КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1410
гр. София 09.12.2013 г..

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 03 декември през две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. С.
ЧЛЕНОВЕ: В. И.
З. А.

като разгледа докладваното от съдия З. А.
гр. дело № 3480 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба на ответницата К. П. А., чрез адв. С. С. против решение № 121/05.03.2013 г. по в.гр.дело № 24/2013 г. на П. апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1213/28.06.2012 г. по гр.дело № 2498/2011 г. на П. окръжен съд в частта, с която К. П. А. в качеството й на нотаруис с рег. № *** на Нотариалната камара е осъдена да заплати на М. И. Н. сумата 24 006. лв. представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от неизпълнение на задълженията на нотариуса по чл.25 ЗННД, ведно със законната лихва, считано от 09.09.2011 г. до окончателното изплащане на сумата.
Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила.
В изложението към касационната жалба са формулирани правните въпроси: 1. Нормата на чл.25,ал.1 ЗННД включва ли и задължение за нотариуса да извършва справки в собствения си служебен архив и има ли той право и задължение да дава информация на лица, относно такива удостоверявания по сделки, по които те не са участници или страни, решаван противоречиво от съдилищата – решение № 64/27.02.2012 г. по в.гр.дело № 1363/2011 г. на Пловдивския апелативен съд, решение № 1490/22.12.2008 г. по гр.дело № 5178/2007 г. на ВКС, IV г.о., постановено по реда на ГПК/отм./, 2. за задължението на нотариуса да пази тайна относно обстоятелствата, станали му известни при извършване на неговата дейности, че справки по архива на нотариуса се дават единствено по искане на участващо в нотариалното производство лице или по писмено разпореждане на съдия или прокурор, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото и който е разрешаван противоречиво от съдилищата, 3. плащането по т.20 от Тарифата за нотариалните такси към ЗННД поражда ли договорни правоотношения по договор за възлагане по чл.22 ЗННД, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, 4. наличието на договор за възлагане по чл.22 от ЗННД рефлектира ли върху обема на отговорността на нотариуса по чл.73 ЗННД, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, 5. причинната връзка, като елемент от фактическия състав на чл.45 ЗЗД предполага ли се или следва да бъде доказвана във всеки конкретен случай. Когато твърдяната вреда е типична и обичайна последица от деянието причинната връзка предполага ли се или следва да бъде доказвана във всеки конкретен случай, решен в противоречие с практиката на ВКС – т.2 от ППВС № 7/30.12.1959 г. , 6. допустимо ли е въззивният съд да основе решението си на незаявено до момента от ищеца обстоятелство/факт, представляващ елемент от фактическия състав на основното правоотношение, следва ли в случай на служебно констатирани от съда обстоятелства от значение за спора те да се включат в доклада по делото и да се укаже разпределението на доказателствената тежест, решен в противоречие с практиката на ВКС, цитирани са решения на състави на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, 7. допустимо ли е откриване на производство по чл.193 ГПК за опровергаване на съдържанието на частен свидетелстващ документ, респективно допустими ли са свидетелски показания за опровергаването му, решение № 51/21.07.2010 г. по т.дело № 528/2009 г. на ВКС I т.о., постановено по чл.290 ГПК, решение № 634/02.10.1987 г. по гр.дело № 387/1987 г. на ВС, I г.о.
Ответницата по жалбата М. И. Н., чрез адв.Б. З. в писмен отговор изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба.
Третото лице помагач на страната на ответницата [фирма] [населено място] не е изразило становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
С обжалваното въззивно решение съдът се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с пр. осн. чл. 73,ал.1 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, вр. 45 ЗЗД и чл.86,ал.1 ЗЗД.
От фактическа страна е установено, че жалбоподателката К. А. изпълнява функциите на нотариус с рег. № *** на Нотариалната камара [населено място] с район на действие района на П. районен съд.
Съдът е приел, че с полица № 130208000452/19.11.2010 г. жалбоподателката сключила договор с [фирма] [населено място] за застраховка „Професионална отговорност” за упражняваната професионална дейност като нотариус за период от 12 месеца, считано от 22.11.2010 г. и лимит на отговорност за едно събитие 200 000 лв.и лимит на отговорност за срока на застраховката 300 000 лв., като е уведомила застрахователя, че срещу нея има предявен иск от М. Н., по който е образувано настоящото дело за сумата 33 194.94 лв.
Прието е, че в началото на месец ноември 2008 г. ответницата по жалбата-ищца е поканена от [фирма] [населено място], като продавач по сключен предварителен договор от 28.02.2998 г. за сключване на окончателен договор в кантората на жалбоподателката-нотариус К.А., поради наличие на трайни служебни отношения на продавача с нотариус К. А..
Установено е, че на 10.11.2008 г. е сключен договор за продажба на апартамент № 18 със застроена площ от 52.72 кв.м., завършен в степен „груб строеж” находящ се в блок 2 на сграда, построена в УПИ II – 549,618 в кв. I по плана на@@21@ [населено място] със съответни идеални части от общите части и от правото на строеж върху терена за сумата 24006 лв. Продавач по договора е [фирма] , а купувач ищцата М. Н.. Сделката е обективирана в нот.акт № 147/2008 г. и е изповядана от нотариус К. А..
Прието е, че първоначално сделката е насрочена за 04.11.2008 г., като по съвет на разпитания по делото свидетел В. М., придружил ищцата изповядването е отложено за 10.11.2008 г., за да се представи удостоверение за тежести на имота.
Въз основа на удостоверение изх. № 23196/10.11.2008 г. на Служба по вписванията [населено място] е прието, че за периода 22.12.2006 г. до 04.11.2008 г. не са установени вписвания и отбелязвания на тежести за процесния имот. Удостоверението е издадено по подадена молба от нотариус А..
Прието е, че с молба, подадена от страните по договора за продажба [фирма] [населено място] и ищцата М. Н. адресирана до нотариус А. същите поискали да се извърши нотариален акт за продажбата на имота и са заявили, че са запознати от нотариуса за възможността да се направи устна справка в Служба по вписванията [населено място] за собственост и тежести върху имота, предмет на договора към момента на сключването, като купувачът декларирал, че не желае представянето на писмено удостоверение за липса на тежести върху имота, предмет на продажбата към момента на сключването й.
Посоченото доказателство е оспорено от ищцата в частта, с която е отразена декларацията, че не желае представяне на писмено удостоверение за липса на тежести върху имота с твърдение, че молбата е съставена от нотариус А. и е подписана от ищцата без последната да е запознато от нотариуса със съдържанието и последиците. Въззивният съд е приел, че е оспорено съдържанието и автентичността на този частен свидетелстващ документ, че е открито оспорването по чл.193 ГПК, че ищцата, върху която е била доказателствената тежест не е ангажирала доказателства във връзка с оспорването и поради това документът е истински.
Въззивният съд е приел, че с нотариален акт № 139/07.11.2008 г. и с нотариален акт № 168/14.11.2008 г. и двата на нотариус К. А. на 07.11.2008 г. и на 14.11.2008 г. за обезпечаване на задължения на [фирма] [населено място] по два договора за кредит от 02.03.2007 г. в размер на 6 250 000 евро с остатък от 3 634 890 евро и от 25.02.2008 г. в размер на 10 757 000 лв. [фирма] учредило в полза на [фирма] [населено място] договорна ипотека върху недвижими имоти и права на строеж, построени и предвидени за изграждане в УПИ II -549,617 от кв. I по плана на [населено място], ж.к.”Т. II част” , описани подробно включително и върху процесния апартамент.
Прието е, че преди сключване на процесния договор за покупко-продажба и след сключването му [фирма] учредило договорна ипотека върху апартамент № 18 в полза на [фирма] [населено място], като във втория случай дружеството не е било собственик на имота.
Съдът е приел, че за установяване на противоправността на поведението на нотариус А. и за ангажиране на дисциплинарната й отговорност по сигнал на Министъра на правосъдието е било образувано дисциплинарно дело № 3/2010 г. за допусната груба небрежност при изпълнение на служебните задължения като нотариус при съставяне на нот. акт № 147/10.11.2008 г. с купувач по договора М. Н., като дисциплинарното производство е прекратено, поради изтичане на преклузивния срок за реализиране на отговорност по чл.76 от ЗННД.
От правна страна съдът е приел, че нотариусът няма задължение да извърши задължителна предварителна проверка за наличие на вещни тежести върху имота преди изповядване на сделката или да уведомява купувачите за необходимостта сами да се снабдят с удостоверение за това.
Прието е за установено, че около седмица преди сключване на договора за покупко-продажба в нотариална форма купувачката М. Н. поискала да бъде представено удостоверение за тежести, внесла необходимата такса за това и възложила на нотариуса по реда на чл.22 ЗННД да бъде извършена такава справка, че удостоверението за тежести е изготвено от Службата по вписванията [населено място], но поради технически затруднения в него е отразена информация само до 04.11.2008 г., което е отразено изрично в удостоверението. Прието е, че преди изповядване на сделката нотариус А. е запознала страните с възможността да направят устна справка в Служба по вписванията [населено място] към момента на сключване на договора и ищцата-купувач е декларирала, че не желае представяне на удостоверение за тежести на имота към този момент. С оглед на това по отношение на възможността на страните да извършат необходимата справка в Служба по вписванията [населено място], включително и устна справка в деня на изповядване на сделката съдът е направил извода, че нотариус А. е извършила всички необходими действия да опази правата и интересите на страните.
Съдът е приел, че нотариус А. не е проявила необходимата грижа за опазване максимално интересите на купувачката за придобиване на имота свободен от вещни тежести, като знаейки за извършените от [фирма] сделки с притежаваните от дружеството имоти в комплекса – прехвърляния и учредяване на договорни ипотеки, голяма част от които са изповядани от нея не е извършила справка в собствения си служебен архив – т.е. не е положила необходимата грижа на добър стопанин и с това бездействие е лишила ищцата от информация и право на избор дали да сключи договора или не. Съдът е квалифицирал бездействието като небрежност при изпълнение на вменените й със закон задължения.
Извода на съда е обоснован с фактите, че между [фирма] [населено място] и жалбоподателката К. А. в качеството й на нотариус са съществували трайни отношения, част от които са договора за учредяване на ипотека, сключен на 07.11.2008 г. – петък, а процесния договор за покупко-продажба е сключен на 10.11.2008 г. – понеделник, че периода от време е малък, за да възприеме, съхрани и използва получената информация нотариуса при нормално функционираща памет и нервна система. Прието е, че нотариус А. при изповядване на процесната сделка е изпълнявала двойни функции – да изготви и провери проекта на нотариалния акт след възлагане по реда на чл.22 ЗННД и да извърши нотариално удостоверяване по чл.569 и сл. от ГПК, тъй като е събрана нотариална такса за изповядване на сделката и за изготвяне на нотариалния акт, поради което според съда възложените й по закон задължения да опазва правата и интересите на страните са в по-голям обем.
Приети са за неоснователни възраженията на жалбоподателката, че не е могла да бъде запозната със съществуването на вещна тежест върху имота и да уведоми ищцата, тъй като сключения на 07.11.2008 г. пред нея договор е с голям обем и поради обстоятелството, че през този период пред нея са изповядвани много различни сделки. Според въззивния съд договорът за учредяване на договорна ипотека е от 42 страници и касае 206 недвижими имота, но имотите са подредени по определен ред и поради това проверката за наличието на учредена договорна ипотека върху процесния апартамент № 18 в бл. № 2 не е била сложна, затруднителна и отнемаща време фактическа дейност, че не са били необходими особени усилия от страна на нотариуса, знаейки за наличието на такъв договор. За да направи извода съдът е взел предвид установения факт, че на 07.11.2008 г. от жалбоподателката, като нотариус са били извършени общо 45 нотариални удостоверявания, от които 3 правни сделки за прехвърляне на вещни права и два договора за учредяване на ипотека, един от които е процесният, а на 10.11.2008 г. нотариалните удостоверявания са общо 32, от които 4 правни сделки, включително и договора за покупко-продажба на процесния апартамент № 18. При тези съображения съдът е направил извода, че договорът за учредяване на ипотека и дейността на нотариуса за посочения период не могат да се приемат като обективна причина, водеща до невъзможност на жалбоподателката да знае, запомни и възпроизведе необходимата информация, касаеща правата на ищцата и възможността й да придобие собствеността на имота.
Относно причинената вреда съдът е приел, че с три кредитни превода от 31.01.2011 г. ищцата М. Н. платила в полза на [фирма] [населено място] сумата 33 038 лв. за заличаване на ипотека № 109,т.23/2008 г. и № 191, т.23/2008 г. както са били вписани договорите в Служба по вписванията на [фирма] за апартамент № 18, бл. № 2 и в полза на нотариус сумите 117.84 лв. и 30.10 лв. за заличаване на същите ипотеки. Прието е, че за заличаване на ипотеките са представени две молби-съгласие за частично заличаване на ипотека от 01.02.2011 г. от взискателя [фирма] с нотариална заверка на подписа.
Въззивният съд е приел, че с постановление за възлагане от 18.02.2010 г. по изп.дело № 743 на частен съдебен изпълнител описаните самостоятелни обекти в сгради – от блок № 1 до блок № 6, всички построени в УПИ II -549,617 в кв.1 по плана на [населено място], ж.к.”Т. II част”, както и правото на строеж върху всички обекти, находящи се в бл. № 7 в същия недвижим имот са възложени на купувача [фирма] [населено място] общо за сумата 7 067 395.20 лв. в изплащане на вземането му. Прието е, че в постановлението за възлагане не е посочен процесният апартамент, като съдът е направил извода, че към този момент [фирма] не е изпълнявал задълженията си по двата договора за кредит, обезпечени с ипотеки върху изградените обекти и кредиторът [фирма] се е снабдил с изпълнителен лист за вземанията си и е образувал изпълнително производство, че е предприето и принудително изпълнение. Според съда по отношение на процесния апартамент не е установено да е бил описан и да са предприети действия по изнасянето му на публична продан, но с оглед активните действия на взискателя по изпълнителното дело и правото му да иска продажба на ипотекирания в негова полза имот и да се удовлетвори от цената съдът е направил извода за наличие на реална опасност имотът да бъде продаден. Прието е, че ищцата е упражнила правото по чл.178 ЗЗД и е платила на ипотекарния кредитор сума до размера на цената, която дължи, като плащането е на годно правно основание и вследствие на него се е намалило имуществото й, което намаление представлява претърпени имуществени вреди.
Прието е за доказано и наличието на причинна връзка между поведението на жалбоподателката и настъпилото увреждане на ищцата. Приети са за доказани всички елементи от фактическия състав на деликтната отговорност, поради което исковете с пр.осн.чл.73,ал.1 ЗННД, вр. чл.45 ЗЗД са основателни и доказани до размер на 24006 лв., в който размер е удостоверен материален интерес по сделката. Съдът е приел, че следва да се присъди законна лихва върху посочената главница така както е поискана с исковата молба от 09.09.2011 г. до изплащането.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателката К. А. за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по първия правен въпрос, формулиран в изложението - нормата на чл.25,ал.1 ЗННД включва ли и задължение за нотариуса да извършва справки в собствения си служебен архив и има ли той право и задължение да дава информация на лица, относно такива удостоверявания по сделки, по които те не са участници или страни. Съобразно тълкуването, дадено в т.3 от ТР № 1/1010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС противоречиво разрешаван правен въпрос от съдилищата по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК означава правният въпрос от значение за изхода на обжалваното въззивно решение да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос. В цитираните решения от жалбоподателката, с които същата обосновава наличието на соченото основание за допускане на касационно обжалване не е разрешаван правният въпрос.
С решение № 64/27.02.2012 г. по гр.дело № 1363/2011 г. на П. апелативен съд по предявен иск с пр.осн.чл.73,ал.1 ЗННД, вр.чл.45 ЗЗД е прието, че разпоредбата на чл.25 от ЗННД във всичките алинеи, включително и ал.3 не предвижда извършване на задължителна проверка от нотариуса за наличие на тежести. Правният въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд е различен от поставения от жалбоподателката.
С решение № 1490/22.12.2008 г. по гр.дело № 5178/2007 г. на ВКС, IV г.о., постановено по реда на ГПК/отм./ по предявен положителен установителен иск за собственост на недвижими имоти е застъпено становището, че в тежест на купувача е да провери кой е вписан като собственик, че нотариусът няма такива задължения по смисъла на чл.25 от ЗННД. Налице е произнасяне на състав на ВКС по правен въпрос, който не е разрешаван от въззивния съд с обжалваното решение.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не е установено основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по този правен въпрос.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 и т.3 ГПК по втория въпрос. Така формулиран въпроса не представлява правен въпрос по смисъла на ч.280,ал.1 ГПК, тъй като не е включен в предмета на спора и не е обусловил решаващите правни изводи на съда по делото. С обжалваното решение въззивният съд не е мотивирал решаващи правни изводи за задължението на жалбоподателката в качеството й на нотариус да съобщава конкретни обстоятелства, станали й известни във връзка с работата й. Поради това въпросът не е правен и само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда дали е установена предпоставката, предвидена в чл.280,ал.1,т.2 и т.3 ГПК.
Не се установява предпоставката за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 по правните въпроси, формулирани в п.3-ти и 4-ти. Според т.4-та от ТР № 1/2010 г. правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Правният въпрос е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена поради настъпили в законодателството и обществените условия промени. По смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК точното прилагане на закона и развитието на правото формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице в случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. Посочените въпроси - плащането по т.20 от Тарифата за нотариалните такси към ЗННД поражда ли договорни правоотношения по договор за възлагане по чл.22 ЗННД и наличието на договор за възлагане по чл.22 от ЗННД рефлектира ли върху обема на отговорността на нотариуса по чл.73 ЗННД касаят приложението на т.20 от Тарифата за нотариалните такси към ЗННД и разпоредбите на чл.22 от ЗННД. Всяка от тези разпоредби е пълна, ясна и не се нуждае от тълкуване.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по правния въпрос по п.5-и от изложението - причинната връзка, като елемент от фактическия състав на чл.45 ЗЗД предполага ли се или следва да бъде доказвана във всеки конкретен случай, когато твърдяната вреда е типична и обичайна последица от деянието причинната връзка предполага ли се или следва да бъде доказвана във всеки конкретен случай.
С ППВС № 7/30.12.1959 г. т. 2 е прието, че отговорността за непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД се поражда при наличността на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди и че причинната връзка трябва да бъде доказана във всеки конкретен случая.
Правният въпрос въззивният съд е разрешил в съответствие с посоченото становище. Като е преценил събраните по делото доказателства – писмени и гласни съдът е извел решаващ правен извод за установена в конкретния случай причинна връзка между поведението на ответницата-сега жалбоподател и настъпилото увреждане на ищцата М. Н.. Следователно не се установява основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК-разрешен правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС.
Съдът намира, че не е установено основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по правния въпрос, формулиран в п.6-ти.
С решение № 19/30.05.2011 г. по гр.дело № 262/2010 г. на ВКС, II г.о., постановено по чл.290 ГПК е прието, че диспозитивното начало в гражданския процес е уредено в ГПК, като основно начало в процеса, че с такста на чл.6,ал.2 ГПК законодателят е определил, че предметът на делото и обемът на дължимата защита се определя от страните – т.е. недопустимо е съдът по свой почин да променя параметрите на предмета на правния спор, съответно обема и вида на търсената защита. Според същото решение следвайки логиката на законодателя и новата философия за точно отграничаване правомощията на съда и дефиниране в какви параметри може да бъде осъществено служебното начало, правомощията на решаващия съд са ограничени, лимитирани до произнасяне на решението по един правен спор само в предметната рамка на заявените искания и възражения на основата на твърдяни факти и обстоятелства, релевантни за спорното правоотношение. Прието е, че произнасяне по искане, което не е заявено или е различно от заявеното обуславя процесуална недопустимост на обжалваното решение. Според същото решение служебното начало, регламентирано също като основно начало в гражданския процес изисква от съда да съдейства на страните за разкриване на обективната истина, чрез съдействие за изясняване на делото от фактическа и правна страна, но не може да се разпростре и по отношение на незаявени възражения, свързани с основателността на предявения иск – т.е. възражения извън онези, които касаят надлежното упражняване правото на иск. В същата насока е разрешението на правния въпрос и в решение № 555/09.02.2012 г. по гр.дело № 1224/2010 г. на ВКС, IV г.о., постановено по чл.290 ГПК.
С обжалваното решение въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с разрешението на правния въпрос в цитираните решения на ВКС. Съдът е постановил обжалваното решение по правния спор в рамките на заявените искания от ответницата по жалбата - ищца М. Н. основани на твърдяни факти от същата, които са релевантни за спорното правоотношение. Доводите на съда за непроявяване от ответницата-жалбоподател на необходимата грижа за опазване интересите на купувачката М. Н., тъй като е знаела за извършваните от [фирма] [населено място] сделки с притежаваните от дружеството имоти, най-вече прехвърляния и учредяване на договорни ипотеки, голяма част от която са изповядани от ответницата в качеството й на нотариус, че не е извършила справка в собствения си служебен архив, че не е положила необходимата грижа на добър стопанин и с това бездействие е лишила ищцата от информация дали да сключи договора при тези условия, че това може да се квалифицира като небрежност от нейна страна при изпълнение на вменените й със закон задължения представляват правни изводи относно наличието на елементите от фактическия състав на чл.45 ЗЗД и най-вече на елемента вина и проявната й форма. Правните изводи съдът е извел като се е произнесъл в рамките на предмета на делото, определен от страните – по заявените факти и обстоятелства от ищцата, релевантни за спорното правоотношение и по искането, основано на тези факти, съответно по възраженията на ответницата – сега жалбоподател. Поради това не се установява основанието за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Жалбоподателката е цитирала и други решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК, с които обосновава наличието на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по посочения правен въпрос. С всяко от тях съдът се е произнасял по различни хипотези от настоящата и не е разрешавал поставения правен въпрос, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
С решение № 186/26.11.2010 г. по т.дело № 417/2009 г. на ВКС II т.о. по предявен иск с пр.осн.чл.59 ЗЗД касационно обжалване е допуснато и съдът се е произнесъл по правния въпрос свързан с правната квалификация на главния иск. Прието е, че ищецът е длъжен в исковата молба да посочи фактическите обстоятелства, на които основава иска и които позволяват да се индивидуализира твърдяното от него субективно право или правоотношение, чиято защита претендира, че задължение на съда е да определи правното основание на иска въз основа на изложените в исковата молба фактически основания и петитум.
С решение № 858/07.01.2011 г. по гр.дело № 1710/2009 г. на ВКС, I г.о., постановено по чл.290 ГПК по предявен положителен установителен иск за право на собственост върху недвижим имот съдът не се е произнесъл по поставения от жалбоподателката правен въпрос.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставения правен въпрос от жалбоподателката.
Съдът намира, че не се установява предпоставката за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по въпроса допустимо ли е откриване на производство по чл.193 ГПК за опровергаване на съдържанието на частен свидетелстващ документ, респективно допустими ли са свидетелски показания за опровергаването му. Този въпрос не е обусловил решаващите правни изводи на съда в обжалваното въззивно решение. Следователно не е формулиран правен въпрос по смисъла на чл.208,ал.1 ГПК и само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на предпоставката по чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд по чл.280,ал.1,т.1, т.2 и т.3 ГПК по поставените правни въпроси от жалбоподателката К. А..
С оглед изхода на спора в полза на ответницата по жалбата М. Н. следва да се присъди сумата 2400 лв. разноски за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

Не допуска касационно обжалване на решение № 121/05.03.2013 г. по в.гр.дело № 24/2013 г. на П. апелативен съд по касационна жалба вх. № 1821/11.03.2013 г. подадена от К. П. А. ЕГН [ЕГН], чрез адв. С. С., съдебен адрес [населено място], [улица], ет.3, офис 5.
Осъжда К. П. А. ЕГН [ЕГН] със служебен адрес [населено място], [улица] да заплати на М. И. Н. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], съдебен адрес [населено място], [улица], чрез адв.Б. З. сумата 2400 лв./две хиляди и четиристотин лева/ разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Определението е постановено при участие на третото лице помагач на страната на ответницата [фирма] [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Р Е Ш Е Н И Е № 1490
гр. София, 22.12. 2008 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА



Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание проведено на осемнадесети декември през две хиляди и осма година в състав:



ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. В.
ЧЛЕНОВЕ: Л. Р.

С. Н.



при секретаря Е. П.

след като разгледа докладваното от съдия Л. Р. гр. д. № 5178 по описа за 2007 г., за да се произнесе, взема предвид следното:

Производство по § 2 ал. 3 от ПЗР на ГПК, вр. с чл. 218а и сл. ГПК /отм./.

С решение № 448 от 30.11.2006 г. и допълнително решение № 53 от 01.02.2007 г. по гр. д. № 131/05 г. Районен съд гр. Д. е приел за установено по отношение на В. С. С., С. Н. С. и И. Н. С., че Д. Н. Д. е собственик на три имота по плана за земеразделяне на гр. С. нива в м. „Т” с площ 22 дка имот № 1* нива в м. „И” с площ 12.652 дка имот № 1* и нива в м. „И” с площ 3.492 дка имот № 1* О. е молбата на Д. Д. за обезсилване на нот. актове № 189/ 01 г. и № 46/03 г.

С решение № 751 от 02.07.2007 г. по гр. д. № 736/07 г. Окръжен съд В. е оставил в сила първоинстанционното решение.

Срещу решението на въззивния съд е подадена жалба от В. С. Оплакванията развити в касационната жалба са, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществени процесуални правила и е необосновано.

О. по касация Д. Н. Д., С. Н. С., И. Н. С. не вземат становище по жалбата.

Касационната жалба е допустима. Подадена е в срок от легитимирано лице, насочена е срещу решение което подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 218а ГПК /отм./и отговаря на изискванията по чл. 218в ГПК /отм./.

Върховният касационен съд, след като прецени съвкупността на всички събрани по делото доказателства, взема предвид наведените съображения и с оглед очертаните в жалбата пороци на решението, приема за установено следното:

За да остави в сила първоинстанционното решение въззивният съд е приел че ищцата има правен интерес от предявяване на иска, тъй като владее имотите, но правата и се оспорват. Изложил е съображения, че след като Н. К. е продал имотите на дъщеря си, последващата продажба е за разпореждане с имоти които вече не притежава, затова искът за собственост предявен от първия купувач е основателен. Оспорването на представителната власт на С. Г. било недоказано, тъй като в даденото и пълномощно процесните три имота са вписани.

В касационната жалба се твърди че не било доказано ищцата да владее имотите, тъй като рента за тях получавал С. С. пълномощената С. Г. превишила правата си, затова ищцата не е придобила собствеността. Нямало подпис на ищцата върху декларация за семейно положение, затова и нот. акт № 41/00 г. бил нищожен. Сделката била опорочена и защото нотариусът не извършил проверка кой е собственик. Сделката била фиктивна, тъй като нямало доказателства че са дадени пари на бащата на Д. Д.

Видно е от данните по делото, че с решение № 1 от 03.11.1998 г. ОСЗГ възстановила с план за земеразделяне на Н. К. четири имота: нива от 13.025 дка в м. „Б”, имот № 1* нива от 22 дка в м. „Т”, имот № 1* нива от 3.492 дка в м. „Ирджа, имот № 1* и нива от 12.652 дка в м. „И”, имот № 1* решение № 1 от 03.11.1998 г. бил възстановен и имот представляващ нива от 10.498 дка в м. „С”, имот № 1* пълномощно от 16.10.2000 г., Д. Д. упълномощила С. Г. да закупи от нейно име и за нейна сметка от баща и Н. К. четири земеделски имота с № 1* и № 1* в землището на С. за сумата 4 000 лв. която сума е заплатена напълно и в брой на продавача, като я представлява и подписва навсякъде където е необходимо във връзка с дадените пълномощия. С нот. акт № 41 от 21.11.2000 г. Никола К. продал на Д. Д. , чрез пълномощника С. Г. , пет земеделски имота, вкл. и процесните три имота, като се легитимирал като собственик с решение № 1 от 03.11.1998 г. на ОСЗГ. Актът е вписан на 27.11.2000 г. Същите имоти са продадени с нот. акт № 125 от 03.09.2001 г. на С. С. , който бил вписан на 03.09.2001 г. С нот. акт № 52 от 17.10.2003 г. С. С. и съпругата му И. С. продали имотите на В. С. Без значение за настоящия спор е дали страните посочени в този акт имат роднинска връзка помежду си.

Изводите на съда са съобразени с доказателствата по делото. За валидността на втората продажбата е меродавна датата на която актът за първата продажба е вписан в С. по вписвания. Вписването дава гласност на нотариалното прехвърляне на недвижимите имоти и защитава преобретателя. То има действие занапред и с него придобивния акт се противопоставя на трети лица. Актът с който ищцата се легитимира като собственик е вписан на 27.11.2000 г. и от този момент на всички лица желаещи да придобият същия имот е оповестено кой е негов собственик. Тъй като праводателя на касатора е купил от несобственик за който вече е било оповестено че не е собственик, затова той не е придобил собствеността на процесните имоти и не е могъл валидно да прехвърли тяхната собственост на касатора. В тежест на купувача е да провери кой е вписан като собственик. Нотариусът няма такива задължения по смисъла на чл. 25 от ЗННД. Записаната в чл. 482 ал. 1 ГПК /отм./ проверка има предвид нотариусът да се увери дали от представените от праводателя документи може да се направи извод че е собственик на имота, а не да извършва и проверка в С. по вписвания. Тъй като продавачът се е легитимирал като възстановен собственик на земеделски земи с решение на ОСЗГ, нотариусът не е имал основание да приеме противното. Неоснователно в жалбата се твърди, че липсата на представителната власт на С. Г. по отношение на имот за който не е имала пълномощно да закупи, води до нищожност на сделката и по отношение на процесните имоти. Липсата на представителна власт на имот извън процесните не се отразява на продажбата на имотите които са изрично посочени в пълномощното. Няма основание за прогласяване нищожност на сключената сделка и поради липса на декларация за семейно и имуществено положение на купувача. Липсата или неистинността на декларацията по чл. 226 ал. 1 ДПК не е основание за прогласяване нищожността на договора за продажба, тъй като тя не е елемент от сделката. Твърди се също така, че продажбата от бащата на дъщерята „по всяка вероятност” е фиктивна, тъй като имотите не били заплатени. Това твърдение е недоказано. Не е опровергано записаното в пълномощното и в нот. акт № 41 от 21.11.2000 г., че сумата от 4 000 лв. е изплатено напълно и в брой на продавача.

По изложените съображения касационната жалба на заявените в нея основания е неоснователна, а въззивното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 218ж ГПК /отм./, ВКС

Р Е Ш И :



ОСТАВЯ В СИЛА решение № 751 от 02.07.2007 г. по гр. д. № 736/07 г. на Окръжен съд В.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Р Е Ш Е Н И Е № 1213
гр. П., 28.06.2012 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА



П. ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ИСКОВО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти граждански състав, в открито заседание на четиринадесети март през две хиляди и дванадесета година, в състав:


ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: М. Б.

при секретаря В.Г., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 2498 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:


Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД.

Ищцата М.И.Н., ЕГН **********,***, със съд. адрес: ****, чрез адв. Б.З., е предявила срещу ответницата нотариус К. А., рег.№ *** на НК, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД общо за сумата 33 194, 94 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от деликт. Твърди, че водила преговори за покупко-продажба на недвижим имот - апартамент в гр. П., като била поканена от продавача „Р.”ООД - гр. П. за сключване на окончателен договор на 04.11.2008 г. в кантората на нотариус К. А., поради трайно установени служебни отношения на продавача с посочения нотариус.

На определената дата ищцата, придружавана от свой познат, отишла в нотариалната кантора, където нотариус А. й предложила за подпис молба, адресирана до нотариус за изповядане на сделката, в която било записано, че купувачът не желае представянето на писмено удостоверение за наличието/липсата на тежести върху имота, предмет на сделката. Молбата била съставена предварително от нотариус А. и при подписването й тя не запознала ищцата като купувач със съдържанието и последиците на същата. Ищцата твърди, че ако е знаела, че имотът е обременен с тежести, не би го купила. Посъветвана от своя придружител, тя изразила несъгласието си с това обстоятелство и настояла да й се представи удостоверение за тежести. Нотариус А. й обяснила, че за тази проверка е необходим 1-седмичен технологичен срок и допълнителна такса от 50 лв. Ищцата платила посочената сума и се уговорили сделката да се изповяда на 10.11.2008 г. На посочената дата нотариусът предоставил на ищцата удостоверение, от което е видно, че процесният имот не е обременен с вещни тежести и сделката била изповядана с нот. акт с вх.№ 32573/10.11.2008 г., Акт № 169, том 102, дело № 26449/2008 г. на СВ - гр. П.

Впоследствие ищцата била уведомена от ЧСИ Л. М., че закупеният от нея имот е възбранен по изп.д.№ 2009***0400743 от 13.08.2009 г. на същия ЧСИ, по молба на взискателя „С.” АД. При направена от ищцата справка се установило, че 3 дни преди закупуване от нея на процесния апартамент, т.е. на 07.11.2008 г., нотариус К. А. е изповядала нот. акт за договорна ипотека № 139, том V, рег.№***, дело № 924/2008 г., вписан с вх.рег.№ 32422/07.11.2008 г., Акт № 109, том 23, дело № 26361/2008 г. на СВ - гр. П., като жилището на ищцата послужило за частично обезпечение в полза на „С.” АД на банков кредит в размер на общо 6 250 000 лв.

Отделно от това, 4 дни след покупката на жилището от ищцата, т.е. на 14.11.2008 г., нотариус К. А. без каквито и да е отбелязвания извършила нова договорна ипотека в нотариална форма с нот. акт № 168, том V, рег.№ 7700, дело № 953/2008 г., вписана с вх.рег.№ 33352/14.11.2008 г., Акт № 191, том 23, дело № 26923/2008 г. на СВ - гр. П., като същото жилище отново послужило за частично обезпечение в полза на „С.” АД на нов банков кредит в размер на общо 10 757 000 лв., изтеглен от „Р.”ООД - гр. Пловдив, като самата договорна ипотека е учредена от несобственик.

След извършен опис на жилището и за да избегне опасността апартамента й да бъде продаден на трето лице, ищцата започнала преговори с ипотекарния кредитор и взискател по изп.д.№ 2009***0400743 от 13.08.2009 г. на ЧСИ Л. М., и на 31.01.2011 г. му заплатила сумата от 33 038 лв., съответстваща на стойността на отпуснатия кредит, както и сумите от 39,10 лв. и 117,84 лв. - такси за заличаване на ипотеката по молба - съгласие вх.№ 1666/01.02.2011 г.

Предвид гореизложеното, ищцата счита, че нотариус К. А., рег.№ *** на НК, която в рамките на 1 седмица е изповядала ипотекирането на имота, продажбата му на ищцата и след това повторното му ипотекиране от несобственик, с действията и бездействията си е нарушила закона и не е изпълнила задълженията си по чл. 25, ал. 1, по чл. 34 и по чл. 15 от ЗННД, тъй като не е извършила надлежна проверка за наличието на тежести върху закупения от ищцата имот, въпреки изричното искане на последната за това, а след продажбата му е изповядала отново договорна ипотека върху имота, при това учредена от несобственик, като в резултат е причинила на ищцата имуществени вреди в общ размер от 33 194,94 лв.

Ето защо, моли съда да осъди ответницата да й заплати исковите претенции, представляващи обезщетение за нанесени на ищцата имуществени вреди, в резултат на неизпълнение на служебните задължения на ответницата в качеството й на нотариус, а именно: да опазва правата и интересите на страните, да ги упътва, да изяснява тяхната воля и фактическото положение, да ги запознае ясно и недвусмислено с правните последици и да не допуска пропуски, които биха накърнили техните права, ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното плащане, както и направените по делото разноски.

Подробни съображения в тези насоки излага в исковата молба, в уточняващата молба и в писмена защита по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени и гласни доказателства.

Ответницата К. П. А., с ЕГН **********, в качеството й на нотариус с рег.№ *** на НК, със служебен адрес:****, представлявана от пълномощника си адв. С.С.,***, е подала отговор, в който заявява, че оспорва предявените искове по основание и по размер и моли се отхвърлят като неоснователни, ведно с присъждане на разноски.

Твърди, че е изпълнила задълженията си по ЗННД, като по своя инициатива предвид големия брой сделки, извършвани от продавача „Р.”ООД - гр. Р., а не по искане на ищцата, преди изповядане на сделката е подала молба до СВ - гр. П. за издаване на удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания по отношение на процесния апартамент и в деня на сделката - 10.11.2008 г., е получила такова. По независещи от ответницата причини СВ - гр. П. през този период е издавала удостоверенията за тежести до дата, предхождаща с повече от 5 дни датата на получаване на самото удостоверение, който факт изрично е отбелязан в него. Това обстоятелство е било разяснено от ответницата на страните по сделката, както и възможността ищцата да извърши устна справка в деня на самата продажба.

Наред с това, оспорва и размера на претендираните вреди, тъй като счита, че е налице несъответствие между извършеното плащане по двете ипотеки и размера на сумите, които са обезпечени с тези ипотеки. Възразява и че продажната цена, посочена в нот. акт, не съвпада с пълния размер на задълженията на ищцата към продавача, както и че претендираните от нея суми не представляват имуществени вреди, а са платени в изпълнение на договорните задължения на ищцата към продавача.

При условията на евентуалност прави възражение за ограничена имуществена отговорност по чл. 73, ал. 1 от ЗННД до размера на удостоверения материален интерес по нот. акт в размер на 24 006 лв.

Подробни съображения в тези насоки излага в отговора си и в писмена защита по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени и гласни доказателства.

Третото лице - помагач на страната на ответницата К. А. - „Д.” АД - София, ЕИК ***, е подало отговор, в който заявява, че не са налице регресни права по сключената с ответницата застраховка „Професионална отговорност” със застрахователна полица №**** с ретроактивна дата 22.11.2004 г., тъй като вредите от умишлени действия, противоречащи на професионалната етика, са изрично изключен риск от застрахователното покритие на този вид застраховка, поради което счита, че не е налице основание за привличането му като страна в настоящия процес.

Алтернативно твърди, че исковете са неоснователни и недоказани и моли съда да ги отхвърли, както по основание, така и по размер, като съображения за това излага в отговора си.

В подкрепа на твърденията си не ангажира доказателства.

Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на предявените искове, събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като обсъди доводите на страните, съгласно чл. 235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото не се спори, а и от събраните писмени доказателства се установява, че ищцата М.Н. водила преговори с продавача /обещателя/ „Р.”ООД - гр. П. за покупко-продажба на недвижим имот - апартамент в гр. П., като сключила с него на 28.02.2008 г. предварителен договор. В чл. 12, ал. 1 от предварителния договор продавачът - изпълнител „Р.”ООД - гр. Р. декларира, че не е подписвал с други лица предварителен договор за покупко-продажба на описаните в чл. 1 обекти и съответните ид.ч. от терена и се задължава да прехвърли нотариално същите, освободени от възбрани, ипотеки, вписани искови молби и др. вещни тежести, като към момента на подписване на предварителния договор върху описания недв. имот няма наложени възбрани, ипотеки, вписани ИМ и др. вещни тежести.

Съгласно чл. 8 от предварителния договор, прехвърлянето на собствеността по нотариален ред следвало да се извърши до 30.11.2008 г.

Няма спор, че в началото на м.11.2008 г. ищцата била поканена от продавача /обещателя/ за сключване на окончателен договор в кантората на ответницата - нотариус К. А., поради трайно установени служебни отношения на продавача с посочения нотариус.

На 10.11.2008 г. ищцата като купувач закупила от „Р.”ООД - гр. Р. като продавач, представляван от Й. Я. С., с нот. акт № 147, том V, рег.№ ****, дело № 932/2008 г. на нотариус К. А., рег.№ *** на НК, вписан с вх.№ 32573 от 10.11.2008 г., акт № 169, том 102, дело № 26449/2008 г. на СВ - гр. П., предварително уговорения недвижим имот, завършен в степен „груб строеж” - апартамент № 18 с площ от 52,72 кв.м, находящ се в блок *** на сградата, построена в УПИ ІІ-549, 617 от кв. І по плана на ж.к. **** - ІІ част, гр. П., ведно с изба 22 с площ от 5 кв.м, заедно със съответните ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, за сумата 24 006 лв., получена от продавача и изплатена напълно от купувача преди сключване на сделката, видно от приложения нот. акт.

Не се спори, че при изповядане на сделката на 10.11.2008 г. ищцата, заедно с продавача, подписали молба до нотариус рег.№ *** на НК за извършване на нот. акт за покупко-продажба, в която е отбелязано, че „Молителите са запознати от нотариуса с възможността да се направи устна справка в Служба по вписванията - гр. П., ПРС, за собственост и тежести върху имота, предмет на настоящата продажба към момента на сключването й. Купувача декларира, че не желае представянето на писмено удостоверение за липса на тежести върху имота, предмет на настоящата продажба към момента на сключването й.”

Независимо от тази молба при изповядане на нот. акт било представено от ответницата Удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за имот с изх.№ 23196/10.11.2008 г., в което е посочено, че върху процесния недв. имот /ап.№ 18/, собственост на „Р.”ООД - гр. Р., за периода от 20.12.2006 г. до 04.11.2008 г. няма вписвания и отбелязвания на тежести. Няма спор, че при издаване на това удостоверение на 10.11.2008 г. данните в него са били актуални към 04.11.2010 г., като в тази връзка са представени удостоверение и писмо /л. 300 и 301/.

В тази връзка по делото е представено Заявление от ответницата - нотариус К. А. с дата 01.08.2008 г. до СВ - гр. П. за издаване на удостоверение за тежести относно процесния недв. имот, което не е входирано с номер и дата в СВ - гр. П. /л. 283/.

По делото няма спор, че закупеният от ищцата на 10.11.2008 г. недвижим имот е бил обремен с вещни тежести от собственика „Р.”ООД - гр. Р., тъй като на 07.11.2008 г. е била учредена договорна ипотека в полза на заемодателя „С.” АД, изповядана от нотариус К. А., рег.№ *** на НК, с нот. акт № 139, том V, рег.№ ****, нот. дело № 942/2008 г., като обезпечение на отпуснат от банката кредит „Р.”ООД - гр. Р. в размер на общо 6 250 000 евро, видно от приложения нот. акт.

Няма спор и че закупеният от ищцата на 10.11.2008 г. недвижим имот отново е бил обремен с вещни тежести, този път вече от несобственика „Р.”ООД - гр. Р., като на 14.11.2008 г. е била учредена нова договорна ипотека в полза на заемодателя „С.” АД, изповядана отново от нотариус К. А., рег.№ *** на НК, с нот. акт № 168, том V, рег.№****, нот. дело № 953/2008 г., като обезпечение на отпуснат от същата банка нов кредит „Р.”ООД - гр. Р. в размер на общо 10 757 000 лв., видно от приложения нот. акт.

По делото е представено удостоверение за кредитен превод от 31.01.2011 г. на сумата 33 038 лв. за заличаване на ипотека № 109, т. 23/2008 г. на „Р.”ООД - гр. Р. за ап. № 18, извършен от ищцата М.Н. в полза на „С.” АД; кредитен превод от същата дата на сумата 117,84 лв. за заличаване на същата ипотека, направен от ищцата в полза на нотариус М. Ц., рег.№ *** на НК; кредитен превод от същата дата на сумата 39,10 лв. за заличаване на ипотеката, направен от ищцата в полза на Имотен регистър, както и молба-съгласие за частично заличаване на ипотека от 01.02.2011 г. от „С.К” АД с нот. заверка на подписа.

Приложена е и преписката по Дисциплинарно дело № 3/2010 г., образувано по предложение вх.№ 94-М-457/04.10.2010 г. на Министъра на правосъдието срещу нотариус К. А. за допусната груба небрежност при изпълнение на служебните й задължения - съставяне на нот. акт № 147/10.11.2008 г. с купувач по сделката М.Н., като производството е прекратено, поради изтичане на 2-годишния давностен срок по чл. 76 от ЗННД от извършване на нарушението, видно от приложеното Решение № 264/25.05.2011 г. по гр.д.№ 323/2011 г., ВКС ІV г.о., което не е допуснато до касационен контрол от 5 чл. с. на ВКС.

По делото са разпитани свидетелите В.Й.М. и Д. В. Г., показанията на които съдът кредитира като логични, последователни и непротиворечиви.

От кредитираните свидетелски показания на св. М. се установява, че същият е придружавал ищцата по нейна молба при покупката на процесния апартамент. Първоначално сделката била насрочена за 04.11.2008 г., но тъй като липсвало удостоверение за тежести върху имота, ищцата, посъветвана от св. В.М., настояла за получаване на такова и затова била определена нова дата - 10.11.2008 г. за изповядане на сделката - „Придружавал съм М.Н. във връзка с нотариални производства. …придружих я до кантората на нотариус А., на която сделка присъствах през цялото време и това беше на 04.11.2008 г. Заявявам, че сделката не се изповяда. Причината беше, че нямаше удостоверение за тежести върху имота. Обясни се от нотариуса, че сделката може да се извърши при подписване на декларация - молба за отказ от удостоверение за тежести върху имота. Тогава, аз обясних на М.Н. да изиска такова удостоверение, поради което М. се отказа и поиска да се издаде такова удостоверение за тежести. Спомням си, че нотариусът каза, че няма проблеми и при това положение да се изповяда сделката. Също така, нотариусът ни отговори, че това издаване на удостоверение ще отнеме като време 1 седмица и че е необходимо за целта да се внесе 40 лв. Уговорката беше, че на 04.11.2008 г. трябва да се изповяда сделката и тогава аз я придружавах, иначе нямаше да отида с нея. М. не беше сигурна в това какво точно ще се случи, и понеже за първи път купуваше жилище, затова ме помоли да я придружа до нотариуса. … Сделката на 04.11.2008 г. не се осъществи, а се определи следващата седмица - 10.11.2008 г., когато трябваше да се представи това удостоверение за тежести и тогава да се изповяда.” /св. В.М./

Съдът не обсъжда показанията на св. Г., тъй като тя не е присъствала при изповядане на процесната сделка и показанията й не касаят спора по същество.

При така установените фактически обстоятелства съдът направи следните изводи от правна страна:

Обективно кумулативно съединените искове с правно основание чл. 73, ал. 1 от ЗННД, вр. чл. 45 и сл. от ЗЗД, вр. чл. 25,ал. 1 от ЗННД и чл. 86 от ЗЗД са предявени пред компетентния съд, от надлежна страна и са процесуално допустими, а разгледани по същество са ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНИ.

Съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗННД, нотариусът е длъжен да опазва правата и интересите на страните, да ги упътва, да изяснява тяхната воля и фактическото положение, да ги запознае ясно и недвусмислено с правните последици и да не допуска пропуски или бавност в работата, които биха довели до накърняване на техните права. В случая, от събраните по делото писмени доказателства и от кредитираните свидетелски показания на св. В.М. се установява, че ответницата К. А. в качеството й на нотариус не е положила достатъчно грижи да опази правата и интересите на една от страните по процесната сделка - купувачката М.Н., като при срещата им на 04.11.2008 г. не я е упътила за възможността да извърши проверка относно наличието на тежести върху закупувания от нея имот.

Съдът намира, че в случая не е налице хипотезата на чл. 164, т. 6 от ГПК и затова показанията на св. В.М. са допустими и по отношение на поисканото от ищцата удостоверение за тежести, тъй като с тях се установяват фактически обстоятелства при първата уговорена среща на страните с нотариуса на 04.11.2008 г., а представената към отговора на ответницата молба за извършване на нот. акт, изготвена и адресирана до самата нея, е подписана от ищцата на 10.11.2008 г., както изрично се твърди от нотариуса /че не е имало предходна среща/, т.е. молбата за започване на нот. производство е подписана от ищцата на 10.11.2008 г. „пост фактум”, след като вече ответницата се е снабдила с удостоверение за тежести върху този имот.

Ето защо, със свидетелските показания на свидетеля М. относно срещата на 04.11.2008 г. не се цели опровергаване на съдържанието на изходящ от ищцата частен документ, а именно молбата до нотариуса за извършване на нот. акт от 10.11.2008 г., поради което същите са допустими.

Наред с това, при изповядане на сделката на 10.11.2008 г. ответницата в качеството й на нотариус не е изяснила на ищцата фактическото положение на имота, върху който само 3 дни преди това самата тя е изповядала договорна ипотека, и не е запознала купувачката ясно и недвусмислено с правните последици от това обстоятелство, с което не е изпълнила задълженията си, вменени й с разпоредбите на чл. 25, ал. 1 от ЗННД.

Ето защо, съдът намира, че от страна на ответницата е налице противоправно бездействие, тъй като при изповядане на процесната сделка тя не е изпълнила акуратно и точно задълженията си по чл. 25, ал. 1 от ЗННД и не е защитила правата на една от страните по сделката - купувачката М.Н..

Нещо повече, ответницата не само че не е изпълнила задълженията си при изповядане на процесната сделка, но и 4 дни след продажбата на процесния апартамент на ищцата е изповядала втора ипотека върху същия имот, при това учредена от несобственик, с което е нарушила и задълженията си по чл. 586 от ГПК.

В резултат на тези действия и бездействия на ответницата в качеството й на нотариус и на неизпълнение на задълженията й по чл. 25 от ЗННД ищцата е понесла имуществени вреди в размер на платената от нея цена за недвижимия имот от 24 006 лв., удостоверена в нотариалния акт, тъй като след изповядане на процесната покупко-продажба на 10.11.2008 г., за да избегне продажбата на имота от ипотекарния кредитор на трети лица, ищцата е заплатила припадащата се част от банковия кредит, обезпечен с ипотеката на жилището й. Ето защо, съдът намира, че е налице причинно-следствена връзка между бездействието на нотариуса при наличие на задълженията му по чл. 25 от ЗННД и понесените от купувачката на ипотекирания имот имуществени вреди в размер на платената от нея цена за имота.

Съгласно чл. 73, ал. 1 от ЗННД, нотариусът носи имуществена отговорност за вредите, причинени от виновно неизпълнение на неговите задължения, съгласно чл. 45 и сл. от ЗЗД, но не повече от удостоверения материален интерес. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното, и тъй като по делото тази презумпция не е оборена, съдът намира, че са налице всички елементи от фактическия състав на разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от ЗННД, вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 25 от ЗННД, поради което предявеният иск е доказан по основание.

Относно размерът, до който следва да отговаря ответницата, съгласно чл. 73, ал. 1 от ЗННД, то това е удостоверения в нотариалния акт материален интерес, който в случая е в размер на 24 006 лв., поради което искът е доказан по размер до тази сума и следва да бъде уважени, ведно със законната лихва от датата на деликта, съгласно чл. 86, вр. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, като до пълния предявен размер от 33 194,94 лв. - следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Изложените от ответницата доводи за неоснователност на иска не кореспондират със събраните по делото доказателства и са неоснователни. Предвидената в чл. 188 и сл. от ЗЗД възможност за купувача да защити правата си срещу продавача по сделката не преклудира правото му на обезщетение за вреди от деликт, причинен от нотариуса, поради неизпълнение на вменените му с чл. 25, ал. 1 от ЗННД задължения.

Разноски по съразмерност и компенсация не следва да се присъждат.

Предвид гореизложеното, съдът



Р Е Ш И :



ОСЪЖДА К. П. А., с ЕГН **********, в качеството й на нотариус с рег.№ *** на Нотариалната камара на РБ, със служебен адрес: ***, и със съд. адрес:****, адв. С.С., на основание чл. 73, ал. 1 от ЗННД, вр. чл. 45 и сл. от ЗЗД, вр. чл. 25 от ЗННД да заплати на М.И.Н., ЕГН **********,*** , със съд. адрес:****, чрез адв. Б.З., сумата 24 006 лв. /двадесет и четири хиляди и шест лв./ - имуществени вреди, причинени от неизпълнение на задълженията й по чл. 25 от ЗННД, ведно със законната лихва, начиная от 10.11.2008 г. до окончателното плащане, като до пълния предявен размер от 33 194,94 лв. ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.

Решението е постановено при участието на „Д.” АД - С., ЕИК ***, в качеството му на трето лице - помагач на страната на ответницата, и може да се обжалва пред Апелативен съд - гр. П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.



ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: …………………

/М. Б./

Р Е Ш Е Н И Е №121
гр. П., 05.03.2013 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

П. АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на осми февруари две хиляди и тринадесета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. Д.
ЧЛЕНОВЕ: Г. А.
Н. Ж.

с участието на секретаря А. С., като разгледа докладваното от съдията А. в.гр.д. № 24/2013 г. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:


Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от К.А. против решение № 1213/28.06.2012 г., постановено по гр.д. № 2498/2011 г. по описа на П. окръжен съд – ІІІ състав, в частта, в която тя е осъдена да заплати на М. Н-. обезщетение за имуществени вреди в размер на 24 006 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.11.2008 г. до окончателното й изплащане. Жалбоподателката твърди, че решението в тази част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и е необосновано по изложените в жалбата съображения, поради което моли съда да го отмени в тази част и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените против нея искове. Претендира разноски за двете инстанции.

Постъпила е въззивна жалба и от „Д.” А. – С. против същото решение в частта, в която К.А. е осъдена да заплати на ищцата сумата 24 006 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 10.11.2008 г. до окончателното й изплащане. Жалбоподателят твърди, че решението в тази част е постановено в нарушение на материалноправния и процесуалноправния закон по изложените в жалбата съображения, поради което моли съда да го отмени в тази част, ведно с всички законни последици.

Въззиваемата М. Н-. счита, че жалбите са неоснователни и моли съда да потвърди решението в обжалваната му част. Претендира разноски.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Съдът намира, че жалбите са подадени в срок, изпълнени са и останалите законови изисквания по отношение на тях и същите като ДОПУСТИМИ следва да бъдат разгледани по същество.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявените от М. И. Н. против К. П. А. , действаща в качеството си на нотариус с рег. № *** на Н. камара на Република България, при участието на третото лице-помагач на страната на ответника „Д.” А. – С., обективно съединени искове с правно основание чл. 73, ал. 1 от ЗННД във вр. с чл. 45 от ЗЗД за сумата 33 194,94 лв. Ищцата твърди, че водила преговори за покупко-продажба на недвижим имот - апартамент в гр. П. и била поканена от продавача „Р.” ООД - П. за сключване на окончателен договор на 04.11.2008 г. в кантората на нотариус К.А. поради трайно установени служебни отношения на продавача с посочения нотариус, като на тази дата тя, придружавана от свой познат, отишла в нотариалната кантора, където нотариус А. й предложила за подпис молба за изповядване на сделката, в която било записано, че купувачът не желае представянето на писмено удостоверение за наличието или липсата на тежести върху имота, тази молба била съставена предварително от нотариус А. и при подписването й тя не запознала ищцата като купувач със съдържанието и последиците й, но Н-., посъветвана от своя придружител, изразила несъгласието си с това обстоятелство и настояла да й се представи удостоверение за тежести. Н. А. й обяснила, че за тази проверка е необходим технологичен срок и допълнителна такса, която ищцата платила, и страните се уговорили сделката да се изповяда на 10.11.2008 г. На посочената дата нотариусът предоставил на ищцата удостоверение, от което било видно, че имотът не е обременен с вещни тежести, и договорът за покупко-продажба на имота бил сключен, но впоследствие Н-. била уведомена от частен съдебен изпълнител М. , че закупеният имот е възбранен по изп.д. № 2009***0400743 по молба на взискателя „С.” АД. При направена справка ищцата констатирала, че три дни преди датата, на която тя закупила апартамента, т.е. на 07.11.2008 г., нотариус К.А. е изповядала друга сделка, с която била учредена договорна ипотека върху имота за частично обезпечение на „С.” А. – С. на банков кредит в размер на общо 6 250 000 лв., а четири дни след покупката на жилището от ищцата, т.е. на 14.11.2008 г., нотариус К.А. изповядала договор за нова договорна ипотека на същото жилище за обезпечение на „С.” А. – С. на нов банков кредит в размер на 10 757 000 лв., и двата с длъжник „Р.”ООД - П. По изпълнителното дело бил извършен опис на имота и за да избегне опасността той да бъде продаден на трето лице, ищцата заплатила на ипотекарния кредитор на 31.01.2011 г. сумата 33 038 лв., съответстваща на стойността на отпуснатия кредит, както и сумите 39,10 лв. и 117,84 лв., представляващи такси за заличаване на ипотеката по молба-съгласие вх. № 1666/01.02.2011 г. Доколкото нотариус А. в рамките на една седмица е изповядала три сделки с имота /И. му, продажбата му на ищцата и след това повторното му ипотекиране от несобственик/, с действията и бездействията си е нарушила закона и не е изпълнила задълженията си по чл. 25, ал. 1 от ЗННД, чл. 34 от ЗННД и чл. 15 от ЗННД поради това, че не е извършила надлежна проверка за наличието на тежести върху закупения от ищцата имот, въпреки изричното искане на последната за това, и след продажбата му е изповядала отново договорна ипотека върху имота, а в резултат на това на ищцата са били причинени имуществени вреди в общ размер на 33 194,94 лв., моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да й заплати посочената сума, представляваща обезщетение за нанесените й имуществени вреди в резултат на неизпълнение на служебните задължения на ответницата в качеството й на нотариус, а именно: да опазва правата и интересите на страните, да ги упътва, да изяснява тяхната воля и фактическото положение, да ги запознае ясно и недвусмислено с правните последици и да не допуска пропуски, които биха накърнили техните права, ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на делото до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

Ответницата оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли, тъй като е изпълнила задълженията си по ЗННД, като по своя инициатива, а не по искане на ищцата, преди изповядване на сделката е подала молба до С. по вписванията - П. за издаване на удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания по отношение на имота и в деня на сделката е получила такова, но по независещи от нея причини удостоверението се издавало за вписани обстоятелства до дата, предхождаща с повече от пет дни датата на получаването му, което било изрично отбелязано в него, като тя разяснила на Н-. това и възможността последната да извърши устна справка в деня на самата продажба. Оспорва и размера на претендираното обезщетение, а при условията на евентуалност прави възражение за ограничена имуществена отговорност по чл. 73, ал. 1 от ЗННД до размера на удостоверения материален интерес по нотариалния акт от 24 006 лв. Претендира разноски.

Третото лице-помагач на страната на ответницата „Д.” А. – С. счита, че не са налице регресни права по сключената с ответницата застраховка „П.”, тъй като вредите от умишлени действия, противоречащи на професионалната етика, са изрично изключен риск от застрахователното покритие на този вид застраховка. Твърди също, че исковете са неоснователни и недоказани и моли съда да го отхвърли.

С обжалваното решение съдът е осъдил К.А. в качеството й на нотариус с рег. № *** на Н. камара на Република България да заплати на М. Н-. 24 006,00 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди, причинени от неизпълнение на задълженията й по чл. 25 от ЗННД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.11.2008 г. до окончателното й изплащане, като до пълния предявен размер от 33 194,94 лв. искът е бил отхвърлен.

Решението е обжалвано само в частта, в която исковете са уважени, ведно със законната лихва върху сумата, като това е предметът на въззивното производство, а в останалата част решението е влязло в сила.

Съгласно разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност /ЗННД/ нотариусът носи имуществена отговорност за вредите, причинени от виновно неизпълнение на неговите задължения съгласно Закона за задълженията и договорите, но не повече от удостоверения материален интерес.

От своя страна приложимата правна норма, към която препраща ЗННД, е чл. 45 от ЗЗД, като за да бъде търсена и наложена отговорността по нея, е необходимо кумулативното съчетаване на няколко предпоставки: на ищцата да е била причинена вреда, тази вреда да е произтекла от виновното противоправно поведение на ответницата в качеството й на нотариус, както и да е налице причинно-следствена връзка между поведението на това лице и настъпилото увреждане.

По отношение на първите три елемента от фактическия състав /поведение на ответницата, което да е противоправно и виновно/:

Не се спори, че ответницата К.А. изпълнява функциите на нотариус с рег. № *** на нотариалната камара – С. с район на действие района на П. районен съд с всички произтичащи от това права и задължения.

С полица № 130208000452/19.11.2010 г. тя е сключила договор с „Д.” А. – С. за застраховка „П.” за упражняваната професионална дейност като нотариус за период от 12 месеца, считано от 22.11.2010 г., с посочена ретроактивна дата 22.11.2004 г. и лимит на отговорност за едно събитие 200 000 лв. и лимит на отговорност за срока на застраховката 300 000 лв. /л. 98 – л. 101 от първоинстанционното дело/, като тя е уведомила своевременно застрахователя, че срещу нея има предявен иск, по който е образувано настоящето гражданско дело, за сумата 33 194,94 лв. /л. 299 от същото дело/.

Видно от предварителен договор и договор за строителство от 28.02.2008 г., „Р.” ООД – Р. се е задължило да продаде в нотариална форма на М. Н-. апартамент, изграден в груб вид с влязъл в сила образец 14, който е освободен от възбрани, ипотеки, вписани искови молби и други вещни тежести, а именно: апартамент № 18 на четвърти жилищен, пети реален етаж в блок № 2, със застроена площ от 52,72 кв.м., ведно с 2,51 % ид.ч. от общите части на сградата, ведно с избено помещение № 22 с полезна площ от 5,00 кв.м., намиращо се в избен етаж на сградата на кота – 4, ведно с 0,24 % ид.ч. от общите части на сградата, при посочени граници на обектите, който имот продавачът се е задължил да построи в УПИ *,617 - О. и жилищно строителство, кв. 1 по плана на гр. П., ЖК „Т.” най-късно до 30.11.2008 г. и да го предаде в същия срок на възложителя в описаната в договора степен на завършеност, както и в този срок да бъде извършено прехвърлянето на собствеността по нотариален ред, като Н-. се е задължила да заплати обща продажна цена от 45 320 лв., включваща правото на собственост върху обектите и стойността на строителството на същите в уговорения вид и степен на завършеност.

Страните по делото не спорят, че в началото на ноември 2008 г. ищцата е била поканена от продавача да сключат окончателен договор в кантората на ответницата - нотариус К.А. поради наличието на трайни служебни отношения на продавача с този нотариус.

С договор от 10.11.2008 г., сключен с н.а. № 147, т. V, рег. № 7544, н.д. № 932/2008 г. на нотариус К.А. с рег. № *** и с район на действие района на П. районен съд, „Р.” ООД - Р. е продало на М. Н-. описания апартамент № 18 с площ от 52,72 кв.м., завършен в степен „груб строеж”, находящ се в блок 2 на сградата, построена в УПИ * - 549, 617 от кв. І по плана на ЖК „Т.” на гр. П., ведно с изба № 22 с площ от 5 кв.м и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, за сумата 24 006,00 лв., получена от продавача и изплатена напълно от купувача преди сключване на договора.

От показанията на свидетеля В.М,. разпитан в първоинстанционното производство и които съдът като непротиворечиви кредитира, се установява, че на 04.11.2008 г. той е придружил ищцата до кантората на нотариус А. , тъй като тя щяла да сключва договор за покупко-продажба на недвижим имот в комплекс „К.” с фирма „Р.”, като на тази дата не била изповядана сделката поради това, че липсвало удостоверение за тежести на имота, но по съвет на свидетеля Н-. поискала да й бъде издадено такова, въпреки че нотариусът й обяснил, че това ще изисква допълнителна седмица време и 40 лв. такса, като уговорката между страните по договора и нотариуса била да се изповяда сделката на 10.11.2008 г. след представяне на такова удостоверение.

Съдът намира, че от посоченото гласно доказателство могат да се формират релевантни правни изводи единствено по отношение на това по чия инициатива е било издадено удостоверението за тежести върху имота, като следва да се приеме, че това е станало по искане на Н-., а за това обстоятелство няма забрана по смисъла на чл. 164 от ГПК да бъде установено с гласни доказателства и доказателственото средство е допустимо.

От удостоверение изх. № 23196/10.11.2008 г. на С. по вписванията – П. се установява, че за периода 22.12.2006 г. – 04.11.2008 г. не са установени вписвания и отбелязвания на тежести за процесния недвижим имот по наличната документация в службата, като то е било издадено въз основа на молба-заявление от нотариус А.

В тази молба-заявление е посочена датата 01.08.2008 г., но доколкото върху нея е вписано разпореждане на съдията по вписванията от 05.11.2008 г. за издаване на удостоверение за периода 20.12.2006 г. – 04.11.2008 г., следва да се приеме, че молбата е подадена на 05.11.2008 г., а посочената в нея друга дата се дължи на техническа грешка, т.е. след първото посещение на Н-. в кантората на ответницата и в изпълнение на искането й за снабдяване с удостоверение за тежести.

От писмо изх. № 191/21.01.2012 г. на С. по вписванията – П. е видно, че в архива на службата има данни за издадено удостоверение по чл. 48 от Правилника за вписванията за вписвания, отбелязвания и заличавания за имот по проверка на „Р.” ООД под № 23196/10.11.2008 г., като издадените на същата дата удостоверения са били актуализирани до 04.11.2008 г. или до 05.11.2008 г. в зависимост от момента на получаването им през работния ден.

По делото е представена молба от „Р.” ООД – Р. и М. Н-., адресирана до нотариус с рег. № *** на НК на Република България, с която те молят да бъде извършен нотариален акт за покупко-продажба на имота, като молителите са заявили, че са запознати от нотариуса за възможността да се направи устна справка в С. по вписванията – П. за собственост и тежести върху имота, предмет на продажбата, към момента на сключването й, а купувачът е декларирал, че не желае представянето на писмено удостоверение за липса на тежести върху имота, предмет на продажбата, към момента на сключването й.

Ищцата е оспорила това доказателство в частта, в която е вписано, че тя декларира, че не желае представянето на писмено удостоверение за липса на тежести върху имота, като твърди, че молбата е била съставена от нотариус А. и е била подписана от Н-., без тя да бъде запозната от ответницата със съдържанието и последиците й.

Първоинстанционният съд е открил производство по чл. 193 от ГПК за оспорване истинността на този документ, като настоящият състав приема, че той е частен свидетелстващ документ, т.е. такъв, който материализира удостоверително изявление на своя издател, свидетелстващо за съществуването на определени факти, извършени от или пред него, и оспорването на неговата истинност касае както факти, свързани с автентичността му, така и такива, свързани с верността му като неотговарящи на действителното фактическо положение.

При доказателствена тежест, лежаща върху ищцата, указана й изрично от окръжния съд с определение от 24.01.2012 г. /л. 258 от първоинстанционното дело/, тя не е ангажирала никакви доказателства във връзка с направеното от нея оспорване, поради което съдът приема, че документът е истински, в т.ч. че Н-. е била уведомена от нотариус А. за това, че може да извърши устна справка в С. по вписванията – П. за собственост и тежести върху купувания недвижим имот към момента на сключване на договора или да представи писмено удостоверение за това към същия момент предвид факта, че в издаденото такова справката е била направено до 04.11.2008 г., но тя не е упражнила това свое право.

По делото са представени н.а. № 139, т. V, рег. № 7508, н.д. № 924/ 2008 г. и н.а. № 168, т. V, рег. № 7700, н.д. № 953/2008 г., и двата на нотариус К.А., от които е видно, че на 07.11.2008 г. и на 14.11.2008 г. за обезпечаване на задълженията му по два договора за банков кредит от 02.03.2007 г. в размер на 6 250 000 евро /с остатък от 3 634 890 евро/ и от 25.02.2008 г. в размер на 10 757 000 лв. „Р.” ООД – Р. е учредило в полза на „С.” А. – С. договорна ипотека върху недвижими имоти и права на строеж, построени и предвидени за изграждане в УПИ * - 549, 617 от кв. І по плана на гр. П. част”, описани конкретно, в т.ч. върху гореописания апартамент.

Следователно преди сключване на процесния договор за покупко-продажба и след това „Р.” ООД – Р. е учредило договорна ипотека върху апартамент № 18 в полза на „С.” А. – София, като при втория от тях дружеството вече не е било собственик на имота.

За установяване на противоправността на поведението на нотариус А. и евентуално за ангажиране на дисциплинарната й отговорност по сигнал на ищцата и по предложение вх. № 94-М-457/04.10.2010 г. на Министъра на правосъдието е било образувано дисциплинарно дело № 3/ 2010 г. за допусната груба небрежност при изпълнение на служебните задължения на нотариуса - съставяне на н.а. № 147/10.11.2008 г. с купувач по сделката М. Н-., като производството е било прекратено поради изтичане на преклузивния срок за реализиране на отговорност по чл. 76 от ЗННД /вж. решение от 14.01.2011 г. на Д. комисия при Н. камара по посоченото дисциплинарно дело, решение № 264/25.05.2011 г. по гр.д. № 323/2011 г. по описа на Върховния касационен съд – ІV г.о. и определение № 33/30.12.2011 г. по гр.д. № 22/ 2011 г. по описа на Върховния касационен съд – ІІІ г.о. – 5-членен състав, с което не е допуснато касационно обжалване на първото решение на ВКС/.

Основният спорен въпрос по делото е дали нотариус А. е действала противоправно, като с поведението си е нарушила изискване на императивна правна норма, в случая дали е изпълнила задълженията си по чл. 25, ал. 1 от ЗННД, според която разпоредба нотариусът е длъжен да опазва правата и интересите на страните, да ги упътва, за изяснява тяхната воля и фактическото положение, да ги запознае ясно и недвусмислено с правните последици и да се допуска пропуски или бавност в работата, които биха довели до накърняване на техните права.

Настоящият състав приема, че по принцип нотариусът няма задължение да извърши задължителна предварителна проверка за наличие на вещни тежести върху имота преди изповядване на сделката или да уведомява купувачите за необходимостта сами да се снабдят с удостоверение за това.

Както вече беше посочено, по делото е установено, че около седмица преди сключване на договора за покупко-продажба в нотариална форма страните са се явили при нотариуса, купувачката е поискала да бъде представено удостоверение за тежести, внесла е необходимата такса за това и е възложила на нотариуса по реда на чл. 22 от ЗННД да бъде извършена такава справка, удостоверението за тежести е било изготвено от С. по вписванията – П., но поради технически затруднения в него е била отразена информацията само до 04.11.2008 г., който факт изрично е бил вписан в удостоверението; преди изповядване на сделката нотариус А. е запознала страните с възможността им да направят устна справка в С. по вписванията – П. към момента на сключване на договора, а купувачката е декларирала, че не желае представяне на удостоверение за тежести за имота към този момент.

Следователно по отношение на възможността на страните да извършат необходимата официална справка в С. по вписванията – П., в т.ч. устна такава в деня на изповядване на сделката, нотариус А. е извършил всички необходими действия да опази правата и интересите на страните, като неотразявенето на актуалната информация в издаденото от С. по вписванията удостоверение за вещни тежести и нежеланието на купувачката да упражни в пълен обем правата си не могат да бъдат вменени във вина на нотариус А. и да мотивират извод за нейно противоправно поведение.

От друга страна обаче съдът намира, че ответницата не е проявила необходимата грижа за опазване максимално интересите на купувачката за придобиване на имота свободен от вещни тежести, каквато е била нейната изрична воля в предварителния договор /чл. 12.1/, като, знаейки за извършваните от „Р.” ООД – Р. сделки с притежаваните от дружеството имоти в комплекса, главно прехвърляния и учредяване на договорни ипотеки /вж. удостоверение на С. по вписванията – П. – л. 308 – л. 316 от делото на окръжен съд/, голяма част от които са били изповядвани от нея /вж. признанията на процесуалния представител на ответницата адвокат С-. в съдебно заседание на 15.02.2012 г., както и показанията на свидетелката Д.Г,. разпитана в първоинстанционното производство, които в тази част съдът кредитира/, не е извършила справка в собствения си служебен архив, т.е. не е положила необходимата грижа на добър стопанин, а с това си бездействие е лишила ищцата от информация и право на избор дали да сключи договора при тези условия, като то може да се квалифицира като небрежност от нейна страна при изпълнение на вменените й със закон задължения.

При мотивиране на този извод съдът има предвид също фактите, че от една страна между „Р.” ООД – Р. и нотариус А. в това й качество са съществували трайни отношения, част от които е договорът за учредяване на ипотека, сключен на 07.11.2008 г. /петък/, а процесният договор за покупко-продажба – на 10.11.2008 г. /понеделник/, т.е. интервалът от време е твърде малък и е напълно естествено мозъкът на човек да приеме, обработи, съхрани и използва получената информация при нормално функционираща памет и нервна система, още повече, ако познава една от страните в нотариалното производство, а от друга страна нотариус А. при изповядване на тази сделка е изпълнявала двойни функции – както да изготви и провери проекта на нотариалния акт след възлагане по реда на чл. 22 от ЗННД, така и да извърши съответното нотариално удостоверяване по реда на чл. 569 и сл. от ГПК, доколкото е събрала нотариална такса както за изповядване на сделката, така и за изготвяне на нотариалния акт /вж. сметка/фактура по чл. 89 от ЗННД – л. 557 от първоинстанционното дело/, поради което възложените й по закон задължения да опазва правата и интересите на страните са в по-голям обем.

Неоснователни са възраженията на ответницата, че тя не е могла да бъде запозната със съществуването на вещна тежест върху имота поради сключения на 07.11.2008 г. пред нея договор и да уведоми ищцата за това поради факта, че този договор е с голям обем, както и поради това, че през този период пред нея са били изповядвани много различни сделки.

Действително горецитираният договор за учредяване на договорна ипотека е от 42 страници и касае общо 206 недвижими имота, но тези имоти са подредени в точно определен ред /по номер на всеки обект във всеки от подобектите /блокове/, построени в имота/, поради което проверката относно това дали върху апартамент № 18 в блок № 2 е била учредена договорна ипотека за обезпечаване вземането на кредитора не представлява сложна, затруднителна или времеотнемаща фактическа дейност, за да се приеме, че тя е изисквала особени усилия от страна на нотариуса, знаейки за наличието на такъв договор.

От приложеното в дисциплинарната преписка, образувана в Министерство на правосъдието, извлечение от общия регистър на нотариус А. за периода 07.11.2008 г. – 10.11.2008 г. /л. 368 – л. 409 от първоинстанционното дело/ се установява, че на 07.11.2008 г. от ответницата в служебното й качество са били извършени общо 45 нотариални удостоверявания, от които 3 правни сделки за прехвърляне на вещни права и 2 договора за учредяване на ипотека, в т.ч. процесният, а на 10.11.2008 г. те са общо 32, от които 4 правни сделки, в т.ч. процесният договор за покупко-продажба, и един констативен нотариален акт.

Следователно нито договорът на учредяване на ипотека, нито дейността на нотариуса в този период могат да се приемат като някаква обективна причина, мотивираща извод за невъзможност на ответницата да узнае, запомни и възпроизведе необходимата информация, касаеща пряко правата на ищцата и възможността й да придобие собствеността и необезпокояваното владение на имота.

По отношение на вредата:

Видно от три кредитни превода от 31.01.2011 г. М. Н-. е платила в полза на „С.” А. – София сумата 33 038 лв. за заличаване на ипотека № 109, т. 23/2008 г. и № 191, т. 23/2008 /така както са били вписани договорите в С. по вписванията/ на „Р.” ООД Р. за апартамент № 18, бл.* и в полза на нотариус М. Ц. сумите 117,84 лв. и 39,10 лв. за заличаване на същите ипотеки, за което е представила две молби-съгласие за частично заличаване на ипотека от 01.02.2011 г. от взискателя „С.” А. с нотариална заверка на подписа на представляващия банката, като решението за одобрението за заличаване на ипотеката върху имота е било взето на заседание на УС на „С.” А. на 16.12.2010 г.

От постановление за възлагане от 18.02.2010 г. по изп.д. № 2009***0400743 по описа на частен съдебен изпълнител Л. М. с рег. № *** и с район на действие района на П. окръжен съд /л. 104 – л. 227 от делото на окръжния съд/ се установява, че конкретно описани самостоятелни обекти в сгради – от блок № 1 до блок № 6, всички построени в УПИ *,617 - О. и жилищно строителство, кв. 1 по плана на гр. П., ЖК „Т.”, а към момента на издаване на постановлението с идентификатор 56784.524.621, както и правото на строеж върху всички обекти, намиращи се в блок № 7 в същия недвижим имот, са били възложени на купувача „С.” А. – С. общо за сумата 7 067 395,20 лв. с ДДС в изплащане на вземането му.

Макар в това постановление за възлагане да не е посочен процесният апартамент, от него може да се направи извод, че към този момент длъжникът „Р.” ООД – Р. вече не е изпълнявал задълженията си по двата договора за кредит, обезпечени с ипотеки върху изградените обекти в гореописания недвижим имот, и кредиторът му „С.” А. – София се е снабдил с изпълнителен лист за вземанията си и е образувал изпълнително производство, в което е пристъпил към принудително изпълнение върху тези обекти.

По делото не са събрани доказателства процесният апартамент № 18 да е бил описан и по отношение на него да са предприети действия за изнасянето му на публична продан, но дори да се приеме, че това не е било направено към 31.01.2001 г., предвид предприетите активни действия от взискателя по изпълнителното дело и правото му да иска да бъде продаден ипотекираният в негова полза имот, независимо от това в чия собственост се намира той, и да се удовлетвори от цената му /чл. 173, ал. 1 от ЗЗД/, съдът приема, че е съществувала реална опасност имотът да бъде продаден, а Н-. е упражнила правото си по чл. 178 от ЗЗД и е платила на ипотекарния кредитор сума до размера на цената, която дължи, като извършеното плащане е на годно правно основание и вследствие на него се е намалило нейното имущество, т.е. тя е претърпяла имуществена загуба.

Настоящият състав приема, че по делото е доказано и наличието на причинно-следствена връзка между поведението на ответницата и настъпилото увреждане на ищцата, тъй като претърпените вреди са в пряка зависимост от това бездействие, което е тяхно необходимо условие, те са типична, нормално настъпваща и необходима последица от бездействието на дееца и са повтаряеми при същите съпътстващи условия.

За пълнота на изложението следва да се добави, че предвидената в разпоредбите на чл. 188 и сл. от ЗЗД възможност на купувача да упражни правото си на обезщетение срещу продавача по договора не изключва възможността му да претендира и репариране на причинените му имуществени вреди от нотариуса поради неизпълнение на вменените му с чл. 25, ал. 1 от ЗННД задължения.

Предвид изложената фактическа обстановка и изведените въз основа на нея правни изводи съдът намира, че са доказани всички елементи от фактическия състав на деликтната отговорност, поради което исковете по чл. 73, ал. 1 от ЗННД във вр. с чл. 45 от ЗЗД са основателни и доказани до размер от 24 006,00 лв., представляващ удостоверения материален интерес по сделката, и като такива следва да бъдат уважени до този размер, а първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно в тази част следва да бъде потвърдено.

По принцип обезщетението за забавено плащане на обезщетението за имуществени вреди от деликтна отговорност се дължи от датата на увреждането /чл. 84, ал. 3 от ЗЗД/, но предвид принципа на диспозитивното начало в гражданския процес и изричното искане на Н-. в исковата молба за присъждане на законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, законна лихва върху горепосочената сума следва да се присъди от 09.09.2011 г. до изплащането й, като в тази част решението следва да бъде потвърдено, а в частта, в която първоинстанционният съд се е произнесъл извън искането, с което е бил сезиран, т.е. за периода 10.11.2008 г. – 08.09.2011 г., решението следва да бъде обезсилено.

Въззиваемата е претендирала разноски за въззивното производство, но не е ангажирала своевременно доказателства за извършени такива, като представеният с писмените бележки препис от договор за правна защита и съдействие е следвало да бъде приет най-късно до приключване на устните състезания по делото, поради което разноски не се присъждат.

Ето защо съдът



Р Е Ш И :



ПОТВЪРЖДАВА решение № 1213/28.06.2012 г., постановено по гр.д. № 2498/2011 г. по описа на П окръжен съд – ІІІ състав, в частта, в която К. П. А. в качеството й на нотариус с рег. № *** на Н. камара на Република България е осъдена да заплати на М. И. Н. сумата 24 006,00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от неизпълнение на задълженията на нотариуса по чл. 25 от ЗННД, ведно със законната лихва, считано от 09.09.2011 г. до окончателното изплащане на сумата, като решението е постановено при участието на третото лице-помагач на страната на ответницата „Д.” А. - София.

ОБЕЗСИЛВА решение № 1213/28.06.2012 г., постановено по гр.д. № 2498/2011 г. по описа на П. окръжен съд – ІІІ състав, в частта, в която К. П. А. в качеството й на нотариус с рег. № *** на Н. камара на Република България е осъдена да заплати на М. И. Н. обезщетение в размер на законната лихва за страната за забавено плащане на сумата 24 006,00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от неизпълнение на задълженията на нотариуса по чл. 25 от ЗННД, за периода 10.11.2008 г. – 08.09.2011 г., като ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.

В останалата част решението е влязло в сила.


Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 239
С., 14.01. 2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на шести октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
О. КЕРЕЛСКА

След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 4762/2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по делото е по чл. 80 З. .
Образувано е по жалба на Министъра на правосъдието срещу решение от 19.06.2014 на дисциплинарната комисия на Нотариалната камара на Република България по дисциплинарно дело №8/2014, с което е оставено без уважение като неоснователно предложението на Министъра на правосъдието/писмо с регистрационен индекс № 94-3-2/14.04.2014 год.на МП /, да бъде наложено дисциплинарно наказание на нотариус М. П. Б. , вписана под рег. № *** в регистъра на Нотариалната камара с район на действие - РС [населено място].
В жалбата се правят оплаквания , че неправилно дисциплинарният състав на дисциплинарната комисия на нотариалната камара на Република България не е приел за установени констатираните нарушения от нотариус М. Б. ,отразени в Протокол за извършена съвместна проверка от 12.03.2014 год. от инспектор в Инспектората на министъра на правосъдието по Закона за съдебната власт / ЗСВ/ и нотариус Роза К. в качеството й на инспектор - нотариус по чл. 80в,ал.4 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност / З./ . Проверката е установила, че при изповядване на сделката по НА №54, том ІІІ, рег. №2353, дело 0399/15.05.2013 г. нотариус Б. не е изпълнила задълженията си да извърши справки по чл. 25,ал.1,ал.2 и ал.3 З.. Неправилно е прието, че в случая не е следвало да се извършат справки по чл. 25,ал.2 З. по персоналните партиди на предишните собственици на имота, както и че не следва да се извършат справки по чл. 19,ал.2 З. на продавача и купувача тъй като са чужди граждани. Изтъква се , че още при предходната покупко- продажбена сделка на имота / НА №92,том VІ, рег. №4230, д. №1053/22.05.2008 г. също на нотариус Б. / по силата на която продавачът по процесната сделка [фирма] ,Р. С. , е станал собственик, не е отразено, че върху имота вече има ипотека. Същевременно при изповядване на процесната сделка не е изискан НА №118,том ІІІ, рег. №1861, дело №500/13.03.2007 год., с който е учредена договорната ипотека , а е представен само нотариален акт за собственост. В решението неправилно е прието, че не са нарушени разпоредбите на чл. 25,ал.1 З. и чл. 8 и сл. от Етичния кодекс на нотариусите в Република България по отношение на купувача – чужденец относно залегналото в тях изискване за упътване и разясняване на правните последици на сделката, за прилагането и интерпретирането на законовите разпоредби в защита на интересите и правата му. Още повече , че същият нотариус е изповядвал и предишни сделки с процесния имот , което предполага знание за съществуващата тежест върху него към момента на процесната сделка.Същевременно се изтъква, че Нотариус Б. не е извършила справка досежно тези обстоятелства в собствения си служебен архив. С оглед на това жалбоподателят счита, че нотариус Б. при условията на небрежност е допуснала нарушение на сочените разпоредби на закона и Етичния кодекс на нотариусите в РБ.За преобретателката на имота са настъпили морални и материални вреди предвид нейната евикция поради което нотариус М. Б. следва да понесе съответната дисциплинарна отговорност. Иска се обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново такова, с което да и се наложи съответното дисциплинарно наказание.
Ответницата по жалбата нотариус М. Б. оспорва същата. Застъпва становище , че при изповядване на процесната сделка е изпълнила всичките си задължения по закон . Сочи, че проверка по чл. 19,ал.2 З. не следва и не може да се извършва, когато страните по сделката са чужди граждани или пълномощници. Проверка за наличието на обезпечителна мярка е извършена чрез електронна справка в Агенцията по вписване на името на собственика - продавач и е установила, че няма наложена такава. При извършването на тази справка обаче не могат да се установят съществуващи вещни тежести върху имота , вписани на името на предходен собственик, което е недостатък на действащата персонална система на вписване. Изтъква, че съгл. чл. 22 нотариусът е длъжен на извършва справки в това число и относно съществуващи вещни тежести върху имота, предмет на бъдещата сделка, само ако изрично е натоварен за това. В случая купувачът по сделката – чуждестранен гражданин е действал с упълномощен адвокат , който по силата на сключения между страните договор е имал задължение да извърши необходимите проверки и справки. Счита, за несъстоятелно твърдението, че съществуващата ипотека следва да бъде отразена в нотариалния акт за прехвърляне на имота, както и това, че е имала знание за извършената ипотека .Сочи, че закона не предвижда задължение за извършване на справки по личния архив на нотариуса относно предишни сделки с имота.
Моли решението на дисциплинарната комисия да бъде потвърдено, а жалбата срещу него да бъде оставена без уважение.
Ответникът Нотариалната камара на Република България/Н./ , представлявана от юрк. П., изразява становище, че производството по отношение на камарата следва да бъде прекратено, доколкото дисциплинарното производство не е инициирано от нея и няма жалба срещу решението постановено от дисциплинарния състав на дисциплинарната комисия при Н..
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 74,ал.1 ГПК от страна в дисциплинарното производство, която има право и интерес от обжалването ,поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
В обжалваното решение е посочено , че дисциплинарното производство е образувано по предложение на министъра на правосъдието на осн. чл. 77,ал.1 З. по повод констатациите , съдържащи се в Протокол от 12.03.2014 г. от извършена съвместна проверка от инспектор в Инспектората на Министъра на правосъдието по ЗСВ и инспектор – нотариус , на място в кантората на нотариус Б. в [населено място] , [улица] в изпълнение на заповед на министъра на правосъдието по повод жалба на З. А. В. до МВР , ГД Б., препратена до министерство на правосъдието с рег. Индекс в МП 94-3-2/16.01.2014 г. Посочено е, че предложението за ангажиране дисциплинарната отговорност на нотариус М. Б. е поискано от Министъра на правосъдието за това, че не е изпълнила задълженията си по чл. 25,ал.1 З. и чл.8 и сл. от Етичния кодекс на нотариусите в РБ по отношение на купувача чужденец т.е. да го упъти и да му разясни правните последици, да го консултира относно прилагането и интерпретирането на законовите разпоредби в защита на интересите и правата му и не е проявила необходимата грижа за опазване максимално интересите на купувача за придобиване на имот, свободен от вещни тежести като знаейки за извършените от продавача сделки с притежаваните от дружеството имоти в комплекса – прехвърляния и учредяване на договорни ипотеки, не е извършила справка в собствения си служебен архив ,т.е. не е положила необходимата грижа на добър стопанин З. и с това бездействие е лишила жалбоподателката В. от информация и право на избор дали да сключи договора или не, което може да се квалифицира като небрежност , при изпълнение на вменените от закона задължения , както и не е извършила проверка за наличието на наложена обезпечителна мярка по З. по чл. 25,ал.2 З. и не е извършила справка в базата данни и фондовете по чл. 19,ал.2 З., съгласно разпоредбата на чл. 25,ал.3 З..
За да постанови обжалваното решение дисциплинарният състав на дисциплинарната комисия е приел, че нарушение на задълженията по чл. 25,ал.1 З. и чл. 8 и сл. от Етичния кодекс на нотариусите на РБ от страна на нотариус Б. не са извършени. Посочено е, че неизпълнение на задължението по чл. 25,ал.1 З. не е налице доколкото данните от проверката сочат, че жалбоподателката и купувач по сделката не се е възползвала от възможността по чл. 22 З. да възложи на нотариуса проверка относно съществуващи тежести. При липса на такова изрично възлагане за нотариуса не е съществувало такова задължение.Посочено е, че като се изключат онези императиви на закона относно издаването на един нотариален акт , визирани в чл. 578 и сл. ГПК , при които нотариусът е длъжен да извърши съответните процесуални действия , по всички други въпроси важи диспозитивното начало в процеса. Разпоредбата на чл. 25,ал.1 З. следва да се тълкува систематично в контекста на чл. 24 З. според който при изпълнение на служебните си функции нотариусът не може да взема страна. Прието е също така, че по делото не е установено по безспорен начин, че при изповядване на сделката не е извършена справката по чл. 25,ал.2 З..Застъпва се становище обаче , че такава проверка не дава информация относно учредена договорна ипотека върху имота, доколкото същата ще бъде извършена по партидата на собственика – продавач, където ипотеката не е отразена. Прието е ,че проверка по чл. 19 ,ал.2 З. в Национална база „Население” не би могла да бъде извършена предвид обстоятелството, че страните по сделката са чуждестранни граждани , а базата обхваща само лица български граждани с български документи за самоличност. Посочено е , че нотариусът няма законово задължение да извършва проверка в служебния си архив, а и това би било безсмислено предвид възможността сделки с имоти, намиращи се в един район, да се извършват от всички нотариуси с този район на действие. По тези съображения дисциплинарният състав е приел, че няма основание за ангажиране дисциплинарната отговорност на нотариус Б. и е оставил без уважение искането за налагане на дисциплинарно наказание по З..
Решението е правилно: Съгласно чл. 74,ал.1 З. нотариусите и помощник – нотариусите носят дисциплинарна отговорност за виновно неизпълнение на задълженията по закона и устава на нотариалната камара.Неизпълнението на задължения съставлява несъответствие между правно дължимото и фактическото поведение .От субективна страна нарушението е се характеризира с вина, която би могла да е умисъл или небрежност.
Кръгът на задълженията на нотариуса, извършващ нотариално удостоверяване на правна сделка, е очертан по императивен начин в разпоредбите на ГПК /конкретно чл. 578 и сл. ГПК /и З. и Устава на Нотариалната камара. Извършената съвместна проверка от инспектор в Инспектората на Министъра на правосъдието по ЗСВ и инспектор – нотариус, въз основа на която е направено предложението на министъра на правосъдието за налагане на дисциплинарно наказание, не е констатирала нарушение на задълженията на нотариуса, регламентирани в ГПК като в изготвения от проверката протокол от 12.03.2014 год. изрично е посочено, че нотариалното дело съдържа всички необходими реквизити и подробно са изброени документите и удостоверяванията , находящи се в него.
Същевременно по делото не е установено при изповядване на процесната сделка да са допуснати визираните в предложението нарушения на З.,Устава и Етичния кодекс , който съставлява част от устава на Нотариалната камара. Настоящият състав на ВКС,3-то г.о. споделя застъпеното от дисциплинарния състав разбиране, че доколкото купувачът по сделката не се е възползвала от изрично регламентираната възможност по чл. 22 З. да възложи на нотариуса извършването на относимите към сделката справки в това число и за тежести върху купувания имот и да го консултира , а същевременно по сделката е представлявана от упълномощен за това адвокат, на който тази дейност е възложена , не може да се приеме, че има нарушение на чл.25,ал.1 З. .
Основателно е оплакването в жалбата, че по делото не е установено нотариус Б. да е извършила проверката по чл.25,ал.2 З. .В тази насока твърденията на последната в противния смисъл, са останали недоказани.В контекста на настъпилите неблагоприятни последици за страната - купувач по сделката, обаче,тази проверка не би имала значение. Същата се извършва във връзка с установяване на наложени обезпечителни мерки по Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество/ З. /. При извършване на тази проверка не би могло да се установи вещна тежест / в случая ипотека/ върху имота, предмет на сделката, доколкото при действащата у нас персонална система на вписванията, последните не се отразяват по партидата на имота ,а по тази на собственика, ако има такава.Освен това не се спори, че такава обезпечителна мярка по З. не е наложена. С други думи от обективна страна е налице неизпълнение на задължение по З. ,но същото няма отношение към неблагоприятния резултат за купувача по повод на който се иска налагането на дисциплинарната санкция. Съдът споделя изводите на дисциплинарния състав относно това, че в случая справка в базата данни и фондовете по чл. 19,ал.2 З. не е могла да бъде извършена, предвид обстоятелството, че страни по сделката са били чуждестранни лица без български документи за самоличност. С оглед на това не може да се приеме, че има относимо нарушение на задължението по чл. 25,ал.3 З..
Твърденията на жалбоподателя , че нотариусът е знаел за съществуващата тежест върху имота предвид обстоятелството, че е изповядвал предходни сделки, не е установено в процеса.Същото е било в доказателствена тежест на вносителят на предложението за налагане на дисциплинарно наказание. Последното би означавало, че нотариусът е действал злоумишлено, което не се твърди в предложението . Същевременно не съществува задължение по закон нотариусът да извършва проверка в собствения си архив.Не съществува задължение по закон и за изискване на предходни нотариални актове, / освен този,свързан с проверката на собствеността/, както и за вписване на съществуваща ипотека в нотариален акт, обективиращ последваща покупко- продажбена сделка с имота.
С оглед на горното, по делото не са установени нарушения, произтичащи от закона и устава на Нотариалната камара/респ. Етичния кодекс/ , които да обосновават дисциплинарна отговорност на Нотариус Б., поради което предложението на Министъра на правосъдието за налагане на дисциплинарно наказание, правилно е оставено без уважение.
Производството по отношение на Нотариалната камара следва да бъде прекратено , доколкото същата не е страна в настоящото производство.
Мотивиран от горното , Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.

Р Е Ш И :

ПРЕКРАТЯВА производството по делото по отношение на Нотариалната камара на Република България.
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 19.06.2014 на дисциплинарната комисия на Нотариалната камара на Република България по дисциплинарно дело №8/2014.
Решението в частта , с която производството е прекратено по отношение на Нотариалната камара подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС , в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: