КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 01 Апр 2020, 04:14

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: Чл. 3 ПВп не преурежда и не създава по тежък режим от закона
Ново мнениеПубликувано на: 14 Дек 2011, 14:21 
Offline
Модератор
Модератор
Аватар

Регистриран на: 18 Авг 2009, 09:06
Мнения: 398
Решение № 2399 от 20.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11632/2008 г., II о., докладчик председателят Веселина Тенева
чл. 185, ал. 1,
чл. 185, ал. 2 АПК,
чл. 112 ЗС
--------------------------------------------------------------------------------

Производството е по чл. 185, ал. 1 и ал. 2 от АПК. Образувано е по жалба на Делчо Желев Бодуров от гр. Стара Загора против чл. 3, ал. 1 от Правилника за вписванията, одобрен с Постановление на МС № 1486 от 13.12.1951 г., обнародван в ДВ, бр. 101 от 18.12.1951 г., изм. ДВ бр. 30 от 15.04.1955 г., изм. ДВ бр. 82 от 27.09.1996 г., изм. ДВ бр. 86 от 30.09.1997 г., изм. ДВ бр. 14 от 18.12.2000 г., изм. ДВ бр. 5 от 16.01.2001 г., изм. ДВ бр. 16 от 20.02.2001 г., изм. ДВ бр. 69 от 6.08.2004 г., изм. ДВ бр. 67 от 16.08.2005 г., изм. ДВ бр. 22 от 28.02.2008 г. Излага доводи, че текстът на чл. 3, ал. 1 от Правилника за вписванията е незаконосъобразен поради липса на компетентност на органа издал акта, както и поради противоречие на материалноправните разпоредби. Счита, че е въведено допълнително изискване за форма на подлежащите на вписване актове - нотариално заверен подпис, като по този начин Министерски съвет с подзаконов акт е "до уредил" един по-тежък режим на вписванията на обществени отношения, които трайно са уредени преди това в нормативен акт от по-висока степен. Излага, че съгласно текста на чл. 116 от ЗС изрично е очертан предмета на въпросите, които следва да се уредят с Правилника за вписванията, като това следва да са според жалбоподателя подробностите относно начина на вписване и относно таксите, които следва да се събират при вписването, а не и да се въведе изискване за форма на подлежащите на вписване актове. Жалбоподателят излага доводи, че с посочената разпоредба от Правилника МС излиза извън пределите на своята изпълнително разпоредителна дейност и урежда материя, която е следвало да бъде уредена със закон. С тези съображения, моли Върховният административен съд да отмени посочената разпоредба от правилника като незаконосъобразна.

Ответникът по жалбата Министерски съвет чрез своя процесуален представител - юрисконсулт Милошева е представил писмено становище от 12.01.2009 г., като излага, че жалбоподателят не е от кръга на лицата, имащи правен интерес да оспорват подзаконов нормативен акт, не е доказал засегнати права, свободи и законни интереси, поради което счита, че жалбата му е недопустима. Алтернативно излага становище за неоснователност на жалбата. В тази връзка сочи, че поздаконовия нормативен акт е издаден на основание законова делегация по чл. 116 от ЗС, а компетенциите на МС да издава подзаконови актове произтича от чл. 114 от Конституцията на Р България, от чл. 20, ал. 3 и ал. 4 от Закона за администрацията и чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от УС на Министерски съвет, който е действал съгласно чл. 6 и чл. 7 от ЗНА. С правилника е уреден начина на вписване, което е част от вътрешната дейност на службите по вписванията. С тези съображения счита, че Правилника с чл. 3, ал. 1 урежда начин на вписване на актове, за които в съответния закон е предвидено те да бъдат вписани и изразява становището за неоснователност на жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, второ отделение в настоящият тричленен състав обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното: По допустимостта на жалбата:

Жалбоподателят има правен интерес да обжалва законосъобразността на разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Правилника за вписванията, одобрен с Постановление на МС № 1486 от 13.12.1951 г., обнародван в ДВ, бр. 101 от 18.12.1951 г., и измененията му, наричан по-нататък за краткост (Правилник), който по своята правна природа е подзаконов акт, който регулира широк кръг от обществени отношения. Това е относими и досежно оспорената от жалбоподателя разпоредба на чл. 3, ал. 1 от Правилника, също визираща широк кръг от правоотношения, засягащи, както и е възможно да засегне неограничен и неопределен брой правни субекти, с което е доказана активната легитимация на жалбоподателя да оспорва законосъобразността на разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Правилника и жалбата му е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователно по следните съображения:

Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Правилника за вписванията, която отмяна като незаконосъобразна се иска в жалбата предвижда следното: "Подлежат на вписване само актовете, които са извършени по нотариален ред или са с нотариално заверен подпис".

Съгласно разпоредбата на чл. 116 от Закона за собствеността (ЗС), законодателят е предвидил: "Подробностите относно начина на вписването и относно таксите, които се събират при вписването се уреждат от Правилника за вписванията, одобрен от Министерски съвет". Правилникът за вписванията е приет с ПМС 1486/13.12.1951 г. на основание чл. 116 от ЗС. При наличието на записа съдържащ се в цитираната законова разпоредба, следва извода че, Министерски съвет черпи правомощия по силата на законова делегация да издаде правилник с определено от закона съдържание, който да урежда "подробностите по вписването" - не уредени в този закон, поради което Правилникът е издаден от компетентния орган.

В чл. 112 от ЗС изчерпателно са изброени актовете, които подлежат на вписване и това са всички актове, с които се прехвърля право на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижими имоти, както и актове, с които се признават тези права, договори с които се прехвърля наследство и т. н.

Изброените в ЗС актове, подлежащи на вписване са тези, за които е предвидена нотариалната форма по смисъла на чл. 569 от ГПК. Предвид характера на актовете, подлежащи на вписване, и установяващите се с тях права, в полза на носителите на тези права е вписването да става с нотариална заверка на подписите. Вписването следва да удостоверява само валидни актове, поради което изискуемостта на нотариалната заверка на подписите по силата на чл. 3, ал. 1 от Правилника, обезпечава удостоверяването чрез вписване на валидни актове.

В разпоредбата на чл. 3 от Правилника за вписванията не се преуреждат и не се създават по-тежки изисквания с подзаконовия нормативен акт, вместо със закон, каквито доводи неоснователно се излагат в жалбата. Вписването на актове, удостоверяващи правото на собственост е част от процедурата по установяване на собствеността. Вписването е необходимо поставено от закона условие за валидността на акта за собственост или на придобиване на ограничени вещни права. С оглед характера на актовете и материализираните в тях права, подлежащи на вписване - например права, произтичащи от нотариални актове, необходимо е то да става в предвидената в Правилника нотариална форма. Изричното преповтаряне на тези изисквания в Правилника за вписванията е в съответствие с целта на вписванията на посочените актове - за осигуряване на правната сигурност и точно изпълнение на цитираните закони, което би могло да бъде постигнато само, ако се вписват валидни актове. На Министерски съвет (МС) са предоставени широки правомощия по силата на чл. 105, ал. 1 от Конституцията на РБ, а със Закона за администрацията са му предоставени управленски функции, като съгласно чл. 20, ал. 3 и ал. 4 от Закона за администрацията, МС приема постановления, правилници, наредби, решения и разпореждания. С чл. 114 от Конституцията на РБ МС е оправомощен да приема административни и нормативни актове. Същите функции на МС са визирани и с чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от УС на МС. Съгласно чл. 6 от Закона за нормативните актове, МС издава Постановления, когато приема правилници, наредби или инструкции, а съгласно чл. 7 от същия закон се определя за какво се издава правилник. Предмета на регламентиране е определен в чл. 1 от Правилника, според който вписването се състои във вписване на подлежащи на вписване актове по начин предвиден в правилника. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Правилника, тъй като според нея той урежда начина на вписване на актовете, за които в съответния закон е предвидено те да бъдат вписани.

По изложените съображения, Върховният административен съд приема, че МС не е излязъл извън пределите на своята компетентност и чл. 3 от Правилника на вписванията не се явява в противоречие, а е в съответствие със законовите разпоредби, поради което не е допуснато нарушение по чл. 15, ал. 1 ЗНА, каквито доводи неоснователно се излагат от жалбоподателя. Уредените правоотношения в оспорената разпоредба от правилника съответстват на ранга на акта - подзаконов нормативен акт, тъй като е издаден в съответствие с чл.

15, ал. 1 от Закона за нормативните актове. Оспорената норма от Правилника не е в противоречие и не надхвърля приложното поле на по-високия по степен акт - в случая Закона за собствеността, на основание на който е издаден Правилника, тъй като кръга от въпроси, предмет на уреждане с Правилника е определен със законовата разпоредба.

По изложените съображения, Върховният административен съд, второ отделение приема, че жалбата на Делчо Желев Бодуров от гр. Стара Загора против чл. 3, ал. 1 от Правилника за вписванията, одобрен с Постановление на МС № 1486 от 13.12.1951 г., обнародван в ДВ, бр. 101 от 18.12.1951 г., с искане да бъде отменена като противоречаща на закона е неоснователна и следва да се отхвърли.

Воден от изложеното, Върховният административен съд, второ отделение

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Делчо Желев Бодуров от гр. Стара Загора ПРОТИВ чл. 3, ал. 1 от Правилника за вписванията, одобрен с Постановление на МС № 1486 от 13.12.1951 г., обнародван в ДВ, бр. 101 от 18.12.1951 г., изм. ДВ бр. 30 от 15.04.1955 г., изм. ДВ бр. 82 от 27.09.1996 г., изм. ДВ бр. 86 от 30.09.1997 г., изм. ДВ бр. 14 от 18.12.2000 г., изм. ДВ бр. 5 от 16.01.2001 г., изм. ДВ бр. 16 от 20.02.2001 г., изм. ДВ бр. 69 от 6.08.2004 г., изм. ДВ бр. 67 от 16.08.2005 г., изм. ДВ бр. 22 от 28.02.2008 г., с искане за отменяването му като противоречащ на Закона за собствеността, като неоснователна.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред петчленния състав на Върховния административен съд в 14 дневен срок от уведомяването на страните.



--------------------------------------------------------------------------------
Данни за делото и връзка с други актове:

Образувано във връзка с: ПМС № 1486/1951 на МС;
Връзка с други актове:
Решение № 7330 от 04.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4910/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Ангел Калинов;
Решение № 12766 от 29.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4910/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Ангел Калинов.


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 0 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов