КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2014
гр. Пловдив, 23.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател: Анна Ив. И.ова
Членове: И. Ал. Анастасов
Мария Анг. Ненова
като разгледа докладваното от И. Ал. Анастасов Въззивно частно гражданско
дело № 20255300501429 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.577 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от И. Д. Б. против определение от 13.05.2025г. на Съдия по
вписванията при Районен съд- гр.Карлово, постановено по заявление с вх. рег.№
1700/13.05.2025г., с което е отказано вписване на съдебно- разделителен протокол рег.№
443/28.05.2025г. по гр.д.№ 675/2023г. на РС- гр.Карлово, влязъл в сила на 06.05.2025г.
В частната жалба се твърди, че неправилно съдията по вписванията е отказал
вписване на съдебно- разделителния протокол, имащ стойност на влязло в сила съдебно
решение за извършване на делба, по аргумент на това, че при извършена проверка в
изпълнение на задължението му, произтичащо от разпоредбата на чл.264, ал.1 от ДОПК,
констатирал наличието на публични задължение на част от съделителите. Твърди се, че при
вписване на съдебни актове по извършване на делба наличието на публични задължения на
съделител, получил реален дял на стойност, равна или по- голяма от дела му в прекратената
съсобственост, не е основание да бъде отказано исканото вписване.
Съдът, като се запозна с материалите по делото и с доводите в частната жалба,
намира следното:
Частната жалба изхожда от надлежна страна и е подадена в срок, поради което се
явява процесуално допустима.
Обжалваното определение е постановено по заявление от жалбоподателя, с която е
представен за вписване съдебно- разделителен протокол рег.№ 443/28.05.2025г. по гр.д.№
675/2023г. на РС- гр.Карлово, влязъл в сила на 06.05.2025г. Исканото вписване е отказано по
причина на това, че след като в изпълнение на задължението си по чл.264, ал.1 от ДОПК
съдията по вписванията е извършил служебна проверка в НАП, е констатирал, че
съделителите по горепосоченото гражданско дело на РС- гр.Карлово И. И., Д. И.. и Ц. И.
имат публични задължения, за заплащането на които не са представени доказателства,
съгласно изискването на чл.264, ал.4 от ДОПК.
Съгласно чл.264, ал.1 от ДОПК, Прехвърлянето или учредяването на вещни права
върху недвижими имоти или наследствени права, включващи недвижими имоти,
включването на недвижими имоти или вещни права върху недвижими имоти като непарични
вноски в капитала на търговски дружества, вписването на ипотека или особен залог се
допуска след проверка, извършена от нотариуса, съдията по вписванията, длъжностното
лице по регистрация по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел или длъжностното лице по вписванията по Закона за особените залози по
електронен път в Националната агенция за приходите, в резултат на която се установи, че
прехвърлителят или учредителят на вещни права, съответно ипотекарният длъжник или
залогодателят, няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение публични
задължения. Съгласно ал.4 на посочената разпоредба, когато нотариус или съдия по
вписванията установи, че лицата по ал. 1 и 2 имат публични задължения, действията по ал. 1
и 2 могат да се извършат след заплащане на публичните задължения или ако длъжникът
писмено декларира, че е съгласен публичните му задължения да се погасяват от сумата
срещу прехвърлянето или учредяването на вещното право и купувачът внесе дължимата
сума в съответния бюджет.
Трайно в съдебната практика на ВКС се приема, че "изискването по чл. 264 ДОПК е
установено с цел обезпечаване събираемостта на публичните държавни вземания, тъй като
след прехвърлянето на собствеността върху приобретателя принудително събиране на
непогасените данъчни задължения на прехвърлителя не може да бъде реализирано“. В този
смисъл са Определение № 529 от 5.02.2025г. по ч. гр. д. № 4843/2024 г. на ВКС, II г. о., ГК,
Определение № 100 от 13.01.2025 г. по ч. гр. д. № 4352/2024 г. на ВКС, ІІ г. о., Определение
№ 289/24.01.2025г. по к.ч.гр.д.№ 2697/2024г. на ВКС, ІІ г.о. и др. В мотивите към последното
посочено определение се приема също така, че „при вписване или отбелязване на съдебни
решения по извършване на съдебната делба по чл.353 ГПК установяването на непогасени
публични задължения, подлежащи на принудително изпълнение, на съделител, получил
реален дял на стойност, съответна или по- голяма от дела му в прекратената съсобственост,
не е основание за отказ на съдията по вписванията да допусне извършаването му“, като
аргументът за това е, че в посочената хипотеза имуществото на съделителя, който има
непогасени публични задължения, не се намаля в резултат от извършването на делбата. И
действително, както е и в настоящия случай, по силата на одобрената по гр.д.№ 675/2023г.
на РС- гр.Карлово делбена спогодба И. И., Д. И. и Ц. И., за които има устан овени публични
задължения, заедно със съделителката Т. И., са получили в общ дял имоти на стойност,
надхвърляща стойността на дяловете им в съсобствеността. Спогодбата обаче предвижда и
вписване на законна ипотека по чл.168, т.2 от ЗЗД върху един от поставените им в дял имоти
като обезпечение на вземането на съделителя и жалбоподател в настоящето производство И.
Б. за уравняване на неговия дял в съсобствеността. За вписването на ипотеката следва да са
налице отрицателните предпоставки по чл.264, ал.1 от ДОПК- липса на публични
задължения, или положителните предпоставки по ал.4. Тъй като тези предпоставки не са
налице, а и предвид липсата на правен интерес за жалбоподателя от частично вписване на
делбената спогодба по съдебно- разделителен протокол рег.№ 443/28.05.2025г., частната
жалба ще следва да бъде оставена без уважение.
Предвид гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от И. Д. Б. частна жалба против определение
от 13.05.2025г. на Съдия по вписванията при Районен съд- гр.Карлово, постановено по
заявление с вх. рег.№ 1700/13.05.2025г., с което е отказано вписване на съдебноразделителен протокол рег.№ 443/28.05.2025г. по гр.д.№ 675/2023г. на РС- гр.Карлово,
влязъл в сила на 06.05.2025г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС с частна жалба в едноседмичен
срок от връчването му на жалбоподателя.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2165
гр. Пловдив, 12.08.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Пламен Чакалов
Членове: Светлана Изева
Матей Тодоров
като разгледа докладваното от Матей Тодоров Въззивно частно гражданско
дело № 20265300501857 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 577, ал. 1 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК), във вр. с чл. 274 и сл. ГПК.
Подадена е частна жалба от Н. И. Б., ЕГН: ********** от с. Т., чрез
процесуалния представител адв. Т. против Определение № 341/16.07.2026 г.,
постановено от съдия по вписванията при Районен съд – Пловдив с което е
отказано вписване на съдебна спогодба, одобрена с протоколно определение
от 15.04.20206 г. по гр. дело № 9100/2023 г. на Районен съд – Пловдив.
Релевира доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт поради
неправилно приложение на чл. 264 от ДОПК. Твърди, че производството по
вписване е охранително и проверката на съдията по вписванията е ограничена.
От това не следва да се прилага разширително чл. 264 от ДОПК, тъй като вече
има одобрена съдебна спогодба. Моли съда да отмени отказа и да задължи
съдията по вписванията да извърши вписването.
Съдът, като се запозна с материалите по делото и с доводите, намира
следното:
Частната жалба изхожда от надлежна страна и е подадена в срок, поради
което се явява процесуално допустима.
Настоящият състав на съда намира същата за неоснователна по следните
съображения:
С молба на основание чл. 4, б. „г“ от Правилника за вписванията, Н. Б. е
поискал да бъде разпоредено вписването на съдебна спогодба, обективирана в
съдебен протокол от с per. № 3936/15.04.2026 година, одобрена от Районен съд
- гр. Пловдив по гражданско дело № 9100/2023 година. Със същата се е
прекратила съсобствеността върху следния недвижим имот: поземлен имот с
идентификатор **** по кадастралната карта на с. Т., общ. Марица, обл.
Пловдив, с адрес на имота: ***, с площ от 1433 кв.м, с трайно предназначение
на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване
(до 10 м), номер по предходен план 972 и част от 974, квартал 7, парцел IV,
ЗАЕДНО с построените в него сгради:
Сграда с идентификатор ****.1, със застроена площ от 150 кв.м, на два
етажа, с предназначение: жилищна сграда, еднофамилна;
Сграда с идентификатор ****.2, със застроена площ от 25 кв.м, на един
етаж, с предназначение: жилищна сграда, еднофамилна;
Сграда с идентификатор ****.3, със застроена площ от 18 кв.м, на един
етаж, с предназначение: селскостопанска сграда; о Сграда с идентификатор
****.4, със застроена площ от 29 кв.м, на един етаж, с предназначение:
селскостопанска сграда;
Сграда с идентификатор ****.5, със застроена площ от 61 кв.м, на един
етаж, с предназначение: селскостопанска сграда. Н. И. Б. придобива в
изключителна собственост всички идеални части на останалите съделители, а
именно:
идеални части от поземления имот с идентификатори:
****.1,****.2,****.3,****.4,****.5, собственост на к. И.а Б.а; идеални части от
поземления имот с идентификатор ****, собственост на Й.Н. Б.а.
С определение 341/16.07.2026г., съдията по вписванията е отказал
вписването на съдебната спогодба, като е направил извод, че к. Б.а и Й. Б.а се
явяват прехвърлители на вещни права по смисъла на чл. 264 от ДОПК и
попадат в кръга на лицата за които следва да се извърши проверка за наличие
на непогасени публични задължения. В резултат на извършена справка в
системата на НАП е установено, че прехвърлителите имат публични
задължения - Й. Б.а за вноски за здравно осигуряване в размер на 635.50 евро,
а к. Б.а за вноски за ДОО, за здравно осигуряване и вноски ДЗПО в общ
размер на 348.25 евро.
Определението е валидно, допустимо и правилно.
Разпоредбата на чл. 264, ал. 1 ДПОК предвижда при прехвърлянето или
учредяването на вещни права върху недвижими имоти или наследствени
права, включващи недвижими имоти, включването на недвижими имоти или
вещни права върху недвижими имоти като непарични вноски в капитала на
търговски дружества, вписването на ипотека или особен залог се допуска след
проверка, извършена от нотариуса, съдията по вписванията, длъжностното
лице по регистрация по Закона за търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел или длъжностното лице по вписванията
по Закона за особените залози, по електронен път в Националната агенция за
приходите, в резултат на която се установи, че прехвърлителят или
учредителят на вещни права, съответно ипотекарният длъжник или
залогодателят, няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение
публични задължения. Наличието или липсата на непогасени данъчни
задължения за имота се удостоверява в данъчната оценка. Предвидена е и
имуществена отговорност за нотариус или съдия по вписванията, който
състави, съответно разпореди да се впише, акт при неспазване на чл. 264, ал.
1, 2 и 4, отговаря солидарно за заплащане на задълженията, дължими от
лицата по чл. 264, ал. 1 и 2.
Настоящият съдебен състав счита, че преценката на съдията по
вписванията за неспазване на изискването на чл. 264, ал. 1 ДОПК е
законосъобразна. Цитираната норма е императивна и за спазването й съдията
по вписванията следи служебно, като за нарушаването й същият носи
имуществена отговорност (чл. 265 ДОПК).Налице е и трайна съдебна
практика, която се споделя от настоящия съдебен състав, че съдията по
вписванията има право да извършва и служебна проверка спазени ли са
изискванията на чл. 264 ДОПК и удостоверяването на липсата на
публичноправни задължения е условие за разпореждане на
вписването.Съдебно-спогодителният протокол удостоверява извършено
прехвърляне на вещни права върху имота и за вписването му е необходимо
спазването на изискването на чл. 264, ал. 1 ДОПК.
Горепосочените разпоредби обосновават извод, че съдията по
вписванията е длъжен да провери дали прехвърлителя има непогасени,
подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и
задължителни осигурителни вноски. В този случай приложение намира
изискването на чл. 264, ал. 1 ДОПК и към подлежащия за вписване акт следва
да бъде установено липса на подлежащи на принудително изпълнение
задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. От
извършената справка е видно, че прехвърлителите имат публични задължения
- Й. Б.а за вноски за здравно осигуряване в размер на 635.50 евро, а к. Б.а за
вноски за ДОО, за здравно осигуряване и вноски ДЗПО в общ размер на
348.25 евро, което е достатъчно основание да бъде отказано вписване. Тъй
като в производството по чл. 577, ал. 1 ГПК се извършва аналогична проверка
на тази осъществявана от съдията по вписванията, съдът е длъжен независимо
от основанията, послужили за постановяване на обжалвания отказ, да
осъществи самостоятелна преценка за наличието на всички предпоставки за
впиване на заявения акт.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че обжалваното
определение за отказ на Съдия по вписванията при Районен съд - Пловдив
следва да бъде потвърдено.
Водим от изложеното, съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 341/16.07.2026 г., постановено от
съдия по вписванията при Районен съд – Пловдив.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен
срок от връчване на препис на жалбоподателя при условията на чл. 274, ал. 3
ГПК пред Върховния касационен съд.