КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 13 Авг 2020, 19:24

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 12 мнения ]  Отиди на страница 1, 2  Следваща
Автор Съобщение
 Заглавие: Заличаване на възбрана след публична продан
Ново мнениеПубликувано на: 12 Апр 2010, 15:03 
Offline
Site Admin
Site Admin

Регистриран на: 18 Авг 2009, 09:19
Мнения: 354
ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 49 ОТ 01.02.2010 Г. ПО ГР. Д. № 13/2010 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС





Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 26 януари две хиляди и десета година в състав:



ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Стоев

ЧЛЕНОВЕ: Златка Русева

Здравка Първанова



изслуша докладваното от председателя (съдията) Златка Русева дело № 13/2010 година.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба, подадена от "П" АД гр. С. против определение № 513/20.10.2009 г. на Д. окръжен съд, постановено по ч. гр. д. № 870/2009 г по описа на същия съд, с което е оставено в сила определение № 157/30.09.2009 г. на съдията по вписванията при Районен съд гр. Д.

В изложението си, приложено към частната касационна жалба, касаторът заявява, че съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос свързан с процесуалните правила, уреждащи реда за заличаване на вписана възбрана, относно прилагането на разпоредбата на чл. 31 от П. за вписванията и съответно приложението на специалните правила, предвидени в чл. 175 от ЗЗД, решаван противоречиво от съдилищата, основания за допускане на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. В подкрепа на изложеното, касаторът се позовава на О. по ч. гр. д. № 2316/2316/2007 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което се приема, че за да бъде заличена вписана ипотека, съответно наложена възбрана, при публична продан на имота, е необходимо да бъдат представени доказателства съответно за извършената продажба, а именно влязло в законна сила постановление за възлагане на имота, както и доказателство, че не постигнато съгласие между купувача и ипотекарния кредитор ипотеката да запази действието си.

С мотивите си въззивният съд е посочил, че с определение № 157/30.09.2009 г. на съдията по вписванията при Районен съд гр. Д. е отказано по искане на "П" АД София да бъде заличена вписаната под № 7*, т. ІІ, вх. рег. № 1* от 11.07.2007 г. на СВ гр. Д. възбрана върху 1/2 идеална част от недвижим имот, наложена от Районна прокуратура гр. Д. по дознание № 148/2006 г. по описа на същата. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 31 от П. за вписванията, съгласно която вписването на възбраните се заличава по писмено нареждане на учреждението или длъжностното лице, което е наложило възбраната, или пред което е представена гаранцията или обезпечението, в случая молителят - "П" АД София директно е поискала от съдията по вписванията да извърши заличаване на наложената като обезпечение възбрана.

Касационният съд намира, с оглед направените доводи от касатора и произнасянето на съда по процесуалноправния въпрос, съобразно изложеното в обжалваното определение, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на това основание.

В частната касационна жалба се правят оплаквания, че постановеното определение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано и се иска неговата отмяна.

В жалбата си касаторът посочва, че е сезирал съдията по вписванията при Районен съд гр. Д., с молба за заличаване, в качеството си на заинтересовано лице - приобретател на имота, за което е представено П. за възлагане на недвижим имот от 01.08.2008 г. на частен съдебен изпълнител рег. № 7* в КЧСИ Л. Т. с район на действие Д. окръжен съд, по изп. д. № 2* по описа на същия, влязло в законна сила на 21.08.2008 г., съответно вписано в книгата за вписвания с рег. № 1*, том ХХVІІІ, вх. рег. № 1* от 26.08.2008 г., на имота, описан в същото, който имот е бил ипотекиран в полза на взискателя "П" АД, която се явява ипотекарен кредитор, а имота е собственост на ипотекарните длъжници Г. Д. В. и Т. Й. Ч., като тази ипотека е първа по ред вещна тежест и е вписана с акт № 3*, т. **, дело № 4*, вх. рег. № 9* от 26.01.2007 г. в АВ гр. Д. В писмо изх. № 13* от 3.10.2008 г. на ЧСИ Л. Т. до Районна прокуратура гр. Д., приложено към молбата, е посочено, че от справка, извършена в АВ Д. относно вещните тежести върху възбранения имот, върху 1/2 идеална част от апартамента, собственост на ипотекарния длъжник Г. Д. В., след учредяване на ипотеката в полза на банката е наложена възбрана върху 1/2 идеална част от имота от Районна прокуратура гр. Д., вписана под № 7*, т. ІІ, вх. рег. № 10* от 11.07.2007 г. в СВ гр. Д., за което с предишно писмо № 10696/08.07.2008 г. на ЧСИ Л. Т. прокуратурата е уведомена в качеството си на присъединен взискател по смисъла на чл. 459 от ГПК за образуваното изпълнително производство и насрочената публична продан на имота, с молба за конкретизиране на размера на обезпечената с възбраната сума и с оглед включването й при разпределението, в отговор на което Районна прокуратура гр. Д. съобщава, че възбраната е наложена "за обезпечение на предвидената в чл. 212, ал. 7 от НК конфискация и не е за определена дължима някому сума". Със същото писмо от 3.10.2008 г. ЧСИ е уведомил също така Районната прокуратура гр. Д., че имотът, по силата на влязло в законна сила на 21.08.2008 г. постановление за възлагане на недвижим имот, е възложен на ипотекарния кредитор "П" АД, което е било представено заедно с молбата за заличаване възбраната до съдията по вписванията, предвид погасяването и с извършването на публичната продан.

Съгласно разпоредбата на чл. 175 от ЗЗД с извършването на публичната продан на имота, което е налице в настоящия случая по отношение на описания в горепосоченото постановления за възлагане имот, всички ипотеки върху него, както и всички вещни права, учредени след първата ипотека, се погасяват, като ипотекарните кредитори имат право на предпочитателно удовлетворение по реда на ипотеките си. При така осъществената публична продан на имота, същия е възложен на ипотекарния кредитор и взискател по цитираното изпълнително дело - "П" АД, чиято е първата поред вписвана ипотека върху имота. Неправилно и незаконосъобразно съдията по вписванията при РС гр. Д. е отказал заличаването на вписаната впоследствие възбрана върху 1/2 идеална част от имота, позовавайки се на процесуалния ред, предвиден в чл. 19, ал. 2 от П. за вписванията, защото в настоящия случай по силата на горепосочената разпоредба на ЗЗД се погасяват с извършването на публичната продан и при наличие на така установеното приключване на същото с влизане в сила на постановлението за възлагане на имота, заедно с молбата-искане за заличаване на вписаната впоследствие възбрана върху 1/2 идеална част от имота, последният е следвало да извърши действията по заличаване на същата, поради което следва да се отмени обжалваното определение, с което се потвърждава отказа на съдията по вписванията при РС Д. Т. Г. от 30.09.2009 г., даден с определение № 157/30.09.2009 г., а преписката се върне на съдията по вписванията за извършване на исканото действие.

Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд



ОПРЕДЕЛИ:



ОТМЕНЯ определение № 513/20.10.2009 г. на Д. окръжен съд, постановено по ч. гр. д. № 870/2009 г. по описа на съда и оставеното с него в сила определение № 157/30.09.2009 г. на С. по вписванията при Районен съд гр. Д.

ВРЪЩА преписката на съдията по вписванията за извършване на исканото действие.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Заличаване на ипотека и възбрана след публична продан
Ново мнениеПубликувано на: 10 Ное 2010, 08:11 
Offline
Site Admin
Site Admin
Аватар

Регистриран на: 16 Юли 2012, 09:16
Мнения: 154
ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 49 ОТ 01.02.2010 Г. ПО ГР. Д. № 13/2010 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 26 януари две хиляди и десета година в състав:



ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Стоев

ЧЛЕНОВЕ: Златка Русева

Здравка Първанова



изслуша докладваното от председателя (съдията) Златка Русева дело № 13/2010 година.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба, подадена от "П" АД гр. С. против определение № 513/20.2009 на Д. окръжен съд, постановено по гр. д. № 870/2009 г. по описа на същия съд, с което е оставено в сила определение № 157/30.09.2009 г. на съдията по вписванията при Районен съд гр. Д.

В изложението си, приложено към частната касационна жалба, касаторът заявява, че съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос свързан с процесуалните правила, уреждащи реда за заличаване на вписана възбрана, относно прилагането на разпоредбата на чл. 31 от П. за вписванията и съответно приложението на специалните правила, предвидени в чл. 175 от ЗЗД, решаван противоречиво от съдилищата, основания за допускане на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. В подкрепа на изложеното, касаторът се позовава на О. по ч. гр. д. № 2316/2316/2007 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което се приема, че за да бъде заличена вписана ипотека, съответно наложена възбрана, при публична продан на имота, е необходимо да бъдат представени доказателства съответно за извършената продажба, а именно влязло в законна сила постановление за възлагане на имота, както и доказателство, че не постигнато съгласие между купувача и ипотекарния кредитор ипотеката да запази действието си.

С мотивите си въззивният съд е посочил, че с определение № 157/30.09.2009 г. на съдията по вписванията при Районен съд гр. Д. е отказано по искане на "П" АД София да бъде заличена вписаната под № 7*, т. ІІ, вх. рег. № 1* от 11.07.2007 г. на СВ гр. Д. възбрана върху 1/2 идеална част от недвижим имот, наложена от Районна прокуратура гр. Д. по дознание № 148/2006 г. по описа на същата. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 31 от П. за вписванията, съгласно която вписването на възбраните се заличава по писмено нареждане на учреждението или длъжностното лице, което е наложило възбраната, или пред което е представена гаранцията или обезпечението, в случая молителят - "П" АД София директно е поискала от съдията по вписванията да извърши заличаване на наложената като обезпечение възбрана.

Касационният съд намира, с оглед направените доводи от касатора и произнасянето на съда по процесуалноправния въпрос, съобразно изложеното в обжалваното определение, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на това основание.

В частната касационна жалба се правят оплаквания, че постановеното определение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано и се иска неговата отмяна.

В жалбата си касаторът посочва, че е сезирал съдията по вписванията при Районен съд гр. Д., с молба за заличаване, в качеството си на заинтересовано лице - приобретател на имота, за което е представено П. за възлагане на недвижим имот от 01.08.2008 г. на частен съдебен изпълнител рег. № 7* в КЧСИ Л. Т. с район на действие Д. окръжен съд, по изп. д. № 2* по описа на същия, влязло в законна сила на 21.08.2008 г., съответно вписано в книгата за вписвания с рег. № 1*, том ХХVІІІ, вх. рег. № 1* от 26.08.2008 г., на имота, описан в същото, който имот е бил ипотекиран в полза на взискателя "П" АД, която се явява ипотекарен кредитор, а имота е собственост на ипотекарните длъжници Г. Д. В. и Т. Й. Ч., като тази ипотека е първа по ред вещна тежест и е вписана с акт № 3*, т. **, дело № 4*, вх. рег. № 9* от 26.01.2007 г. в АВ гр. Д. В писмо изх. № 13* от 3.10.2008 г. на ЧСИ Л. Т. до Районна прокуратура гр. Д., приложено към молбата, е посочено, че от справка, извършена в АВ Д. относно вещните тежести върху възбранения имот, върху 1/2 идеална част от апартамента, собственост на ипотекарния длъжник Г. Д. В., след учредяване на ипотеката в полза на банката е наложена възбрана върху 1/2 идеална част от имота от Районна прокуратура гр. Д., вписана под № 7*, т. ІІ, вх. рег. № 10* от 11.07.2007 г. в СВ гр. Д., за което с предишно писмо № 10696/08.07.2008 г. на ЧСИ Л. Т. прокуратурата е уведомена в качеството си на присъединен взискател по смисъла на чл. 459 от ГПК за образуваното изпълнително производство и насрочената публична продан на имота, с молба за конкретизиране на размера на обезпечената с възбраната сума и с оглед включването й при разпределението, в отговор на което Районна прокуратура гр. Д. съобщава, че възбраната е наложена "за обезпечение на предвидената в чл. 212, ал. 7 от НК конфискация и не е за определена дължима някому сума". Със същото писмо от 3.10.2008 г. ЧСИ е уведомил също така Районната прокуратура гр. Д., че имотът, по силата на влязло в законна сила на 21.08.2008 г. постановление за възлагане на недвижим имот, е възложен на ипотекарния кредитор "П" АД, което е било представено заедно с молбата за заличаване възбраната до съдията по вписванията, предвид погасяването и с извършването на публичната продан.

Съгласно разпоредбата на чл. 175 от ЗЗД с извършването на публичната продан на имота, което е налице в настоящия случая по отношение на описания в горепосоченото постановления за възлагане имот, всички ипотеки върху него, както и всички вещни права, учредени след първата ипотека, се погасяват, като ипотекарните кредитори имат право на предпочитателно удовлетворение по реда на ипотеките си. При така осъществената публична продан на имота, същия е възложен на ипотекарния кредитор и взискател по цитираното изпълнително дело - "П" АД, чиято е първата поред вписвана ипотека върху имота. Неправилно и незаконосъобразно съдията по вписванията при РС гр. Д. е отказал заличаването на вписаната впоследствие възбрана върху 1/2 идеална част от имота, позовавайки се на процесуалния ред, предвиден в чл. 19, ал. 2 от П. за вписванията, защото в настоящия случай по силата на горепосочената разпоредба на ЗЗД се погасяват с извършването на публичната продан и при наличие на така установеното приключване на същото с влизане в сила на постановлението за възлагане на имота, заедно с молбата-искане за заличаване на вписаната впоследствие възбрана върху 1/2 идеална част от имота, последният е следвало да извърши действията по заличаване на същата, поради което следва да се отмени обжалваното определение, с което се потвърждава отказа на съдията по вписванията при РС Д. Т. Г. от 30.09.2009 г., даден с определение № 157/30.09.2009 г., а преписката се върне на съдията по вписванията за извършване на исканото действие.

Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд



ОПРЕДЕЛИ:



ОТМЕНЯ определение № 513/20.10.2009 г. на Д. окръжен съд, постановено по ч. гр. д. № 870/2009 г. по описа на съда и оставеното с него в сила определение № 157/30.09.2009 г. на С. по вписванията при Районен съд гр. Д.

ВРЪЩА преписката на съдията по вписванията за извършване на исканото действие.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Заличаване на възбрана след публична продан
Ново мнениеПубликувано на: 28 Апр 2011, 12:50 
Offline
Site Admin
Site Admin
Аватар

Регистриран на: 17 Авг 2009, 05:12
Мнения: 209
ОПРЕДЕЛЕНИЕ ОТ 27.04.2006 Г. ПО Ч. ГР. Д. № 151/2006 Г. НА ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД



Докладчик: съдията Емил Митев

Производството е по реда на чл. 473, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 179, ал. 2 от ЗЗД във връзка с чл. 32а от Правилника за вписванията, редакция след измененията, приети с ПМС № 183/27.07.2004 г., обн. ДВ, бр. 69 от 2004 г., в сила от 31.07.2004 г.
Образувано е по частната жалба на Кооперация "Н." - С., представлявана от процесуалния представител адвокат Н. Г. К., от АК - гр. П. против определение № 41 от 25.01.2006 г., постановено по ч. гр. дело № 45/2006 г. по описа на окръжен съд - град П., по силата на което жалбата на Кооперацията срещу отказа на Съдията по вписване да заличи вписаните по партидата на недвижимия имот, възложен на Кооперация "Н." - С. с постановление за възлагане на недвижим имот от 19.05.2005 г. е оставена без разглеждане като недопустима.
Според изложеното в частната жалба неправилен е извода на П. окръжен съд, че няма изричен писмен отказ на съдията по вписванията, като отказа по същество е обективиран в издаденото удостоверение № 3030/21.12.2005 г. на съдията по вписванията, в което са отразени вписаните вещни тежести - две възбрани и една договорна ипотека.
Претендира се отмяната на обжалваното определение, с която жалбата е оставена без разглеждане като незаконосъобразно по описа на ПАС - стр. 2.
Пловдивският апелативен съд като съобрази изложените във частната жалба оплаквания, преценени с оглед на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Предмет на настоящата частна жалба е определението на П. окръжен съд, с която последният е оставил без разглеждане като процесуално недопустима жалбата на Кооперация "Н." - гр. С. против отказа на съдията по вписванията да извърши заличаване на вписването на вещни тежести - две вписани възбрани и вписана договорна ипотека по партидата на недвижимия имот, по отношение на който частният жалбоподател - Кооперация "Н." - гр. С. е представила титул за собственост - Постановление за възлагане по реда на чл. 386 от ГПК, което е влязло в сила на 14.07.2005 г.
Частната жалба е допустима и е депозирана в предвидения 7- дневен срок предвиден в закона - чл. 473, ал. 1 от ГПК.
Разгледана по същество обаче частната жалба е неоснователна по следните съображения:
Правилно съдът е преценил, че заличаване на вписването няма как да се извърши служебно от съдията по вписванията - необходима е молба от заинтересованата страна - чл. 179, ал. 2 от ЗЗД.
Такава писмена молба, депозирана от Кооперация "Н." с изрично искане да бъдат заличени вписаните вещни тежести, отразени по партидата на недвижимия имот, намиращ се в гр. П., ул. "Т. Т. М." № Х, предмет на постановлението от 19.05.2005 г. - за възлагане на недвижим имот по реда на чл. 382 от ГПК - такава писмена молба за заличаване на извършените по партидата на недвижимия имот вписвания на вещни тежести по делото категорично липсва.
Има действително молба от 21.12.2005 г., депозирана от Кооперация "Н." - С., но тя е отправена до съдия - изпълнителя по изп. дело № 60/1999 г. - в нея има позоваване на чл. 175, ал. 1 от ЗЗД.
Молбата с позоваване на цитираната материалноправна разпоредба е следвало да бъде отправена до съдията по вписванията с изрично искане да бъдат заличени вписаните вещни тежести.
Такава молба за заличаване по реда на чл. 179, ал. 2 от ЗЗД липсва и очевидно не е отправена до съдията по вписванията, тъй като ако имаше такава писмена молба за заличаване на вещните тежести по партидата на недвижимия имот, то същата следваше да бъде представена.
Никой не е оспорва, че Кооперация "Н." - С. е заинтересовано лице по смисъла на чл. 19, ал. 3 от Правилника за вписванията тъй като е представил титул за собственост - влязло в сила постановление на съдия - изпълнителя при Районен съд - гр. П. - за възлагане на недвижим имот, придобит на публична продан. Този титул за собственост е деривативно придобивно основание, но за разлика от обикновената покупко-продажба, то при публичната продажба на недвижим имот правото на собственост се придобива само след заплащане на цената, за което по чл. 383 ГПК законът определя 5- дневен срок.
Спор няма, че Кооперацията като собственик е заинтересована страна да претендира за заличаване на вписаните вещни тежести, но за целта е следвало да използува реда, предвиден в Правилника за вписванията. Най-напред трябва да бъдат заличени вещните тежести, а след това молителят е могъл да се снабди с удостоверение за тежести. Удостоверение за липса на тежести в правния мир няма.
Същият трябва да сезира съдията по вписванията с изрична молба за заличаване на договорната ипотека и двете възбрани, но отговаряща на изискванията на чл. 19, ал. 2 от Правилни за вписванията в редакцията на тази разпоредба след измененията й - ДВ, бр. 69/2004 г., в сила от 31.07.2004 г.
Необходимо е да удостоверите публичната продажба е утвърдена с влязло в сила решение, респективно: че постановлението за възлагане не е било обжалвано и е влязло в сила. Трябва да се представи официално заверен от съдия-изпълнителя препис от постановлението за възлагане,
а не ксерокопие от титула за собственост, заверен от процесуалния представител на взискателя. Последният не е съдия- изпълнител и не може да заверява нито с подписа си нито с личен адвокатски печат, колкото и да е оригинална идеята адвокатите да разполагат с лични печати, за съжаление в това си начинание пълномощникът на частния жалбоподател просто е изпреварил актуалния законодател и конкретно Закона за адвокатурата.
Ясно е, че Кооперацията желае да продаде недвижимия имот, при това чист от вещни тежести, като за целта трябва да направи молба за заличаване на вписаните вещни тежести, отговаряща на изискванията на чл. 19, ал. 2 от ПВ.
Такава изрична молба не е отправено до съдията по вписванията - доказателство за това е представено и пред настоящата инстанция. Представено е заявление № 3562/13.12.2005 г. от Кооперация "Н." - гр. С., но то е за издаване на удостоверение за тежести на определен имот по чл. 47 от ПВ.
По тази молба съдията по вписванията се е произнесъл и е издал удостоверение № 3030/21.12.2005 г., в което са удостоверени вписаните вещни тежести - две възбрани и вписана договорна ипотека в полза на лицето С. П. Д.
Забележката, че трябва да се има предвид разпоредбата на чл. 175 ЗЗД, която е материално правна норма не означава, че съдията по вписванията е сезиран с молба за заличаване на вещни тежести по отношение на недвижим имот, продаден на публична продан. Необходима е изрична молба за заличаване на вписванията по партидата на недвижимия имот, придружена с писмени доказателства относно фактите по чл. 19, ал. 2 от ПВ.
След като не е сезиран изобщо с такава молба за заличаване, то и съдията по вписванията не е постановил и отказ да се извърши заличаване на вписаните тежести по смисъла на чл. 473 от ГПК.
Правилна е преценката на ПОС, че не е налице молба за заличаване, поради което и няма произнасяне по такава молба от страна на съдията по вписванията.
Неизвестно защо, обаче в мотивите на съдебния акт е дадено "указание" в смисъл, че молителят разполага с възможност да потърси административна отговорност на действията на съдията по вписванията.
Това "указание" не само е излишно, но по съдържание е контра легем и този състав на ПАС не може да го сподели.
Не е ясно защо точно съдията по вписванията трябва да носи административна отговорност поради това, че Кооперацията - частен жалбоподател по настоящото дело не прави разграничение между молба за издаване на удостоверение за тежести със съдържание по чл. 47 от ПВ и молба за заличаване на ипотека и други вещни тежести със съдържание, отговарящо на изискванията по чл. 19, ал. 2 от Правилника за вписванията в новата редакция, в сила от 31.07.2004 г., т. е. в сила към момента на подаване на заявлението от. 13.12.2005 г.
Действуващия позитивен режим на вписванията, подновяване на вписванията, както и на заличаванията им има за принцип и също намира проявление диспозитивното начало - съдията по вписванията не действува служебно, необходимо е да бъде сезиран с писмена молба от заинтересовани лица, при това с писмена молба за заличаване на вещни тежести - аргумент от разпоредбата на чл. 179, ал. 2 от ЗЗД.
По тази молба същият трябва да се произнесе или с позитивен акт или с отказ или по-точно определение за отказ по смисъла на чл. 32а от ПВ, който се записва във входящия регистър и това вече определение за отказ се връчва на заинтересованата страна срещу подпис.
Това е редът предвиден в закона, поради което "препоръката" да се търси административна отговорност на съдията по вписванията, преди последният да бъде сезиран с писмена молба е меко казано преждевременна, но и несъобразена със закона. Не съдията по вписванията трябва да знае как се заличават вписани вещни тежести по отношение на недвижим имот придобит чрез публична продан, "омагьосания кръг" в който е попаднал молителя е субективно и емоционално възприятие, за което се крие очевидно прибързания прочит на ясната като съдържание разпоредба на чл. 19, ал. 2 от Правилника за вписванията в новата изменена редакция на тази правна норма.
По тези съображения, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Кооперация "Н." - гр. С., чрез процесуалния й представител адвокат Н. Г. К., от АК - гр. П., против определението № 41/25.01.2006 г. на Окръжен съд - гр. П., с което е оставена без разглеждане като недопустима жалбата на Кооперация "Н." - гр. С. срещу отказа на съдията по вписванията при РС - гр. П. да издаде удостоверение за липса на вещни тежести по отношение на недвижим имот, придобит по реда на чл. 382 ГПК по силата на Постановление за възлагане на недвижим имот от 19.05.2005 г., издадено по изп. дело № 60/1999 г. по описа на съдия - изпълнителя при П. районен съд.
Настоящото определение е окончателно.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Заличаване на възбрана след публична продан
Ново мнениеПубликувано на: 15 Юни 2011, 09:34 
Offline
Модератор
Модератор

Регистриран на: 19 Авг 2009, 09:18
Мнения: 73
Определение № 273 от 28.06.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 200/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Златка Русева
чл. 717з ТЗ


--------------------------------------------------------------------------------


Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.


Образувано е по частна касационна жалба, подадена от "Г"О. гр. Д. против определение № 30/19.02.2010 г. на Хасковски окръжен съд, постановено по гр. д. № 66/2010 г. по описа на същия съд, с което е потвърдено определение от 11.01.2010 г. на съдията по вписванията при Районен съд гр. Д., като е отказано заличаване на наложената обезпечителна мярка по гр. д. № 830/2004 г. по описа на Хасковски окръжен съд.


В изложението, приложено към частната касационна жалба, касаторът заявява, че съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата, в противоречие с практиката на ВКС, както и от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, основание за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.


С решаващите си мотиви, въззивният съд е посочил, че молителят "Г"О. гр. Д. е поискал от съдията по вписванията заличаване на вещни тежести по отношение на недвижим имот-вписана възбрана като обезпечение на иск по гр. д. № 830/2004 г. по описа на Хасковски окръжен съд, който имот е бил придобит от неговия праводател по извършена публична продан, по силата на П. за възлагане от 26.05.2006 г. и постановления за поправка на същото от 04.07.2006 г. на П. съдебен изпълнител при РД П. на АДВ, като с определение от 11.01.2010 г. съдията по вписванията е постановил отказ да бъде заличена вписаната възбрана. Съдът е приел, че единствено и само въз основа на влязло в сила определение на съда по реда на чл. 402 от ГПК, с което се отменя допуснатото обезпечение за наложените обезпечителни мерки, би могло да бъде вписано заличаване на възбраната и след като от молителя не е представил никакви доказателства в тази връзка, правилно съдията по вписванията е отказал заличаване на вписаната възбрана.


Като основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, касаторът твърди, че въззивният съд не е се съобразил със съдебната практика относно характера на въззивното производство - Тълкувателно решение № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, като в мотивите си е следвало да обсъди посочените от жалбоподателя основания за отмяна на атакуваното определение, свързани с извършването на публичната продан и нейните последици, което не е било отразено в мотивите на съда, основание за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Освен че не е формулиран правен въпрос от значение за изхода на делото, който в случая е решен в противоречие с практиката на ВКС, касаторът с посоченото в тази връзка по изложението му, всъщност навежда касационни оплаквания по смисъла на чл. 281, т. 3 от ГПК, но не и основания за допускане касационно обжалване на атакуваното определение.


По отношение наличие на хипотезата на т. 2 от чл. 280, ал. 2 от ГПК за допускане на касационно обжалване, касаторът твърди, че съдът се е произнесъл по правен въпрос относно последиците от извършена публична продан и действието на постановлението за възлагане на недвижим имот във връзка със заличаване на всички вещни тежести върху имота или само на вписаните ипотеки и вещни права, учредени след първата ипотека - член 175 от ЗЗД, като въззивният съд е възприел, че извършването на публичната продан не води до заличаване на наложената възбрана върху недвижимия имот в настоящия случай. Касаторът се позовава на:


определение по гр. д. № 151 по описа на Пловдивски апелативен съд, според което е необходима изрична молба за заличаване на вписванията по партидата на недвижимия имот, придружена с писмени доказателства относно фактите по чл. 19, ал. 2 от П. за вписванията и


определение по гр. д. № 812/2005 г. по описа на Софийски окръжен съд, според което по отношение на конкретни имуществени права от масата на несъстоятелността наложените обезпечителни мерки с решението за откриване производство по несъстоятелност или с решението за обявяване на несъстоятелност следва да се считат вдигнати или заличени с издаване на постановление за възлагането им по реда на чл. 717з от ТЗ.


Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК, правният въпрос от значение за изхода на делото, трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК, по същия правен въпрос. Освен че горепосочените съдебни актове от касатора не са от тази категория, произнасянето на съда по правния въпрос с атакуваното определение не е в противоречие в постановеното по първото от тях, а второто е неотносимо и се отнася до производство, във връзка с обявяване на несъстоятелност на дружество, предвидена в Търговския закон.


В т. 2 от изложението на касатора се заявява, че ако не се възприеме наличието на горепосочените основания за допускане на касационно обжалване, то частната касационна жалба да бъде разгледана по същество, поради наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като се обжалва определение по дело от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Навеждат се доводи за липса на съдебна практика по чл. 175 от ЗЗД спрямо другите вещни тежести върху продавания на публична продан имот и по-конкретно-наложени като обезпечителни мерки възбрани, както и е налице непълнота на закона по този въпрос. С оглед на позоваването от касатора на горната хипотеза за допускане на касационно обжалване, същата съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретно дело е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са неясни, непълни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени, каквито аргументи липсват в изложението на касатора. Посочените такива отново се свеждат до касационни оплаквания по смисъла на чл. 281, т. 3 от ГПК, но не и до основание за допускане на касационно обжалване.


Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд


ОПРЕДЕЛИ:


Не допуска касационно обжалване на определение № 30/19.02.2010 г. на Хасковски окръжен съд, постановено по гр. д. № 66/2010 г. по описа на същия съд.


Определението е окончателно.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Заличаване на възбрана след публична продан
Ново мнениеПубликувано на: 17 Окт 2011, 10:32 
Offline
Site Admin
Site Admin
Аватар

Регистриран на: 14 Дек 2009, 10:59
Мнения: 447
Определение № 244 от 30.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 1017/2009 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Камелия Ефремова

чл. 97, ал. 1 ГПК, (отм.) във вр. с
чл. 175, ал. 1 ЗЗД


Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на "И" А., гр. Б. против решение № 1* от 20.07.2009 г. по гр. д. № 1210/2008 г. на Софийски апелативен съд. С обжалвания акт е обезсилено постановеното от Благоевградски окръжен съд решение № 145 от 19.02.2008 г. по гр. д. № 227/2006 г. и е прекратено производството по предявените от "И" А., гр. Б. срещу "Б" Е., гр. П. обективно съединени искове: иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) във връзка с чл. 175, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че в резултат на проведената публична продан учредената върху процесния имот договорна ипотека е заличена, както и иск с правно основание чл. 179, ал. 1 ЗЗД за заличаване на същата ипотека.

Касаторът поддържа становище, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Изразява несъгласие с извода на съда за липса на правен интерес от предявяване на иск по чл. 175, ал. 1 ЗЗД, както и с извода, че предмет на иска по чл. 179, ал. 1 ЗЗД е установяване несъществуването на обезпеченото с ипотека вземане, респ. на ипотечното право, а не самото заличаване на ипотеката.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е обосновал допускането на касационно обжалване с твърдението, че въззивното решение съдържа произнасяне по два значими за делото въпроси: 1. - допустим ли е иск за заличаване на договорна ипотека, която е погасена по силата на закона /чл. 175, ал. 1 ЗЗД / с публичната продан на ипотекирания имот и 2. - допустим ли е иск по чл. 179, ал. 1 ЗЗД за заличаване на ипотеката, която е погасена на основание чл. 175, ал. 1 ЗЗД. По отношение на първия въпрос се поддържа, че същият е решаван противоречиво от съдилищата /чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК/, а по отношение на втория въпрос - че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото /чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/.

Ответникът по касация "Б" Е., гр. П. и третото лице - помагач "П" А., гр. П. не заявяват становище по допускането на касационното обжалване.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.

За да обезсили първоинстанционното решение и да прекрати производството по делото, въззивният съд е приел, че същото е недопустимо поради недопустимост на предявените искове. По отношение на иска с правно основание чл. 175, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ипотеката върху процесния имот е заличена след извършената публична продан на същия, решаващият състав е преценил, че липсва правен интерес. Този извод е мотивиран със самата законова разпоредба, изрично предвиждаща погасяване на ипотеката като последица от успешно проведената публична продан на имота. Като допълнителен аргумент за липсата на правен интерес е посочена специално уредената в Правилника за вписванията възможност за купувача на имота да иска заличаване на ипотеката, респ. да атакува отказа за заличаването й. Недопустимостта на втория обективно съединен иск - за заличаване на ипотеката по реда на чл. 179, ал. 1 ЗЗД - е обоснован с липсата на правомощие на съда да извършва действия, които са предоставени в компетентността на друг орган - съдията по вписванията. Посочено е, че законът не е предвидил възможност за предявяване на конститутивен иск за заличаване на ипотека и че искът по чл. 179, ал. 1 ЗЗД по естеството си е установителен иск за несъществуване на вземането, обезпечено с ипотеката или на самото ипотечно право.

Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.

Несъмнено, поставените от касатора въпроси са от значение за конкретното дело, тъй като обуславят неговия изход, което налага извод за наличие на главната предпоставка за допускане на касационното обжалване, визирана в чл. 280, ал. 1 ГПК.

Липсват обаче допълнителните изисквания, специфични за двете поддържани от касатора основания - чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.

На първо място, за да е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, необходимо е материалноправният или процесуалноправен въпрос, да е решаван противоречиво от съдилищата. Съгласно задължителните указания по т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, това основание ще е осъществено само при наличието на влезли в сила решения по граждански дела, с които същият материалноправен или процесуалноправен въпрос е решен по различен начин. Това условие в случая не е изпълнено, тъй като липсват данни решението, на което се позовава касаторът - решение № 160 от 15.06.2009 г. по гр. д. № 238/2008 г. на Софийски апелативен съд - да е влязло в сила. Ето защо, същото изобщо не следва да бъде съобразявано в настоящото производство.

От друга страна, не може да се счете, че са налице и предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съобразно разясненията по т. 4 от цитираното тълкувателно решение, релевираният като значим за делото въпрос би бил от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото ако решаването му е свързано с необходимостта от разкриване точния смисъл на приложимата правна норма чрез тълкуването й поради това, че е неясна, непълна или противоречива или с необходимостта от промяна или осъвременяване на вече формирана трайна съдебна практика по приложението на относимата към съответния случай норма, продиктувана от изменението на обществените условия и законодателството. Такава необходимост по отношение разпоредбата на чл. 179, ал. 1 ЗЗД не съществува. По приложението на същата е създадена обилна и непротиворечива съдебна практика, изясняваща предвидената в чл. 179, ал. 1 ЗЗД хипотеза на заличаване на ипотеката "въз основа на влязло в законна сила съдебно решение" като възможност за заинтересования правен субект да установи по исков ред, че вземането, обезпечено с ипотеката, не съществува или че не съществува самото ипотечно право и определяща заличаването на ипотеката като последица от уважаването на този иск, а не като негов предмет. Наличието на посочената практика, която е изцяло съобразена в атакуваното въззивно решение, налага извод за липса на визираните в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК специфични изисквания за допускане на касационното обжалване.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1* от 20.07.2009 г. по гр. д. № 1210/2008 г. на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: ОПРЕДЕЛЕНИЯ НА ВКС ПО Чл.175 ЗЗД
Ново мнениеПубликувано на: 23 Юли 2012, 09:33 
Offline
Съдия по вписванията
Съдия по вписванията

Регистриран на: 28 Сеп 2009, 08:50
Мнения: 15
Определение № 244 от 30.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 1017/2009 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Камелия Ефремова

чл. 97, ал. 1 ГПК, (отм.) във вр. с
чл. 175, ал. 1 ЗЗД


Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на "И" А., гр. Б. против решение № 1* от 20.07.2009 г. по гр. д. № 1210/2008 г. на Софийски апелативен съд. С обжалвания акт е обезсилено постановеното от Благоевградски окръжен съд решение № 145 от 19.02.2008 г. по гр. д. № 227/2006 г. и е прекратено производството по предявените от "И" А., гр. Б. срещу "Б" Е., гр. П. обективно съединени искове: иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) във връзка с чл. 175, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че в резултат на проведената публична продан учредената върху процесния имот договорна ипотека е заличена, както и иск с правно основание чл. 179, ал. 1 ЗЗД за заличаване на същата ипотека.

Касаторът поддържа становище, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Изразява несъгласие с извода на съда за липса на правен интерес от предявяване на иск по чл. 175, ал. 1 ЗЗД, както и с извода, че предмет на иска по чл. 179, ал. 1 ЗЗД е установяване несъществуването на обезпеченото с ипотека вземане, респ. на ипотечното право, а не самото заличаване на ипотеката.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е обосновал допускането на касационно обжалване с твърдението, че въззивното решение съдържа произнасяне по два значими за делото въпроси: 1. - допустим ли е иск за заличаване на договорна ипотека, която е погасена по силата на закона /чл. 175, ал. 1 ЗЗД / с публичната продан на ипотекирания имот и 2. - допустим ли е иск по чл. 179, ал. 1 ЗЗД за заличаване на ипотеката, която е погасена на основание чл. 175, ал. 1 ЗЗД. По отношение на първия въпрос се поддържа, че същият е решаван противоречиво от съдилищата /чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК/, а по отношение на втория въпрос - че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото /чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/.

Ответникът по касация "Б" Е., гр. П. и третото лице - помагач "П" А., гр. П. не заявяват становище по допускането на касационното обжалване.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.

За да обезсили първоинстанционното решение и да прекрати производството по делото, въззивният съд е приел, че същото е недопустимо поради недопустимост на предявените искове. По отношение на иска с правно основание чл. 175, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ипотеката върху процесния имот е заличена след извършената публична продан на същия, решаващият състав е преценил, че липсва правен интерес. Този извод е мотивиран със самата законова разпоредба, изрично предвиждаща погасяване на ипотеката като последица от успешно проведената публична продан на имота. Като допълнителен аргумент за липсата на правен интерес е посочена специално уредената в Правилника за вписванията възможност за купувача на имота да иска заличаване на ипотеката, респ. да атакува отказа за заличаването й. Недопустимостта на втория обективно съединен иск - за заличаване на ипотеката по реда на чл. 179, ал. 1 ЗЗД - е обоснован с липсата на правомощие на съда да извършва действия, които са предоставени в компетентността на друг орган - съдията по вписванията. Посочено е, че законът не е предвидил възможност за предявяване на конститутивен иск за заличаване на ипотека и че искът по чл. 179, ал. 1 ЗЗД по естеството си е установителен иск за несъществуване на вземането, обезпечено с ипотеката или на самото ипотечно право.

Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.

Несъмнено, поставените от касатора въпроси са от значение за конкретното дело, тъй като обуславят неговия изход, което налага извод за наличие на главната предпоставка за допускане на касационното обжалване, визирана в чл. 280, ал. 1 ГПК.

Липсват обаче допълнителните изисквания, специфични за двете поддържани от касатора основания - чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.

На първо място, за да е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, необходимо е материалноправният или процесуалноправен въпрос, да е решаван противоречиво от съдилищата. Съгласно задължителните указания по т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, това основание ще е осъществено само при наличието на влезли в сила решения по граждански дела, с които същият материалноправен или процесуалноправен въпрос е решен по различен начин. Това условие в случая не е изпълнено, тъй като липсват данни решението, на което се позовава касаторът - решение № 160 от 15.06.2009 г. по гр. д. № 238/2008 г. на Софийски апелативен съд - да е влязло в сила. Ето защо, същото изобщо не следва да бъде съобразявано в настоящото производство.

От друга страна, не може да се счете, че са налице и предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съобразно разясненията по т. 4 от цитираното тълкувателно решение, релевираният като значим за делото въпрос би бил от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото ако решаването му е свързано с необходимостта от разкриване точния смисъл на приложимата правна норма чрез тълкуването й поради това, че е неясна, непълна или противоречива или с необходимостта от промяна или осъвременяване на вече формирана трайна съдебна практика по приложението на относимата към съответния случай норма, продиктувана от изменението на обществените условия и законодателството. Такава необходимост по отношение разпоредбата на чл. 179, ал. 1 ЗЗД не съществува. По приложението на същата е създадена обилна и непротиворечива съдебна практика, изясняваща предвидената в чл. 179, ал. 1 ЗЗД хипотеза на заличаване на ипотеката "въз основа на влязло в законна сила съдебно решение" като възможност за заинтересования правен субект да установи по исков ред, че вземането, обезпечено с ипотеката, не съществува или че не съществува самото ипотечно право и определяща заличаването на ипотеката като последица от уважаването на този иск, а не като негов предмет. Наличието на посочената практика, която е изцяло съобразена в атакуваното въззивно решение, налага извод за липса на визираните в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК специфични изисквания за допускане на касационното обжалване.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1* от 20.07.2009 г. по гр. д. № 1210/2008 г. на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.




Определение № 273 от 28.06.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 200/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Златка Русева
чл. 717з ТЗ


--------------------------------------------------------------------------------


Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.


Образувано е по частна касационна жалба, подадена от "Г"О. гр. Д. против определение № 30/19.02.2010 г. на Хасковски окръжен съд, постановено по гр. д. № 66/2010 г. по описа на същия съд, с което е потвърдено определение от 11.01.2010 г. на съдията по вписванията при Районен съд гр. Д., като е отказано заличаване на наложената обезпечителна мярка по гр. д. № 830/2004 г. по описа на Хасковски окръжен съд.


В изложението, приложено към частната касационна жалба, касаторът заявява, че съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата, в противоречие с практиката на ВКС, както и от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, основание за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.


С решаващите си мотиви, въззивният съд е посочил, че молителят "Г"О. гр. Д. е поискал от съдията по вписванията заличаване на вещни тежести по отношение на недвижим имот-вписана възбрана като обезпечение на иск по гр. д. № 830/2004 г. по описа на Хасковски окръжен съд, който имот е бил придобит от неговия праводател по извършена публична продан, по силата на П. за възлагане от 26.05.2006 г. и постановления за поправка на същото от 04.07.2006 г. на П. съдебен изпълнител при РД П. на АДВ, като с определение от 11.01.2010 г. съдията по вписванията е постановил отказ да бъде заличена вписаната възбрана. Съдът е приел, че единствено и само въз основа на влязло в сила определение на съда по реда на чл. 402 от ГПК, с което се отменя допуснатото обезпечение за наложените обезпечителни мерки, би могло да бъде вписано заличаване на възбраната и след като от молителя не е представил никакви доказателства в тази връзка, правилно съдията по вписванията е отказал заличаване на вписаната възбрана.


Като основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, касаторът твърди, че въззивният съд не е се съобразил със съдебната практика относно характера на въззивното производство - Тълкувателно решение № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, като в мотивите си е следвало да обсъди посочените от жалбоподателя основания за отмяна на атакуваното определение, свързани с извършването на публичната продан и нейните последици, което не е било отразено в мотивите на съда, основание за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Освен че не е формулиран правен въпрос от значение за изхода на делото, който в случая е решен в противоречие с практиката на ВКС, касаторът с посоченото в тази връзка по изложението му, всъщност навежда касационни оплаквания по смисъла на чл. 281, т. 3 от ГПК, но не и основания за допускане касационно обжалване на атакуваното определение.


По отношение наличие на хипотезата на т. 2 от чл. 280, ал. 2 от ГПК за допускане на касационно обжалване, касаторът твърди, че съдът се е произнесъл по правен въпрос относно последиците от извършена публична продан и действието на постановлението за възлагане на недвижим имот във връзка със заличаване на всички вещни тежести върху имота или само на вписаните ипотеки и вещни права, учредени след първата ипотека - член 175 от ЗЗД, като въззивният съд е възприел, че извършването на публичната продан не води до заличаване на наложената възбрана върху недвижимия имот в настоящия случай. Касаторът се позовава на:


определение по гр. д. № 151 по описа на Пловдивски апелативен съд, според което е необходима изрична молба за заличаване на вписванията по партидата на недвижимия имот, придружена с писмени доказателства относно фактите по чл. 19, ал. 2 от П. за вписванията и


определение по гр. д. № 812/2005 г. по описа на Софийски окръжен съд, според което по отношение на конкретни имуществени права от масата на несъстоятелността наложените обезпечителни мерки с решението за откриване производство по несъстоятелност или с решението за обявяване на несъстоятелност следва да се считат вдигнати или заличени с издаване на постановление за възлагането им по реда на чл. 717з от ТЗ.


Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК, правният въпрос от значение за изхода на делото, трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК, по същия правен въпрос. Освен че горепосочените съдебни актове от касатора не са от тази категория, произнасянето на съда по правния въпрос с атакуваното определение не е в противоречие в постановеното по първото от тях, а второто е неотносимо и се отнася до производство, във връзка с обявяване на несъстоятелност на дружество, предвидена в Търговския закон.


В т. 2 от изложението на касатора се заявява, че ако не се възприеме наличието на горепосочените основания за допускане на касационно обжалване, то частната касационна жалба да бъде разгледана по същество, поради наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като се обжалва определение по дело от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Навеждат се доводи за липса на съдебна практика по чл. 175 от ЗЗД спрямо другите вещни тежести върху продавания на публична продан имот и по-конкретно-наложени като обезпечителни мерки възбрани, както и е налице непълнота на закона по този въпрос. С оглед на позоваването от касатора на горната хипотеза за допускане на касационно обжалване, същата съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретно дело е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са неясни, непълни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени, каквито аргументи липсват в изложението на касатора. Посочените такива отново се свеждат до касационни оплаквания по смисъла на чл. 281, т. 3 от ГПК, но не и до основание за допускане на касационно обжалване.


Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд


ОПРЕДЕЛИ:


Не допуска касационно обжалване на определение № 30/19.02.2010 г. на Хасковски окръжен съд, постановено по гр. д. № 66/2010 г. по описа на същия съд.


Определението е окончателно.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 49 ОТ 01.02.2010 Г. ПО ГР. Д. № 13/2010 Г., Г
Ново мнениеПубликувано на: 23 Юли 2012, 09:45 
Offline
Съдия по вписванията
Съдия по вписванията

Регистриран на: 28 Сеп 2009, 08:50
Мнения: 15
ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 196 ОТ 11.04.2012 Г. ПО Ч. ГР. Д. № 143/2012 Г., Г. К., І Г. О. НА ВКСВърховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети март две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова
ЧЛЕНОВЕ: Василка Илиева
Даниела Стоянова

при секретар и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Даниела Стоянова ч.гр. дело № 143/2012 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Т. Т. С. - Л. срещу определение № 19062 от 28.12.2011 г. по ч. гр. д. № 16703/2011 г. на СГС, ІV - В отделение, с което е оставена без уважение частната й жалба против определение на съдията по вписванията при Районен съд [населено място] от 21.10.2011 г., с което е отказано заличаване на възбрана върху недвижим имот, находящ се в София, район В., [улица], представляващ апартамент във вх ..., на първи надпартерен етаж, наложена по изпълнително дело № ..., вписана на ... г. с акт № ..., т ..., тъй като не са налице изискванията на чл. 31, ал. 1 от Правилника за вписванията (ПВ).
В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно и необосновано, постановено при неправилно приложение на материалния закон и допуснати процесуални нарушения и се иска отмяната му. Според касатора СГС се е произнесъл по съществения материалноправен въпрос относно необходимите предпоставки за приложение нормата на чл. 175 ЗЗД и съставлява ли изискването извършването на публичната продан да е преди вписване на възбраната, чието заличаване се иска, такава предпоставка. Поддържа, че в атакуваното определение СГС се е произнесъл по този въпрос в противоречие с практиката на ВКС и други съдилища. Позовава се на чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК, във връзка с което представя съдебни актове. Касаторът се позовава и на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК като поддържа, че произнасянето на настоящата инстанция по поставения въпрос ще е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Частната жалба е подадена от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
С определение от 21.10.2011 г. на съдията по вписванията при Районен съд [населено място] е отказано заличаване на възбрана върху недвижим имот, находящ се в ..., район В., [улица], представляващ апартамент във вх ... на първи надпартерен етаж, наложена по изпълнително дело № ..., вписана на ... г. с акт № ..., т ..., тъй като не са налице изискванията на чл. 31, ал. 1 от Правилника за вписванията (ПВ). С обжалваното определение въззивният съд е приел, че отказът е законосъобразен. За да постанови този резултат е отчел, че възбраната е вписана на ... г., че публичната продан на недвижимия имот е проведена в периода от ... г. до ... г. от ЧСИ с рег. № 783 на К. на ЧСИ, че Постановлението за възлагане е в сила от ... г., както и, че е удостоверена от ЧСИ липсата на предпоставките по чл. 175, ал. 2 ЗЗД. При така установеното е приел, че нормата на чл. 175 ЗЗД е неприложима, тъй като публичната продан е извършена след вписване на възбраната, чието заличаване се иска.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, намира, че не са налице сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
На първо място, за да е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, е необходимо материалноправният или процесуалноправен въпрос, да е решаван противоречиво от съдилищата. Съгласно задължителните указания по т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, това основание ще е осъществено само при наличието на влезли в сила решения (определения) по граждански дела, с които същият материалноправен или процесуалноправен въпрос е решен по различен начин. Това условие в случая не е изпълнено. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа, че е налице противоречиво разрешаване на поставения от него въпрос с даденото в приложените съдебни актове. Последните обаче не съдържат изразено становище по поставения в изложението въпрос и следователно не обуславят наличие на противоречивото му разрешаване в твърдения от касатора смисъл.
Липсват и допълнителните изисквания, специфични за поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съобразно разясненията по т. 4 от Тълкувателно решение № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, релевираният като значим за делото въпрос би бил от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото ако решаването му е свързано с необходимостта от разкриване точния смисъл на приложимата правна норма чрез тълкуването й поради това, че е неясна, непълна или противоречива или с необходимостта от промяна или осъвременяване на вече формирана трайна съдебна практика по приложението на относимата към съответния случай норма, продиктувана от изменението на обществените условия и законодателството. Такава необходимост по отношение разпоредбата на чл. 175, ал. 1 ЗЗД не съществува. По приложението на същата е създадена обилна и непротиворечива съдебна практика, изясняваща предвидената в чл. 175, ал. 1 ЗЗД хипотеза на заличаване на всички ипотеки върху имота, както и всички вещни права, учредени след първата ипотека, поради погасяването им с извършването на публична продан на този имот.
В действителност същественият за изхода на делото въпрос е този приложима ли е нормата на чл. 175 ЗЗД по отношение на вписаната върху имота, предмет на проданта, възбрана и съставлява ли извършването на проданта основание да се иска заличаване на същата. В изложението липсва позоваване на въпрос в тази насока, а когато касаторът не е формулирал разрешен от съда въпрос, който е от значение за формиране на крайния извод, то не е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не следва да се допуска касационна проверка на определението. Съдът няма служебно задължение сам да формулира въпросите, разрешени от въззивната инстанция и обосновали изхода на спора. Съгласно разрешението дадено в т. 1 на ТР № 1 от 09.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, съдът може да определи правната квалификация на релевираната предпоставка за допускане касационна проверка въз основа на заявените обстоятелства и формулиран въпрос, но не и сам да извежда такъв.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че по силата на разпоредбата на чл. 175, ал. 1 ЗЗД с извършването на публична продан на недвижим имот всички ипотеки и вещни права върху имота, учредени след първата ипотека, се погасяват, като ипотекарните кредитори имат право на предпочтително удовлетворение от получената при продажбата цена по реда на ипотеките си. Изключение от това правило е уредено в чл. 175, ал. 2 от ЗЗД, според който ипотеките, учредени след първата ипотека, могат да се запазят при публичната продан, ако купувачът поеме обезпеченото задължение по съгласие с ипотекарния кредитор, оформено по реда на чл. 175, ал. 2, изр. 2 от ЗЗД. Следователно по силата на чл. 175, ал. 1 ЗЗД купувачът по публичната продан купува имота чист от всякакви ипотеки. Заедно с това се погасяват и всички вещни права, учредени след първата ипотека. Смисълът на нормата в тази част е, че тези вещни права нямат никакво значение за ипотекарния кредитор и затова имотът се предава освободен от тях. Носителят на такива права може да търси обезщетение от учредителя на ипотеката. Тази норма обаче няма отношение към наложената върху имота възбрана. В. е обезпечителна тежест, но тя не създава вещни права върху недвижимия имот или предпочтително удовлетворение върху същия. Тя следва имота независимо у кого се намира той. Публичната продан поглъща възбраната. Само ако не може да се извърши публична продан, възбраната може да бъде вдигната и съответно заличена, но това става по реда на чл. 402 ГПК (чл. 321 ГПК (отм.).
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 19062 от 28.12.2011 г. по ч. гр. д. № 16703/2011 г. на СГС, ІV - В отделение.
Определението е окончателно.



ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 152 ОТ 18.04.2012 Г. ПО ГР. Д. № 151/2012 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети април две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Снежанка Николова
Велислав Павков

при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр. д. № 151 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Т. Т. С. - Л., против определение от 19.01.2012 г., постановено по гр. д. № 16705/2011 г. от Софийски градски съд, ІІ "б" отд.
Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, при наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 от ГПК, относно допустимостта на касационното обжалване.
Производството по делото е образувано по частна жалба на Т. Т. С. - Л. против определение на съдия по вписванията при Районен съд - София, с което е отказано да бъде заличена възбрана върху недвижим имот. Мотивите на съдията по вписванията са, че заличаването на вписаната възбрана върху недвижим имот се извършва само по искане на лицата или учрежденията, посочени изрично в разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от ПВ, а молителката не е от тази категория лица.
С обжалваното определение, състава на СГС е приел, че определението на съдията по вписванията е правилно и го е потвърдил, като е приел същото относно кръга на лицата, легитимирани да искат заличаването на вписването.
В изложението на касационните основания, обуславящи допустимостта на касационното обжалване, частната жалбоподателка сочи правен въпрос, относно приложението на разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от ПВ при наличието на предпоставките и условията за приложение на разпоредбата на чл. 175, ал. 1 от ЗЗД. Сочи се, че този въпрос е противоречиво разрешаван от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото - касационни основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
Въпросът с приложението на разпоредбата на чл. 175, ал. 1 от ЗЗД не е бил предмет на обсъждане от въззивния съд и неговото обсъждане в настоящото производство не може да бъде основание за наличие на допустимост на касационното обжалване, тъй като не може и да е налице както противоречие с други разрешения на този правен въпрос, дадени от съдилищата, така и да е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, доколкото не е обусловил правните изводи на съда.
В цитираните определения на съдилищата не се обсъжда въпросът с приложението на нормата на чл. 31, ал. 1 от ПВ относно кръгът на лицата, имащи право да искат заличаването на вписана възбрана, а са обсъждат правни въпроси относно приложението на чл. 19, ал. 2 от ПВ във вр. с приложението на чл. 175, ал. 1 от ЗЗД, които не са били обсъждани от състава на СГС в обжалваното определение и не са обусловили извода му за неоснователност на подадената частна жалба.
Предвид изложеното, не са налице сочените касационни основания относно допустимостта на касационното обжалване, поради което същото не следва да бъде допускано.
Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 19.01.2012 г., постановено по гр. д. № 16705/2011 г. от Софийски градски съд, ІІ "б" отд.
Определението е окончателно.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Заличаване на ипотека и възбрана след публична продан
Ново мнениеПубликувано на: 16 Окт 2012, 15:55 
Offline
Site Admin
Site Admin
Аватар

Регистриран на: 14 Дек 2009, 10:59
Мнения: 447
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 490
София, 10.10.2012 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:

Председател: Д. В.
Членове: М. С.
Г. Г.

като разгледа докладваното от съдия Г. ч.гр.д.322 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.278, вр.чл.274, ал.3, пр.2 ГПК.
С определение №1271 по ч.гр.д.№1344/12г. на В. окръжен съд е потвърдено определението от 06.04.12г. на съдията по вписванията при Агенцията по вписванията -В., с което е постановен отказ по искането на [фирма] за заличаване на вписана възбрана.
Въззивният съд е приел, че възбраната върху процесния недвижим имот е наложена по изп.д.№2010***0400478 на ЧСИ Р. Т.. Съгласно чл.31 от Правилника за вписванията, заличаването на възбраните се извършва по писмено нареждане на учреждението или длъжностното лице, което е наложило възбраната или пред което е представена гаранцията или обезпечението. Следователно – вписаната възбрана може да бъде заличена само след издаден акт по чл.31 ПВ, какъвто в случая липсва.
Частна касационна жалба срещу определението на окръжния съд е подадена от [фирма]. Жалбоподателят се позовава на обстоятелството, че е придобил възбранения имот на публична продан и в случая е налице основанието на чл.175, ал.1 ЗЗД за заличаване на възбраната, което не е съобразено от съда.
В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса за действието на чл.175 ЗЗД и по-конкретно – за последиците на постановлението за възлагане на недвижим имот след извършена публична продан.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не са налице условията на чл.274, ал.3, вр.чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Поставеният от жалбоподателя въпрос за прилагането на чл.175, ал.1 ЗЗД не е относим към спора по настоящото дело, той като негов предмет е отказ на съдията по вписванията да заличи възбрана, а не отказ да заличи вписана ипотека. За заличаването на възбраните има различни правила /чл.31 от Правилника за вписванията/, към които не може да бъде отнесена разпоредбата на чл.175, ал.1 ЗЗД, предвиждаща погасяване на всички ипотеки и вещни права, вписани след първата ипотека, при изнасяне на имота на публична продан. Ето защо, при липса на относим въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното определение.

За пълнота на изложението следва да се посочи следното:
Когато възбраната върху един недвижим имот е допусната като обезпечителна мярка, нейното заличаване може да бъде поискано от съдията по вписванията след представяне на съдебен акт по чл.402 ГПК за отмяна на обезпечението. Но дори такъв акт да не бъде постановен, възбраната отпада по право от момента, в който е възникнало основанието за това. Когато производството по обезпечения иск приключи с влязло в сила решение, по което бъде издаден изпълнителен лист, а впоследствие възбраненият имот бъде изнесен на публична продан за събиране вземането на взискателя, висящата обезпечителна мярка е неоправдана, тъй като са възникнали основанията за отмяната и заличаването и, макар това да не е сторено изрично. Затова вписаната възбрана няма да бъде противопоставима на трети лица, които придобият вещни права върху възбранения имот от новия собственик, получил имота на публична продан.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1271 по ч.гр.д.№1344/12г. на В. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Заличаване на ипотека и възбрана след публична продан
Ново мнениеПубликувано на: 08 Яну 2013, 16:51 
Offline
Site Admin
Site Admin
Аватар

Регистриран на: 14 Дек 2009, 10:59
Мнения: 447
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 13
гр. София 07.01.2013 г..

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 04 януари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. В.
ЧЛЕНОВЕ: З. А.
В. П.
като разгледа докладваното от съдия З. А.
ч.гр.дело № 333 по описа за 2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 от ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от [фирма] [населено място] против определение № 526/31.05.2012 г. по ч.гр.дело № 150/2012 г. на Р. окръжен съд, с което е потвърдено определение № 18/02.05.2012 г. на съдия по вписванията при Служба по вписванията [населено място], с което същият е отказал да разпореди вписване на заличаване на договорна ипотека, учредена по отношение на недвижим имот закупен при публична продан. Поддържаните основания за неправилност на обжалваното определение са нарушение на материалния закон и необоснованост. Жалбоподателят иска отмяна и постановяване на друго, с което преписката да се върне на съдията по вписванията за извършване на исканото действие.
В изложението към частната жалба са поставени въпросите – 1. необходимо ли е да се издава от съдебния изпълнител удостоверение по чл.19,ал.2 от Правилника за вписванията за липса на съгласие ипотеката да се запази при публичната продан в хипотезата на чл.175,ал.1 ЗЗД с оглед разпоредбата на чл.175,ал.2 ЗЗД, решен в противоречие с практиката на ВКС – определение № 49/01.02.2010 г. по ч.гр.дело № 13/2010 г. на ВКС II г.о., 2. процесуално правен въпрос, свързан с процесуалните правила за реда за заличаване на ипотека в специалната хипотеза на чл.175 ЗЗД – за да се заличи ипотека по чл.175 ЗЗД необходимо ли е да се представи доказателство, че не е постигнато съгласие между купувача и ипотекарния кредитор ипотеката да запази действието си – решаван противоречиво от съдилищата – определение по ч.гр.дело № 2316/2007 г. на Окръжен съд [населено място], решение № 80/16.02.2009 г. по гр.дело № 949/2008 г. на Софийски апелативен съд. Цитираното определение на Варненския окръжен съд не е приложено към изложението, 3. необходимо ли е да се издава от съдебния изпълнител удостоверение за липса на съгласие ипотеката да се запази при публична продан по чл.175,ал.2 ЗЗД, след като в този законов текст ясно е указано, че само при наличие на съгласие ипотеката да се запази при публична продан съдебният изпълнител съставя протокол за това съгласие, който се отбелязва при вписването в имотния регистър, 4. липсата на такъв протокол и на отбелязване в имотния регистър не е ли доказателство за липса на съгласие ипотеката да се запази върху имота след публичната продан, 5. дали Правилникът за вписванията може да въвежда валидно изисквания, които противоречат на Закона за задълженията и договорите, 6. неплащането на държавна такса в рамките на едно охранително производство основание за отказ ли е или е нередовност на молбата, като на осн.чл.129,ал.2,вр.чл.540 ГПК съдията по вписванията следва да укаже на молителя отстраняване на допуснатите нередовности и едва ако те не бъдат отстранени производството да се прекрати. Въпросите по п.3,4,5 и 6 според жалбоподателя са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Върховният касационен съд като взе предвид доводите на жалбоподателя и извърши проверка на обжалваното определение приема за установено следното:
Касационната частна жалба е подадена от процесуално легитимирана страна в преклузивния срок, предвиден в чл. 275,ал.1 от ГПК и е допустима.
Обжалваното определение не следва да се допусне до касационно обжалване по следните съображения:
Жалбоподателят [фирма] [населено място] е подал молба до Службата по вписванията при Районен съд [населено място] вх. № 2182/02.05.2012 г., с която е поискал заличаване на вписана на 24.10.2007 г. под № 61,т.4 договорна ипотека с кредитор [фирма] и длъжници А. Т. П. и П. Л. П. относно недвижимия имот – поземлен имот магазин за хранителни стоки, находящ се в [населено място],[жк], бл.К., със застроена площ от 152.40 кв. с идентификатор № * по КК на [населено място].
Към молбата е приложено копие от постановление за възлагане на недвижим имот, изнесен на публична продан от 05.05.2010 г., справка от Служба от Служба по вписванията [населено място], скица на имота и удостоверение за актуално състояние на дружеството. С определение от 02.05.2012 г. на съдията по вписванията е отказано заличаване на договорната ипотека по молбата на жалбоподателя.
Разградският окръжен съд в правомощията на въззивна инстанция е потвърдил определението на съдията по вписванията при Служба по вписванията [населено място]. Прието е, че към молбата до съдията по вписванията жалбоподателят е представил доказателство за извършена публична продан по изп.дело № 78/2009 г. на ЧСИ и възлагателно постановление от 05.05.2010 г., влязло в сила на 14.05.2010 г., с което е придобил собствеността върху ипотекирания имот. Прието е, че не е представено удостоверение от ЧСИ, според което жалбоподателят като купувач на имота, предмет на проданта не е поемал обезпеченото задължение.
Въззивният съд се е позовал на разпоредбата на чл.175, ал.1 ЗЗД и е приел, че при хипотеза на придобит от жалбоподателя имот по реда на извършена публична продан с възлагателно постановление от деня на влизане в сила на постановлението на съдебния изпълнител, с което имота му е възложен всички ипотеки и вещни права върху имота, учредени след първата ипотека се погасяват, като ипотекарните кредитори имат право на предпочтително удовлетворение от получената при продажбата цена по реда на ипотеките си. Прието е, че в чл.175,ал.2 ЗЗД е предвидено изключение от правилото, като ипотеките, учредени след първата ипотека могат да се запазят при публичната продан, ако купувачът поеме обезпеченото задължение по съгласие с ипотекарния кредитор. Според въззивния съд купувачът може да поиска заличаване на вписаната ипотека, съответно възбрана след представяне на влязлото в сила постановление на частния съдебен изпълнител за възлагане на описания в него недвижим имот, както и на удостоверение от ЧСИ, че купувача по публичната продан не е поел обезпеченото задължение по съгласие с ипотекарния кредитор, оформено по реда на чл.175,ал.2 ЗЗД.
При тези доводи съдът е потвърдил обжалваното определение на съдията по вписванията при Служба по вписванията [населено място], с което е отказано да разпореди вписване на заличаване на договорна ипотека, учредена по отношение на недвижим имот, закупен при публична продан.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия правен въпрос от изложението.
С определение № 49/01.02.2010 г. по ч. гр. дело № 13/2010 г. на ВКС II г.о., постановено по чл. 274, ал. 3 ГПК съдът се е произнесъл по процесуално правен въпрос свързан с процесуалните правила, уреждащи реда за заличаване на вписана възбрана, относно прилагане на разпоредбата на чл. 31 от Правилника за вписванията и съответно приложение на специалните правила, предвидени в чл.175 ЗЗД. С определението съдът е направил правните си изводи в хипотеза на подадена молба за заличаване на вписана възбрана върху 1/2 ид.част от недвижим имот. Молбата е подадена от ипотекарен кредитор с първа по ред вписана ипотека върху недвижимия имот. Последният е възложен с постановление на съдебен изпълнител за възлагане на недвижим имот на същият молител, който е взискател в изпълнителното производство. В. е наложена върху имота по искане на лице, различно от молителя. С определението съставът на ВКС е приел, че при осъществена публична продан на недвижим имот същият е възложен на ипотекарния кредитор и взискател по изпълнителното дело, на когото е и първата поред вписана ипотека върху имота. По силата на чл.175 ЗЗД е прието, че с извършване на публичната продан на имота всички ипотеки върху него, както и вещни права, учредени след първата ипотека се погасяват. С оглед на тези разпоредби е направен извода, че при подадена молба за заличаване на вписана ипотека от приобретател на имота по реда на извършена публична продан, който е ипотекарен кредитор с първа по ред вписана ипотека върху имота, към която молба е приложено влязло в сила постановление за възлагане на имота съдията по вписванията следва да извърши действия по заличаване на ипотеката.
С цитираното определение съставът на ВКС се е произнесъл по правен въпрос, различен от поставения и по хипотеза различна от настоящата. За да е налице предпоставката за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК правният въпрос от значение за изхода на делото следва да е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС, с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл.86,ал.2 ЗСВ обн. ДВ, бр. 59 от 22.07.1994 г. (отм.), с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл.290 ГПК. Следователно не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по втория правен въпрос, поставен от жалбоподателя. Цитираното определение по ч.гр.дело № 2316/2007 г. на Окръжен съд [населено място] не е приложено към изложението, поради което не следва да се обсъжда даденото с него разрешение на правния въпрос.
С решение № 80/16.02.2009 г. по гр.дело № 949/2008 г. на Софийски апелативен съд се е произнесъл по правния въпрос съществува ли задължение, установено в законов или подзаконов нормативен акт за ипотекарния кредитор да поиска заличаване на вписаните в негова полза договорни ипотеки в случай, че обремененият с ипотеките имот бъде продаден по реда на чл.384 ГПК/отм./ чрез извършване на публична продан. Прието е, че за ипотекарния кредитор не съществува такова задължение. С оглед на това становище се налага извода, че съдът не е разрешавал правния въпрос, поставен от жалбоподателя, поради което и не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставените правни въпроси в т.3,4,5,6 от изложението. Същите касаят приложението на разпоредбите на чл.175,ал.2 ЗЗД, както и на чл. 19,ал.2 от Правилника за вписванията. Тези разпоредби са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена трайна съдебна практика основания за промяна на която не са налице.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

Не допуска касационно обжалване на определение № 526/31.05.2012 г., постановено по ч.гр.дело № 150/2012 г. на Р. окръжен съд по касационна частна жалба вх. № 2463/26.06.2012 г., подадена от [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.1,офис 3, чрез адв. Н. К., съдебен адрес [населено място], ул.”Д-р К. С.” № 5, кантора № 8 адв. Н.К..
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Заличаване на възбрана след публична продан
Ново мнениеПубликувано на: 06 Мар 2013, 09:26 
Offline
Site Admin
Site Admin
Аватар

Регистриран на: 14 Дек 2009, 10:59
Мнения: 447
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 98
София, 28.02.2013 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 26 февруари две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ж. С.
ЧЛЕНОВЕ: Д. Ц.
Б. Д.

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 1229 /2013 година
Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от К. В. Д. против определение № V-308710.12.2012г. по ч. гр.д.№ 2284/2012г. на Б. окръжен съд, с което е потвърдено определение на съдията по вписвания от 08.11.2012г., с което е постановен отказ за заличаване на възбрана, вписана по искане на НАП-София под № 5205 т.2 № 8 поради липса на писмено нареждане за вдигане от надлежния орган.
В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилно приложение на материалния закон – чл. 175 ал.1ЗЗД и на процесуалните правила – чл. 31 ПВ, тъй като съдилищата не са отчели, че след влизане в сила на постановлението за възлагане на имот, изнесен на публична продан всички последващи ипотеки и вещни тежести се считат заличени по силата на закона.
В изложението към частната жалба е формулиран въпроса за приложението на чл. 175 , ал.1 ЗЗД, когато купувач от публична продан иска заличаване на обезпечителна мярка „възбрана”, по който се твърди противоречие на въззивното определение с определение № 13/20.01.2011г. по гр.д.№ 31/2011г. на ВКС ІІ гр.о.
Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима
За да постанови обжалваното, въззивният съд е констатирал, че на жалбоподателя в качеството му на взискател е възложен недвижим имот - апартамент, върху който е наложена възбрана по искане на НАП-София. Позовал се е на това, че не е представено нареждане за заличаване на възбраната от поискалия вписването й държавен орган, съгласно чл. 31, ал.1 Правилника за вписванията, а нормата на чл. 175, ал.1 ЗЗД намира приложение само за ипотеките и другите вещни тежести, каквато не е възбраната.
По допускане на частната жалба до касационно обжалване.
Формулираният въпрос приложима ли е нормата на чл. 175, ал.1 ЗЗД и по отношение на вписаните възбрани върху продадения на публична продан недвижим имот е относим към повдигнатия спор и мотивите на обжалваното определение. С определение № 13/20.01.2011г. по гр.д.№ 31/2011г. на ВКС ІІ гр.о. е разгледан казус при който е поискано вдигане на възбрана, наложена в полза на същия кредитор, в чиято полза е вписана възбраната. Прието е, че нормата на чл. 175, ал.1 ЗД се прилага и по отношение на вписаните възбрани. Това определение е постановено по новия ГПК. Предвид формираното противоречие между обжалваното определение и цитираното определение на ВКС, настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване.
Настоящият състав не споделя практиката в цитираното определение
Съгласно нормата на чл. 175, ал. 1 ЗЗД с извършването на публична продан на имота всички ипотеки и вещни права, учредени след първата ипотека, се погасяват, като ипотекарните кредитори имат право на предпочтително удовлетворение от получената при продажбата цена по реда на ипотеките си. Дори стойността на ипотекираният имот да не е достатъчна за погасяване вземането на ипотекарния кредитор, ипотеката се погасява, а той ще се удовлетвори от друго имущество на длъжника. Купувачът от публична продан купува имота чист от ипотеки и учредени след вписването на ипотеката вещни права. Последващите вписвания не могат да се противопоставят на ипотекарния кредитор и на купувача, а носителите на такива права имат право на обезщетение от ипотекарния длъжник. Ипотеката е обезпечение, което цели да удовлетвори ипотекарния кредитор от стойността на ипотекирания имот. С извършване на публичната продан ипотеката се погасява, защото стойността на имота е получена и е разходвана за погасяване на паричното вземане. Ако купувачът поеме обезпеченото задължение по съгласие с ипотекарния кредитор ипотеките, учредени след първата ипотека, могат да се запазят след публичната продан, но това съгласие следва да е отразено изрично в протокол от съдия изпълнителя и да е вписано в имотния регистър. /чл. 175, ал.2 ЗЗД/ Макар ипотеката и възбраната да са вещни тежести, те се различават по своето действие. В. цели да запази недвижимите имоти на длъжника, или друго лице в неговия патримониум, като чл. 453 ГПК предвижда непротивопоставимост на прехвърлянето и учредяването на вещни права, извършени след вписване на възбраната по отношение на взискателя. Тя също е тежест върху имота, но не е вещно право. В. не дава право на предпочитително удовлетворение, а обезпечава възможността за изпълнение върху възбранения недвижим имот. Действието на възбраната е по широко от ипотеката, защото тя осигурява както възможност кредитора да се удовлетвори от възбранения имот, запазвайки го в патримониума на длъжника, така и ограничаване на последващи разпореждания, за да се обезпечи изпълнение и на други притезания освен парични. Затова нормата на чл. 175 ЗЗД, съгласно изричното й съдържание се отнася само за ипотеките но не се отнася за наложените възбрани. Те запазват действието си и след публичната продан. /В този смисъл са опр.№ 488/19.12.2001г. по гр.д.№ 1403/2010г. І гр.о. и опр.№ 767/16.11.2010г. по гр.д.№ 1760/2009г. І гр.о./
Съдията по вписвания и възивната инстанция са отказали заличаване на възбраната, вписана по искане на НАП върху имота след извършване на публичната продан върху него в полза на ипотекарния кредитор мотивирайки се със същите изводи, поради което обжалваното определение е правилно и законосъборзано и следва да се остави в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № V-308710.12.2012г. по ч. гр.д.№ 2284/2012г. на Бургаски окръжен съд по частна касационна жалба, подадена от К. В. Д.
ОСТАВЯ В СИЛА определение № V-308710.12.2012г. по ч. гр.д.№ 2284/2012г. на Бургаски окръжен съд

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 12 мнения ]  Отиди на страница 1, 2  Следваща

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 5 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов