КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 207
София, 01.04.2013 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и седми март две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: С. Ц.
Членове: А. Б.
Б. Ц.

изслуша докладваното от съдията Ц. ч. гр. д. № 53 по описа за 2013 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 278, ал. 1 ГПК.
С разпореждане от 11.01.2013 година на П. окръжен съд е върната като недопустима частна касационна жалба вх. № 129 от 09.01.2013 г., подадена от А. П. С. от [населено място], [община] против определение № 36 от 08.01.2013 г. по гр.д. № 1061/2012 година.
Частна жалба против разпореждането от 11.01.2013 г. на П. окръжен съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от А. П. С. от [населено място], [община].
Частната жалба е постъпила в срок и е процесуално допустима. С обжалвания акт е разпоредено връщане на частна касационна жалба – акт, преграждащ по-нататъшното развитие на производството, поради което на основание чл. 274, ал. 1 т.1 ГПК, този акт подлежи на обжалване пред тричленен състав на Върховния касационен съд.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
С определение № 36 от 08.01.2013 г. по гр.д. № 1061/2012 година на П. окръжен съд е потвърдено постановление № 1 от 28.11.2012 г., с което съдията по вписванията при Т. районен съд, в качеството му на извършващ нотариални действия на основание чл. 82, ал.1 ЗННД е отказал да признае молителите А. П. С. и Г. Р. С. за собственици на УПИ І-18 в кв. 6 по плана на [населено място], [община] на основание давностно владение. Определението е обжалвано с частна касационна жалба вх. № 129 от 09.01.2013 г., която е върната като недопустима с разпореждане от 11.01.2013 година на съдия при П. окръжен съд. Прието е, че определението не е преграждащо пи смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 и ал. 3 т. 1 ГПК, а дори и да се приеме, че е преграждащо не подлежи на обжалване на основание чл. 274, ал.4 ГПК вр. с чл. 280, ал. 2 ГПК с оглед данъчната оценка на имота в размер на 1814 лева.
Разпореждането за връщане на частната касационна жалба е незаконосъобразно.
С определението на окръжния съд по жалба срещу отказ на нотариуса да признае правото на собственост на молителите въз основа на писмени доказателства или чрез обстоятелствена проверка се дава разрешение по съществото на нотариалното производство по чл. 587 и сл. ГПК за издаване на констативен нотариален акт. Това определение подлежи на обжалване на основание чл. 274, ал.3, т.2 ГПК пред Върховния касационен съд при наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК, поради което частната касационна жалба е допустима.
Неправилен е и изводът, че определението не подлежи на обжалване на основание чл. 274, ал. 4 ГПК с оглед данъчната оценка на имота в размер под 5000 лева. Когато се обжалва отказ за издаване на охранителен акт интересът не се определя от паричната оценка на предмета на делото. Интересът се определя от паричната оценка на делото, когато правото на собственост върху имота е предмет на исково производство, тъй като със сила на пресъдено нещо между насрещните страни по делото би било потвърдено или отречено съществуването на субективното материално право. Интересът от охранителното производство е различен - молителят иска да се ползва от легитимиращия ефект на нотариалният акт по отношение на всички, поради което този интерес е неоценяем.
Предвид изложеното, обжалваното разпореждане за връщане на частната жалба следва да бъде отменено и делото върнато на П. окръжен съд за администриране на касационната жалба, вкл. оставянето и без движение с указание за представяне на изложение по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯВА разпореждане от 11.01.2013 година на П. окръжен съд, с което е върната като недопустима частна касационна жалба вх. № 129 от 09.01.2013 г., подадена от А. П. С. от [населено място], [община] против определение № 36 от 08.01.2013 г. по гр.д. № 1061/2012 година.
ВРЪЩА делото на П. окръжен съд за администриране на касационна жалба вх. 129 от 09.01.2013 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.






ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 476
София, 24.07.2013 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІI г.о. в закрито заседание на деветнадесети юли две хиляди и тринадесета година в състав:

Председател: К. Ю.
Членове: Л. Б.
С. Д.

като изслуша докладваното от съдията Б. ч.гр.д. № 4032 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на А. П. С., подадена чрез процесуалния му представител-адвокат К. Н. срещу определение № 36 от 8.01.2013 г. по ч. гр. д. № 3035/2010 г. на П. окръжен съд, с което е потвърдено постановление № 1 от 28.11.2012 г., с което съдията по вписванията към Т. районен съд, в качеството му на изпълняващ нотариални действия на основание чл.82, ал.1 ЗННД, е отказал да признае жалбоподателите за собственици на УПИ І-18 в кв.6 по регулационния план на [населено място], общ. Т., с площ от 620 кв.м., който представлява държавна собственост.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че въззивния съд се произнесъл по съществен процесуален въпрос, касаещ правомощията на съдията по вписванията и по-специално може ли да бъде отказано вписване на нотариален акт по обстоятелствена проверка, ако същият отговаря на изискванията на закона, както и по материалноправният въпрос как следва да се изчисли давностния срок с оглед оповестеното спиране на давността за придобиване на държавни имоти в ДВ бр.46 /2006 г.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал. 1 ГПК и е допустима.
При проверка допустимостта на касационно обжалване, Върховният касационен съд, ІІІ г.о. констатира следното:
С постановление № 1 от 28.11.2012 г., съдията по вписванията при Т. районен съд, в качеството му на извършващ нотариални действия на основание чл.82, ал.1 ЗННД е отказал да признае за собственици по давностно владение А. П. С. и Г. Р. С. на УПИ І-18, кв. 6 по регулационния план на [населено място], общ.Т. С обжалваното определение Пернишкият окръжен съд е потвърдил постановлението по съображения, че действието на разрешителния режим за придобиване по давностно владение на имот частна държавна собственост е бил в сила в периода 1.06.1996 г. до 31.05.2006 г., при което не са налице изискваните10 години за придобиване на имота по давност. С въвеждането на забраната от 1.06.2006 г. се спира течението на придобивната давност и имотите частна държавна собственост не биха могли да бъдат придобити въз основа на давностно владение първоначално до 31.12.2007 г., а в последствие и до 31.12.2014 г.
По поставения процесуалноправен въпрос за правомощията на съдията по вписванията и по-специално може ли да бъде отказано вписване на нотариален акт по обстоятелствена проверка, ако същият отговаря на изискванията на закона не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Въпросът е относим към правомощията на съдията по вписванията, а в конкретния случай съдията по вписванията е действал в качеството му на извършващ нотариални действия на основание чл.82, ал.1 ЗННД. Въпросът не е разрешаван в настоящото производство, поради което и не е обусловил решаващите изводи на съда, за да потвърди постановлението за отказ да бъдат признати за собственици по обстоятелствена проверка на посочения имот жалбоподателите.
По въпроса - как следва да се изчисли давностният срок с оглед оповестеното спиране на давността за придобиване на държавни имоти в ДВ бр.46 /2006 г. също не е налице основание за допускане на касационно обжалване. С §1 на ЗДЗС, ДВ бр.46/2006 г., в сила от 1.06.2006 г. се прие, че давността за придобиване на държавни и общински имоти спира да тече до 31.11.2011 г., а с §1 изм. ДВ бр.105/2006 г. датата до която нормативно е спрян срока на придобивната давност е 31.12.2014 г., т.е. законодателят изключва възможността за придобиване правото на собственост по давност за сроковете които изтичат или биха изтекли след 1.06.2006 г. Приетото от въззивния съд, че не е налице владение от 10 години до влизане в сила на мораториума за придобиване по давност на държавна собственост- §1 ЗДЗС /ДВ., бр.46/2006 г., в сила от 1.06.2006 г./, тъй като срокът на придобивната давност се брои по дни е в съответствие със закона.
По изложените съображения, частната касационна жалба не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, Върховния касационен съд, ІІІ г. о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 36 от 8.01.2013 г. по ч. гр. д. № 3035/2010 г. на П. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 741
гр. София 15.11.2013 г..

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд - четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 12 ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. С.
ЧЛЕНОВЕ:В. И.
З. А.

като разгледа докладваното от съдия З. А.
ч. гр.дело № 6701 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
С определение № 476/24.02.2013 г. по ч.гр.дело № 4032/24.07.2013 г. на ВКС, III г.о. не е допуснато касационно обжалване на определение № 36/08.01.2013 г. по ч.гр.дело № 1061/2012 г. на П. окръжен съд.
Срещу постановеното определение е подадена частна жалба вх. 5409/12.09.2013 г. от А. П. С., чрез адв.К.Н.. По съображения, изложени в частната жалба моли да се отмени обжалваното определение, като незаконосъобразно и вместо него се постанови друго, с което се допусне касационно обжалване на определението на П. окръжен съд, съответно да се отмени последното и постановление № 1/28.11.2012 г. , с което съдията по вписванията към Т. районен съд в качеството на извършващ нотариални действия на основание чл.82, ал.1 ЗННД е отказал да признае жалбоподателят А. П. С. и Г. Р. С. за собственици на УПИ I-18 в кв.6 по регулационния план на [населено място], общ.Т. с площ от 620 кв.м., който представлява държавна собственост.
Настоящият състав на ВКС, Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателя и съобразно правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. от ГПК приема следното:
Подадената частна жалба е процесуално недопустима по следните съображения:
С обжалваното определение в производство по реда на чл.274,ал.3 ГПК състав на Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение не е допуснал касационно обжалване на определение № 36/08.01.2013 г. по в.гр.дело № 1061/2012 г. на П. окръжен съд.
Съгласно разпоредбите на чл.274,ал.1, т.1 и т.2 ГПК на обжалване с частна жалба подлежат определения, които преграждат по-нататъшното развитие на делото и в случаите, изрично посочени в закона. Настоящото определение не е от кръга на посочените в чл.274,ал.1,т.1 и т.2 ГПК, подлежащи на обжалване с частна жалба. Осъществената правораздавателна дейност от ВКС с определението по чл.274,ал.3 ГПК, с което е извършена преценка за наличие на предпоставките по чл.280,ал.1 ГПК е от такова естество, че не се дава конкретно разрешение на процесуален или материално правен спор на страните по делото, а е предварителен етап на касационното производство по подадена касационна частна жалба, чиято цел е да се разреши въпроса дали определенията по чл.274,ал.3,т.1 и т.2-ра – т.е. определението на въззивния съд, с което е оставена без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото или определение, с което се дава разрешение по същество на друго производство или се прегражда неговото развитие следва да се разгледа от трета редовна инстанция – от ВКС или не, при наличие или не на предпоставките, установени в процесуалния закон. С оглед на това отказът на състава на ВКС с обжалваното определение да се допусне касационно обжалване не подлежи на обжалване. Възможност за обжалване на тези определения не е предвидена от законодателя, нито същите имат преграждащо развитието на делото значение.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че подадената частна жалба срещу определение № 476/24.07.2013 г. по ч.гр.дело № 4032/2013 г. на ВКС, III г.о., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното определение от 08.01.2013 г. на П. окръжен съд е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.
Доводите в частната жалба за неправилност на обжалваното определение са изцяло неоснователни.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

Оставя без разглеждане частна жалба вх. № 5409/12.09.2013 г. подадена от А. П. С., чрез адв.К. Н., съдебен адрес [населено място], [улица] срещу определение № 476/24.07.2013 г. по ч.гр.дело № 4032/2013 г. на ВКС, Трето гражданско отделение.
Прекратява производството по ч.гр.дело № 6701/22013 г. на ВКС, Четвърто гражданско отделение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: