КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА http://inscribe.free.bg/cgi-php/phpbb3/ |
|
Проект на ЗИД на ЗСВ http://inscribe.free.bg/cgi-php/phpbb3/viewtopic.php?f=23&t=289 |
Страница 1 от 2 |
Автор: | Димитър Каранедев [ 20 Апр 2010, 10:25 ] |
Заглавие: | Проект на ЗИД на ЗСВ |
Текст на проекта - ТУК Пълен текст на закона с предлаганите изменения и допълнения ТУК |
Автор: | Дора Манолова [ 21 Апр 2010, 09:44 ] |
Заглавие: | Re: Проект на ЗИД на ЗСВ |
Ето моят скромен коментар: - в чл. 77 нещо, което ми прави впечатление на пръв поглед, е това, че от една страна за службите по вписванията се предвижда отделен закон, а от друга има регламентация и в ЗСВ. Дали не е най-удачно цялата регламентация да е в ЗСВ, защото другото може да е опасно - в чл.158 се предлага заличаване на СВ, но никъде другаде не е регламентирана клевата на съдиите по вписванията-идеята е да няма такава или да полагат клетва като съдия по чл.155 -чл.30, т.3 се добавят-защо? След като те са регламентирани като съдии в 163 т.5. струва ми се, че се стига до объркване дали за съдиите по вписванията важат само разпоредби, където те фигурират изрично или всички, които се отнасят до съдия изобщо. -В чл.172 липсват провомощия на ръководителя-какво прави той, защо се назначава - за атестирането на СВ важат общите критерии за това на чл.198 или само специфичните - в чл. 283 би следвало да не се заличава чл.162, а да се добави към него и чл.164 - чл.291 не е ли в противоречие с атестирането |
Автор: | Димитър Каранедев [ 04 Юни 2010, 13:22 ] |
Заглавие: | Re: Проект на ЗИД на ЗСВ |
03-06-2010 г. Министерство на правосъдието предлага промени в Закона за съдебната власт Цитат: В Министерството на правосъдието е изготвен проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, който /заедно с придружаващите го мотиви/ е публикуван на интернет-страницата на институцията на адрес http://www.justice.government.bg. До 17 юни 2010 г. МП очаква писмени становища и предложения по публикувания проект на електронен адрес: pr@justice.government.bg, факс: 981 91 57 или в деловодството на МП на ул.”Славянска” №1. Работата по проекта продължава и след окончателното му изготвяне отново ще бъде публикуван на сайта на МП за обсъждане. Основните изменения и допълнения се отнасят до уредбата на конкурсите и атестирането на съдиите, прокурорите и следователите. Практиката по прилагането на сега действащия ЗСВ показва липсата на механизъм за проверка на нравствените качества на новоназначените и на работещите в съдебната власт магистрати. Формалното провеждане на атестирането само по повод явяването на конкурс води в повечето случаи до приблизително еднакви комплексни оценки за работата на магистрати, като в същото време дейността им не дава желания резултат. Настоящият проект предлага ефективна регулация на атестирането и конкурсите: атестиране да се провежда само в два случая – за придобиване на несменяемост и периодично - на всеки две години. Предлага се атестирането да стане постоянен процес, който да дава актуална информация за професионалното развитие на магистратите. Проектът предвижда кариерното израстване на магистратите и изборът на административни ръководители да бъдат обвързани и с реална оценка на нравствените им качества. Тази оценка вече ще се базира върху конкретно посочени източници на информация, които да позволят на ВСС да подложи на преценка притежаваните от всеки магистрат нравствени качества. По отношение на кариерното израстване на магистратите и при назначаването на административни ръководители, се предвижда по-голяма откритост на конкурсната процедура. Заемането на свободните длъжности в съдебната власт ще се извършва чрез децентрализиран конкурс. Поради своята продължителност настоящата централизирана процедура оставя длъжностите незаети за дълги периоди и създава проблеми за функционирането на системата, поради което е силно критикувана от действащите магистрати. Предлаганата децентрализация при конкурсите ще съкрати сроковете за провеждането им и ще намали влиянието на формалния административен подход при кариерното израстване на магистратите. В законопроекта са залегнали промени по отношение допълване на правомощията на ВСС, които да му позволят по-ефективно да управлява процесите в съдебната система чрез механизми за обективна оценка на натовареността на магистратите и на органите на съдебната власт като цяло. Предвиждат се промени, свързани с излагането на подробни мотиви на решенията на ВСС, с които се извършват назначенията в съдебната система. Повишават се изискванията за заемане на ръководна длъжност в органите на съдебната власт Законопроектът предвижда изборът на административни ръководители да се извършва с явно гласуване. Само главният прокурор, председателят на Върховния касационен съд и председателят на Върховния административен съд ще се избират с тайно гласуване, в съответствие с нормите на конституцията. Заместниците на административните ръководители няма да имат мандат, за да се разгърне докрай принципът на екипност при управлението на органите на съдебната власт. Повишават се изискванията за избор на главния инспектор и инспекторите от Инспектората към ВСС. Предвиждат се и изменения по отношение младшите съдии и младшите прокурори, които ще се назначават на тези длъжности не веднага след конкурса, а след успешно приключване на задължителния курс на обучение в Националния институт на правосъдието. 03-06-2010 г. - Проект на Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт 03-06-2010 г. - Мотиви към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт |
Автор: | Русе [ 17 Юни 2010, 14:39 ] |
Заглавие: | Re: Проект на ЗИД на ЗСВ |
СТАНОВИЩЕ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА ПРИ РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ ОТНОСНО ПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ Промените в ЗСВ относно статута на съдиите по вписванията предвиждат прехвърляне на всички правомощия по отношение на тях от Министъра на правосъдието на ВСС. Считаме това за напълно оправдано предвид факта, че съдиите по вписванията винаги са били част от съдебната система, макар и не магистрати. По този начин най – накрая ще се избегне дуализма при уредбата на статута и функциите на съдиите по вписванията. Забелязваме обаче, че заложената идея в законопроекта, не е проведена докрай и предложените промени са чисто механични от типа „думите ~Министъра на правосъдието~ се заменят с ~ВСС~”. Съществува празнота относно уредбата на атестирането и кариерното израстване на съдиите по вписванията. Одобряваме като цяло въвеждането на инспектор – съдии по вписванията. Същевременно обаче не споделяме идеята инспекторите да се избират от общото събрание на Асоциацията на съдиите по вписванията. Тази асоциация е независимо, доброволно, професионално сдружение на съдиите по вписванията за защита и съдействие на техни професионални, интелектуални, културни, социални и материални интереси. В пълно противоречие със същността и целите на асоциацията е, тя да се превръща в коректив на работата не само на своите членове, а и на нечленове, както се подразбира в законопроекта. Нашето мнение е, че инспекторите – съдии по вписванията трябва да се предлагат от председателите на районните съдилища и да бъдат обособено звено от Инспектората към ВСС. С оглед правомощията на председателя на районния съд да ръководи и контролира работата на съдиите по вписванията, считаме за напълно обосновано той да може да преценява кой съдия по вписвания има достатъчно професионален опит, за да може да изпълнява длъжността инспектор. Освен това считаме, че срокът от три години по чл. 292а, ал. 3 от законопроекта може да бъде намален на две години, с оглед по – регулярно подновяване на състава на инспекторите. Предвид гореизложените аргументи предлагаме следните промени: - Текстът на чл. 292а, ал. 3 от законопроекта да има следната редакция: „Инспектор – съдии по вписванията се включват в списъка на инспекторите в Инспектората към ВСС по предложение на председателите на районните съдилища за срок от две години. Одобряването на списъка става със заповед на главния инспектор от Инспектората към ВСС.” - В текста на алинеи 1 и 2 на чл. 292б от законопроекта думите „Асоциацията на съдиите по вписванията” да бъдат заменени с „Инспектората към ВСС”. Не споделяме предложението, заложено в чл. 292, ал. 4 от законопроекта, за инспектор – съдия по вписванията да може да бъде избирано лице със стаж на тази длъжност не по – малко от три години. Считаме, че този стаж е недостатъчен, за да може да бъде натрупан онзи професионален опит, който да даде необходимия престиж на инспектора и да гарантира резултата от проверката му. Предлагаме необходимият и достатъчен стаж, за да може съдия по вписванията да бъде избран за инспектор, да е стажът по чл. 291, ал.2 от ЗСВ. Не случайно тази разпоредба обвързва доказаната професионална квалификация и образцовото изпълнение на служебните задължения със стаж минимум 6 години. Това би кореспондирало и с общия дух на законопроекта за увеличаване на изискуемия стаж в съответните органи на съдебната власт за инспекторите в Инспектората към ВСС предвид значителната степен на важност на контролните функции на този орган. С оглед гореизложеното предлагаме следната редакция на текста на алинея 4 на чл. 292а от законопроекта: - „За инспектор – съдия по вписванията може да бъде предложено лице със стаж на тази длъжност не по – малко от стажа по чл. 291, ал. 2 от ЗСВ.” Отчитаме като важен пропуск на законопроекта липсата на регламентация на възможността за кариерно израстване на съдиите по вписванията. Крайно време е настоящият законопроект да въведе реформа и в тази насока. Предлагаме стажът по чл. 291, ал. 2 от ЗСВ да е и минималният, при който да се даде възможност съдия по вписванията да участва в конкурс за заемане на свободни длъжности в органите на съдебната власт. Това конкретно би било възможно, ако в текста на чл. 190 от законопроекта се предвиди допълнение, което изрично да включва съдиите по вписванията сред лицата, които могат да участват в конкурса по чл. 189 от законопроекта. За попълване на другата празнота при уреждане статута на съдиите по вписванията предлагаме да бъде предвидено периодичното атестиране и на съдиите по вписванията. В момента в процес на разработка е система за такова атестиране, чиито краен срок за окончателно изработване е 15 септември 2010 г. Нужно е само законово регламентиране на правомощията на предвидените постоянните атестационни комисия и в този аспект. |
Автор: | IlianaDikova [ 17 Юни 2010, 14:43 ] |
Заглавие: | Re: Проект на ЗИД на ЗСВ |
ДО МАРГАРИТА ПОПОВА МИНИСТЪР НА ПРАВОСЪДИЕТО С Т А Н О В И Щ Е от ИЛИАНА ДИКОВА, Председател на Управителния съвет на „ Българска Асоциация на съдиите по вписванията” Относно: Проект на закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПОПОВА, След запознаване със съдържанието на Проекта на закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, представяме на Вашето внимание настоящото становище: 1. Подкрепяме заложената в законопроекта идея съдиите по вписванията да бъдат назначавани от Висшия съдебен съвет, поради следното: Съдиите по вписванията съгласно чл. 280, ал. 1 от ЗСВ извършват: - вписванията, отбелязванията или заличаванията в имотния регистър и се произнасят за издаването на справки и удостоверения; - извършват нотариални и други действия, предвидени със закон(в това число, но не само – предвидените в Закона за наследството действия по съхраняваните в службата саморъчни завещания; довършване на производствата по образуваните дела по ЖСК и обстоятелствени проверки и др). Вписванията, отбелязванията и заличаванията, както и даването на справки и удостоверения от книгите за вписванията, са изрично уредени в чл. 569, т. 5, т. 6 и т. 7 от ГПК като вид нотариални производства. Отделно от това съдиите по вписванията извършват и всички други нотариални действия, посочени в чл. 569 ГПК: - в случаите на чл. 48 от ЗННД - когато нотариусът се замества от съдията по вписванията, и - в случаите на чл. 82 от ЗННД - когато в района няма нотариус и нотариалните действия се извършват от съдията по вписванията (чл. 82, ал. 1 ЗНН), или когато нотариусът извършва нотариални действия по наличните в архива на службата по вписване документи и книжа (чл. 82, ал. 2 от ЗННД). Нотариалните производства са уредени в Част Шеста на ГПК, озаглавена „Охранителни производства” и представляват вид охранителни производства – арг. от чл. 530 ГПК. Охранителните производства са съдебни производства, като законодателят, чрез изрично възлагане, определя кой орган движи производството и постановява охранителния акт – и това е винаги съд, нотариус или съдия по вписванията. Това следва от изричната разпоредба на чл. 2 от ГПК, според която съдилищата са длъжни да разгледат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права. Именно поради това за охранителните производства се прилагат Общите правила на ГПК и правилата на исковото производство с определени изключения – така чл. 540 ГПК. Щом извършваните от съдиите по вписванията действия, са действия, чрез които се оказва съдействие на гражданскоправните субекти за упражняване на техните граждански права (арг. от чл. 2 от ГПК), то съдиите по вписванията са съдебни органи, и представляват част от съдебната система. Ето защо считаме, че не министърът на правосъдието като орган на изпълнителната власт (какъвто е текстът на действащия ЗСВ), а Висшият съдебен съвет като специализиран орган за определяне състава и организацията на работата на съдебната система (по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗСВ) следва да назначава и освобождава от длъжност съдиите по вписванията при районните съдилища и да администрира тяхната дейност. Изискванията за заемане на съдийска длъжност и на съдия по вписванията са еднакви –това са изискванията на чл.162 от ЗСВ. Трябва да се добави, че в не малко съдебни райони функциите на съдия по вписванията се изпълняват от районен съдия – чл.279 ал.3 ЗС. На практика основната разлика остава в назначението и в контрола за изпълнението на техните функции. Предлаганият Законопроект за изменение и допълнение на ЗСВ има за цел да уреди именно тези различия. На пръв поглед назначаването на съдии по вписванията от Висшия съдебен съвет може да се приеме за противоречие с Конституцията, където чл.129 ал.1 разпорежда Висшият съдебен съвет да назначава съдии, прокурори и следователи. Това не е така, защото текстът е редактиран през 1991 год. когато не е бил познат института на съдията по вписванията. Самият термин “съдия” може да се възприеме като събирателен. В този смисъл е разпоредбата на чл.163 ЗСВ, който урежда “съдийската длъжност”. Съдията по вписванията работи при условията на ГПК, като постановява определени охранителни актове и някои от тях – отказът. Отказът на съдията по вписванията подлежи на съдебен контрол пред Окръжните съдилища, както определение, постановено от районния съдия. Вписването става по разпореждане на съдията по вписванията чрез съдебен акт, постановен при съдийска независимост и самостоятелна преценка и това е доказателство за гарантираната сигурност от страна на държавата по отношение на собствеността . Ето защо няма конституционна пречка ЗСВ да определи различни съдийски длъжности, както това е направено в чл.163, като сред тях да бъде съдията по вписванията. От друга страна, ако в предходните години Висшия съдебен съвет не разполагаше със свой инспекторат, за контролна дейност, сега такъв вече е уреден. Следователно няма пречка да се предвиди едно общо назначаване на съдиите у нас, както и за контролиране на дейността им. Освен това вписването у нас има вековна традиция и винаги е осъществявано от органи на съдебната система. И днес ГПК и ЗННД (чл.82) определят съдиите по вписване като органи на съдебната власт. При реформата, която се извършва в областта на вписването, съдебната система, със своята консервативност е по-надежден аргумент за правната стабилност. Стабилизирането на фигурата на съдията по вписванията с предлаганите промени в ЗСВ е наложително и с оглед на зачестилите случаи на тежки имотни измами, за които години наред се водят дела. Известно е, че административните органи се реформират значително по-бързо, а в този смисъл предполагат определена несигурност. Сегашното състояние на съдиите по вписване- от една страна съдии, а от друга назначаеми от административен орган не е удачно. Предлаганите промени по никакъв начин няма да засегнат бюджета на съдебната власт, защото и до сега издръжката /заплати, отпуски, осигуровки, дрехи и различните обезщетения / са от бюджета на съдебната власт. Качествено функциониращата система на вписването е важен фактор за развитието на икономиката, за намаляване риска на банките, за стимулиране на чуждестранни инвестиции и за един сигурен и благоприятен икономически климат и стопански оборот с недвижими имоти. Желаната сигурност в правния оборот с недвижими имоти не би могла да бъде реализирана без съдействието и функционирането на съдията по вписванията като съдебен орган. Ето защо предлаганите промени в ЗСВ са логични и наложителни. Поради това подкрепяме изцяло тази идея на законопроекта с горната аргументация. 2. Не споделяме виждането в законопроекта (предвиденото създаване на нов чл. 292а ЗСВ) контролът върху дейността на съдията по вписванията да се възлага от Председателя на районния съд на инспектор, избран от Общото събрание на Асоциацията на съдиите по вписванията. Би следвало контролът върху дейността да се осъществява от органа, който назначава и освобождава съдиите по вписванията – в случая това би следвало да бъде Инспектората към Висшия съдебен съвет, тъй като в законопроекта е предвидено именно Висшия съдебен съвет да назначава и освобождава от длъжност съдиите по вписванията. 3. Би било добре в законопроекта да се предвиди процедура за атестиране на съдиите по вписванията, и съответно възможност атестираните съдии по вписванията да участват в конкурсите по чл. 189 и сл. от ЗСВ, като съдиите по вписванията да бъдат изрично посочени в чл. 191, ал. 1 от ЗСВ, наред със съдиите, прокурорите и следователите. Тази възможност е съществувала по отношение на нотариусите, които са извършвали вписванията, отбелязванията изаличаванията например в отменения Закон за устройство на съдилищата от 1976 г., както и в Наредба-Закон за устройство на съдилищата от 1934 г. Така въвеждането й в действащия ЗСВ ще представлява форма на историческа приемственост. Във връзка с горното, предлагаме разпоредбата на ал.2 от сега действащия чл. 291 от ЗСВ да бъде променен както следва: „За доказана професионална квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения с решение на Висшия съдебен съвет, след атестиране, съдията по вписванията може да бъде повишен в ранг и заплата до съдия в районен съд, след прослужване на 3 години, и до съдия в окръжен съд след прослужване на 8 години” 4. Би могло да се помисли върху възможността на съдиите по вписванията да им бъде възложено извършването на други действия по охранителни производства, предвидени със закон, с цел облекчаване дейността на съдебната система при осъществяване (например одобряване на сделки от името на недееспособен, даване на разрешение за сключване на сделки със семейно жилище, лична собственост на единия съпруг и пр.). Ако подобна идея бъде възприета, ще е необходимо допълване на разпоредбата на чл. 280 от ЗСВ, както и съответна промяна на конкретните закони, уреждащи извършването на определени охранителни производства, възложени към момента на районния съдия. В съвременните правни системи на държави като Австрия, Германия, Швейцария, Латвия, не са премахнати съдебните охранителни механизми на превенция на имуществените отношения чрез дейността на съдебен орган (какъвто при нас е съдията по вписванията). Факт е, че дисциплиниращата функция на строгото прилагане и ясния регламент на националните им законодателства имат повече от 100 годишна история. Тези страни отдавна са създали гражданска, институционална дисциплина и традиции. Съдебно-охранителния контрол при сделките с недвижима собственост е запазен, предвид философията на правните им системи, насочена към защитата на гарантирани граждански права- ценност издигната на особен пиедестал с основополагащо значение в съвременното право. Изразяваме готовността си за участия в обсъждания и работни срещи, както и включването на експерти от „Българска Асоциация на съдиите по вписванията” в съвместни работни групи в процеса, свързан с хармонизиране и промяна на законодателството, касаещо охранителните производства. С УВАЖЕНИЕ: ИЛИАНА ДИКОВА |
Автор: | Дора Манолова [ 17 Юни 2010, 14:44 ] |
Заглавие: | Re: Проект на ЗИД на ЗСВ |
СТАНОВИЩЕ И ПРЕДЛОЖЕНИЯ по проект за изменение и допълнение на ЗСВ от Съдиите по вписванията в РС-Хасково Относно частта, касаеща статута и правомощията на съдията по вписванията Подкрепяме напълно предложението за преодоляване на дуализма в уредбата на статута и функциите на съдиите по вписванията, и преминаване на всички правомощия по отношение на съдиите по вписванията на министъра на правосъдието към ВСС. Тази промяна в закона е оправдана и логична с цел преодоляване на различния подход в регламентацията на статута на съдиите по вписванията и държавните събедни изпълнители, който като част от съдебната система са част от районен съд с всички последици от това- административното ръководство и контрол върху дейността им се осъществява от председателя на районен съд, за кандидатите за тази длъжност важат същите изисквания, както за магистратска длъжност, възнагражденията им се изплащат от бюджета на съдебната власт, ръководен от ВСС и други, но органът по назначаването и освобождаването им е министърът на правосъдието. Както се посочват и в самите мотиви към проекта за ИДЗСВ, този различен подход на нормативната уредба не е оправдан и цел на закнопроекта е неговото преодоляване. Подкрепяйки преминаването на всички правомощия на министърът на провосъдието по отношение на съдиите по вписванията към ВСС, вземаме становище по проекта за ИДЗСВ и правим следните предложения досежно материята, касаеща съдиите по вписванията: -Вчл.77, ал.1от ЗСВ след думата „съдии” се добавят „ съдии по вписванията, държавни съдебни изпълнители” Мотиви: СВ и ДСИ са несъмнено част от състава на райония съд. - В чл.161 , ал.1, ал.3, ал.4 от ЗСВ след думата”следовател” да се добави и „СВ и ДСИ” Мотиви: Липсва в ЗСВ регламентация как става встъпването в длъжност на СВ и ДСИ. - В Чл.172, ал.1 от ЗСВв края се добавя „ръководител на съдиите по вписванията в съответния районен съд”. Мотиви: Длъжността е административна и има същите функции като другите административни длъжности. -Атестираянето на магистратите да намерие приложение и за съдиите по вписванията- Чл.196 и следващите Мотиви: Съдиите по вписванията към настоящия момент са лишени от възможност за кариерно израстване. Същите са орган на съдебната власт и за заемането на длъжността съдия по вписванията са поставени изисквания, напълно покриващи се с тези, които са необходими за заемане на магистратска длъжност. Еднакви са придобивките и досежно осигуряване на ежегодни средства за облекло, задължителното обществено и здравно осигуряване, обезщетенията при прекратяване на трудовото правоотношение. Съдиите по вписванията обаче са поставени в неблагоприятно положение относно кариерното израстване. Въпреки дългогодишният опит на мнозина от тях, същите са лишени от тази възможност, което е демотивиращо за тях, а често и причина за текучество в гилдията. Въвеждането на атестиране на съдиите по вписванията би представлявало възможност за периодична оценка на работа им, по-добър контрол върху дейността им и своевременно коригиране на неправилни модели на работа. В тази връзка бихме отбелязали, че възможността за повишаване на заплащането на съдиите по вписванията, регламентирана в чл.291 , ал.2 от ЗСВ, е рядко използвана от административните ръководители. Същата не би могла и да компенсира липсата на перодично оценяване на всеки един съдия по вписванията. Поради слабата връзка между административен ръководител и съдия по вписванията/ често пъти причина за това е помещаването им в различни сгради, липсата на срещи по между им/, нормата на чл.291, ал.2 ЗСВ не намира почти никакво приложение. - Създаване на нов чл.285а със следното съдържание: Издържалите успешно конкурса за съдии по вписванията, преминават задължителен курс на обучение в Националния институт по правосъдие с продължителност ........... месеца” Мотиви: извършваната дейност от съдиите по вписванията е специфична и изисква специална теоретична подготовка. Още повече, че няма изисквания за юридически стаж за заемане на длъжността иновоназначените съдии може да нямат никакъв практически опит. - чл.291, ал.2 да отпадне Мотиви: При регламентиране на периодично атестиране за съдиите по вписванията се обезсмисля действието на тази норма. -относно чл.292а от проекта-контрол върху дейността на СВ. Считаме за неудачно създаване на фигура „инспектор-съдия по вписванията”, който да бъде излъчван от ОС на асоциацията на съдиите по вписванията, тъй като същата няма пълна представителност на всички съдии по вписванията, в нея не членуват всички колеги, а е възможно и създаването на повече от една такива организации. Друг аргумент е този, че има в много случаи различна ,често противоположна съдебна практика в различните съдебни райони-значи ли това, че инспектор от район с противоположна съдебна практика, правилно би оценил работата на колега от проверявания район и дори да се стигне до санкция на проверявания. Считаме, че трябва да има еднинен проверяващ орган за съдиите по вписванията в цялата страна, което да доведе до еднакви и равни критерии за всички, а като последица от това и създаване на уеднаквена съдебна практика в дейността на СВ. - Считаме за удачно подобно на Общото събрание на съдиите от Районен Съд, уредено в чл.79 от ЗСВ , да се създаде и Общо събрание на съдиите по вписванията от съответния Окръжен или Апелативен район, чрез което да се анализира и обобщава практиката на района, като същото се събира на заседания на всеки 3 или 6 месеца. Свикването му да става от административния ръководител на района, за който се свиква, по негова инициатива или по искане на 1/3 от съдиите по вписванията. Регламентирането на такъв орган е особено наложително с оглед различната събена практика на СВ от разлини съдебни райони по еднообразни случаи. -относно чл.281 Досегашният член 281 да стане ал.1 и да се създаде ал.2 със следното съдържание- ”ВСС в началото на всяка календарна година обявява свободните бройки за съдии по вписванията” Мотиви: С цел по-голяма прозрачност и цел използване реално на възможността за преместване на съдия по вписванията от един съдебен район в друг, за да има яснота къде и колко свободни бройки има. - чл.289 регламентира фигурата на ръководител на съдиите по вписванията. Същият обаче не сочи какви са правомощията на ръководителя. Считаме за удачно тази регламентация да се направи от законодателя с цел яснота и недопускане на бъдещи конфликти между ръководител и останалите съдии по вписванията. - в чл.391 , ал.3, т.3 след думата”следователи” да се дабави и „Съдии по вписванията” Мотиви: Не са малко случаите в страната, когато съдиите по вписванията не се помещават в съдебната палата, а се в отделни сгради, предоставени за управлявание на Агенцията по вписванията. Там те са лишени за разлика от другите органи на съдебна власт от охрана и често стават обект на нападки. Принципно предложение: Съдиите по вписванията в районните съдилища биха могли да поемат разглеждането на охранителните производства по ГПК. Това ще доведе до по-тясна специализация, до повишаване ефектиlността на работата на районните съдии, което би следвало да има за последиц по-качествено и по-бързо правосъдие. Така в районните съдилища ще функционират 3 отделения: гражданско, наказателно и охранително. За тази реформа няма да е небходимо финансово обезпечение-щатът на съдиите по вписванията ще се запази. Като примери за производства, който биха могли да се поемат от съдиите по вписванията са: установяване на факти, обявяване на отсъствие или смърт, производство по открито наследство, обезсилване на ценни книжа, от нотариалните производства – вписвания в имотния регистър, издаване на справки от имотния регистър, обявяване и оттегляне на завещание, както и производството по обстоятелствена проверка на фаза разпит на свидетели. Съгласно Тълкувателно решение № 94 от 16.12.1987 г. по гр. д. № 71/1987 г., ОСГК това производство е единствено от нотариалните, при което “ нотариусът не документира юридически факти, а се произнася по съществуването на едно право”. Това е единственото изключение, защото по начало нотариалната дейност е свидетелстваща, а дейността на съда е решаваща. Предлагаме с оглед уеднаквяване на практиката и внасянето на по-голяма сигурност в това производство, то да не се извършва от нотариуса , а от съда, по точно от съдията по вписванията. Разбира се затова е необходима и промяна в други закона- ГПК, ЗН и др. |
Автор: | Richter [ 12 Окт 2010, 09:13 ] |
Заглавие: | Re: Проект на ЗИД на ЗСВ |
41-о Народно събрание Комисия по правни въпроси Стенограма от заседание на комисия 28.09.2010 П Р О Т О К О Л № 48 Днес, 28.09.2010 г., вторник, от 13:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси. На заседанието присъстват: от Министерството на правосъдието – Маргарита Попова, министър, Жанета Петрова, заместник-министър, Виолета Обретенова и Елена Владимирова, държавни експерти в дирекция „Съвет по законодателство”; от Прокуратурата – Валери Първанов, заместник-главен прокурор; от Върховния касационен съд – Лазар Груев, председател и Гроздан Илиев, заместник-председател и председател на Наказателната колегия; от Върховния административен съд – Константин Пенчев, председател; от Висшия съдебен съвет – проф. Анелия Мингова, представляваща ВСС, Петър Стоянов, Радка Петрова, Цони Цонев и Георги Шопов, членове на ВСС; от Инспектората към Висшия съдебен съвет – Ана Караиванова, главен инспектор, Петър Михайлов и Мария Кузманова, инспектори; от Висшия адвокатски съвет – Даниела Доковска, председател; от Софийски градски съд – Георги Колев, председател; от Софийски районен съд – Красимир Влахов, председател; от Окръжен съд-Пловдив – Сотир Цацаров, председател; от Окръжен съд-Варна- Ванухи Аракелян, председател; от Националния институт по правосъдие – Пенчо Пенев, директор; от Института за правни анализи и изследвания – Петър Бакърджиев, председател на Управителния съвет; от Българската асоциация на съдиите по вписванията – Илиана Дикова, председател на Управителния съвет, Надежда Коцева, изпълнителен секретар и Валя Гигова, почетен член на асоциацията; от Асоциацията на държавните съдебни изпълнители – Мария Колева, Христина Колчева и Людмил Станев. Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на Комисията. Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси. Искра Фидосова: Добър ден на всички. Уважаеми колеги народни представители, Уважаема госпожо Министър, Уважаеми магистрати, Откривам днешното заседание на Комисията по правни въпроси. Заседанието ще протече по предварително обявения дневен ред: 1. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 002-01-78, внесен от Министерския съвет на 10.09.2010 г. 2. .... 3. ... По първа точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 002-01-78, внесен от Министерския съвет на 10.09.2010 г. Първо ще дам думата на вносителите – на г-жа Попова, да представи мотивите на законопроекта. След това ще помоля представителите на институциите да вземат отношение и тогава ще започне дискусията по законопроекта в Комисията. Г-жо Попова, имате думата. Искра Фидосова: Благодаря Ви, г-жо Попова. Ще си позволя да дам думата първо на г-жа Мингова да изрази становище на Висшия съдебен съвет. След това на г-н Лазар Груев, на г-н Пенчев и г-н Първанов. Искра Фидосова: Благодаря Ви, г-жо Мингова. Г-н Груев, заповядайте Искар Фидосова: Благодаря Ви, г-н Груев. Г-н Пенчев, заповядайте Искра Фидосова: Благодаря, г-н Пенчев. След това г-н Валери Първанов и след това г-жа Караиванова. Искра Фидосова: Благодаря Ви, г-н Първанов. Г-жа Караиванова има думата Искра Фидосова: Благодаря Ви, г-жо Караиванова. Има думата г-жа Даниела Доковска. След това г-н Георги Колев и г-жа Ванухи Аракелян. Мая Манолова: Аз имам конкретно предложение. Нека да чуем наистина всички представители на магистратите и на други институции, да изложат своето мнение, тъй като законът е изключително важен, а на следващо заседание на Комисията по правни въпроси депутатите да заявим своите позиции и тогава да пристъпим към гласуване. Това е формалното ни предложение. Искра Фидосова: Г-жо Доковска, заповядайте. Искра Фидосова: Благодаря Ви, г-жо Доковска. Г-н Колев, заповядайте Искра Фидосова: Благодаря, г-н Колев. Г-жа Аракелян Искра Фидосова: Благодаря, г-жо Аракелян. Г-н Пенчо Пенев, заповядайте Искра Фидосова: Благодаря, г-н Пенев. Г-н Георги Шопов, заповядайте Искра Фидосова: Благодаря Ви, г-н Шопов. Г-н Петър Бакърджиев, Институт за правни анализи и изследвания. Имаме писмено становище от тях. И още едно желание за изказване – г-н Людмил Станев, Асоциация на държавните съдебни изпълнители. Заповядайте, г-н Бакърджиев: Искра Фидосова: Благодаря, г-н Бакърджиев. Има думата г-н Людмил Станев Искра Фидосова: Благодаря, г-н Станев. Колеги, тъй като всички присъстващи – и магистрати, представители на съдебната власт, взеха отношение започваме дискусията в Комисията по законопроекта. Първи изяви желание за изказване г-н Янаки Стоилов. Заповядайте Искра Фидосова: Благодаря, г-н Стоилов. Г-жа Манолова, заповядайте Искра Фидосова: Благодаря, г-жо Манолова. Г-н Миков, заповядайте. След това г-н Казак Искра Фидосова: Благодаря Ви, г-н Миков. Заповядайте, г-н Казак. Искра Фидосова: Благодаря. Заповядайте, г-жо Михайлова. Искра Фидосова: Благодаря, г-жо Михайлова. Г-н Анастасов, имате думата Искра Фидосова: Благодаря, г-н Анастасов. Г-н Нотев, заповядайте Искра Фидосова: Благодаря, г-н Нотев. Аз също апелирам към всички представители на отделните институции, които заявиха, че ще представят становища, ако е възможно до края на седмицата да ги получим, за да поема аз ангажимент да се предоставят на колегите, за да можем да продължим по-нататък в пленарна зала с подготвени всички становища. Други желаещи за изказване? Няма. Подлагам на гласуване на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 002-01-78, внесен от Министерския съвет на 10.09.2010 г. Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Против? Пет „против”. Въздържали се? Един „въздържал се”. Благодаря. С това изчерпихме точка първа По втора точка ........ По трета точка ............. Закривам заседанието. Председател: Искра Фидосова |
Автор: | Richter [ 28 Дек 2010, 09:16 ] |
Заглавие: | Депутатите приеха на второ четене промените в ЗСВ |
Депутатите приеха на второ четене промените в Закона за съдебната власт 22 декември 2010 | 18:38 | Агенция "Фокус" Народно събрание София. Депутатите приеха на второ четене промените в Закона за съдебната власт, в който се регламентира създаването на специализирани съдилища, предаде репортер на Агенция „Фокус”. Депутатите приеха за всеки съдебен район на окръжен или на административен съд да бъдат съставени списъци на специалистите, утвърдени за вещи лица. Според народния представител Четин Казак от ПГ на ДПС, ако отпадне случайният подбор на вещите лица, тогава за определени експертизи ние ще имаме привилегировани вещи лица. Депутатите приеха още трудовите правоотношения на заварените държавни съдебни изпълнители и съдии по вписванията да не се прекратяват, а те да бъдат преназначени от Висшия съдебен съвет. Депутатът от ДПС Четин Казак настоя да се даде тримесечен срок на Висшия съдебен съвет. Спорен се оказа текстът, според който в тримесечен срок от приемането на закона Висшият съдебен съвет освобождава от длъжност заварените съдии, прокурори и следователи, навършили 65 години. Комисията не подкрепи текста на вносителя и предложи текстът да отпадне. Министърът на правосъдието Маргарита Попова, обаче призова към неговото гласуване. Според Иван Костов, съпредседател на Синята коалиция, ако не бъде гласуван текстът след три месеца Висшият съдебен съвет ще се окаже в нарушение. В приетите текстове се предвижда още държавните служители по Закона за Министерство на вътрешните работи и по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража и държавните служители, осъществяващи дейността по охрана по Закона за съдебната власт, при освобождаване от длъжност придобиват право на пенсия, независимо от възрастта при 25 години трудов стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони. Корнелия Нинова в своя отрицателен вот посочи, че е гласувала против, защото се нарушава принципът за разделение на властите. Назначаването, преместването на магистрати не може да зависи от орган, който е в изпълнителната власт. С този текст целите единствено да подчините съдебната система на партия ГЕРБ, каза още Нинова. Десислава АНТОВА |
Автор: | Richter [ 03 Яну 2011, 12:13 ] |
Заглавие: | Re: Проект на ЗИД на ЗСВ |
Президентът Георги Първанов подписа указ за обнародване на ЗИД на Закона за съдебната власт 03-01-2011 11:14 Президентът на Република България Георги Първанов подписа указ за обнародване на Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. Държавният глава подкрепя мерките на законодателната власт за продължаване на реформите в съдебната система. В същото време президентът ще направи необходимите консултации с оглед преценката доколко въвеждането с § 4 от закона на новия чл. 26а и предвиденото с него изискване за получаване на достъп до класифицирана информация от членовете на Висшия съдебен съвет не нарушава принципите на разделение на властите и независимостта на съдебната власт, установени в Конституцията. Поставянето на упражняването на правомощията на Висшия съдебен съвет в зависимост от актове на изпълнителната власт може да се тълкува като опит за намеса в дейността и поставяне под контрол на кадровия орган на съдебната власт. |
Автор: | Richter [ 04 Яну 2011, 13:40 ] |
Заглавие: | Re: Проект на ЗИД на ЗСВ |
Народно събрание брой: 1, от дата 04.01.2011 г. Официален раздел / НАРОДНО СЪБРАНИЕ стр. 2 Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт УКАЗ № 2 На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България ПОСТАНОВЯВАМ: Да се обнародва в „Държавен вестник“ Законът за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, приет от ХLI Народно събрание на 22 декември 2010 г. Издаден в София на 3 януари 2011 г. Президент на републиката: Георги Първанов Подпечатан с държавния печат. Министър на правосъдието: Маргарита Попова ЗАКОН за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт (обн., ДВ, бр. 64 от 2007 г.; изм., бр. 69 и 109 от 2008 г., бр. 25, 33, 42, 102 и 103 от 2009 г. и бр. 59 от 2010 г.) § 1. В чл. 9, ал. 2 думите „следствените служби“ се заменят с „Националната следствена служба“. § 2. В чл. 17 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 1: „(1) За членове на Висшия съдебен съвет се избират юристи с високи професионални и нравствени качества, които имат най-малко 15 години юридически стаж.“ 2. Досегашната ал. 1 става ал. 2 и в нея след думата „избира“ се добавя „единадесет“. 3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея след думата „състав“ се добавя „единадесет“. § 3. В чл. 19 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1. 2. Създават се ал. 2 и 3: „(2) Предложенията за кандидати за членове на Висшия съдебен съвет, които се избират от Народното събрание, се правят от народните представители до един месец преди провеждането на избора. Предложенията се публикуват на интернет страницата на Народното събрание заедно с кратка биография на кандидатите. (3) Предложенията за кандидати за изборни членове на Висшия съдебен съвет от квотата на съдебната власт се правят до един месец преди провеждането на избора по чл. 24. Предложенията се правят от събранията по чл. 23, ал. 1 – 3 и се изпращат на Висшия съдебен съвет, който ги оповестява публично на страницата си в интернет заедно с кратка биография на кандидатите.“ § 4. Създава се чл. 26а: „Чл. 26а. (1) Членовете на Висшия съдебен съвет предприемат необходимите действия за получаване на достъп до класифицирана информация. (2) Член на Висшия съдебен съвет, който не е получил разрешение за достъп, не може да участва в заседанията, когато се обсъждат материали и документи, съдържащи класифицирана информация, и не се запознава с тях.“ § 5. В чл. 28 думите „длъжността, която е заемал преди избора“ се заменят с „длъжност съдия, прокурор или следовател, не по-ниска от заеманата преди избора“, а думите „чл. 164, ал. 1 – 5“ се заменят с „чл. 164, ал. 1 – 7“. § 6. В чл. 30 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) точки 2 и 3 се изменят така: „2. определя броя, съдебните райони и седалищата на районните, окръжните, административните и апелативните съдилища по предложение на или след съгласуване с министъра на правосъдието, а на военните съдилища – съгласувано с министъра на отбраната; за осъществяване на тази дейност Висшият съдебен съвет съобразно степента на натовареност може да създава и да закрива съдилища, да променя съдебните райони и седалищата на съдилищата; 3. определя броя на съдиите, прокурорите и следователите по съдилища, прокуратури и следствени органи, съобразно степента на натовареност – по предложение на или след съгласуване с административните ръководители на органите на съдебната власт, а за прокурорите и следователите – и с главния прокурор, като може да разкрива нови и да съкращава незаети длъжности;“ б) създава се т. 3а: „3а. определя броя на съдебните служители съобразно степента на натовареност – по предложение на или след съгласуване с административните ръководители на органите на съдебната власт, а за органите, включени в структурата на прокуратурата на Република България – и с главния прокурор, като може да разкрива нови и да съкращава длъжности;“ в) в т. 4 накрая се добавя „в предвидените от този закон случаи“; г) точка 9 се изменя така: „9. ежегодно анализира и отчита степента на натовареност на органите на съдебната власт;“ д) в т. 10 след думата „следователите“ се поставя запетая и се добавя „членовете на Висшия съдебен съвет, инспекторите в Инспектората към Висшия съдебен съвет“, а накрая се добавя „и техните заместници в предвидените от закона случаи съобразно критерии, определени с наредбата по чл. 209а“; е) в т. 12 думите „Етичен кодекс на съдиите, прокурорите и следователите“ се заменят с „Кодекс за етично поведение на българските магистрати“; ж) в т. 18 думата „предлага“ се заменя с „възлага“. 2. В ал. 3 изречение второ се заличава. § 7. Създава се чл. 30а: „Чл. 30а. (1) Висшият съдебен съвет съставя, води и съхранява кадрово дело за всеки съдия, прокурор и следовател. (2) Кадровото дело съдържа документите, свързани с постъпването и освобождаването от длъжност на съдия, прокурор и следовател, с професионалното му развитие, резултати от проверки във връзка с постъпили сигнали и жалби, поощренията – отличия или награди, които е получил, и наложените наказания. В кадровото дело се прилагат и декларациите за несъвместимост, копие от атестационните формуляри и други документи за притежаваните професионални и нравствени качества. (3) Копия от документите по ал. 2, съдържащи се в кадровото дело, се съхраняват в органа на съдебната власт, в който съответният съдия, прокурор или следовател е назначен на длъжност. (4) Всеки съдия, прокурор и следовател има право да се запознае с кадровото си дело при поискване, както и да получава заверени копия от съхраняваните в него документи.“ § 8. Член 35 се изменя така: „Чл. 35. (1) Член на Висшия съдебен съвет няма право да участва в гласуването на решение, което се отнася лично до него или до негов съпруг или роднина по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до трета степен, или ако са налице други обстоятелства, които пораждат съмнение в неговата безпристрастност. (2) В случаите по ал. 1 членът на Висшия съдебен съвет се отстранява сам, не по-късно от 24 часа преди провеждането на съответното заседание, като обявява обстоятелствата, наложили отстраняването. Ако по уважителни причини не се е запознал с дневния ред за заседанието, членът на Висшия съдебен съвет може да се отстрани и на самото заседание. (3) Когато има данни за наличието на обстоятелствата по ал. 1 и членът на Висшия съдебен съвет не се отстрани сам, Комисията по установяване и предотвратяване на конфликт на интереси на Висшия съдебен съвет изготвя доклад. Когато в доклада са установени обстоятелства по ал. 1, членът на Висшия съдебен съвет се отстранява по решение на съвета, като се обявяват обстоятелствата, наложили отстраняването. (4) Когато в дневния ред на заседанието на Висшия съдебен съвет са включени извънредни точки, и ако са налице обстоятелствата по ал. 1, извън случаите по ал. 2 и 3, съветът отлага разглеждането на съответната точка.“ § 9. Член 37 се изменя така: „Чл. 37. (1) Висшият съдебен съвет избира от своя състав постоянна Комисия по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи и постоянна Комисия „Професионална етика и превенция на корупцията“, както и други постоянни комисии, които подпомагат дейността му. (2) Видът и числеността на постоянните комисии, както и правомощията им, с изключение на Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи и на Комисия „Професионална етика и превенция на корупцията“, се определят с правилника по чл. 30, ал. 4. (3) Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи и Комисия „Професионална етика и превенция на корупцията“ се състоят от по 10 членове. Всяка комисия избира председател измежду членовете си. (4) За осъществяване на правомощията си Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи формира от своя състав две подкомисии – подкомисия за съдии и подкомисия за прокурори и следователи. Всяка подкомисия внася проект на решение пред Висшия съдебен съвет. (5) Висшият съдебен съвет може да създава временни комисии за изпълнение на конкретни задачи във връзка с неговите правомощия.“ § 10. В чл. 38 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в текста преди т. 1 думите „прави предложения до Висшия съдебен съвет за“ се заменят с „предлага на Висшия съдебен съвет проект на решение за“; б) в т. 4 думите „решения за“ се заличават. 2. В ал. 2 думите „или от не по-малко от една пета от членовете на Висшия съдебен съвет“ се заменят с „и от съответния административен ръководител“. 3. В ал. 3: а) текстът преди т. 1 се изменя така: „Предложенията от административния ръководител се правят, както следва:“; б) точка 1 се изменя така: „1. от председателя на Върховния касационен съд – за заместниците му и за съдиите от този съд;“ в) в т. 2 думите „както и за председателите на административните съдилища“ се заличават; г) в т. 3 буква „в“ се отменя; д) в т. 4 след думите „военно-апелативния прокурор“ се добавя „и ръководителя на апелативната специализирана прокуратура“, а след думите „военно-апелативната прокуратура“ се добавя „и апелативната специализирана прокуратура“; е) точка 5 се изменя така: „5. от военно-окръжните прокурори и ръководителя на специализираната прокуратура съответно – за заместниците им, за прокурорите от военно-окръжните прокуратури и от специализираната прокуратура, за военните следователи и за следователите от следствените отдели в специализираната прокуратура;“ ж) точка 8 се изменя така: „8. от председателите на апелативните съдилища, на военно-апелативния съд и на апелативния специализиран наказателен съд – за заместниците им и за съдиите от тези съдилища;“ з) точка 9 се изменя така: „9. от председателите на окръжните съдилища – за заместниците им и за съдиите от тези съдилища;“ и) създава се нова т. 12: „12. от председателя на специализирания наказателен съд – за заместниците му и за съдиите от този съд;“ к) досегашната точка 12 става т. 13. 4. Създава се нова ал. 5: „(5) Завеждащите окръжните следствени отдели и следствените отдели към специализираната прокуратура могат да изготвят предложения до административните ръководители на окръжните прокуратури и до административния ръководител на специализираната прокуратура за следователите от тези отдели.“ 5. Досегашните ал. 5 и 6 стават съответно ал. 6 и 7. 6. Досегашната ал. 7 се отменя. § 11. Член 39 се изменя така: „Чл. 39. (1) Атестиране на съдии, прокурори и следователи, на административни ръководители и на заместници на административни ръководители се провежда от Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи на Висшия съдебен съвет и от помощни атестационни комисии в органите на съдебната власт. (2) Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи провежда: 1. атестиране за придобиване статут на несменяемост на съдии, прокурори и следователи; 2. периодично атестиране на заместниците на административните ръководители и на съдиите от Върховния касационен съд и Върховния административен съд, на заместниците на главния прокурор и на прокурорите от Върховната касационна прокуратура и Върховната административна прокуратура, на директора и на следователите от Националната следствена служба; 3. периодично атестиране на административните ръководители на районните, окръжните, административните и апелативните съдилища, на военно-апелативния съд, на районните, окръжните и апелативните прокуратури и на военно-апелативната прокуратура, както и на административните ръководители на Софийския градски съд, Софийската градска прокуратура, специализирания наказателен съд, специализираната прокуратура, апелативния специализиран наказателен съд и специализираната апелативна прокуратура. (3) Помощните атестационни комисии участват в провеждането на периодичното атестиране на съдии, прокурори и следователи и на заместници на административни ръководители извън случаите по ал. 2, т. 2. (4) Помощните атестационни комисии подпомагат Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи и се избират в съответните органи на съдебната власт на принципа на случайния подбор за всяко конкретно атестиране. Те се състоят от трима редовни и един резервен член. Административният ръководител не може да бъде избиран за член на атестационна комисия. Помощната атестационна комисия избира председател измежду своите членове. (5) При невъзможност да се формира атестационна комисия от съответния орган на съдебната власт съставът й се допълва с членове на комисията на горестоящия орган на съдебната власт в съответния съдебен район. (6) Помощни атестационни комисии не се избират в районните съдилища, в административните съдилища, в районните прокуратури, в окръжните следствени отдели в окръжните прокуратури и в следствения отдел в специализираната прокуратура.“ § 12. В глава втора, раздел ІІ се създават чл. 39а и 39б: „Чл. 39а. (1) Комисията „Професионална етика и превенция на корупцията“: 1. извършва проучвания, събира необходимата информация и изготвя становище относно притежаваните нравствени качества на кандидатите в конкурсите за заемане на длъжност в органите на съдебната власт; 2. разглежда сигнали за наличие на поведение, противоречащо на правилата за професионалната етика, и предоставя резултатите от проверката на Висшия съдебен съвет; 3. събира и анализира информация за наличие на корупционни явления в органите на съдебната власт и я предоставя на Висшия съдебен съвет; 4. уведомява Висшия съдебен съвет при сигнали на граждани и на държавни органи за прояви на корупция, както и при публикации в медиите, и извършва проверка или предоставя информацията на комисиите за професионална етика за извършване на проверка; 5. организира изпълнението на дейностите по приетите стратегии за борба с корупцията и плана за действие към тях; 6. подготвя участието на Висшия съдебен съвет в съвместни прояви с други държавни органи и юридически лица с нестопанска цел във връзка с проблемите на противодействието на корупцията; 7. подготвя проекти на споразумения за съвместна дейност и обменя информация с държавни и обществени структури, създадени за противодействие на корупцията; 8. подготвя участието в съвместни прояви на Висшия съдебен съвет и други държавни органи и юридически лица с нестопанска цел във връзка с проблемите на противодействие на корупцията; 9. изготвя ежегодно доклад за дейността си, който се публикува на интернет страницата на Висшия съдебен съвет. (2) За изпълнение на правомощието си по ал. 1, т. 1 Комисията „Професионална етика и превенция на корупцията“ осъществява взаимодействие с комисиите за професионална етика в органите на съдебната власт, както и с компетентните държавни органи и институции. Чл. 39б. (1) В органите на съдебната власт се избират комисии по професионална етика. (2) Комисиите по професионална етика осъществяват дейността си по прилагането на Кодекса за етично поведение на българските магистрати в съответствие с правилата за организацията и дейността им, приети от Висшия съдебен съвет.“ § 13. В чл. 42 се правят следните изменения: 1. Алинеи 2 и 3 се изменят така: „(2) За главен инспектор се избира съдия, прокурор или следовател, който има и най-малко 15 години юридически стаж, от които най-малко 10 години като съдия в окръжен или апелативен съд, във Върховния касационен съд или Върховния административен съд, прокурор в окръжна или апелативна прокуратура, във Върховната касационна прокуратура или Върховната административна прокуратура или следовател в Националната следствена служба или в окръжен следствен отдел. (3) За инспектори се избират лица, които имат и най-малко 12 години юридически стаж, като за петима от инспекторите в рамките на този стаж се изискват и най-малко 8 години, а за останалите петима – най-малко 5 години като съдия в окръжен или апелативен съд, във Върховния касационен съд или Върховния административен съд, прокурор в окръжна или апелативна прокуратура, във Върховната касационна прокуратура или Върховната административна прокуратура или следовател в Националната следствена служба или в окръжен следствен отдел.“ 2. Алинея 4 се отменя. § 14. В чл. 50 накрая думите „длъжностите, които са заемали преди избора“ се заменят с „длъжност съдия, прокурор или следовател, не по-ниска от заеманата преди избора“. § 15. В чл. 52 думите „или инспектор“ се заменят с „инспектор или експерт“, а думите „чл. 164, ал. 1 – 5“ се заменят с „чл. 164, ал. 1 – 7“. § 16. В чл. 61 ал. 1 се изменя така: „(1) Съдилищата в Република България са районни, окръжни, административни, военни, апелативни, специализиран наказателен съд, апелативен специализиран наказателен съд, Върховен касационен съд и Върховен административен съд.“ § 17. В чл. 63 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Районните, окръжните, административните, специализираният наказателен съд и военните съдилища разглеждат определените със закон дела като първа инстанция.“ 2. Създава се нова ал. 5: „(5) Апелативният специализиран наказателен съд разглежда като втора инстанция обжалваните актове по дела на специализирания наказателен съд.“ 3. Досегашните ал. 5, 6, 7 и 8 стават съответно ал. 6, 7, 8 и 9. § 18. В чл. 67 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „70 години“ се заменят с „65 години“. 2. В ал. 2 думата „кадрова“ се заличава. § 19. В чл. 68 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 2: „(2) Столичният общински съвет прави предложения за съдебните заседатели за специализирания наказателен съд.“ 2. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея се създава т. 3: „3. специализирания наказателен съд – от общото събрание на съдиите от апелативния специализиран наказателен съд.“ 3. Досегашната ал. 3 става ал. 4. § 20. В чл. 69 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея накрая се добавя „който започва да тече от датата на полагане на клетвата по чл. 70“. 2. Създава се ал. 2: „(2) Ако разглеждането на делото, в което участват съдебни заседатели, продължи след срока по ал. 1, мандатът им продължава до приключването на делото в съответната съдебна инстанция.“ § 21. В чл. 75 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея текстът преди т. 1 се изменя така: „Висшият съдебен съвет приема наредба, с която определя:“. 2. Създава се ал. 2: „(2) Наредбата по ал. 1 се обнародва в „Държавен вестник“.“ § 22. В чл. 79 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 4: „(4)Общото събрание може да се свика и по искане на не по-малко от една трета от всички съдии.“ 2. Досегашната ал. 4 става ал. 5. § 23. В чл. 85 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 5: „(5) Общото събрание се свиква и по искане на не по-малко от една трета от всички съдии.“ 2. Досегашната ал. 5 става ал. 6. § 24. В чл. 92 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 4: „(4) Общото събрание се свиква и по искане на не по-малко от една трета от всички съдии.“ 2. Досегашната ал. 4 става ал. 5. § 25. В чл. 98 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 4: „(4) Общото събрание се свиква и по искане на не по-малко от една трета от всички съдии.“ 2. Досегашната ал. 4 става ал. 5. § 26. В глава четвърта се създава раздел VIа „Специализиран наказателен съд“ с чл. 100а – 100е: „Раздел VIa Специализиран наказателен съд Чл. 100а. (1) Компетентността на специализирания наказателен съд се определя със закон. (2) Специализираният наказателен съд е приравнен на окръжен съд и седалището му е в София. Чл. 100б. Специализираният наказателен съд се състои от съдии и се ръководи от председател. Чл. 100в. (1) Специализираният наказателен съд разглежда делата в състав от един съдия и двама съдебни заседатели, освен ако в закон е предвидено друго. (2) Съставът на съда се председателства от най-старшия по длъжност или ранг съдия. Чл. 100г. Специализираният наказателен съд има общо събрание, което се състои от всички съдии. За общото събрание се прилагат разпоредбите на чл. 98, ал. 2 – 5. Чл. 100д. Председателят на специализирания наказателен съд има съответно правомощията на председател на окръжен съд. Чл. 100е. (1) Когато длъжността на съдия от специализирания наказателен съд не е заета или съдия е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заменен с друг съдия от същия съд, председателят на апелативния специализиран наказателен съд може да командирова на негово място съдия от апелативния специализиран наказателен съд при спазване на условията на чл. 227. (2) Когато командироването по ал. 1 не е възможно, председателят на Върховния касационен съд може да командирова съдия от окръжен или апелативен съд със съответен ранг при спазване на условията на чл. 227. (3) Командироването на съдията се съгласува с административния му ръководител, като заповедта за командироване се мотивира.“ § 27. В чл. 104 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 4: „(4) Общото събрание се свиква и по искане на не по-малко от една трета от всички съдии.“ 2. Досегашната ал. 4 става ал. 5. § 28. В глава четвърта се създава раздел VIIа „Апелативен специализиран наказателен съд“ с чл. 107а – 107в: „Раздел VIIа Апелативен специализиран наказателен съд Чл. 107а. (1) Апелативният специализиран наказателен съд разглежда делата, образувани по жалби и протести срещу актове на специализирания наказателен съд. Седалището му е в София. (2) Апелативният специализиран наказателен съд се състои от съдии и се ръководи от председател. Чл. 107б. (1) Когато длъжността на съдия от апелативния специализиран наказателен съд не е заета или съдия е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместен от друг съдия от същия съд, председателят на апелативния специализиран наказателен съд може да командирова на негово място съдия от специализирания наказателен съд със съответен ранг при спазване условията на чл. 227. (2) Когато командироването по ал. 1 не е възможно, председателят на Върховния касационен съд може да командирова съдия от окръжен или апелативен съд със съответен ранг при спазване на условията на чл. 227. (3) Командироването на съдията се съгласува с административния му ръководител, като заповедта за командироване се мотивира. Чл. 107в. Разпоредбите на чл. 104 – 106 се прилагат и за апелативния специализиран наказателен съд.“ § 29. В чл. 114, ал. 1 се създава т. 14: „14. определя председателите на отделенията за срок не повече от четири години.“ § 30. В чл. 122, ал. 1 се създава т. 14: „14. определя председателите на отделенията за срок не повече от четири години.“ § 31. В чл. 123, ал. 1, изречение първо след думите „от административен съд“ се добавя „или от друг съд със съответен ранг“. § 32. В чл. 136 ал. 1 се изменя така: „(1) Прокуратурата в Република България се състои от главен прокурор, Върховна касационна прокуратура, Върховна административна прокуратура, Национална следствена служба, апелативни прокуратури, апелативна специализирана прокуратура, военно-апелативна прокуратура, окръжни прокуратури, специализирана прокуратура, военно-окръжни прокуратури и районни прокуратури. В състава на окръжните прокуратури има окръжни следствени отдели, а в състава на специализираната прокуратура – следствен отдел.“ § 33. Член 140 се изменя така: „Чл. 140. Административните ръководители на районните, окръжните, специализираната, военно-окръжните, апелативните, военно-апелативната и апелативната специализирана прокуратура организират и ръководят дейността им, назначават и освобождават служителите в тях.“ § 34. В чл. 141, ал. 2 след думите „Апелативните прокурори“ се добавя „и ръководителят на апелативната специализирана прокуратура“, а след думите „военноокръжни прокуратури“ се поставя запетая и се добавя „както и на специализираната апелативна прокуратура“. § 35. В чл. 143 се създава ал. 4: „(4) Административните ръководители на районните, окръжните, военно-окръжните прокуратури и на специализираната прокуратура или оправомощени от тях заместници на административните ръководители осъществяват контрол за спазване на сроковете за извършване на разследването и на сроковете за мерките за процесуална принуда по Наказателно-процесуалния кодекс.“ § 36. В чл. 144, ал. 2 думите „по-горестоящият прокурор“ се заменят със „съответният административен ръководител“. § 37. В чл. 148 ал. 1 се изменя така: „(1) Следствени органи са Националната следствена служба, окръжните следствени отдели в окръжните прокуратури и следственият отдел в специализираната прокуратура.“ § 38. Член 151 се изменя така: „Чл. 151. (1) Окръжните следствени отдели в окръжните прокуратури и следственият отдел в специализираната прокуратура се състоят от следователи. (2) Местоработата на всеки следовател и служител в окръжните следствени отдели и в следствения отдел към специализираната прокуратура се определя от административните ръководители на съответните прокуратури.“ § 39. Член 152 се изменя така: „Чл. 152. Следователите в окръжните следствени отдели в окръжните прокуратури и в следствения отдел в специализираната прокуратура осъществяват разследване по дела, възложени им от административния ръководител на съответната прокуратура.“ § 40. В чл. 153 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 3: „(3) Следственият отдел в специализираната прокуратура се ръководи от завеждащ отдел, който се назначава от административния ръководител на специализираната прокуратура, има ранг на прокурор, завеждащ отдел в апелативна прокуратура, и получава възнаграждение, равно на възнаграждението на заместник на административния ръководител в специализираната прокуратура.“ 2. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и се изменя така: „(4) Завеждащите специализирани отдели в Националната следствена служба, завеждащите окръжни следствени отдели в окръжните прокуратури и завеждащият следствен отдел в специализираната прокуратура: 1. осъществяват административно и организационно ръководство на следователите в отдела; 2. в края на всеки месец подготвят и предоставят на съответния административен ръководител на прокуратурата информация за образуването, движението и приключването на делата; 3. изготвят 6-месечен и годишен доклад за дейността на отдела, които предоставят на съответния административен ръководител на прокуратурата.“ § 41. Член 161 се изменя така: „Чл. 161. (1) След влизането в сила на решението за назначаване, повишаване, понижаване и преместване на съдия, прокурор и следовател Висшият съдебен съвет уведомява лицето, което в едномесечен срок встъпва в длъжност. (2) Встъпването в длъжност се удостоверява писмено пред административния ръководител на съответния орган на съдебната власт. (3) Въз основа на решението на Висшия съдебен съвет за назначаване, повишаване, понижаване и преместване на съдия, прокурор и следовател административният ръководител издава акт за заемане на длъжността, който съдържа: 1. наименованието на органа на съдебната власт, в който се заема длъжността; 2. правното основание за заемането на длъжността; 3. наименованието на длъжността и ранга; 4. размера на основното и допълнителните възнаграждения; 5. датата на встъпване в длъжност. (4) Съдията, прокурорът и следователят започват изпълнението на служебните си задължения от датата на встъпване в длъжност. (5) Назначеният като военен съдия, военен прокурор или военен следовател се приема на военна служба и му се присвоява офицерско звание.“ § 42. В чл. 162, т. 3 думите „Етичния кодекс на съдиите, прокурорите и следователите“ се заменят с „Кодекса за етично поведение на българските магистрати“. § 43. В чл. 163 т. 2 и 3 се изменят така: „2. съдия в апелативен съд, съдия във военно-апелативния съд, съдия в апелативния специализиран наказателен съд, прокурор в апелативна прокуратура, прокурор във военно-апелативната прокуратура и прокурор в апелативната специализирана прокуратура; 3. съдия в окръжен съд, съдия в административен съд, съдия във военен съд, съдия в специализирания наказателен съд, прокурор в окръжна прокуратура, прокурор във военно-окръжна прокуратура, прокурор в специализираната прокуратура, следовател в окръжен следствен отдел и следовател в следствения отдел към специализираната прокуратура;“. § 44. В чл. 164 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 3: „(3) За съдия в специализирания наказателен съд и прокурор в специализираната прокуратура се назначава съдия или прокурор, който има най-малко 10 години стаж, от които поне 5 като съдия по наказателни дела, прокурор или следовател.“ 2. Досегашните ал. 3 и 4 стават съответно ал. 4 и 5. 3. Създава се нова ал. 6: „(6) За съдия в апелативния специализиран наказателен съд и за прокурор в апелативната специализирана прокуратура се назначава съдия или прокурор, който има най-малко 12 години стаж, от които поне 8 като съдия по наказателни дела, прокурор или следовател.“ 4. Досегашната ал. 5 става ал. 7. 5. Досегашните ал. 6 и 7 стават съответно ал. 8 и 9 и в тях думите „ал. 1 – 5“ се заменят с „ал. 1 – 7“. 6. Създава се ал. 10: „(10) За стаж по ал. 1 – 7 се зачита стажът, придобит на длъжност стажант-юрист по смисъла на чл. 297, ако лицето е работило по трудово правоотношение с Министерството на правосъдието.“ § 45. В чл. 166, ал. 3 думите „за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6“ се заличават. § 46. В чл. 167, ал. 1 т. 2 и 3 се изменят така: „2. председател на апелативен съд, на апелативния специализиран наказателен съд и на военно-апелативния съд, апелативен, военно-апелативен прокурор и ръководител на апелативната специализирана прокуратура; 3. председател на окръжен, административен, специализирания наказателен и на военен съд, окръжен, военно-окръжен прокурор и ръководител на специализираната прокуратура;“. § 47. В чл. 168 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 2 се изменя така: „(2) Заместникът на административния ръководител се назначава от Висшия съдебен съвет по предложение на административния ръководител.“ 2. Създават се нова ал. 3 и ал. 4 и 5: „(3) При приемане на решението за назначаване Висшият съдебен съвет проверява дали предложеният кандидат отговаря на изискванията по чл. 169, ал. 2. Проверката се извършва въз основа на документите, представени от кандидата, и на документите, съдържащи се в кадровото дело. (4) Висшият съдебен съвет с решение може да откаже назначаване на предложения кандидат за заместник на административен ръководител, ако той не отговаря на изискванията по чл. 169, ал. 2. (5) Заместникът на административния ръководител встъпва в длъжност в 14-дневен срок от влизането в сила на решението на Висшия съдебен съвет.“ 3. Досегашната ал. 3 става ал. 6 и в нея в изречение второ думите „свой заместник“ се заменят с „кой да го замества“. 4. Създава се ал. 7: „(7) Когато административният ръководител няма заместник, във всички случаи на отсъствие, той възлага с писмена заповед на съдия, прокурор или следовател от съответния орган да изпълнява функциите му или част от тях. Когато административният ръководител не е определил кой да го замества, функциите му се изпълняват от един от съдиите, прокурорите или следователите от съответния орган, по старшинство.“ § 48. Член 169 се изменя така: „Чл. 169. (1) За административен ръководител, с изключение на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор, се назначава съдия, прокурор или следовател с високи професионални и нравствени качества и с положителна комплексна оценка „много добра“ или „добра“ от последното периодично атестиране. (2) За заместник на административен ръководител се назначава съдия, прокурор или следовател с високи професионални и нравствени качества и с положителна комплексна оценка „много добра“ или „добра“ от последното периодично атестиране.“ § 49. Член 170 се изменя така: „Чл. 170. (1) За административен ръководител на районен съд и на районна прокуратура се назначава лице, което има най-малко 5 години юридически стаж и отговаря на изискванията по чл. 169, ал. 1. (2) За административен ръководител на окръжен съд и на окръжна прокуратура и за административен ръководител на административен съд се назначава лице, което отговаря на изискванията за стаж съответно по чл. 164, ал. 2 и 4, както и на изискванията по чл. 169, ал. 1. За административен ръководител на специализирания наказателен съд и на специализираната прокуратура се назначава лице, който има най-малко 12 години стаж по чл. 164, ал. 2 – 4, от които поне 8 години като съдия по наказателни дела или прокурор, и отговаря на изискванията по чл. 169, ал. 1. (3) За административен ръководител на Националната следствена служба, на апелативен съд и на апелативна прокуратура се назначава лице, което отговаря на изискванията за стаж по чл. 164, ал. 5 и на изискванията по чл. 169, ал. 1. За административен ръководител на апелативния специализиран наказателен съд и на апелативната специализирана прокуратура се назначава съдия или прокурор, който има най-малко 12 години стаж по чл. 164, ал. 2 – 6, от които поне 8 години като съдия по наказателни дела или прокурор, и отговаря на изискванията по чл. 169, ал. 1. (4) За административен ръководител на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и за главен прокурор се назначава лице, което има високи професионални и нравствени качества и отговаря на изискванията за стаж по чл. 164, ал. 7.“ § 50. В чл. 171, ал. 1 след думите „негов заместник с“ се добавя „явно гласуване и“. § 51. В чл. 172 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 съюзът „и“ след думите „Националната следствена служба“ се заменя със запетая и накрая се добавя „и завеждащ следствения отдел в специализираната прокуратура“. 2. В ал. 3 съюзът „и“ след думите „Националната следствена служба“ се заменя със запетая и след думата „прокуратури“ се добавя „и завеждащия следствения отдел в специализираната прокуратура“. § 52. В чл. 175 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 и 2 думите „или заместник на административен ръководител“ се заличават. 2. В ал. 3 думите „както и на негов заместник“ се заличават. 3. В ал. 5 се създава изречение второ: „Президентът не може да откаже освобождаването при повторно направено предложение.“ 4. Създава се ал. 7: „(7) Заместник на административен ръководител може да бъде освободен от длъжност с решение на Висшия съдебен съвет по предложение на административния ръководител. Заместник на административен ръководител се освобождава от длъжност и в случаите, когато е освободен от длъжност като съдия, прокурор или следовател на основание чл. 129, ал. 3 от Конституцията на Република България.“ § 53. В глава девета наименованието на раздел ІІ се изменя така: „Конкурс за младши съдии и младши прокурори. Конкурс за първоначално назначаване в органите на съдебната власт“. § 54. В чл. 178 се създават ал. 3 и 4: „(3) Свободните длъжности по ал. 1 се обявяват едновременно с обявяването на свободните длъжности в органите на съдебната власт по чл. 188. (4) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага за свободните длъжности в специализираните съдилища и прокуратури.“ § 55. В чл. 181 ал. 3 се изменя така: „(3) За участие в конкурса в администрацията на Висшия съдебен съвет се подава заявление, към което се прилагат следните документи: 1. подробна автобиография, подписана от кандидата; 2. нотариално заверено копие от диплома за завършено висше образование по специалността „Право”; 3. нотариално заверено копие от удостоверение за придобита юридическа правоспособност; 4. свидетелство за съдимост, издадено за участие в конкурс по този закон; 5. медицинско удостоверение, издадено в резултат на извършен медицински преглед, че лицето не страда от психическо заболяване; 6. нотариално заверено копие от трудова/служебна и/или осигурителна книжка; 7. други документи, които по преценка на кандидата имат отношение към професионалните или нравствените му качества.“ § 56. В чл. 182, ал. 1 накрая думите „ал. 1 или 2“ се заличават. § 57. Член 186 се изменя така: „Чл. 186. (1) Класирането на кандидатите в конкурса по чл. 176, ал. 1, т. 1 и 2 се извършва от конкурсната комисия чрез подреждането им според резултата от конкурса, който се образува като сбор от оценките на писмения и устния изпит. При равен резултат конкурсната комисия класира кандидата с по-висок общ успех от държавните изпити. (2) Комисията „Професионална етика и превенция на корупцията“ предоставя на Висшия съдебен съвет информация за притежаваните нравствени качества от първите трима класирани за съответната свободна длъжност кандидати и изготвя становище за всеки кандидат. (3) Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи въз основа на резултатите от класирането по ал. 1 и на становището по ал. 2 внася във Висшия съдебен съвет предложение за назначаване на кандидатите по ал. 1. (4) Висшият съдебен съвет приема решение за назначаване на кандидатите по поредността на класирането до попълване на местата, за които е обявен конкурсът, след три поредни класирания. (5) При приемането на решението по ал. 4 Висшият съдебен съвет проверява дали класираният на първо място кандидат отговаря на изискванията на чл. 162 и 164. Проверката се извършва въз основа на документите, представени от кандидата. При проверката Висшият съдебен съвет взема предвид и становището на Комисията „Професионална етика и превенция на корупцията“. (6) Висшият съдебен съвет с решение отказва назначаването на кандидат, за когото е установил, че не отговаря на изискванията на чл. 162 и 164.“ § 58. В чл. 187, ал. 1 думите „ал. 3“ се заменят с „ал. 6“ и думата „постановяването“ се заменя с „обявяването“. § 59. След чл. 187 се създава наименование раздел ІІа: „Раздел ІІа „Конкурс за повишаване в длъжност и за преместване на съдия, прокурор и следовател в органите на съдебната власт. Избор на административни ръководители на органите на съдебната власт“. § 60. В чл. 188 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 1: „(1) Административните ръководители уведомяват Висшия съдебен съвет за свободните длъжности в съответните органи на съдебната власт извън тези по чл. 178, ал. 1.“ 2. Досегашната ал. 1 става ал. 2. 3. Досегашната ал. 2 се отменя. § 61. Член 189 се изменя така: „Чл. 189. (1) Свободните длъжности в съдилищата, прокуратурите и следствените органи, извън тези по чл. 178, се обявяват от Висшия съдебен съвет по реда на чл. 179 поотделно за всеки орган на съдебната власт, и се заемат след конкурс, който се провежда чрез събеседване. (2) Повишаване в длъжност е преминаване на по-висока по степен длъжност в орган на съдебната власт. (3) Преместване е преминаване на равна по степен длъжност в орган на съдебната власт. (4) Конкурсът се провежда от определени от Висшия съдебен съвет конкурсни комисии поотделно за съдии, прокурори и следователи. Комисиите се състоят от председател, четирима редовни и двама резервни членове. (5) В конкурсните комисии не могат да участват членове на Висшия съдебен съвет и административни ръководители. (6) В конкурсните комисии за съдии не могат да участват действащи прокурори и следователи. В конкурсните комисии за прокурори и следователи не могат да участват действащи съдии. (7) В зависимост от броя на кандидатите Висшият съдебен съвет може да определи и повече от една конкурсна комисия за провеждането на един конкурс. (8) Поименният състав на всяка комисия се определя от Висшия съдебен съвет на основата на изтеглен на публично заседание жребий, съответно измежду съдиите в апелативните съдилища, Върховния касационен съд и Върховния административен съд и измежду прокурорите в апелативните прокуратури, Върховната касационна прокуратура, Върховната административна прокуратура и следователите в Националната следствена служба.“ § 62. В чл. 191 се правят следните допълнения: 1. В ал. 1 се създава изречение второ: „Ако няма кандидат за съответната длъжност, предложение може да направи административният ръководител на съответния орган на съдебната власт.“ 2. Създава се ал. 5: „(5) Списъците на допуснатите и недопуснатите за участие в конкурса лица се обявяват по реда на ал. 4 не по-малко от 14 дни преди датата на провеждане на конкурса. В списъка на лицата, които не са допуснати за участие в конкурса, се посочва и основанието за недопускане. В тридневен срок от обявяване на списъците кандидатите, които не са допуснати, могат да направят писмено възражение пред Висшия съдебен съвет.“ § 63. Член 192 се изменя така: „Чл. 192. (1) Конкурсната комисия провежда конкурса чрез събеседване с кандидатите по практически въпроси, свързани с прилагането на законите. При определяне на резултата на всеки кандидат се вземат предвид оценката от събеседването и резултатите от проведените до момента периодични атестирания, въз основа на които се прави обща оценка за притежаваните от кандидата професионални качества. (2) Конкурсната комисия изготвя протокол за класиране на кандидатите заедно с мотивирано становище. (3) Конкурсната комисия изпраща резултатите от класирането заедно с цялата конкурсна документация и протокол (стенограма) от проведеното събеседване на Висшия съдебен съвет. (4) Комисията „Професионална етика и превенция на корупцията“ на Висшия съдебен съвет извършва преценка за притежаваните нравствени качества от първите трима кандидати за всяка длъжност и изготвя становище за всеки кандидат въз основа на документите, представени от кандидата, и документите, съдържащи се в кадровото дело, относно резултатите от проверките на Инспектората към Висшия съдебен съвет, поощренията и наказанията, сигналите за нарушение на правилата за професионална етика на съдиите, прокурорите и следователите. (5) Резултатите от класирането се обявяват на интернет страницата на Висшия съдебен съвет.“ § 64. Член 193 се изменя така: „Чл. 193. (1) Резултатите от класирането на кандидатите заедно с цялата конкурсна документация и със становището на Комисия „Професионална етика и превенция на корупцията“ се предоставят на Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи. (2) Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи внася във Висшия съдебен съвет мотивирано предложение за повишаване или за преместване на кандидатите, класирани на първо място за длъжностите в съответните органи на съдебната власт. (3) Висшият съдебен съвет приема решение за повишаване или за преместване на съдия, прокурор или следовател по поредността на класирането до попълване на местата. (4) При приемането на решението по ал. 3 Висшият съдебен съвет проверява дали класираният на първо място кандидат отговаря на изискванията за стаж по чл. 164, както и дали притежава необходимите професионални и нравствени качества. (5) Висшият съдебен съвет с решение отказва назначаването на кандидат, за когото е установил, че не отговаря на изискванията по чл. 162 и 164. В този случай се назначава следващият класиран кандидат, който отговаря на изискванията. (6) Решението на Висшия съдебен съвет по ал. 5 може да се обжалва при условията и по реда на чл. 187.“ § 65. Член 194 се изменя така: „Чл. 194. В случаите на закриване на съдилища, прокуратури и следствени органи или при намаляване числеността на длъжностите в тях Висшият съдебен съвет разкрива съответните длъжности в друг равен по степен орган на съдебната власт по възможност в същия апелативен район и преназначава на тях без конкурс съдиите, прокурорите и следователите.“ § 66. Член 194а се изменя така: „Чл. 194а. (1) Свободните длъжности за административни ръководители в органите на съдебната власт се обявяват от Висшия съдебен съвет с решение, което се обнародва в „Държавен вестник“ и на интернет страницата на Висшия съдебен съвет, и се заемат след избор. (2) Кандидатите за административни ръководители се оповестяват публично на страницата на Висшия съдебен съвет в интернет заедно с кратка биография на кандидата. (3) За участие в избора кандидатите за административни ръководители подават документите по чл. 181, ал. 3 във Висшия съдебен съвет. Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи извършва проверка на документите и допуска до участие в избора всички кандидати, които отговарят на изискванията по чл. 164 и чл. 169, ал. 1. (4) Списъците на допуснатите и недопуснатите за участие в избора кандидати се обявяват на страницата на Висшия съдебен съвет в интернет най-малко 14 дни преди датата на провеждане на избора. (5) В списъка на кандидатите, които не са допуснати за участие в избора, се посочва и основанието за недопускане. В тридневен срок от обявяване на списъците кандидатите, които не са допуснати, могат да направят писмено възражение пред Висшия съдебен съвет.“ § 67. В глава девета, раздел ІІа се създават чл. 194б и 194в: „Чл. 194б. (1) Процедурата по избор на административни ръководители се провежда от Висшия съдебен съвет чрез събеседване. В рамките на събеседването се прави преценка на кандидата за: 1. професионалната му подготовка като съдия, прокурор или следовател въз основа на резултатите от извършените до момента периодични атестирания; 2. управленската му компетентност като административен ръководител, за което кандидатът защитава концепция за стратегическо управление на съответния орган на съдебната власт; 3. нравствените качества на кандидатите въз основа на мотивирано становище на Комисията „Професионална етика и превенция на корупцията“. (2) Становището по ал. 1, т. 3 се предоставя на кандидатите не по-късно от три дни преди датата на събеседването. (3) Висшият съдебен съвет приема решение за назначаване на кандидата, който отговаря на изискванията по чл. 164 и чл. 169, ал. 1. (4) Решението на Висшия съдебен съвет по ал. 3 може да се обжалва при условията и по реда на чл. 187. Чл. 194в. Редът за провеждане на конкурси и избор по раздели ІІ и ІІа и за съставянето на конкурсните комисии се определя с наредба на Висшия съдебен съвет, която се обнародва в „Държавен вестник“.“ § 68. В чл. 195 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в т. 3 накрая се добавя „или на други юристи“; б) точка 4 се изменя така: „4. получава възнаграждение за извършване на дейност по договор или по друго правоотношение с държавна, общинска или обществена организация, търговско дружество, кооперация, юридическо лице с нестопанска цел, физическо лице или едноличен търговец с изключение на научна и преподавателска дейност, за участие в Централната избирателна комисия и в избирателни комисии при произвеждане на избори за народни представители, членове на Европейския парламент от Република България, президент и вицепрезидент на републиката и местни избори, за участие в изработването на проекти на нормативни актове, които са възложени от Народното събрание или от органите на изпълнителната власт, както и за упражняване на авторски права и за участие в международни проекти, включително финансирани от Европейския съюз;“. 2. Създава се нова ал. 2: „(2) Съдиите от административните съдилища, съдиите от Върховния административен съд, прокурорите от административните отдели на окръжните прокуратури, прокурорите от Върховната административна прокуратура и следователите не могат да бъдат членове на Централната избирателна комисия и на избирателни комисии за произвеждане на избори за народни представители, членове на Европейския парламент от Република България, президент и вицепрезидент на републиката и на местни избори.“ 3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея след думите „лицата по aл. 1 т. 1“ се добавя „съдиите от Конституционния съд“, а думите „чл. 164, ал. 1 – 5“ се заменят с „чл. 164, ал. 1 – 7“. § 69. Член 196 се изменя така: „Чл. 196. Атестиране се провежда: 1. за придобиване на несменяемост – с навършване на петгодишен стаж като съдия, прокурор или следовател; 2. периодично – на всеки четири години от последното атестиране до навършване на 61-годишна възраст – на съдия, прокурор и следовател, на административен ръководител и на заместник на административен ръководител.“ § 70. Член 197 се изменя така: „Чл. 197. (1) Атестирането за придобиване статут на несменяемост има за цел извършване на обективна оценка на професионалната квалификация и деловите качества, проявени след навършване на петгодишен стаж на длъжност съдия, прокурор или следовател. При атестиране за несменяемост се вземат предвид и резултатите от периодичното атестиране на съдия, прокурор и следовател. (2) Периодичното атестиране представлява оценка на професионалната квалификация и деловите качества на съдия, прокурор или следовател, на административен ръководител и заместник на административен ръководител за период четири години. Атестирането се провежда въз основа на критериите и показателите, определени в този закон и в наредбата по чл. 209а. (3) Въз основа на атестирането се изготвя комплексна оценка, която се приема от Висшия съдебен съвет.“ § 71. Член 198 се изменя така: „Чл. 198. (1) Критериите за атестиране на съдия, прокурор и следовател са: 1. правни познания и умения за прилагането им; 2. умение за анализ на правнорелевантните факти; 3. умение за оптимална организация на работата; 4. експедитивност и дисциплинираност. (2) При атестирането по ал. 1 се вземат предвид показатели, като: 1. спазване на сроковете; 2. брой потвърдени и отменени актове и основанията за това; 3. резултатите от проверките на Инспектората към Висшия съдебен съвет; 4. общата натовареност на съответния съдебен район и орган на съдебната власт, както и натовареността на атестирания съдия, прокурор или следовател в сравнение с другите съдии, прокурори или следователи от същия орган на съдебната власт. (3) При периодичното атестиране на младши съдия и младши прокурор се взема предвид и оценката на определения за негов наставник съдия или прокурор. (4) В периода на атестиране се включва и времето, прослужено от съдията, прокурора и следователя като постоянен преподавател в Националния институт на правосъдието. Оценката за резултатите от работата като преподавател се дава от управителния съвет.“ § 72. Член 200 се изменя така: „Чл. 200. (1) Периодичното атестиране на административен ръководител и на заместник на административен ръководител обхваща оценката на способностите му за заемане на ръководна длъжност и оценката на квалификацията му като съдия, прокурор или следовател. (2) При периодичното атестиране на административен ръководител и на заместник на административен ръководител се анализират и отчитат и резултатите от дейността на съответния орган на съдебната власт. (3) Въз основа на атестирането се изготвя комплексна оценка, която се приема от Висшия съдебен съвет.“ § 73. Член 201 се изменя така: „Чл. 201. (1) Критериите за заемане на ръководна длъжност са: 1. способност за работа в екип и за разпределяне на задачи в него; 2. способност за вземане на правилни управленски решения; 3. поведение, което издига авторитета на съдебната власт; 4. умение за комуникация с други държавни органи, граждани и юридически лица. (2) Оценката на способностите за заемане на ръководна длъжност се извършва въз основа на критериите за заемане на ръководна длъжност и показателите за заемане на ръководна длъжност, определени с наредбата по чл. 209а. (3) Оценката на професионалната квалификация се извършва въз основа на критериите за оценка на съдия, прокурор или следовател.“ § 74. Член 202 се отменя. § 75. Член 203 се изменя така: „Чл. 203. (1) Атестирането започва по предложение на заинтересования съдия, прокурор или следовател или на административния ръководител на съответния орган на съдебната власт. (2) Предложението за атестиране за придобиване на несменяемост се прави пред Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи не по-късно от три месеца преди изтичането на петгодишния срок. (3) Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи започва периодичното атестиране не по-късно от 6 месеца преди изтичането на четиригодишния срок.“ § 76. Член 204 се изменя така: „Чл. 204. (1) При провеждането на периодичното атестиране на съдии, прокурори и следователи участват помощните атестационни комисии, както следва: 1. при атестиране на съдии: а) районен съдия и заместник на административен ръководител на районен съд – помощна атестационна комисия в съответния окръжен съд, а по отношение на съдиите от Софийския районен съд – помощна атестационна комисия в Софийския градски съд; б) окръжен съдия и съдия от Софийския градски съд, както и заместник на административен ръководител на окръжен съд и на Софийския градски съд – помощна атестационна комисия в съответния апелативен съд; в) съдия в специализирания наказателен съд и заместник на административния ръководител на специализирания наказателен съд – помощна атестационна комисия в апелативния специализиран наказателен съд; г) административен съдия и заместник на административен ръководител на административен съд – помощна атестационна комисия във Върховния административен съд; д) съдия във военен съд и заместник на административен ръководител на военен съд – помощна атестационна комисия във военно-апелативния съд; е) апелативен съдия, съдия във военно-апелативния съд и съдия в апелативния специализиран наказателен съд, както и заместник на административен ръководител на апелативен съд, на военно-апелативния съд и на апелативен специализиран наказателен съд – помощна атестационна комисия във Върховния касационен съд; 2. при атестиране на прокурори: а) прокурор от районна прокуратура и заместник на административен ръководител на районна прокуратура – помощна атестационна комисия в съответната окръжна прокуратура, а прокурор от Софийската районна прокуратура и заместник на административния ръководител на Софийската районна прокуратура – помощна атестационна комисия в Софийската градска прокуратура; б) прокурор от окръжна прокуратура и прокурор от Софийската градска прокуратура, както и заместник на административен ръководител на окръжна прокуратура и на Софийската градска прокуратура – помощна атестационна комисия в съответната апелативна прокуратура; в) прокурор от специализирана прокуратура и заместник на административен ръководител на специализирана прокуратура – помощна атестационна комисия в апелативната специализирана прокуратура; г) прокурор от военно-окръжна прокуратура и заместник на административен ръководител на военно-окръжна прокуратура – помощна атестационна комисия във военно-апелативната прокуратура; д) прокурор от апелативна прокуратура, прокурор от военно-апелативна прокуратура и прокурор от апелативната специализирана прокуратура, както и заместник на административен ръководител на апелативна прокуратура, на военно-апелативна прокуратура и на апелативната специализирана прокуратура – помощна атестационна комисия на Върховната касационна прокуратура; 3. при атестиране на следователи: а) следовател в окръжен следствен отдел в окръжна прокуратура, следовател в следствен отдел в Софийската градска прокуратура, следовател в следствен отдел в специализираната прокуратура, завеждащ окръжен следствен отдел в окръжна прокуратура, завеждащ следствения отдел в Софийската градска прокуратура и завеждащ следствения отдел в специализираната прокуратура – помощна атестационна комисия в Националната следствена служба; б) военен следовател – помощна атестационна комисия във военно-окръжна прокуратура. (2) Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи провежда периодичното атестиране на: 1. заместниците на административните ръководители и на съдиите от Върховния касационен съд и от Върховния административен съд; 2. заместниците на главния прокурор и на прокурорите от Върховната касационна прокуратура и от Върховната административна прокуратура; 3. директора на Националната следствена служба и на следователите от Националната следствена служба; 4. административните ръководители на районните, окръжните, административните, военно-окръжните и апелативните съдилища, както и на специализирания наказателен съд, апелативния специализиран наказателен съд и на военно-апелативния съд; 5. административните ръководители на районните, окръжните, военно-окръжните и апелативните прокуратури, както и на специализираната и апелативната специализирана прокуратура и на военно-апелативната прокуратура; 6. административните ръководители на Софийския районен съд, Софийския градски съд, Софийската районна прокуратура и Софийската градска прокуратура.“ § 77. Създава се чл. 204а: „Чл. 204а. (1) При провеждане на периодичното атестиране помощните атестационни комисии и Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи извършват проверка на деловодните книги, протоколите за извършените от съдиите, прокурорите и следователите процесуални действия и на техните актове за периода на атестирането. (2) За провеждане на атестирането помощните атестационни комисии и Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи могат да изслушат атестирания съдия, прокурор, следовател и заместник на административен ръководител, както и да събират друга допълнителна информация по показателите за атестиране. (3) След провеждане на атестирането Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи изготвя комплексна оценка, която може да бъде положителна и отрицателна. Степените на положителната комплексна оценка са: 1. задоволителна; 2. добра; 3. много добра. (4) Комплексната оценка се мотивира, като се дават и препоръки към атестирания.“ § 78. Член 205 се изменя така: „Чл. 205. (1) Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи предоставя комплексната оценка по чл. 204а, ал. 3 на атестирания, който в 7-дневен срок може да направи писмено възражение пред Висшия съдебен съвет. (2) При постъпило възражение Висшият съдебен съвет изслушва атестирания, като при необходимост събира допълнителна информация. Атестираният се уведомява най-малко 7 дни преди датата на заседанието. (3) Когато Висшият съдебен съвет уважи направеното възражение, Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи изготвя нова комплексна оценка.“ § 79. Член 206 се изменя така: „Чл. 206. Комплексната оценка от периодичното атестиране заедно с препоръките към атестирания се приема с решение на Висшия съдебен съвет.“ § 80. Член 207 се изменя така: „Чл. 207. (1) Съдия, прокурор или следовател става несменяем след навършване на петгодишен стаж на съответната длъжност и при получена положителна комплексна оценка от атестирането. (2) В стажа за придобиване на несменяемост се включва и времето като младши съдия или младши прокурор.“ § 81. Член 209 се изменя така: „Чл. 209. (1) Атестиране на съдия, прокурор или следовател за придобиване на несменяемост се извършва от Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи, която изготвя комплексна оценка в едномесечен срок от постъпване на предложение по чл. 203, ал. 1. Комплексната оценка се предоставя на атестирания, който може да направи писмено възражение пред Висшия съдебен съвет в 7-дневен срок. (2) При постъпило възражение Висшият съдебен съвет изслушва атестирания, като при необходимост събира допълнителна информация. Атестираният се уведомява най-малко 7 дни преди датата на заседанието. (3) Когато Висшият съдебен съвет уважи направеното възражение, Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи изготвя нова комплексна оценка. (4) Комплексната оценка за несменяемост се приема с решение на Висшия съдебен съвет. (5) В случаите, когато комплексната оценка от атестирането е отрицателна, Висшият съдебен съвет с решение отказва придобиване статут на несменяемост и атестираният се освобождава от длъжност.“ § 82. Член 209а се изменя така: „Чл. 209а. Висшият съдебен съвет приема наредба за показателите и методиката за атестиране на съдии, прокурори и следователи и на административни ръководители и заместници на административните ръководители, както и за реда за провеждане на атестирането. С наредбата се определят и критериите за отчитане степента на натовареност на органите на съдебната власт. Наредбата се обнародва в „Държавен вестник“.“ § 83. В чл. 233 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 т. 1 се изменя така: „1. съдия в окръжен съд и прокурор в окръжна прокуратура;“. 2. В ал. 2 след думите „градския съд в град София“ се поставя запетая и се добавя „в специализирания наказателен съд“. 3. В ал. 3 след думите „градската прокуратура в град София“ се добавя „и прокурорите в специализираната прокуратура“. 4. Създават се ал. 4, 5 и 6: „(4) Съдиите в апелативния специализиран наказателен съд са с ранг на съдии във Върховния касационен съд. (5) Прокурорите в апелативната специализирана прокуратура са с ранг на прокурор във Върховната касационна прокуратура. (6) Въз основа на степента на натовареност на съответния орган на съдебната власт Висшият съдебен съвет може да определя допълнително възнаграждение на съдия, прокурор или следовател.“ § 84. Член 234 се изменя така: „Чл. 234. Повишаване на място в по-горен ранг и възнаграждение на съдия, прокурор и следовател може да се извърши при доказана висока квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения, ако е прослужил на съответната или приравнена длъжност най-малко три години и има положителна комплексна оценка от последното периодично атестиране „много добра“.“ § 85. Член 237 се изменя така: „Чл. 237. (1) Старшинството на съдия, прокурор и следовател се определя: 1. от длъжността, която заема в съответния съд, в прокуратура или в следствен орган; 2. при равни длъжности – от притежавания ранг по чл. 233, ал. 1 – 5; 3. при равни длъжности и ранг – от продължителността на прослуженото време на същата длъжност; 4. при еднакво прослужено време на същата длъжност – от продължителността на прослуженото време на други длъжности като съдия, прокурор или следовател. (2) Старшинството на военните съдии, прокурори и следователи се определя от длъжността, която заемат, при равна длъжност – от ранга по чл. 233, ал. 1 – 5, при равна длъжност и ранг – от военното звание, а при равно звание – от продължителността на прослуженото време на други длъжности като съдия, прокурор или следовател.“ § 86. В чл. 242 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1. 2. Създава се ал. 2: „(2) Висшият съдебен съвет приема правила за дейността на съдиите и прокурорите – наставници.“ § 87. Член 244 се изменя така: „Чл. 244. В съдилищата и в прокуратурите по преценка на Висшия съдебен съвет въз основа на степента на натовареност на съответния орган на съдебната власт може да има съдебни помощници и прокурорски помощници.“ § 88. Създават се чл. 246а и 246б: „Чл. 246а. (1) Съдебните помощници подпомагат съдиите при изпълнението на техните функции. Съдебните помощници изпълняват и други задачи, възложени им от председателя на съда, от неговите заместници, от председателите на отделения или от други съдии. (2) Прокурорските помощници подпомагат прокурорите при изпълнението на техните функции. Прокурорските помощници изпълняват и други задачи, възложени им от съответния административен ръководител или от неговите заместници. Чл. 246б. (1) Съдебните помощници и прокурорските помощници са длъжни да пазят като служебна тайна сведенията, които са им станали известни в кръга на службата и засягат интересите на гражданите, юридическите лица, административните органи и държавата. (2) Във връзка със служебната си дейност съдебните помощници и прокурорските помощници нямат право да дават правни съвети и мнения на страните, на процесуалните им пълномощници или на трети лица. (3) При изпълнение на служебните си задължения и в обществения живот съдебните помощници и прокурорските помощници трябва да имат поведение, съобразено с професионалната етика, и да не накърняват престижа на съдебната власт. (4) Съдебните помощници и прокурорските помощници задължително се застраховат срещу злополука за сметка на бюджета на съдебната власт.“ § 89. В чл. 252 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думата „четирима“ се заменя с „петима“, а думата „трима“ се заменя с „двама“. 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) Председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор са членове по право на управителния съвет от квотата на Висшия съдебен съвет. Председателят на Върховния касационен съд е председател на управителния съвет.“ § 90. Създава се чл. 252а: „Чл. 252а. (1) Мандатът на член на управителния съвет може да бъде прекратен предсрочно от представлявания орган: 1. при подаване на оставка; 2. при трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си повече от шест месеца; 3. когато бъде освободен като член на Висшия съдебен съвет – за представителите на Висшия съдебен съвет; 4. при тежко нарушение или системно неизпълнение на задълженията. (2) При предсрочно прекратяване мандата на член на управителния съвет съответният представляван орган в едномесечен срок избира на негово място нов член, който довършва мандата на предишния.“ § 91. В чл. 255 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 2 се изменя така: „(2) Директорът на Националния институт на правосъдието се избира от управителния съвет с мнозинство от две трети от членовете му за срок пет години. Той може да бъде избран за още един мандат след оценка на дейността му от управителния съвет.“ 2. Създава се нова ал. 3: „(3) За директор на Националния институт на правосъдието може да бъде избрано лице, което: 1. има висше юридическо образование и юридическа правоспособност; 2. притежава високи професионални и нравствени качества и практически опит в съдебната система; 3. отговаря на изискванията за стаж по чл. 164, ал. 7; 4. не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер с наложено наказание лишаване от свобода или лишаване от право да заема определена държавна или обществена длъжност.“ 3. Създава се ал. 4: „(4) Директорът се освобождава от управителния съвет: 1. при подаване на оставка; 2. при трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от 6 месеца; 3. при осъждане за умишлено престъпление от общ характер с наложено наказание лишаване от свобода или лишаване от право да заема определена държавна или обществена длъжност; 4. за тежко или системно нарушение на този закон и на правилника по чл. 263.“ 4. Досегашната ал. 3 става ал. 5. § 92. В чл. 257, ал. 1 накрая се добавя „след съгласуване с Висшия съдебен съвет“. § 93. В чл. 262 ал. 3 се изменя така: „(3) Съдиите, прокурорите и следователите, привлечени като постоянни преподаватели, се командироват за срок една година от Висшия съдебен съвет по предложение и за сметка на Националния институт на правосъдието. Срокът може да бъде удължаван ежегодно след оценяване работата на постоянния преподавател от управителния съвет на Националния институт на правосъдието в рамките на обща продължителност пет години.“ § 94. В чл. 263 след думите „на Националния институт на правосъдието“ се добавя „и на неговата администрация“. § 95. В чл. 269 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1. 2. Създава се ал. 2: „(2) Алинея 1 не се прилага, когато на лицето е било наложено дисциплинарно наказание уволнение.“ § 96. В чл. 285 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1. 2. Създава се ал. 2: „(2) Алинея 1 не се прилага, когато на лицето е било наложено дисциплинарно наказание уволнение.“ § 97. В чл. 297, ал. 5 думите „следствена служба“ се заменят със „следствен отдел“. § 98. В чл. 304 ал. 1 се изменя така: „(1) Предложение за поощрение до Висшия съдебен съвет се прави от министъра на правосъдието, председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд, главния прокурор, директора на Националната следствена служба, председателя на апелативен, апелативен специализиран наказателен, военно-апелативен, окръжен, специализиран наказателен и административен съд, от апелативен, военно-апелативен, окръжен и военно-окръжен прокурор, от ръководителя на специализираната и на апелативната специализирана прокуратура, както и от една пета от членовете на Висшия съдебен съвет и от съответната съсловна организация.“ § 99. В чл. 307 се правят следните изменения: 1. В ал. 4, т. 3 думите „Етичния кодекс на съдиите, прокурорите и следователите“ се заменят с „Кодекса за етично поведение на българските магистрати“. 2. Алинея 6 се изменя така: „(6) Освен за нарушенията по ал. 4 дисциплинарна отговорност се носи и от: 1. съответния административен ръководител – при неосъществен контрол по чл. 143, ал. 4; 2. военен съдия, военен прокурор и военен следовател – за нарушения, предвидени в специалните закони и устави.“ § 100. В чл. 320, ал. 3 накрая се поставя запетая и се добавя „включително наказанията по чл. 308, ал. 1, т. 1 и 2“. § 101. В чл. 338 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова т. 4: „4. председателя на специализирания наказателен съд – за съдиите от този съд;“. 2. Досегашните т. 4, 5 и 6 стават съответно т. 5, 6 и 7. 3. Създава се нова т. 8: „8. председателя на апелативния специализиран наказателен съд – за съдиите от апелативния специализиран наказателен съд и за председателя на специализирания наказателен съд;“. 4. Досегашната т. 7 става т. 9 и в нея накрая се добавя „и апелативния специализиран наказателен съд“. 5. Досегашната т. 8 става т. 10. 6. Досегашните т. 9, 10, 11 и 12 стават съответно т. 11, 12, 13 и 14. 7. Създава се т. 15: „15. ръководителя на специализираната прокуратура – за прокурорите и следователите при специализираната прокуратура; ръководителя на апелативната специализирана прокуратура – за прокурорите при апелативната специализирана прокуратура и за ръководителя на специализираната прокуратура;“. 8. Досегашната т. 13 става т. 16 и в нея след думите „военноапелативния прокурор“ се добавя „ръководителя на апелативната специализирана прокуратура и“. 9. Досегашната т. 14 става т. 17. § 102. В чл. 340 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 след думите „Инспекторатът към Висшия съдебен съвет“ се поставя запетая и се добавя „Националният институт на правосъдието“. 2. В ал. 2 съюзът „и“ след думата „прокуратурите“ се заменя със запетая, а накрая се добавя „и на следствения отдел в специализираната прокуратура“. 3. Алинея 3 се изменя така: „(3) Служителите в администрацията на Висшия съдебен съвет, на Инспектората към Висшия съдебен съвет, на Националния институт на правосъдието и на органите на съдебната власт са съдебни служители.“ § 103. В чл. 341 ал. 2 се изменя така: „(2) Броят на съдебните служители се определя от Висшия съдебен съвет по предложение на съответния административен ръководител в съответствие със степента на натовареност на органа на съдебната власт, определена от Висшия съдебен съвет.“ § 104. В чл. 343, ал. 2 след думите „Инспектората към Висшия съдебен съвет“ се поставя запетая и се добавя „Националния институт на правосъдието“. § 105. В чл. 355, ал. 7 думите „чл. 164, ал. 1 – 5“ се заменят с „чл. 164, ал. 1 – 7“. § 106. В чл. 356 се правят следните изменения: 1. В ал. 7 думите „чл. 164, ал. 1 – 5“ се заменят с „чл. 164, ал. 1 – 7“. 2. В ал. 8 думите „по чл. 55, ал. 4“ се заменят с „по чл. 55, ал. 5“. § 107. В чл. 357 се създава ал. 10: „(10) Времето, прослужено като главен секретар на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на главния прокурор, се зачита за стаж по чл. 164, ал. 1 – 7, за лица с висше юридическо образование.“ § 108. Създават се чл. 358а и 358б: „Чл. 358а. (1) Съдебните служители могат да бъдат поощрявани с отличие или награда за проявени висок професионализъм, образцово изпълнение на служебните задължения и високи нравствени качества. (2) Отличията са: 1. служебна благодарност и грамота; 2. предсрочно повишаване в ранг. (3) Наградата в размер до основното месечно възнаграждение е: 1. парична; 2. предметна. (4) Отличието може да бъде съчетано с награда. Чл. 358б. (1) Съдебните служители могат да образуват и да членуват в организации, които защитават професионалните им интереси. (2) Организациите по ал. 1 не могат да членуват във федерации и конфедерации на синдикални организации на работници и служители.“ § 109. Члeн 372 се изменя така: Чл. 372. (1) Към министъра на правосъдието има инспекторат, който: 1. проверява дейността на държавните и частните съдебни изпълнители, на съдиите по вписванията, включително дейността по образуването, движението и приключването на изпълнителните дела, делата по вписванията и обобщава и анализира практиката по тези дела; 2. съхранява и обобщава информацията за образуването, движението и приключването на изпълнителните дела на държавните и частните съдебни изпълнители и на делата по вписванията; 3. проверява дейността на длъжностните лица по регистрацията по Закона за търговския регистър; 4. проверява и анализира дейността на нотариусите съвместно с инспектор-нотариуси; 5. подпомага министъра на правосъдието при осъществяване на правомощията му по изготвяне на предложения за приемане на тълкувателни решения или тълкувателни постановления, както и за изготвяне на становища по направени предложения за приемане на тълкувателни решения или тълкувателни постановления; 6. осъществява текущ контрол за правилното организиране и провеждане на стажа за придобиване на юридическа правоспособност и участва в провеждането на изпита за придобиване на юридическа правоспособност; 7. извършва организационно-техническата дейност, необходима за обезпечаване на взаимодействието между министъра на правосъдието и Висшия съдебен съвет; 8. организира и координира наблюдението по прилагането на нормативните актове, свързани със съдебната система, и изготвя периодични доклади до министъра на правосъдието за обобщаване на резултатите от наблюдението; 9. извършва и други проверки, възложени от министъра на правосъдието. (2) Проверките по ал. 1, т. 1 – 4 се извършват по план, утвърден от министъра на правосъдието.“ § 110. Член 374 се изменя така: „Чл. 374. (1) Инспекторатът към министъра на правосъдието се състои от инспектори, които се ръководят от главен инспектор. (2) Главният инспектор и инспекторите се назначават от министъра на правосъдието след провеждане на конкурс по Закона за държавния служител. (3) За главен инспектор може да се назначи лице, което има най-малко 12 години юридически стаж, а за инспектор – най-малко 8 години юридически стаж. (4) Времето, прослужено като главен инспектор и инспектор в Инспектората към министъра на правосъдието, се зачита за стаж по чл. 164, ал. 1 – 7.“ § 111. Член 375 се изменя така: „Чл. 375. (1) При освобождаване от длъжност на главен инспектор или инспектор лицето се възстановява на длъжността, която е заемало до назначаването му, ако е работило в органите на съдебната власт. (2) За възстановяването по ал. 1 лицето подава молба до Висшия съдебен съвет в 14-дневен срок от освобождаването му от длъжност.“ § 112. В чл. 391 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 3 т. 3 и 4 се изменят така: „3. организира и осъществява охраната на съдии, прокурори и следователи – при условия и по ред, определени с наредба на министъра на правосъдието, съгласувано с Висшия съдебен съвет и на защитени лица – при условията и по реда на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателното производство; 4. оказва съдействие на органите на съдебната власт при призоваване на лица в случаите, когато се пречи за изпълняване на това задължение;“. 2. Създава се нова ал. 4: „(4) При извършване на дейностите по ал. 3, т. 1 – 7 Главна дирекция „Охрана“ осъществява необходимото взаимодействие с административните ръководители на органите на съдебната власт.“ 3. Досегашните ал. 4, 5 и 6 стават съответно ал. 5, 6 и 7. § 113. В чл. 396, ал. 1 думите „на принципа на случайния подбор“ се заличават. § 114. В чл. 398 ал. 1 се изменя така: „(1) За всеки съдебен район на окръжен и на административен съд, както и за специализирания наказателен съд се съставят списъци на специалистите, утвърдени за вещи лица.“ § 115. В чл. 399 ал. 3 се изменя така: „(3) Предложенията за включване в списъците по чл. 398, ал. 1 се правят до председателя на съответния съд.“ § 116. В чл. 401 ал. 1 се изменя така: „(1) Списъците по чл. 398, ал. 1 се утвърждават от комисия в състав: председателят на апелативния съд или определен от него съдия, председателят на апелативния специализиран наказателен съд или определен от него съдия, апелативният прокурор или определен от него прокурор, ръководителят на апелативната специализирана прокуратура или определен от него прокурор, председателят на окръжния съд, председателят на специализирания наказателен съд, окръжният прокурор, ръководителят на специализираната прокуратура и председателят на административния съд.“ § 117. В преходните и заключителните разпоредби в § 11, ал. 1 и 2 думите „чл. 164, ал. 1 – 5“ се заменят с „чл. 164, ал. 1 – 7“. § 118. В преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт (ДВ, бр. 33 от 2009 г.) се правят следните изменения: 1. В § 115, ал. 1 и 2 думите „чл. 164, ал. 6“ се заменят с „чл. 164, ал. 8“. 2. В § 116 думите „чл. 164, ал. 6“ се заменят с „чл. 164, ал. 8“. Преходни и заключителни разпоредби § 119. (1) В 15-дневен срок от влизането в сила на този закон Висшият съдебен съвет определя броя на съдиите, прокурорите, следователите, както и на заместниците на административните ръководители на специализираните съдилища и прокуратури. (2) Щатният състав на специализираните съдилища и прокуратури се осигурява и чрез трансформиране на незаети щатни бройки за съдии, прокурори, следователи и съдебни служители към датата на влизане в сила на този закон. § 120. (1) В двумесечен срок от влизането в сила на този закон Висшият съдебен съвет назначава ръководителите на специализираните съдилища и прокуратури. (2) В 4-месечен срок от влизането в сила на този закон Висшият съдебен съвет назначава съдиите, прокурорите и следователите в специализираните съдилища и прокуратури. § 121. (1) В 6-месечен срок от влизането в сила на този закон общото събрание на съдиите от апелативния специализиран наказателен съд определя съдебните заседатели, които да участват в съдебните заседания на специализирания наказателен съд. (2) До определянето на съдебните заседатели по ал. 1 в съдебните заседания на специализирания наказателен съд участват съдебните заседатели, определени за участие в съдебните заседания на Софийския градски съд. § 122. В 6-месечен срок от влизането в сила на този закон председателите на специализираните съдилища и ръководителите на специализираните прокуратури назначават съдебните и прокурорските помощници и служителите в съдебната администрация. § 123. В едномесечен срок от влизането в сила на този закон Министерският съвет осигурява сгради за специализираните съдилища и прокуратури. § 124. Заместниците на административните ръководители на органите на съдебната власт продължават да изпълняват функциите си при условията на чл. 168. § 125. В тримесечен срок от влизането в сила на този закон се избират комисиите по професионална етика в органите на съдебната власт. § 126. (1) В едномесечен срок от влизането в сила на този закон Висшият съдебен съвет приема наредбите по § 21 и 67. (2) В едномесечен срок от влизането в сила на този закон Висшият съдебен съвет приема правилата по § 12 и 86. § 127. (1) Насрочените до влизането в сила на този закон конкурси за съдии, прокурори и следователи, както и за избор на административни ръководители се довършват по досегашния ред. (2) Насрочените до влизането в сила на този закон конкурси за заместници на административните ръководители се прекратяват. § 128. В тримесечен срок от влизането в сила на този закон Висшият съдебен съвет освобождава от длъжност заварените съдии, прокурори и следователи, навършили 65 години. § 129. Четиригодишният срок за периодичното атестиране по § 69 относно чл. 196, т. 2 започва да тече от влизането в сила на този закон. § 130. В тримесечен срок от влизането в сила на този закон Висшият съдебен съвет приема наредбата по § 82. § 131. Заварените главен инспектор и инспектори в Инспектората към министъра на правосъдието продължават да изпълняват функциите си, като в едномесечен срок от влизането в сила на този закон се преназначават по служебно правоотношение на длъжност съответно „ръководител на инспекторат“ и „инспектор“ по Единния класификатор на длъжностите в администрацията, приет с Постановление № 47 на Министерския съвет от 2004 г. (обн., ДВ, бр. 18 от 2004 г.; изм., бр. 83 от 2005 г. и бр. 58 от 2010 г.). § 132. В тримесечен срок от влизането в сила на този закон министърът на правосъдието издава наредбата по § 112, т. 1. § 133. В Закона за държавния служител (обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г.; изм., бр. 1 от 2000 г., бр. 25, 99 и 110 от 2001 г., бр. 45 от 2002 г., бр. 95 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 19 от 2005 г., бр. 24, 30 и 102 от 2006 г., бр. 59 и 64 от 2007 г., бр. 43, 94 и 108 от 2008 г., бр. 35, 42, 74 и 103 от 2009 г., бр. 15, 46, 58 и 77 от 2010 г., Решение № 12 на Конституционния съд от 2010 г. – бр. 91 от 2010 г.; изм., бр. 97 от 2010 г.) в § 2, ал. 3 от преходните и заключителните разпоредби думите „чл. 164, ал. 1 – 5“ се заменят с „чл. 164, ал. 1 – 7“. § 134. В Закона за Сметната палата (ДВ, бр. 98 от 2010 г.) в чл. 27, ал. 2 думите „чл. 164, ал. 1 – 5“ се заменят с „чл. 164, ал. 1 – 7“. § 135. В преходната разпоредба на Закона за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства (ДВ, бр. 88 от 2009 г.) в § 6, ал. 4 думите „чл. 164, ал. 1 – 5“ се заменят с „чл. 164, ал. 1 – 7“. § 136. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“ с изключение на § 20, т. 2, който влиза в сила от 1 януари 2010 г., и § 69 относно чл. 196, т. 2, който влиза в сила от 1 март 2011 г. Законът е приет от 41-ото Народно събрание на 22 декември 2010 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание. Председател на Народното събрание: Цецка Цачева 10925 Държавен вестник на Република България |
Страница 1 от 2 | Часовете са според зоната UTC + 2 часа |
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group http://www.phpbb.com/ |