КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 19 Мар 2024, 10:51

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: Чл. 23 от ЗВАС, Чл. 6 от Правилник за вписванията
Ново мнениеПубликувано на: 27 Авг 2009, 10:44 
Offline
Site Admin
Site Admin
Аватар

Регистриран на: 17 Авг 2009, 05:12
Мнения: 209
РЕШЕНИЕ № 466 ОТ 13.01.2006 Г. ПО АДМ. Д. № 9974/2005 Г., 5 ЧЛ. С-В НА ВАС
Чл. 23 от ЗВАС
Чл. 6 от Правилник за вписванията
Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - I колегия, в съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕНЕТА МАРКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛИНА МАТЕЙСКА
ТАТЯНА ХИНОВА
ТЕОДОРА НИКОЛОВА
РУМЯНА МОНОВА

при секретар и с участието на прокурора изслуша адм. д. № 9974/2005 г.

Производството е по реда на чл. 5, т. 1 във връзка с чл. 23 от Закона за Върховния административен съд.
Образувано е по повод на постъпила жалба от Надежда Александрова Коцева, гр. София, против Постановление на Министерски съвет № 182 от 08.08.2005 г. (обн. в "Държавен вестник", бр. 67 от 16 август 2005 г.) за изменение и допълнение на Правилника за вписванията, в частта относно § 2, т. 1, б. "а"; § 4, т. 1, изр. последно; § 6; § 11; § 15; § 20, т. 2; § 28, т. 1; § 30 и § 31 в частта му относно чл. 51, ал. 2 от Правилника за вписванията. Жалбоподателката счита, че обжалваните текстове от ПМС № 182 от 08.08.2005 г. са нищожни, тъй като са издадени извън компетентността на Министерския съвет и моли да бъде прогласена тяхната нищожност. Поддържа и алтернативно становище, че същите са незаконосъобразни, тъй като противоречат на Конституцията на Република България, на Закона за собствеността, Закона за задълженията и договорите, Гражданския процесуален кодекс, Закона за съдебната власт, Закона за особените залози и Закона за защита на личните данни. По подробно развити доводи моли атакуваните разпоредби да бъдат отменени. В открито съдебно заседание, чрез редовно упълномощен на основание чл. 20, ал. 1, б. "а" от ГПК адвокат - пълномощник поддържа жалбата и моли да бъде уважена по изложените в нея и в представените писмени бележки съображения.
Ответникът - Министерски съвет, чрез надлежно упълномощено по реда на чл. 20, ал. 1, б. "в" от ГПК лице, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна и необоснована.
В производството по обжалване на нормативни актове законодателят не е предвидил участието на прокурор, поради което и представител на Върховната административна прокуратура не е изразил становище по жалбата.
Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗВАС, подаването на жалба срещу нормативен акт не е ограничено със срок. Предвид характера на нормативните актове да регулират широк кръг обществени отношения, засягащи неограничен брой адресати, правен интерес от обжалването им имат всички физически и юридически лица, които считат, че противоречат на норми от по-висок ранг, без да е необходимо да доказват непосредствен, пряк и личен интерес. С оглед изложеното, жалбата е процесуално допустима.
При разглеждането й по същество, настоящият петчленен състав на Върховния административен съд - І колегия констатира следното:
В жалбата се атакуват девет разпоредби, обособени в 9 точки, като някои от тях с оглед еднаквото оплакване, следва да се групират при обсъждането им за излагане на еднакви съображения.
На първо място се оспорва § 2, т. 1, б. "а" от ПМС № 182, с който се изменя чл. 6, ал. 1, б. "а" от Правилника за вписванията. Последната касае реквизитите, които следва да съдържат подлежащите на вписване актове, като с изменението в ДВ, бр. 67 от 16.08.2005 г. освен изискването за местожителство на страните, в скоби е добавено и "постоянният адрес". Настъпилата промяна не противоречи на чл. 189, ал. 1, б. "ж", респ. на чл. 476, б. "в" от ГПК, в какъвто смисъл са доводите на жалбоподателката. Това е така, защото още преди сегашната редакция местожителството е било критерий за индивидуализация на страните по подлежащите на вписване актове. Направената в случая добавка не замества предишното понятие, а само го пояснява и конкретизира с оглед актуалната легална дефиниция, дадена в Закона за гражданската регистрация. Понятието "местожителство", макар и отменено формално, продължава да фигурира в редица нормативни актове, включително и в ГПК. С атакуваната разпоредба не се прави паралел между местожителството и постоянния адрес, нито се дава приоритет на последното. Направената добавка позволява страните да бъдат индивидуализирани не само с общи данни за тяхното местожителство, но и с конкретни такива, отговарящи по съдържание на постоянния им адрес.
В т. 2 и т. 3 на жалбата се атакуват § 4, т. 1, изречение последно и § 6, т. 1 от ПМС № 182, с които се създават нови изречения в чл. 12, ал. 1 и чл. 14 от Правилника за вписванията, които предвиждат, че подлежащите на вписване "искови молби и решения трябва да отговарят на изискванията на чл. 6 от Правилника за вписванията". Жалбоподателката счита, че с атакуваните текстове се въвеждат допълнителни изисквания, извън установените в чл. 98 от ГПК по отношение на исковите молби и в чл. 189, ал. 1 от ГПК по отношение на съдебните решения. Подобни доводи са неоснователни. Само по себе си препращането към изискванията на чл. 6 от Правилника за вписванията, а не към разпоредбите на ГПК, не създава противоречие с нормите от по-висок ранг. За да се провери дали е налице такова, в жалбата следва изрично да е оспорена законосъобразността и на целия чл. 6 от Правилника за вписванията, което в случая не е направено. Дори и да се приеме, с оглед конкретно наведените от жалбоподателката доводи, че същата всъщност оспорва чл. 6, ал. 1, б. "а" от Правилника за вписванията във връзка с нововъведеното понятие "постоянен адрес", този въпрос е обсъден по-горе във връзка с т. 1 от жалбата, налице е произнасяне от настоящия състав и изложените вече съображения се отнасят и за това оплакване.
На следващо място в жалбата се атакува § 11 от ПМС № 182, с който се създава ново изречение трето в чл. 25 от Правилника за вписванията. Посочената разпоредба урежда изискванията при вписване на възбрана, когато това се иска от учреждение или длъжностно лице, на което законът е предоставил такова право. Правилникът предписва в този случай писмото да показва учреждението или длъжностното лице и датата и номера на постановлението, с което се заповядва забраната. С новия текст е предвидено, че "към писмото се прилагат два заверени екземпляра от постановлението". Според жалбоподателката по този начин се въвеждало ново понятие - "заверен екземпляр", а оттам и ново доказателство, непознато в охранителното производство по вписването. Използването точно на това понятие, а не на общоприетото "заверен препис" е въпрос на редакция на текста, което по никакъв начин не променя смисловото значение на разпоредбата. След като се касае за заверен екземпляр, то очевидно се има предвид копие, препис от документа, заверен от неговия издател. Противно на логиката би било да се заверява оригинала на официален документ. Направеното в жалбата тълкуване е извън контекста, без да се отчита систематичното място на разпоредбата. Така например чл. 24 от Правилника за вписванията предвижда, че възбраната за обезпечение на иск се вписва, като се представи заповедта за налагането й и препис от нея. Докато в хипотезата на чл. 25 от Правилника за вписванията е указано, че писмото следва да съдържа номера и датата на постановлението, с което се заповядва възбраната, както и сведенията, посочени в б. "а" - "в" на чл. 24, съставляващи реквизитите на заповедта за налагане на възбрана. При съпоставката на редакциите на чл. 24 и чл. 25 е видно, че за допускане на възбрана по чл. 25 не е предвидено представянето на оригиналния документ, а само неговия номер и дата, както и сведенията по б. "а" - "в". Оттам се налага и извода, че под "заверен екземпляр" законодателят е имал предвид именно препис от постановлението, а не създава ново понятие.
В т. 5 от жалбата се атакува и § 15 от ПМС № 182, с който се изменя чл. 32б от Правилника за вписванията. Разпоредбата урежда вписването в хипотезата на отмяна на отказ на съдията по вписванията от съда. В Правилника за вписванията съществува специален раздел Vа, наименован "Отказ на съдията по вписванията" (нов, обн. ДВ, бр. 69 от 6.08.2004 г.). Съгласно регламентираната там процедура, съдията по вписванията се произнася веднага с определение за отказ, когато представеният за вписване акт не отговаря на изискванията на закона или не е акт, подлежащ на вписване. Отказът, евентуалната жалба срещу него и влязлото в сила определение на въззивния съд се записват в регистъра по чл. 33, буква "л" от Правилника за вписванията, а това е "регистър за отказите и постановените по тях определения на въззивния съд". Конкретно атакуваната разпоредба на чл. 32б предвижда, че "в случаите на уважаване на жалбата вписването се извършва въз основа на влязлото в сила определение на въззивния съд". Според оплакванията в жалбата подобна формулировка противоречала на основен принцип в правото, залегнал в редица нормативни актове и по-специално в чл. 113, чл. 114, ал. 1, б. "б", изр. второ и б. "в", изр. второ от Закона за собствеността. Това е принципът за противопоставимост на правата, черпени от вписан по-рано акт спрямо правата, черпени от невписан или по-късно вписан акт. В атакуваната разпоредба обаче е посочено само правното основание за вписването без последното да е обвързано с конкретен момент. След като отказът на съдията по вписванията е оспорен пред съда, въпросът за неговата законосъобразност е висящ до момента на влизане в сила на определението на съда, след което вече е възможно да се извърши вписване в съответната книга. Горното не означава, че новата правна регламентация засяга релевантния момент, от който вписването има действие. В разпоредбата на чл. 32б не е указан кой е този момент, от което следва, че и при тази хипотеза ще намери приложение общия принцип за противопоставимост на вписаните по-рано актове.
По т. 6, 8 и 9 от жалбата се излагат доводи във връзка с правомощията на съдията по вписванията. Според жалбоподателката с § 20, т. 2; § 30 и § 31 от ПМС № 182 се създавали допълнителни правомощия на съдиите по вписванията в нарушение на нормативно установените такива в чл. 158, ал. 2 от Закона за съдебната власт. Посочените текстове от ПМС № 182 регламентират различни хипотези, като общото между тях е, че се създава задължение за съдиите по вписванията да подписват различни документи, а именно: входящия регистър, издаваните справки, както и преписите от вписани актове. С § 20, т. 2 се изменя чл. 41, ал. 2 от Правилника за вписванията, според който входящият регистър по чл. 33, буква "ж" задължително се разпечатва на хартия, като е добавен изразът "и се подписва от съдията по вписванията". В жалбата се поддържа, че така създаденото задължение на съдиите по вписванията да подписват регистрите, водени от Агенцията по вписванията, не спадало към никоя от установените в Закона за съдебната власт функции. Освен това § 20, т. 2 не предвиждал нито в каква периодичност ще се разпечатва на хартия входящия регистър, нито кога ще се подписва от съдията по вписванията, нито с каква цел ще се полага този подпис. Такива доводи са неоснователни. Съгласно чл. 158, ал. 2, т. 1 от Закона за съдебната власт, съдията по вписванията "разпорежда или отказва вписванията, отбелязванията или заличаванията в имотния регистър и се произнася за издаването на справки и удостоверения". Тъй като към настоящия момент все още няма създаден по реда на чл. 70 от Закона за кадастъра и имотния регистър, имотен регистър, предвиден в чл. 3 и 5 от същия закон, тези негови правомощия важат по аналогия за книгите и регистрите по чл. 33 от Правилника за вписванията. Така регламентирани, правомощията на съдията по вписванията предполагат, че преди да се извърши самото вписване във входящия регистър, същият вече се е произнесъл, като е разпоредил то да се извърши или съответно го е отказал. От горното следва, че входящият регистър не се води произволно, а се вписват само онези актове, за които съдията по вписванията е дал изрично съгласие със съответното отбелязване върху подлежащия на вписване акт. В този смисъл входящият регистър отразява поредността на заявените за вписване актове, които предварително са санкционирани от съдията по вписванията именно в изпълнение на правомощията му по чл. 158, ал. 2, т. 1 от Закона за съдебната власт. С подписването на входящия регистър се удостоверява факта на самото вписване и се създава гаранция за съществуването на вписаните в регистъра обстоятелства. Създаденото задължение е именно във връзка с правомощията на съдията по вписванията да "разпорежда" вписването, което само технически се извършва от служителите към Агенцията по вписванията. По отношение на оплакванията, че не било ясно в каква периодичност ще се разпечатва на хартия входящия регистър, нито кога ще се подписва от съдията по вписванията, същите по никакъв начин не касаят неговите правомощия, а са технически проблем. Отделно от това, чл. 34, ал. 2, изречение 2 от Правилника за вписванията (неатакуван с настоящата жалба) изрично предвижда, че "входящият регистър се приключва всеки ден с подписа на съдията по вписванията". По същата законодателна логика оспорваното допълнение предвижда, че входящият регистър се сваля на хартиен носител за всеки отделен ден и се подписва от съдията по вписванията. Изложените по - горе мотиви важат и по отношение на § 30 от ПМС № 182, с който се изменя чл. 50, ал. 2 от Правилника за вписванията така: "писмени справки се изготвят и записват в регистъра по чл. 33, буква "к" от натоварения за това служител, заверяват се от служителя и се подписват от съдията по вписванията". Както вече беше посочено, в компетентността на съдията по вписванията е да разпореди вписвания, отбелязвания и заличавания, както и да се произнесе за издаването на справки и удостоверения. Вярно е, че самото издаване на справка е техническа дейност, която се извършва от натоварения за това служител от Агенцията по вписванията. Съдията по вписванията обаче дава разпореждане дали и как служителите да извършат вписването и справката. Жалбоподателката е направила буквално тълкуване на правомощията му по начин, който да отговаря на поддържаните доводи, но същото е в противоречие със замисъла на законодателя. Напротив, именно с цел да се обезпечи сигурността на гражданския оборот и да се предотвратят злоупотреби и неточности, е предвидено съдията по вписванията да подписва изготвените справки. Това е необходимо следствие от правомощието му да разпорежда издаването на справка, което става единствено след неговата компетентна правна преценка. Задължението да подписва справките е в изпълнение на правомощието му да разпорежда тяхното издаване. Обратно на целта на разпоредбата на чл. 158, ал. 2, т. 1 от Закона за съдебната власт би било да се приеме, че това правомощие се свежда единствено до "разпореждането", което безспорно е правно действие, без да съществува и задължение за контрол върху фактическото изпълнение на дадените указания. Подписването на справката удостоверява верността на посочените обстоятелства, което предполага, че съдията по вписванията предварително ги е проверил. Несъстоятелен е аргумента, че същият нямал достъп до тези данни. След като той е компетентен да разпорежда вписване в съответната книга и регистър и да разрешава издаване на справка, практически не е възможно да няма достъп и до регистрите само защото се водели от Агенцията по вписванията, която била орган на изпълнителната, а не на съдебната власт. Подобно твърдение би означавало, че съдията по вписванията абсолютно самоволно се произнася по издаването на справки и удостоверения. Оттам се поставя въпроса по какъв критерий прави тази преценка, ако не разполага с необходимите данни. С § 31 от ПМС № 182 се създава нов чл. 51, като в жалбата се оспорва неговата ал. 2. Съгласно чл. 51, ал. 2 от Правилника за вписванията "преписът се изготвя, сверява и записва в регистъра по чл. 33, буква "к" от натоварения за това служител, заверява се от служителя и се подписва от съдията по вписванията". Неоснователно в жалбата се поддържа, че съдиите по вписванията не можели да удостоверяват верността на съдържанието на документ, съхраняван от друг държавен орган, който именно бил издател на документа. Смисълът на разпоредбата е именно с подписа на съдията по вписванията да се гарантира верността на издадения препис. Положеният подпис предполага, че преписът е издаден след надлежна проверка, включително и от съдията по вписванията. В случая е без значение кой извършва техническото действие по издаването на преписа. В този смисъл са абсолютно несъстоятелни твърденията, че и в трите хипотези се нарушавал принципа за разделение на властите, прогласен в чл. 8 от Конституцията на Република България. Поддържа се, че с новите изменения органът на съдебната власт (съдията по вписванията) следвало да подписва документи, издадени от орган на изпълнителната власт (Агенцията по вписванията). Както многократно беше посочено, действията на служителите от Агенцията по вписванията са чисто технически, а не разпоредителни. Същите действат съгласно дадените разпореждания от съдиите по вписванията. Освен това, в Закона за кадастъра и имотния регистър са регламентирани взаимоотношенията между Агенцията по вписванията към министъра на правосъдието и Агенцията по кадастъра към министъра на регионалното развитие и благоустройството във връзка с дейностите по създаване, поддържане и съхраняване на имотния регистър и кадастъра, както и взаимоотношенията между Службата по кадастъра, Службата по вписванията и съдията по вписванията относно партидите на недвижимите имоти, които се намират на територията на съответния съдебен район. С оглед изложеното, описаните изменения в Правилника за вписванията не противоречат на правни норми от по-висока степен, регламентирани в закона.
В жалбата (т. 7) се атакува и § 28, т. 1 от ПМС № 182/2005 г., с което се изменя чл. 47, ал. 1 от Правилника за вписванията. Съгласно тази разпоредба, "в удостоверението, което се издава за определен имот, се означават вписванията, отбелязванията и заличаванията за тежести и права или пък се удостоверява, че такива няма". Според жалбоподателката, със замяната на досегашния текст "всички вписвания, отбелязвания и заличавания" с текста "вписванията, отбелязванията и заличаванията за тежести и права" се изменяло съдържанието на даваните от службите по вписванията писмени справки - удостоверения. По-конкретно се излагат доводи, че в действащото законодателство не съществувала легална дефиниция на понятието "вещна тежест". Оттам и се създавало задължение за служителя да прави преценка дали дадено вписване представлява вещна тежест или не, което по своя характер било правораздавателна дейност. Настоящият съдебен състав намира, че с допуснатото изменение не се създава ново правно положение, нито се дава различна правна уредба на съществуващите правоотношения. Става въпрос за редакционна поправка, която не засяга смисловото значение на разпоредбата. Предишната цитирана по-горе формулировка е твърде обща. С цел прецизност и внасяне на яснота при издаването на удостоверенията е конкретизирано, че действията по вписване, отбелязване или заличаване се отнасят за тежести и права. Въпрос на законодателна преценка е дали да се използва фразата "всички вписвания" или "вписвания за тежести и права", защото същите са идентични в смислово отношение. Както самата жалбоподателка посочва, всяко вписване създава права и дава гласност на породени, погасени или удостоверени такива, което важи и за отбелязванията, каквото правно действие съставлява в частност и заличаването. Единственото й оплакване е по отношение на вещните тежести, които не били легално дефинирани. С изменението се създава гаранция, че отразените в удостоверението обстоятелства дават пълна информация за състоянието на определен имот. В този смисъл неоснователно се поддържа, че служителят, който фактически го издавал, не бил компетентен да прави преценка дали конкретното вписване съставлява вещна тежест или не. Същият е само технически изпълнител, който има за задължение да отрази в справката всички обстоятелства по партидата на даден имот.
Във всички пунктове на жалбата неоснователно се претендира прогласяване нищожността на атакуваните текстове, тъй като били издадени извън материалната компетентност на Министерския съвет. Съгласно чл. 116 от Закона за собствеността "подробностите относно начина на вписването и относно таксите, които се събират при вписването, се уреждат в Правилника за вписването, одобрен от Министерския съвет ". От изложеното до тук е видно, че всички обжалвани разпоредби уреждат подробности относно начина на вписването и в този смисъл са приети именно в рамките и в изпълнение на правомощията на Министерския съвет.
С оглед всичко изложено до тук, подадената жалба против Постановление на Министерски съвет № 182 от 8 август 2005 г. (обн. в ДВ, бр. 67 от 16 август 2005 г.) за изменение и допълнение на Правилника за вписванията, в частта относно § 2, т. 1, б. "а"; § 4, т. 1, изр. последно; § 6; § 11; § 15; § 20, т. 2; § 28, т. 1; § 30 и § 31 в частта му относно чл. 51, ал. 2 от Правилника за вписванията, следва да бъде отхвърлена като неоснователна, тъй като цитираните разпоредби не противоречат на Конституцията на Република България, Гражданския процесуален кодекс, Закона за собствеността, Закона за задълженията и договорите, Закона за съдебната власт, Закона за особените залози и Закона за защита на личните данни.
Воден от горното и на основание чл. 23 от ЗВАС, Върховният административен съд, Петчленен състав - І колегия,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Надежда Александрова Коцева от гр. София, срещу Постановление на Министерски съвет № 182 от 8 август 2005 г. (обн. в ДВ, бр. 67 от 16 август 2005 г.) за изменение и допълнение на Правилника за вписванията, в частта относно § 2, т. 1, б. "а"; § 4, т. 1, изречение последно; § 6; § 11; § 15; § 20, т. 2; § 28, т. 1; § 30 и § 31 в частта му относно чл. 51, ал. 2 от Правилника за вписванията.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 0 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов