспорно в правомощията на съдия изпълнителя е да поиска заличаване на вписана възбрана, с оглед разпоредбата на чл. 433, ал. 2 ГПК, но това му правомощие не означава че има правото да обжалва отказа на съдията по вписвания. В този смисъл са:
определение № 215/26.05.2011 г. по ч. гр. д. № 103/2011 г. на ВКС, І ГО;
определение № 56/14.02.2011 г. по ч. гр. д. № 14/2011 г. на ВКС, ІІ ГО;
определение № 260/07.06.2011 г. по ч. гр. д. № 41/2011 г. на ВКС, І ГО и др., постановени по реда на новия ГПК. Всичко изложено дотук налага извода, че подадената от ЧСИ частна жалба срещу отказа на съдия по вписванията е недопустима, с оглед на което правилно същата е оставена без разглеждане от въззивния съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 561 от 05.04.2011 г. на Плевенски окръжен съд, постановено по ч. гр. д. № 271/2011 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: