КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. Силистра
ОКРЪЖЕН СЪД - СИЛИСТРА в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Л. Ст. Ст.
Членове: Т. В. В.
Я. Д. Кр.
като разгледа докладваното от Т. В. В. Въззивно частно гражданско дело № 20263400500394 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 577, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 32а от Правилника за вписванията.
Делото е образувано по частна жалба на Е.Дж.Ш. чрез адв. И. Р., против Определение № 58 от 29.09.2026 г. на съдия по вписванията при Районен съд - Силистра, с което е отказано вписването на Решение № 397 от 29.06.2026 г., постановено по гр. д. № 430/2026 г. по описа на Районен съд - Силистра, с което е обявен за окончателен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между Д.Й.З. като продавач и Едж. Дж. Ш. като купувач.
В частната жалба се поддържа, че отказът е неправилен, тъй като разпоредбата на чл. 264 ДОПК не намира приложение при вписване на съдебни решения, с които предварителен договор се обявява за окончателен. Излагат се съображения, че съдията по вписванията не може да проверява материалноправните предпоставки на съдебния акт, нито да отказва вписването му поради обстоятелства, които не са сред законовите изисквания за извършване на това действие. Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на преписката със задължителни указания за извършване на вписването.
Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя и данните по преписката, прие за установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в предвидения от закона срок и срещу подлежащ на обжалване акт.
От данните по преписката се установява, че с молба с вх. № 3846/29.09.2026 г. е поискано вписване на Решение № 397 от 29.06.2026 г. по гр. д. № 430/2026 г. на Районен съд — Силистра, с което е обявен за окончателен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот между Д. Й. З. и Е.Дж.Ш.
С обжалваното определение съдията по вписванията е отказал исканото вписване, като се е позовал на извършена електронна справка в Националната агенция за приходите, при която е установено, че продавачът има непогасени публични задължения в размер на 6004,57 евро към 29.09.2026 г. Прието е, че наличието на тези задължения е пречка за вписването съгласно чл. 264 ДОПК.
Спорният въпрос е дали предвидената в чл. 264, ал. 1 ДОПК проверка и установеното при нея наличие на непогасени публични задължения представляват
основание за отказ от вписване на влязло в сила съдебно решение, с което предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот е обявен за окончателен по реда на чл. 19,
ал. 3 ЗЗД.
Сьгласно чл. 19, ал. 3 ЗЗД всяка от страните по предварителния договор може да предяви иск за сключване на окончателен договор, като при уважаване на иска договорът се счита сключен от момента на влизане на решението в сила. Следователно правопораждащият юридически факт е съдебното решение, което замества окончателния договор, а не последващо нотариално удостоверяване на съгласие между страните.
Вписването на съдебното решение има за цел да осигури публичност на настъпилата вещноправна промяна и да гарантира противопоставимостта на придобитото право спрямо трети лица в предвидените от закона случаи.
Съгласно чл. 32а, ал. 1 ПВ съдията по вписванията постановява отказ, когато представеният акт не отговаря на изискванията на закона. Обхватът на проверката е разяснен в т. 6 от Тълкувателно решение № 7/25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, според което съдията по вписванията проверява дали актът подлежи на вписване, дали е съставен в предвидената от закона форма и дали съдържа необходимите реквизити. Проверката не обхваща материалноправните предпоставки на акта, освен в случаите, когато законът изрично предвижда това.
В случая предмет на заявеното вписване е съдебно решение, постановено по иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, а не договор, който страните предстои да сключат в нотариална форма. Съдебният акт е постановен в рамките на исково производство, при което волята на страната, неизпълнила предварителния договор, е заместена от силата на съдебното решение. Поради това не може да се приеме, че при вписването му се осъществява доброволно разпореждане с недвижим имот по начина, характерен за нотариалното производство.
Разпоредбата на чл. 264, ал. 1 ДОПК предвижда проверка за наличие на непогасени, подлежащи на принудително изпълнение публични задължения при прехвърляне или учредяване на вещни права върху недвижими имоти, както и в други изрично посочени от законодателя хипотези. Нормата следва да се тълкува с оглед предмета и целта си, но и в съответствие с правната природа на актовете, за които се иска вписване.
При постановяване на съдебно решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД съдът не удостоверява съгласие за прехвърляне на собствеността, изразено пред нотариус, а разрешава спор относно задължението за сключване на окончателен договор. С влизането в сила на решението договорът се счита сключен по силата на закона. Следователно вписването на това решение не представлява самостоятелно разпоредително действие на длъжника, което да бъде обусловено от изпълнението на изисквания, предназначени да съпътстват доброволното прехвърляне на вещни права. Обратното разбиране би довело до възможност вписването на влязъл в сила съдебен акт да бъде осуетено поради обстоятелство, което не е било предмет на исковото производство и не е условие за настъпване на предвидения в чл. 19, ал. 3 ЗЗД правен ефект. По този начин съдията по вписванията би придал на установеното публично задължение значение на пречка за вписване, без да е налице достатьчно основание да разшири прилежното поле на чл. 264 ДОПК спрямо съдебния акт.
Този извод не означава, че публичните вземания на държавата остават без защита. Тяхното събиране се осъществява по реда на ДОПК, включително чрез предвидените способи за принудително изпълнение. Не е допустимо обаче чрез разширително тълкуване на нормите, уреждащи проверката преди вписване, да се създава допълнително условие за вписване на съдебно решение, което законът не установява ясно и недвусмислено.В подкрепа на възприетото тук разбиране следва да се отчете освен посочената от жалбоподателя практика , и Определение № 3192 от 15.06.2026 г. по ч. гр. д. № 622/2026 г. на ВКС, I г. о., в което при обсъждане на приложимостта на чл. 264 ДОПК при отбелязване на съдебно решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е застъпено становището, че нормата се отнася до сделки, за които е предвидена нотариална форма. Това разрешение съответства на разграничението между доброволното разпореждане с вещни права и съдебното решение, което замества окончателния договор.
При тези съображения съдът намира, че в конкретния случай наличието на непогасени публични задължения на продавача, установено при електронната справка в НАП, не съставлява достатъчно законово основание за отказ от вписване на представеното съдебно решение.
Съдията по вписванията е следвало да извърши проверката по чл. 32а, ал. 1 ПВ в установените от закона предели и да се произнесе съобразно това дали съдебният акт подлежи на вписване и отговаря на изискванията за форма и съдържание. Доколкото отказът е основан единствено на наличието на публични задължения на продавача, без да е установено друго несъответствие на представения акт със законовите изисквания за вписване, обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено.
С оглед изложеното частната жалба се явява основателна, а преписката следва да бъде върната на съдията по вписванията за извършване на исканото вписване при съобразяване със задължителните указания на настоящия съд.
Водим от горното, Окръжен съд - Силистра
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 58 от 29.09.2026 г. на съдията по вписванията при Районен съд - Силистра, с което е отказано вписването по молба с вх. № 3846/29.09.2026 г. на Решение № 397 от 29.06.2026 г., постановено по гр. д. № 430/2026 г. по описа на Районен съд - Силистра, с което е обявен за окончателен предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот между Д. Й. З. и Едж. Дж. Ш.
ВРЪЩА преписката на съдията по вписванията при Районен съд - Силистра за извършване на исканото вписване при съобразяване със задължителните указания, дадени в мотивите на настоящото определение.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: