Определение № 270 от 11.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 788/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Здравка Първанова чл. 280, ал. 1,
чл. 288 ГПК,
чл. 19, ал. 3 ЗЗД,
чл. 12, ал. 3 ПВ
--------------------------------------------------------------------------------
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Н. В. Д. и Н. Б. Д., чрез пълномощника им адвокат Е. Д. и от С. Р. Т. чрез пълномощниците му адвокати А. К. и С. П., срещу въззивно решение от 21.09.2009 г. по гр. дело № 756/2009 г. на Софийски апелативен съд.
Н. и Надежда Д. обжалват въззивното решение в частта, с която е отменено решението от 24.06.2005 г. по гр. д. № 1642/1998 г. на Софийски градски съд и постановено друго, с което е уважен предявеният срещу тях от В. Б. Д. иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) относно правото на собственост върху недвижим имот - магазин, находящ се в приземието партера на сградата на етажната собственост на бул. "Ц. Й. " № 4 към улица "А. " до ъгловия магазин, с квадратура 37 кв. м., заедно със съответния дял от 7/300 ид. ч. от терена и от общите части на сградата и от урегулирано дворно място от 390,5 кв. м., съставляващо парцел 5, кв. 303, м. "Центъра", [населено място]. Касаторите сочат, че обжалваното решение поставя правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, а именно: какво представлява процедурата по вписване и достатъчен ли е само запис в регистъра по чл. 33, б. "ж" ПВ, приложими ли са по отношение на процедурите по вписвания в книгите по вписванията по чл. 569, т. 5 и 6 ГПК по силата на препращащата разпоредба на чл. 540 ГПК съответно и правилата за поправка на явна фактическа грешка по чл. 247 ГПК. Твърдят по първия въпрос, че е неправилно изразеното в обжалваното решение становище, че е достатъчно да е налице само запис във входящия регистър по чл. 33, б. "ж" ПВ, за да се счете, че е налице вписване, а неговата валидност зависи от конкретни фактически обстоятелства, свързани с узнаване от трети лица за извършения във входящия регистър запис.
С. Р. Т. обжалва въззивното решение в частта, с която срещу него е уважен искът с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.), предявен от В. Б. Д. по отношение правото на собственост върху същия недвижим имот. Излага твърдения за произнасяне в решението по процесуалноправни и материалноправни въпроси в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Материалноправните въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, касаят изискванията в ПВ /ред. Изв., бр. 30/1955 г./ за наличие на валидно и противопоставимо на трети лица вписване на исковата молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Налице ли е валидно вписване, ако към датата на постъпването и в нотариалната служба, исковата молба е отбелязана само в двойно-входящия регистър и то с грешни данни. Достатъчно ли е исковата молба да бъде отбелязана в двойно-входящия регистър, без към същата дата да е вписана в партидните книги, чрез откриване на поименни партиди, от които съгласно чл. 39 ПВ третите лица могат да направят справка за евентуални тежести. Ако към датата, на която касаторът закупил имота, исковата молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД срещу продавачите му не е била вписана в партидните книги и не са били открити поименни партиди за продавачите, в които да е отразена исковата молба, то налице ли е годно противопоставимо вписване. В частност дали е могъл касаторът от азбучните указатели да извърши справка. П. въпроси според касатора са решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Те касаят приложението на чл. 133, б. "б" и "в" ГПК (отм.) - допустими ли са свидетелски показания за установяване на поправки в нотариалните книги и регистри, както и доказателствената стойност на удостоверенията на С. по вписване като официални свидетелстващи документи.
Ответникът по касация В. Б. Д. счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението по съображения в писмено становище.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 283 ГПК, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, II г. о. констатира следното:
С решение № 2/26.03.2009 г. по гр. д. № 197/2008 г. на ВКС, IV г. о., е отменено решение от 23.10.2007 г. по гр. д. № 2340/2005 г. на Софийския апелативен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
При новото разглеждане с обжалваното решение е отменено решение от 24.06.2005 г. по гр. д. № 1642/1998 г. на Софийски градски съд и е постановено друго, с което е признато за установено по отношение на С. Р. Т., Н. В. Д. и Н. Б. Д., че В. Б. Д. е собственик на недвижим имот - магазин /подробно описан/, находящ се в приземието, партера на сградата на етажната собственост на бул. "Ц. Й. " № 4, заедно със съответния дял от 7/300 ид. ч. от терена и от общите части на сградата и от урегулирано дворно място от 390,5 кв. м., съставляващо парцел 5, кв. 303, м. "Ц. ", [населено място]. Отхвърлен е като неоснователен искът за предаване владението на имота.
За да постанови решението си въззивният съд е приел от фактическа страна, че с влязло в сила решение по гр. д. № 11925/1994 г. по искове на В. Д., са обявени за окончателни два договора, с които В. Д. е закупил от М. М. И., А. В. И., К. Б. И. и И. И. процесния магазин. С договор, обективиран в нот. акт № 19/21.02.1995 г., ответниците С. Т. и Н. Д. /по време на брака[населено място]/ са закупили от М. М. И., А. В. И., К. Б. И. и И. И. същия имот. Отбелязване на исковата молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е извършено във входящия регистър на 01.11.1994 г. в графа 5 като е отбелязано името В. В. И.. Впоследствие е извършена промяна като по механичен начин, съгласно установеното от графологическата експертиза, са заличени личното и бащино име /В. В./ и е изписано името А. В. пред фамилното И.. Изписването на имената от съответния служител е техническо действие и в хода на техническото изпълнение това е допустима корекция. Налице е било разминаване между личното и бащино име на лицето, с посоченото в исковата молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, поради което веднага в хода на самото изписване в регистъра, то е отстранено като са изписани правилно тези имена и е останало фамилното И.. В тази връзка са ценени и показанията на служителката, извършила техническата дейност по записването и поправянето като е прието, че за тези корекции не се изисква писмен акт - забележка. По основния за спора въпрос дали е налице валидно вписване на исковата молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД преди извършената продажба на имота на дата 21.02.1995 г., въззивният съд е приел, че такова е налице и то е проявило своите последици. Изводите са изградени след анализ на събраните гласни и писмени доказателства, вкл. удостоверения № 7447/25.10.2000 г. и № 3841/07.10.1999 г. на С. по вписвания. За последните е прието, че не са годни доказателства, тъй като са основани на недопустими свидетелски показания- обяснения на бивша служителка на Нотариата за момента на нанасяне на исковата молба в регистъра - през 1998 г. Съдът е приел, че преди датата на сделката от 1995 г. са били налице достатъчно данни, за да могат ответниците да узнаят за вписаната от ищеца срещу техните праводатели искова молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Тя е била надлежно отразена във входящия регистър със съответен пореден номер на дата 01.11.1994 г., под № 113, том 3 за 1994 г. Била е подредена в особено канцеларско дело /ОКД/ и са били извършени съответните отбелязвания в азбучния указател. След като името на лицето, за което се иска справката, фигурира в азбучния указател, то по тези данни се издирва и партидата му, а оттам се установява и вида на вписания акт - чл. 39 ПВ. При липса на своевременно отразяване на вписаната искова молба в партидата на лицата, то само от наличната информация в азбучния указател и ОКД ответниците са могли да узнаят наличието на вписана искова молба по отношение на имота.
Върховният касационен съд, състав на II г. о. намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението. Не е налице соченото основание на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Въпросите, повдигнати от касаторите в изложенията по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК относно фактическия състав на вписването по ПВ във връзка с неговото оповестително и защитно действие, не могат да обусловят допускане касационно обжалване. Касаторите и не са изложили релевантни доводи за приложимостта на това основание, а именно че разгледаните от въззивния съд правни въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, т. е. разглеждането на тези въпроси да допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването и с оглед изменения в законодателството и обществените условия, както и когато е налице непълна или неясна правна норма, за да се създаде съдебна практика по прилагането и. Освен това разпоредбите на чл. 7, чл. 9, чл. 12, ал. 3 от ПВ /ред. към 1994 г./ и чл. 33, б "а-д" ПВ са ясни и не се налага тълкуване в посочения от касатора смисъл. Въззивният съд е съобразил дадените му с отменителното решение задължителни указания, в т. ч. и относно допустимостта на гласните доказателства и приложимостта на нормативните правила за поправка и забележка в нотариалните книги, като е проследил извършените записи и отбелязвания в двойно входящия регистър, подреждането на подлежащите на вписване актове в съответните книги и е направил релевантен извод, че исковата молба е вписана в съответствие с ПВ. Редът на записване във входящия регистър определя поредността на вписванията при евентуална конкуренция между различни актове. След като поправката не е в поредността, а при самото техническо изписване на името, то тя не рефлектира върху валидността на самото вписване. В този смисъл са съобразени указанията на ВКС в отменителното решение. С оглед приетото, че ПВ съдържа ясни разпоредби /чл. 7, чл. 9 , чл. 12, ал. 3 от ПВ /ред. към 1994 г./, които не се налага да бъдат тълкувани и които уреждат процедурата по вписване на исковите молби по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, която въззивният съд е приел за изпълнена, то не може да се приеме, че поставените от касатора Т. в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК въпроси - дали е налице валидно вписване, ако към датата на постъпването и в нотариалната служба, исковата молба е отбелязана само в двойно-входящия регистър и то с грешни данни; достатъчно ли е исковата молба да бъде отбелязана в двойно-входящия регистър, без към същата дата да е вписана в партидните книги, чрез откриване на поименни партиди, от които съгласно чл. 39 ПВ третите лица могат да направят справка за евентуални тежести; ако към датата, на която касаторът закупил имота, исковата молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД срещу продавачите му не е била вписана в партидните книги и не са били открити поименни партиди за продавачите, в които да е отразена исковата молба, то налице ли е годно противопоставимо вписване; дали е могъл касаторът от азбучните указатели да извърши справка за сделката, не могат да обосноват допускане на касационно обжалване. При установеното наличие на вписване на исковата молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД във входящия регистър и подреждането и в съответната книга /том/, съгласно чл. 11, б. "б", чл. 12, ал. 3 и чл. 9 ПВ, е налице специалното оповестително-защитно действие на вписването - чл. 114, ал. 1, б "б" ЗС, последица от което е непротивопоставимостта на последващата вписването прехвърлителна сделка спрямо приобретателя по предварителния договор. Субективното знание е ирелевантно с оглед разпоредбите на чл. 42 - чл. 47 ПВ, уреждащи публичността на вписванията и удостоверяването им. Ето защо от него не зависи преодоляването на специалното оповестително действие на вписването като обективен критерий за знание у всички трети лица за наличие на спор по отношение на имота.
Даденото разрешение в обжалваното решение и по повдигнатите от касатора Т. процесуалноправни въпроси също не може да обоснове допускане касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 или т. 3 ГПК. Решение № 247/1995 г. по адм. дело № 1350/1994 г. не влиза в хипотезата на т. 2 с оглед дадените в т. 3 на ТР № 1/2009 г., ОСГТК указания относно решенията на съдилищата, които представляват съдебна практика. Разпоредбите на чл. 133, б. "б" и "в" ГПК (отм.) относно допустимостта на свидетелските показания е ясна и по приложението и има трайно установена съдебна практика. Такава е и разпоредбата на чл. 143 ГПК (отм.) относно доказателствената сила на официалните документи. В разглеждания случай обаче, за да не зачете доказателствената стойност на цитираните удостоверения, въззивният съд е приел, че възпроизвеждат недопустими свидетелски показания. Ето защо така формулират правният въпрос не може самостоятелно да обоснове допускане касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
С оглед изложеното не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението. Въпреки изхода на производството по чл. 288 ГПК на ответниците по касация не следва да се присъждат разноски, тъй като няма данни да са направени такива.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 21.09.2009 г. по гр. дело № 756/2009 г. на Софийски апелативен съд.
|