КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 339
гр. ХАСКОВО, 07.05.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове: АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20265600500188 по описа за 2026 година
Производството е по чл.32 а от Правилника
за вписванията, вр. чл.577 ГПК, вр. чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от
адвокат Е. Д. М. в качеството й на пълномощник на И. И. П. против
Определение № 2 от 04.03.2026 год. на Съдията по вписванията при Районен
съд – Димитровград, с което е отказано вписване на Решение № 260000 от
14.02.2025 год., постановено по гр.д. № 742 / 2001 год. по описа на Районен
съд – Димитровград, поискано с молба вх.№ 468 от 03.2026 год.
За да постанови обжалвания отказ, съдията
по вписванията е приел, че липсва ясна и категорична индивидуализация на
недвижимия имот с площ от 4.95 д – ка, представляващ част от имот № 81001,
целият с площ от 13 д-ка, който не съществувал в първоначалната си
идентичност, поради разделянето му на няколко имота. Не били представени
оригинали на скици от кадастралната карта на новообразуваните имоти, с
което оставали непреодолени изискванията по чл.6 от Правилника за
вписванията /ПВ/, предвид и това, че се преминавало от вписване по партида
на собственика към вписване по партида на имота. Отчетено е и това, че не са
представени данъчни оценки на новообразуваните имоти, в пространствения
обхват на които попадат процесните 4.95 д-ка, което правело невъзможно
определянето на размера на дължимата държавна такса.
Определението е връчено на
жалбоподателя на 19.03.2026 год., а подадената срещу него жалба е постъпила
1
на 27.03.2026 год., изпратена по пощата на 26.03.2026 год., т.е. в указания
едноседмичен срок за обжалване, против подлежащ на обжалване акт и от
надлежна страна – обстоятелства, обосноваващи извод за допустимост на
жалбата.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна по следните съображения:
От приложените по делото доказателства,
съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Безспорно по делото е установено, че с
Решение № 177 от 04.07.2002 год., постановено по гр.д. № 742 / 2001 год. по
описа на Районен съд – Димитровград, е обявен за окончателен сключения
между Областен управител на Област Хасково – купувач и И. И. П. –
жалбоподател в настоящото производство, М. И. Е., Й. П. Г., З. И. С., Т. И. В.,
В. Д. А., П. М. П., З. В. М. и П. Т. П. – продавачи, предварителен договор за
продажба на „част от площ от 4.95 д-ка от нива № 81001 с площ от 13 д-ка в
***, в землището на ***, за сумата от 868.72 лева, платима от купувача в
двуседмичен срок от влизане на решението в сила – 12.11.2002 год.
Безспорно е и това, че исковата молба, въз
основа на която е образувано цитираното по-горе дело е вписана на 20.07.2001
год., но не и постановеното по него решение, с което е уважен иска, предявен
на основание чл.19, ал.3 от ЗЗД.
С Решение 260000 от 14.02.2025 год.,
постановено по гр.д.№ 742 / 2001 год. по описа на Районен съд –
Димитровград, по искането за вписване на което е постановен обжалвания в
настоящото производство отказ, е обезсилено изцяло цитираното по-горе
Решение № 177 от 04.07.2002 год., постановено по същото дело на основание
чл.362, ал.2 от ГПК, поради това, че от страна на купувача по обявения за
окончателен предварителен договор не е изпълнено задължението за
заплащане на договорената покупна цена от 868.72 лева, в полза на
продавачите.
Решението е влязло в законна сила на
11.03.2025 год.
Междувременно, с Решение № 523 от
30.07.2012 год., постановено по гр.д. № 1212 / 2010 год. по описа на Районен
съд – Хасково, на основание чл.353 от ГПК в дял на жалбоподателя в
настоящото производство – И. И. П., са поставени два недвижими имота,
единият от които - нива от 9.443 д-ка в **** землището на ***, имот №
081011, а в дял на З. И. С. е поставен недвижим имот – нива от 3.557 д – ка в
***, землището на ***, имот № 081010. От мотивите към решението се
установява, че допусната до делба нива от 13 д-ка в *** е реално поделяема.
Решението е влязло в законна сила на
28.02.2013 год., вписано по отношение дела на И. И. П. под № 2152 от
22.05.2013 год.
В тази насока е приложената по делото
2
пълна история за имот № 081001, актуална към 18.12.2025 год., от която се
установява, че имот № 081001 е разделен на следните имоти: 1. Имот №
081010 с площ от 3.557 д-ка, собственост на З. И. С. и 2. Имот № 081011 с
площ от 9.443 д-ка, собственост на И. И. П., на основание цитираното по-горе
решение по извършване на делбата.
От приложената по делото пъна история за
имот № 081011 се установява, че същият е разделен на следните имоти: 1.
Имот № 081016 с площ от 4.328 д-ка, собственост на И. И. П. и 2. Имот №
081017 с площ от 5.115 д-ка, собственост на „МРРБ – АПИ“.
По делото е приложена скица № 15 –
1068050 от 14.09.2022 год. на Служба по геодезия, картография и кадастър -
гр.Хасково, за Поземлен имот с идентификатор 11644.81.16 с площ от 4 327
кв.м. в местността ***, в землището на ***, с трайно предназначение на
територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, седма категория, с
номер по предходен план: 081016, собственик И. И. П. съгласно Решение №
258, том 1, рег.№ 2158 от 22.05.2013 год., издаден от служба по вписване –
Димитровград.
Анализът на описаните по-горе
доказателства, обосновава извод за неоснователност на жалбата, по следните
съображения:
Безспорно по делото е, че исковата молба,
въз основа на която е образувано гр.д. № 742 / 2001 год. по описа на Районен
съд – Хасково, е била вписана на 20.07.2001 год., но не и постановеното по
него Решение № 177 от 04.07.2022 год., с което е уважен иска, предявен на
основание чл.19, ал.3 от ЗЗД, предвид което вписването на исковата молба е
изгубило действието, поради невписване на решението в предвидения за това
шест месечен срок, съгласно чл115, ал.2 от ЗС – обстоятелства, обосноваващи
извод за отсъствие на изискванията за вписване и на решението, с което е
обезсилено решението за уважаване на иска по чл.19, ал.2 от ГПК,
постановено в производство по чл.362, ал.2 от ГПК.
Вписването на решението, постановено по
чл.362, ал.2 от ГПК, не би могло да се приобщи към датата на вписване на
исковата молба, чийто ефект е отпаднал, с оглед както на изложените по-горе
доводи, така и поради невписване на молбата за обезсилване на решението,
поставено по иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД. В тази връзка съдът
изхожда от обстоятелството, че при неизпълнение на задължението на
купувача, решението по чл.19, ал.3 от ГПК не се обезсилва по право, а по
искане на кредитора. Решението на съда за обезсилване на решението, с което
предварителният договор е обявен за окончателен, се приравнява по
последици на разваляне на договора поради неизпълнение, при което намират
приложение правилата на чл.87 и чл.88 от ЗС. Исковите молби за разваляне на
договори подлежат на вписване, следователно подлежи на вписване и
молбата за обезсилване на решенето по чл.19, ал.3 от ЗЗД.
С оглед на изложеното, искането за
вписване на решението, постановено по молба с правно основание чл.362, ал.2
3
от ГПК, следва да бъде преценявано с оглед наличието на изискванията,
предвидени в чл.6, ал.1, б.“в“ от ПВ, което не е налице в разглеждания казус,
поради непосочване на граници на имота, както в предварителния договор,
така и в решенията, постановени по иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД
и по молба с правно основание чл.362, ал.2 от ГПК, в които имотът е описан
единствено като такъв с площ от 4.95 д-ка, представляваща част от имот с №
81001 в м-та *** в землището на ***, с обща за имота площ от 13 д-ка, който е
бил предмет на съдебна делба и разделен на имоти № 081011 и № 081010,
поставени в дял на жалбоподателя в настоящото производство и на
съделителката З. И. С., като впоследствие двата новообразувани имота са
разделяни допълнително и в резултат на това жалбоподателят е станал
собственик на имот с идентификатор 11644.81.16, с номер по предходен план:
081016, за който обаче от представените по делото доказателства не може да
се установи по безспорен и категоричен начин, че е идентичен с имота –
предмет на предварителния договор и, че попада в пространствения му обхват.
Посочените по-горе непълноти в
заявлението и съдебното решение, чието вписване е поискано, обосновават
извод за законосъобразност на обжалвания отказ, поради което същият следва
да бъде потвърден, а подадената срещу него жалба – оставена без уважение.
В подкрепа на изложените доводи следва
да бъде отчетено и това, че съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 7 от
25.04.20213 год. на ВКС по тълк.д.№ 7 / 2012 год., разпоредбата на чл.129,
ал.2 от ГПК е неприложима в производството по вписване на актовете относно
недвижими имоти, като съдията по вписванията е длъжен да постанови отказ
съгласно чл.32 а от ПВ, без да може да дава указания за отстраняване на
нередовността.
Мотивиран така, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2 от
04.03.2026 год. на Съдията по вписванията при Районен съд – Димитровград, с
което е постановен отказ за вписване на съдебно решение № 260000 от
14.02.2025 год., постановено по гр.д. № 742 / 2001 год. по описа на Районен
съд - Димитровград, поискано с молба вх.№ 468 от 04.03.2026 год., подадена
от адвокат Е. Д. М. – пълномощник на И. И. П., ЕГН ********** от ***.
Определението може да се обжалва пред
Върховен касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на
жалбоподателя.
4
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5