КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 16 Юни 2025, 10:55

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 2 мнения ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: съдебна спогодба и чл.264 ДОПК
Ново мнениеПубликувано на: 07 Май 2024, 10:25 
Offline
Site Admin
Site Admin

Регистриран на: 18 Авг 2009, 09:19
Мнения: 559
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3455
гр. Варна, 11.09.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател: Невин Р. Шакирова
Членове: Николай Св. Стоянов
мл.с. Виляна Н. Михалева
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно частно
гражданско дело № 20233100501760 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 от ГПК вр. чл.577 от ГПК.
Образувано е по жалба на Й. Д. К., ЕГН********** и Г. В. К.а,
ЕГН**********, срещу определение от 17.08.2023г. на съдията по
вписванията при ВРС, постановено по заявление вх. №24684/17.08.2023г. на
Й. Д. К. и Г. В. К.а, с което определение е отказано вписването в книгите
при СлВп на Решение №2897/09.08.2023г. по гр.д. №9078/2023г. на ВРС, в
частите, с които:
1/ са поставени в дял и изключителна собственост на Й. Д. К.,
ЕГН**********:
- 1/3 /една трета/ идеална част от поземлен имот с идентификатор №
67338.501.69 находящ се в гр. Сливен, община Сливен, обл. Сливен по КК и
КР одобрени със Заповед № РД-18-31/19.04.2006 г. на ИД на АГКК, с адрес на
поземления имот: гр. Сливен, ул. „Чаталджа" № 48 с площ от 255,00 кв.м.,
трайно предназначение: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване /до 10 м./ с номер по предходен план: 818, при съседи: поземлени
имоти с идентификатори № 67338.501.67, №67338.501.77, №67338.501.68, №
67338.501.76, №67338.501.70, ведно с целите сгради построени в имота, както
следва: сграда с идентификатор № 67338.501.69.1 със засроена площ от 48,00
кв.м. на един етаж, начин на трайно ползване: жилищна сграда -
еднофамилна, представляващ търпим строеж по смисъла на параграф 16, ал.1
от Преходните разпоредби на ЗУТ, съгласно Удостоверение изх. № 9400-
2638/18.03.2013 г. на Главния архитект на Община Сливен и сграда с
идентификатор № 67338.501.69.3 със застроена площ от,20,03 кв.м. на един
етаж, начин на трайно ползване: хангар, депо, гараж постро т с Разрешение за
строеж № 136/13.04.1982 г. на ОНС-Сливен;
- 1/3 /една трета/ идеална част от поземлен имот с идентификатор
№67338.501.70м няходящ се в гр. Сливен, община Сливен, обл. Сливен по КК
и КР одобрени със Заповед № РД-18-31/19.04.2006 г. на ИД на АГКК, с адрес
на поземления имот: гр. Сливен, ул. „Чаталджа" № 48-А с площ от 154
кв.м.,трайно предназначение: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване (до 10 м./ с номер по предходен план: 819, при съседи: поземлени
имоти с идентификатори № 67338.501.15, №67338.501.69, №67338.501.75, №
67338.501.75, №67338.501.74, №67338.501.72, №67338.501.71; и
- 1/3 /една тргга/ идеална част от поземлен имот с идентификатор
№67338.501.71 няходящ се в гр. Сливен, община Сливен, обл. Сливен
по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-31/19.04.2006 г. на ИД на АГКК,
с адрес на поземлени) имот: гр. Сливен, ул. „Чудомир Кантарджиев" № 65 с
площ от 129,00 кв.м., трайно предназначение: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване /до 10 м./ с номер по предходен план: 820, при
съседи: поземлени имоти с идентификатори № 67338.501.15, №67338.501.70,
№67338.501.7:5;
при обща данъчната оценка на имотите в размер на 24223.30лв.;
2/ са поставени в дял и изключителна собственост на Г. В. К.а,
ЕГН**********:
- Апартамент в жилищна сграда, находяща се в гр. Варна, район
„Владислав Варненчик", ул. „Георги Минков" № 2 с идентификатор №
10135.4504.317.2.2, построен в сграда №2 в поземлен имот с идентификатор
№ 10135.4504.317 по действащия КК на гр. Варна и с означение по документ
за собственост: Апартамент № 2, със застроена площ от 56,25 кв.м., състоящ
се от: коридор, кухня-всекидневна, спалня, килер, баня-тоалет, балкон, при
граници: на същия етаж - 10135.4504.317.2.3, 10135.4504.317.2.1; под обекта -
10135.4504.317.2.19, 10135.4504.317.2.18; над обекта - 10135.4504.317.2.6
съгласно схема, а по предходен документ за собственост при граници:
вътрешен двор; улица; стълбище; an. № 1; ап. № 3; асансьор, с прилежащи
6,39 кв.м. идеални части от общите части на сградата и 4,0078 % идеални
части от правото на строеж върху дворното място, съставляващо ПИ с
идентификатор 10135.4504.317, с площ от 574 кв.м. по действащия
кадастрален план, а по предходен документ за собственост п зедставляващ
УПИ № XIV-347, в кв. 11 по плана на гр. Варна, с площ от 52 кв.м., при
граници по актуална скица: ПИ № 4504.313; 4504.318; 4504.328; 4504.307; и
- 23/574 кв.м. идеални части от Дворно място, находящо се в гр. Варна,
община Варна, обл. Варна, район „Владислав Варненчик" с административен
адрес: ул. „Георги Минков" № 2, съставляващо поземлен имот с
идентификатор 10135.4504.317 по КК и КР на гр. Варна, одобрени със
Заповед № РД-18-30 от 19.06.2007 на ИД на АГКК, изменена със Заповед №
КД-14-03-1494/05.07.2007 г. на Н-к на СГКК-Варна, с площ по кадастрална
карта - 574,00 кв.м., идентичен на имот със стар идентификатор № XTV-347,
кв. 11, по плана на гр. Варна- съгласно предходен акт за собственост и
удостоверение за данъчна оценка, при граници по кадастрална карта -
поземлени имоти с № 10135.4504.313, 10135.4504.318,
10135.4504.328,10135.4504.307;
при обща данъчната оценка на имотите в размер на 24628.70лв.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
обжалвания акт. Твърди се, че представеното съдебно решение подлежи на
вписване съобразно чл.10 от ПВп. Към него са приложени 6 броя заверени
преписи от него, скици и схеми на имотите, както и доказателства за платена
държавна такса, с което всички изисквания за замоленото вписване са налице.
Твърди се, че данъчни оценки на имотите не са необходими, тъй като в
самото решение е посочена въпросната им оценка. Моли се за отмяна на
отказа и за даване на указания за вписване замоленото съдебно решение.
Моли се също и за съдебни разноски в производството.
Съдът преценява жалбата за редовна и допустима, тъй като е подадена в
предвидения от закона едноседмичен срок, от надлежна страна (от молителя в
охранителното производство), срещу подлежащ на обжалване акт (отказ на
съдия по вписванията) и съдържа необходимите приложения (доказателства
за платена държавна такса, пълномощно за процесуален представител и
други), поради което следва да бъде разгледана.
По съществото на жалбата, като взе предвид изложените в нея доводи и
оплаквания, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна за
случая регламентация, съдът намира следното:
Производството пред Служба по вписванията – Варна при АВп на РБ е
образувано по заявление вх. №24684/17.08.2023г. на Й. Д. К. и Г. В. К.а за
вписване в книгите при СлВп на Решение №2897/09.08.2023г. по гр.д.
№9078/2023г. на ВРС, с което:
1/ са поставени в дял и изключителна собственост на Й. Д. К.,
ЕГН**********:
- 1/3 /една трета/ идеална част от поземлен имот с идентификатор №
67338.501.69 находящ се в гр. Сливен, община Сливен, обл. Сливен по КК и
КР одобрени със Заповед № РД-18-31/19.04.2006 г. на ИД на АГКК, с адрес на
поземления имот: гр. Сливен, ул. „Чаталджа" № 48 с площ от 255,00 кв.м.,
трайно предназначение: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване /до 10 м./ с номер по предходен план: 818, при съседи: поземлени
имоти с идентификатори № 67338.501.67, №67338.501.77, №67338.501.68, №
67338.501.76, №67338.501.70, ведно с целите сгради построени в имота, както
следва: сграда с идентификатор № 67338.501.69.1 със засроена площ от 48,00
кв.м. на един етаж, начин на трайно ползване: жилищна сграда -
еднофамилна, представляващ търпим строеж по смисъла на параграф 16, ал.1
от Преходните разпоредби на ЗУТ, съгласно Удостоверение изх. № 9400-
2638/18.03.2013 г. на Главния архитект на Община Сливен и сграда с
идентификатор № 67338.501.69.3 със застроена площ от,20,03 кв.м. на един
етаж, начин на трайно ползване: хангар, депо, гараж постро т с Разрешение за
строеж № 136/13.04.1982 г. на ОНС-Сливен;
- 1/3 /една трета/ идеална част от поземлен имот с идентификатор
№67338.501.70м няходящ се в гр. Сливен, община Сливен, обл. Сливен по КК
и КР одобрени със Заповед № РД-18-31/19.04.2006 г. на ИД на АГКК, с адрес
на поземления имот: гр. Сливен, ул. „Чаталджа" № 48-А с площ от 154
кв.м.,трайно предназначение: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване (до 10 м./ с номер по предходен план: 819, при съседи: поземлени
имоти с идентификатори № 67338.501.15, №67338.501.69, №67338.501.75, №
67338.501.75, №67338.501.74, №67338.501.72, №67338.501.71; и
- 1/3 /една тргга/ идеална част от поземлен имот с идентификатор
№67338.501.71 няходящ се в гр. Сливен, община Сливен, обл. Сливен
по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-31/19.04.2006 г. на ИД на АГКК,
с адрес на поземлени) имот: гр. Сливен, ул. „Чудомир Кантарджиев" № 65 с
площ от 129,00 кв.м., трайно предназначение: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване /до 10 м./ с номер по предходен план: 820, при
съседи: поземлени имоти с идентификатори № 67338.501.15, №67338.501.70,
№67338.501.7:5;
при обща данъчната оценка на имотите в размер на 24223.30лв.;
2/ са поставени в дял и изключителна собственост на Г. В. К.а,
ЕГН**********:
- Апартамент в жилищна сграда, находяща се в гр. Варна, район
„Владислав Варненчик", ул. „Георги Минков" № 2 с идентификатор №
10135.4504.317.2.2, построен в сграда №2 в поземлен имот с идентификатор
№ 10135.4504.317 по действащия КК на гр. Варна и с означение по документ
за собственост: Апартамент № 2, със застроена площ от 56,25 кв.м., състоящ
се от: коридор, кухня-всекидневна, спалня, килер, баня-тоалет, балкон, при
граници: на същия етаж - 10135.4504.317.2.3, 10135.4504.317.2.1; под обекта -
10135.4504.317.2.19, 10135.4504.317.2.18; над обекта - 10135.4504.317.2.6
съгласно схема, а по предходен документ за собственост при граници:
вътрешен двор; улица; стълбище; an. № 1; ап. № 3; асансьор, с прилежащи
6,39 кв.м. идеални части от общите части на сградата и 4,0078 % идеални
части от правото на строеж върху дворното място, съставляващо ПИ с
идентификатор 10135.4504.317, с площ от 574 кв.м. по действащия
кадастрален план, а по предходен документ за собственост п зедставляващ
УПИ № XIV-347, в кв. 11 по плана на гр. Варна, с площ от 52 кв.м., при
граници по актуална скица: ПИ № 4504.313; 4504.318; 4504.328; 4504.307; и
- 23/574 кв.м. идеални части от Дворно място, находящо се в гр. Варна,
община Варна, обл. Варна, район „Владислав Варненчик" с административен
адрес: ул. „Георги Минков" № 2, съставляващо поземлен имот с
идентификатор 10135.4504.317 по КК и КР на гр. Варна, одобрени със
Заповед № РД-18-30 от 19.06.2007 на ИД на АГКК, изменена със Заповед №
КД-14-03-1494/05.07.2007 г. на Н-к на СГКК-Варна, с площ по кадастрална
карта - 574,00 кв.м., идентичен на имот със стар идентификатор № XTV-347,
кв. 11, по плана на гр. Варна- съгласно предходен акт за собственост и
удостоверение за данъчна оценка, при граници по кадастрална карта -
поземлени имоти с № 10135.4504.313, 10135.4504.318,
10135.4504.328,10135.4504.307;
при обща данъчната оценка на имотите в размер на 24628.70лв.
Видно от комплектованата от съдията по вписванията пълна преписка
по заявлението, към него са приложени 6 броя заверени преписи от
решението, скици и схеми на имотите, както и доказателства за платена
държавна такса.
Няма спор и е видно от материалите, че към заявлението не са
приложени удостоверения за данъчна оценка на имотите, както и декларации
по чл.264 от ДОПК.
С обжалвания акт съдията по вписванията е постановил отказ по така
подаденото заявление, по мотиви че: 1/представеното решение не попада сред
предвидените в чл.10 от ПВп; 2/ не са представени данъчни оценки на
имотите и декларации по чл.264 от ДОПК от двамата бивши съпрузи.
Съдията по вписванията осъществява контрол върху подлежащите на
вписване актове само в рамките, установени в Правилника за вписванията,
който очертава пределите на неговите правомощия, по арг. от чл.32а от ПВ.
Контролът за спазване на материалноправните предпоставки на акта, чието
вписване се иска, не е в рамките на правомощията на съдията по вписванията.
Съдията по вписвания следва да провери дали актът подлежи на вписване,
съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли необходимото по
закон съдържание. Съгласно т.6 от ТР №7/25.04.2013г. по тълк. д. №7/2012г.
на ОСГТК на ВКС, отказът на съдията по вписванията може да бъде
мотивиран с обстоятелството, че представеният акт не подлежи на вписване
(чл.32а ПВ); да бъде основан на съображения за местна некомпетентност
(чл.570, ал.1 ГПК вр. чл.7 ПВ), както и на съображения, извлечени от формата
на акта. Може да бъде отказано вписване на представения акт и ако той няма
необходимото съдържание; ако не е внесена дължимата за това такса; ако
липсва скица-копие от КК (чл.6, ал.3 ПВ) или ако не са представени
доказателства за изпълнението на изискванията на чл. 264 от ДОПК (освен
при съдебно решение, постановено по спор за вещно материално право, в това
число за съдебна делба).
Съгласно чл.10, ал.1 от ПВп при вписване на брачни договори, актове за
делба, за спогодба, за замяна на недвижими имоти, намиращи се в различни
райони, се представят най-малко по два броя преписи за всеки от районите,
като се прилагат и нужните разноски. Съгласно ал.2 на чл.10 след направено
надлежно вписване, екземплярите, които се отнасят за други райони, се
изпращат за вписване по местонахождението на имотите със съобщение, че са
събрани дължимите такси. Актовете по чл. 6, ал. 2 се вписват по
разпореждане на съдията по вписванията на всеки район, в който е поискано
вписване (ал.3). От друга страна съгласно чл.4, ал.1, б. „а“ вр. б. „ж“ и б. „з“
от ПВп подлежат на вписване всички актове, с които се прехвърля право на
собственост (продажба, дарение, замяна, даване вместо изпълнение,
отчуждаване срещу задължение за гледане и др.) или с които се учредява,
прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право (право на ползване,
собственост върху постройка и др.) върху недвижими имоти, както и актове, с
които се признават такива права (констативни нотариални актове, актове,
които имат силата на констативни нотариални актове, актовете за държавна
собственост, актовете за общинска собственост и други, изрично предвидени
в закон); респ. спогодбите по спорове относно актове, които подлежат на
вписване (б. „ж“) и влезлите в сила съдебни решения, които заместват
актовете по буква „а“ (б. „з“). Съгласно чл.51 СК при развод по взаимно
съгласие съпрузите представят споразумение относно местоживеенето на
децата, упражняването на родителските права, личните отношения и
издръжката на децата, както и относно ползването на семейното жилище,
издръжката между съпрузите и фамилното име, като те могат да се
споразумеят и по други последици на развода, в т.ч. имуществени. Трайната
съдебна практика по приложението на чл.51 от СК, аналогичен с чл. 101, ал.1
от СК (отм.), е еднозначна, че при одобяване от съда на споразумение между
съпрузите за разпределение на правото им на собственост върху вещи в СИО
се ликвидира по облекчен ред и на законово основание съсобствеността,
възникнала като последица от развода по взаимно съгласие. По тази причина
характера и последиците от съдебното решение по чл.51, ал.1 от СК в тази му
част, са тъждествени с последиците на съдебно-спогодителен протокол в
общо проиводство по чл.34 от ЗС – непререшаемост на въпроса между
съпрузите и вещно-транслативен ефект. И в двата случая, освен това, се касае
за договореност на съпрузите, която е санкционирана от съда само за
законосъобразност. Поради това съдебното решение по чл.51, ал.1 СК, с което
се одобрява взаимната воля на съпрузите за поставяне в дял на единия или на
двамата от тях на техни вещи в СИО несъмнено попада в обхвата на актовете,
подлежащи на вписване, съобразно чл.10, ал.1 от ПВп вр. чл.4, ал.1, б. „а“ вр.
б. „ж“ и б. „з“ от ПВп, противно на мотивите в обжалвания акт.
Същевременно обаче съгласно чл.264, ал.1 от ДОПК прехвърлянето или
учредяването на вещни права върху недвижими имоти или наследствени
права, включващи недвижими имоти, включването на недвижими имоти или
вещни права върху недвижими имоти като непарични вноски в капитала на
търговски дружества и вписването на ипотека или особен залог,се допуска
след проверка, извършена от нотариуса или съдията по вписванията, по
електронен път в Националната агенция за приходите, в резултат на която се
установи, че прехвърлителят или учредителят на вещни права, съответно
ипотекарният длъжник или залогодателят, няма непогасени, подлежащи на
принудително изпълнение публични задължения. Наличието или липсата на
непогасени данъчни задължения за имота се удостоверява в данъчната
оценка, а отделно е прието представянето и на декларация от страните по
правоотношението. Ако се установи, че лицата по ал.1 и 2 имат публични
задължения, действията по ал.1 и 2 могат да се извършат след заплащане на
тези задължения или ако длъжникът писмено декларира, че е съгласен
публичните му задължения да се погасяват от сумата срещу прехвърлянето
или учредяването на вещното право и купувачът внесе дължимата сума в
съответния бюджет (ал.4). По този начин на нотариуса или съдията по
вписванията е възложено задължението да следи за спазване интересите на
Държавата на РБ относно публичните й вземания, при неизпълнение на което
е предвидена и отговорността им по чл.265 ДОПК. И тъй като се обясни погоре, че със съдебното решение по чл.51, ал.1 от СК се одобрява взаимната
воля на съпрузите за поставяне в дял на единия или на двамата от тях на
техни вещи в СИО, тази договореност с вещно-транслативни последици
налага проверката по чл.264 от ДОПК от съдията по вписванията. В
настоящия случай няма спор и е видно от материалите по делото, че липсват
приложени към заявлението удостоверения за данъчна оценка на имотите и
декларации по чл.264 от ДОПК от бившите съпрузи, поради което и правилно
е постановен отказ от съдията по вписванията. Вписването в съдебното
решение на оценката на имотите е недостатъчно, защото удостоверението е
изискуемо не само с оглед самата оценка и свързаната с нея държавна такса,
но и с оглед удостоверителното действие на документа относно наличието
или липсата на данъчни задължения на прехвърлителите или праводателите,
на осн. чл.264, ал.1, изр.2 от ДОПК. Отделно в случая в решението оценката е
вписана общо за групите имоти в полза на всеки от съпрузите, но не и
поотделно. Освен това не е представена и декларацията по чл.264 ДОПК,
която се приема за отделен изискуем при разглежданата хипотеза документ.
По изложените съображения съдът приема за правилен крайния извод
на съдията по вписванията за постановения отказ, при отчитане и че съгласно
т.1 от ТР №7/25.04.2013г. по тълк. д. №7/2012г. на ОСГТК на ВКС нормата на
чл.129, ал.2 от ГПК е неприложима в производството по вписване на актове
относно недвижими имоти. Отказът следва да бъде потвърден.
Няма пречка заявлението да се подаде отново, комплектовано.
Воден от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 17.08.2023г. на съдията по
вписванията при ВРС, постановено по заявление с вх. №24684/17.08.2023г. на
Й. Д. К. и на Г. В. К.а, с което определение е отказано вписването в книгите
при СлВп на Решение №2897/09.08.2023г. по гр.д. №9078/2023г. на ВРС, при
приложените към заявлението документи.
Определението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд,
в едноседмичен срок от връчването му.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: съдебна спогодба и чл.264 ДОПК
Ново мнениеПубликувано на: 04 Окт 2024, 08:58 
Offline
Site Admin
Site Admin

Регистриран на: 18 Авг 2009, 09:19
Мнения: 559
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4263
гр. Варна, 03.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Константин Д. Иванов
Членове: Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. С.
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно частно
гражданско дело № 20243100501483 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производство e по реда на чл. 274, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 577 от
ГПК и чл. 32а от Правилник за вписванията.
Образувано е по частна жалба вх. № 21325/22.07.2024 г. по рег. на
СлВП-Варна, подадена от К. Г. М. от с. Тополи, общ. Варна чрез процесуален
представител, срещу Определение № 146/08.07.2024 год. на Съдията по
вписванията при СлВп – гр. Варна, с което е постановен отказ по заявлението
с вх. рег. № 21325/08.07.2024 год. по описа на СлВп – Варна за вписване на
Решение № 1230/02.06.2006 год. по гр. дело № 2465/2005 год. на РС-Варна и
на протокол за одобряване на съдебна спогодба по гр. дело № 2465/2005 год.
по описа на РС-Варна, влязъл в сила на 16.11.2007 год.
В жалбата са наведени оплаквания, че определението, с което е
постановен отказ по заявлението с вх. № 21325/08.07.2024 год. по описа на
СлВп – Варна, е неправилно и незаконосъобразно, като се настоява за
отмяната му.
Твърди се, че публичните задължения към държавата на съделителите
Свилен Димитров Г. и Петя Димитрова Г. – съдоговорители по съдебната
спогодба, чието вписване е поискано, са нововъзникнали и са неотносими към
датата на влизането в сила на решението по допускането на делбата и към
датата на влизането в сила на определението, с което е одобрена съдебната
спогодба.
Твърди се също, че неправилно е прието, че договорът от 13.06.2024 год.
с нот. заверени подписи на съдоговорителите, за поправка на допусната
очевидна фактическа грешка в спогодбата за делба по гр. дело № 2465/2005
год. по описа на РС-Варна, сключен между съделителите, сключили и
договора за спогодба, одобрен с протоколното определение от 08.11.2007 год.
по гр. дело № 2465/2005 год. по описа на РС-Варна, е акт, който не подлежи на
вписване, тъй като редът за поправка на очевидна фактическа грешка,
допусната в договора за съдебна спогодба, е по чл. 247 ГПК. Навежда, че
съгласно ППВС № 7/73, съдебната спогодба не е съдебен акт, поради което и
правилата на чл. 247, 250 и 251 ГПК спрямо нея са неприложими.
Отправено е искане за отмяна на Определението № 146/08.07.2024 год.
на Съдията по вписванията при СлВп – гр. Варна, с което е постановен отказ
по заявлението с вх. рег. № 21325/08.07.2024 год. по описа на СлВп – Варна и
за връщане на преписката на СлВп-Варна с указания за вписване на Решение
№ 1230/02.06.2006 год. по гр. дело № 2465/2005 год. на РС-Варна и на
протокол за одобряване на съдебна спогодба по гр. дело № 2465/2005 год. по
описа на РС-Варна, влязъл в сила на 16.11.2007 год., както и на договора за
поправка на очевидна фактическа грешка с нот. заверени подписи, с рег. №
6116/13.06.2024 год. на нотариус Орлин Стефанов с рег. № 196, с район на
действие района на Районен съд – Варна, относно ПИ с идентификатор
72709.501.854 по КККР на с. Тополи, общ. Варна, съставляващ УПИ (парцел)
VII-569, кв. 32 по ПУП на селото, ведно с построената в него едноетажна
жилищна сграда със застроена площ от 41, 12 кв. м. и пристройка към
сградата със застроена площ от 27, 84 кв. м.
Съдът съобрази следното:
Жалбата е подадена в срок (съгласно Определението № 522/29.08.2024
год. по в. ч. гр. дело № 397/2024 год. на Варненския апелативен съд), от
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт на съдията по
вписванията при СлВп-Варна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са
следните:
От приложените към делото доказателства се установява, че на
08.07.2024 год. жалбоподателката К. Г. М. от с. Тополи, общ. Варна е подала в
Службата по вписванията – Варна заявление с вх. № 21325/080.7.2024 год. за
вписване на Решение № 1230/02.06.2006 год. по гр. дело № 2465/2005 год. на
РС-Варна и на протокол за одобряване на съдебна спогодба по гр. дело №
2465/2005 год. по описа на РС-Варна, влязъл в сила на 16.11.2007 год.
Към заявлението са приложени следните документи: 2 броя екземпляри
от Решение № 1230/02.06.2006 год. по гр. дело № 2465/2005 год. на РС-Варна;
протокол от проведено на дата 08.11.2007 год. съдебно заседание за
одобряване на съдебна спогодба по гр. дело № 2465/2005 год. по описа на РСВарна, влязъл в сила на 16.11.2007 год., според която съдебна спогодба се
поставя в дял и индивидуална собственост на съделителката К. Г. М.
недвижим имот – дворно място с площ от 426 кв. м., представляващо УПИ
VII-567, кв. 32 по ПУП на с. Тополи, общ. Варна, ведно с построените в него
жилищна сграда и пристройка, срещу задължението й да заплати парично
уравнение към останалите съсобственици (съделители); скица на имота;
договор с нот. заверени подписи, с рег. № 6116/13.06.2024 год. на нотариус
Орлин Стефанов с рег. № 196, с район на действие района на Районен съд –
Варна, за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в съдебната
спогодба – делба относно индивидуализацията на поземления имот;
доказателства за внесена такса за вписване.
С Определение № 146/08.07.2024 год. Съдията по вписванията при СлВп
– гр. Варна, е постановил отказ по заявлението с вх. рег. № 21325/08.07.2024
год. по описа на СлВп – Варна. Мотивирал се е, че след извършена по
електронен път, на основание чл. 264, ал. 1 ДОПК проверка в НАП, е
установил, че двама от съдоговорителите по съдебната спогодба – делба
Свилен Димитров Г. и Петя Димитрова Г. имат непогасени публични
задължения, а срещу Петя Димитрова Г. е налице и висящо изпълнително
производство при публичен изпълнител в НАП. Приел е още, че договорът с
нот. заверени подписи, с рег. № 6116/13.06.2024 год. на нотариус Орлин
Стефанов с рег. № 196, с район на действие района на Районен съд – Варна, за
поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в съдебната спогодба –
делба, не е акт, подлежащ на вписване, тъй като редът за поправка на очевидна
фактическа грешка бил уреден в чл. 247 ГПК. Прието е още, че е налице
несъответствие между заявлението за вписване, в което имотът е описан като
УПИ VII-569, кв. 32 по ПУП на с. Тополи, общ. Варна, а в Протокола за
одобряването на съдебната спогодба – делба поставеният в дял на
съделителката К. Г. М. делбен имот е описан като УПИ VII-567, кв. 32 по ПУП
на с. Тополи, общ. Варна.
При така установеното настоящият състав намира, че определението за
отказ е правилно.
Съгласно чл. 264, ал. 1 ДОПК, в редакцията на нормата ДВ, бр. 36/2024
год., в сила от 03.05.2024 год., прехвърлянето или учредяването на вещни
права върху недвижими имоти или наследствени права, включващи
недвижими имоти, включването на недвижими имоти или вещни права върху
недвижими имоти като непарични вноски в капитала на търговски дружества,
вписването на ипотека или особен залог се допуска след проверка, извършена
от нотариуса, съдията по вписванията, длъжностното лице по регистрация
п о Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел или длъжностното лице по вписванията по Закона за
особените залози по електронен път в Националната агенция за приходите, в
резултат на която се установи, че прехвърлителят или учредителят на вещни
права, съответно ипотекарният длъжник или залогодателят, няма непогасени,
подлежащи на принудително изпълнение публични задължения. Според ал. 4
на чл. 264 ДОПК, когато нотариус или съдия по вписванията установи, че
лицата по ал. 1 и 2 имат публични задължения, действията по ал. 1 и 2 могат
да се извършат след заплащане на публичните задължения или ако длъжникът
писмено декларира, че е съгласен публичните му задължения да се погасяват
от сумата срещу прехвърлянето или учредяването на вещното право и
купувачът внесе дължимата сума в съответния бюджет.
В случая е установено, че двама от съдоговорителите – съделители по
договора за съдебна спогодба, чието вписване е заявено, имат непогасени
публични задължения. Липсват доказателства да са изпълнени и условията на
чл. 264, ал. 4 от ДОПК, при чиято наличност законът допуска извършване на
действията по вписване на подлежащ на вписване в СлВп акт – длъжниците -
прехвърлители Свилен Димитров Г. и Петя Димитрова Г. да са декларирали
писмено, че са съгласни публичните им задължения да се погасяват от сумата
срещу прехвърлянето на притежаваните от тях ид. части от собствеността
върху делбения имот, предмет на съдебната спогодба и че купувачът К. Г. М.,
в чийто дял е поставен имотът, е внесла дължимата сума в съответния бюджет.
Само това е достатъчно за да се откаже вписване в СлВп на заявения за
вписване акт.
Доводите на жалбоподателката, че публичните задължения на
съделителите Свилен Димитров Г. и Петя Димитрова Г. – съдоговорители по
съдебната спогодба, чието вписване е поискано, са нововъзникнали и са
неотносими към датата на влизането в сила на решението по допускането на
делбата и към датата на влизането в сила на определението, с което е одобрена
съдебната спогодба, настоящият състав счита за неоснователни. От значение
за приложението на разпоредбите на чл. 264, ал. 1 и ал. 4 от ГПК е моментът
на подаването на заявлението за вписване в СлВп на подлежащия на вписване
акт, към който момент, съобразно усатновеното по – горе, прехвърлителите
имат непогасени публични задължения. Ирелевантно за приложението на
нормите на чл. 264, ал. 1 и ал. 4 ДОПК е кога подлежащият на вписване акт е
влязал в сила, както и кога са възникнали публичните задължения на
прехвърлителите.
Настоящият състав не споделя изводите на съдията по вписванията, че
договорът с нот. заверени подписи, с рег. № 6116/13.06.2024 год. на нотариус
Орлин Стефанов с рег. № 196, с район на действие района на Районен съд –
Варна, за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в съдебната
спогодба – делба, не е акт, подлежащ на вписване, тъй като редът за поправка
на очевидна фактическа грешка бил уреден в чл. 247 ГПК. Съдебната
спогодба, постигната от съделителите в производството за делба, както и
спогодбата в исковото /съдебно/ производство, представлява двустранен
договор. Определението на съда, с което спогодбата се одобрява, няма
самостоятелно значение и не променя договорния й характер; не подлежи на
обжалване пред по-горен съд, на тълкуване по реда на чл. 251 ГПК, на
допълване по реда на чл. 250 ГПК, а допуснатите в нея очевидни фактически
грешки не подлежат на поправка по реда на чл. 247 ГПК. Съдебната спогодба
е подчинена на режима на договорите, следователно подлежи на поправяне
или изменение по реда на чл. 20а ЗЗД по взаимно съгласие на страните.
Установената в чл. 35, ал. 1 ЗС форма за валидност на договорите за
доброволна делба на недвижими имоти е писмена с нотариална заверка на
подписите. В случая съгласието на страните за изменение (поправка) на
договора за делба е облечено в предвидената в чл. 35, ал. 1 ЗС писмена форма
с нотариално заверени подписи на спогодилите се съделители и удовлетворява
изискванията на закона.
По изложените съображения съдът намира, че постановеният от съдията
по вписванията при СлВп-Варна отказ като краен резултат е правилен и
законосъобразен, а жалбата срещу него – неоснователна и същата следва да се
остави без уважение.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата вх. № 21325/22.07.2024 г. по рег. на
СлВп-Варна, подадена от К. Г. М. от с. Тополи, общ. Варна чрез процесуален
представител, срещу Определение № 146/08.07.2024 год. на Съдията по
вписванията при СлВп – гр. Варна, с което е постановен отказ по заявлението
с вх. рег. № 21325/08.07.2024 год. по описа на СлВп – Варна за вписване на
Решение № 1230/02.06.2006 год. по гр. дело № 2465/2005 год. на РС-Варна и
на протокол за одобряване на съдебна спогодба по гр. дело № 2465/2005 год.
по описа на РС-Варна, влязъл в сила на 16.11.2007 год.
Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба при
условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от
връчването му на жалбоподателката.


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 2 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов