КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 552 ' •
София, 22.ХІІ. 2009 година

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 21.12.2009 две хиляди и девета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА дело № 492/2009 година
Производството е по член 274 ал.З т.2 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба,подадена от „ХХХ" ЕАД и „ХХХ"ЕАД против определение №275/11.08.2009г. на ХХХ окръжен съд,постановено по гр.д.№359/2009г. по описа на същия съд,с което се потвърждава определение от 30.06.2009г. на съдията по вписванията при Служба по вписванията гр.ХХХ,като е постановен отказ №340 за вписване на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот между „ХХХХ"ЕАД ,като продавач и „ХХХ"ЕАД ,като купувач на недвижим имот,представляващ 12/8513 ид.ч от УПИ У-65 с идентификатор 07079.671.339 по плана на Д зона на жк"Меден рудник",които ид.ч. ще се изразяват в реално ползване на паркомясто №1,находящо се югозападно в блок № 1 с площ от 11,10 кв.м.
В допълнението си към частната касационна жалба,касаторът заявява,че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос,касаещ възможността за сключване на вещноправна сделка под отлагателно условие и начина на удостоверяване сбъдването на това условие,който е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото,основание за допускане на касационно обжалване съгласно член 280 ал.1 т.З от ГПК.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е посочил,че продажбата визира една бъдеща вещ -паркомясто като идеална част от УПИ,което ще бъде индивидуализирано след изграждането в груб вид на сградите от комплекс"ХХХ",като в конкретния случай сбъдването на отлагателното условие е постановено в зависимост от удостоверяването му с декларация,подписана от продавача и вписана в Службата по вписванията,като съгласно Правилника за вписванията вписването на подобна декларация не е № регламентиранспоради което сбъдването на това отлагателно условие не е нормативно възможно съобразно разпоредбите на Правилника за вписванията.
За да е налице хипотезата на член 280 ал.1 т.З от-ГЩ е необходимо неяснота или празнота на правната уредба,с оглед отстраняването й по пътя на тълкуването,или в случаите когато съдът изоставя един начин на тълкуване на разпоредбите и възприема друг,за „което липсват конкретни аргументи в изложението на касатора.Изложените доводи са по съществото на спора и представляват касационни оплаквания по смисъла на член 281т. 3 от ГПК,но не и основание за допускане на касационно оплакване.С оглед на това, не е налице посочено основание за необходимост от промяна "на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяването и по пътя на тълкуването й при изменения в законодателството и обществените условия,както и по отношение на цитираните разпоредби на Правилника за вписванията,за които не се твърди,че не са непълни или неясни или противоречиви^ оглед създаването на такава практика по прилагането им,поради което не е налице соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на
Върховния касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №275/11.08.2009г. на ХХХХ окръжен съд,постановено по гр.д.№359/2009г.
по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ

Определение № 251 от 15.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1203/2009 г., II г. о., ГК, докладчик Емануела Балевска
чл. 77,

чл. 108 ЗС,

чл. 212 ЗЗД





Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано по касационната жалба вх. № 2990/07.09.2009 г., заявена от търговско дружество "Д" ЕООД гр. С. чрез адв. Н срещу въззивно Решение № 878 от 19.06.2009 г. по гр. в. д. № 173/2009 г. на Варненския окръжен съд.

С посоченото решение, окръжният съд е оставил в сила Решение № 2952 от 27.10.2008 г. по гр. д. № 308/2007 г. на Варненския районен съд, с което търговско дружество "Д" ЕООД със седалище гр. С., рег. ф. д. № 9622/1998 г. на СГС, е осъдено да предаде на търговско дружество "В" ЕООД със седалище гр. В., рег. Ф. д. № 3932/2000 г. на Варненския ОС, владението на собствения им недвижим имот: ХОТЕЛ "Д" гр. В., к. к. "Златни пясъци", представляващ монолитна стоманенобетонна сграда на 5 етажа, състоящ се от 144 стаи и хотелски бар, в партера РЕСТОРАНТ с кухненски бокс, фоайе за отдих, рецепция и стълбище към етажите и първи етаж с 29 бр. ОФИСИ, с идентификатор 10135.513.153.1 по действащия КК на Златни пясъци, одобрен със Заповед № 300-5-64/08.08.2003 г. на Изпълнителния директор на АК, построен в имот пл. № 149 по КП на комплекса с идентификатор 10135.513.153 по действащата КК.

За да остави в сила решението на първата инстанция, въззивният съд е приел, че меродавно при конкуренцията на придобивните правни основания по чл. 77 ЗС е момента на придобиване на правото, а не на вписване на акта.

С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила, основание за отмяна по см. на чл. 281, т. 3 ГПК.

Доводите за незаконосъобразност на обжалваното решение се поддържат във връзка с "изводите на съда, противоречащи на цялата система от правни норми, установяващи отчитането на сделките, който са с предмет недвижими имоти и гарантиращи правния ред и сигурност на такива сделки" и по конкретно по въпросите за придобити вещни права при конкуренция на придобивни основания, при отчитане особените правила за вписване на сделките.

С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, допустимостта на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК се обосновава с доводите, че по въпроса: при липса на нищожност /т. е. при действителност/ на придобивните правни основания по чл. 77 ЗС на двете спорещи страни, относно правото на собственост върху недвижим имот, възникналата конкуренция следва да се разреши не по реда на придобиване на правото на собственост, а по реда на вписване на акта, който го установява в нарочния за целта регистър, е налице произнасяне в смисъл, противоречащ на този по Решение № 781 от 20.11.1992 г. по гр. д. № 248/1992 г. на ВС - I отд., Решение № 1104 от 14.11.2006 г. по гр. д. № 1072/2005 г. на IV отд. на ВКС, Решение № 184 от 4.05.2006 г. по гр. д. № 2772/2004 г. на IV отд.

Допустимостта на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се поддържа с довода, че липсва съдебна практика по въпроса: подлежат ли на вписване сделки с недвижими имоти с отложено действие или пораждане действието на които е обусловено от модалитети, вписването на такава сделка следва ли да се отрази в регистъра за вписванията и как, ако това обстоятелство не е отразено и междувременно прехвърлителят повторно отчужди имота има ли значение извършеното вписване на акта за неосъщественото към момента на извършването му прехвърляне на права, спрямо последващ приобретател, надлежно вписал своето основание, както и с необходимостта обобщен отговор от страна на ВКС по тези значими въпроси.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е подаден писмен отговор - становище от ответното търговско дружество "В" ЕООД, с което се възразява пространно срещу наличие на релевираните с изложението на касатора основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, поддържа се неяснота и абстрактно формулиране на въпросите, по които липсва съдебна практика, а въпросът по конкретното дело следва да съдържа конкретиката му.

Състав на ВКС - второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, намира:

Касационната жалба е процесуално допустима с оглед изискванията за спазване срока по чл. 283 ГПК и наличие на обжалваем интерес над 1000 лв., при посочената оценка на предмета на равандикационния иск от 2 044 106.70 лв.

Производството по чл. 108 ЗС е инициирано на 11.12.2007 г. от търговското дружество "В" ЕООД срещу "Д" ЕООД гр. С., като посоченото придобивно основание в договор за покупко-продажба от 11.05.2002 г., материализиран в НА № 46/2002 г., вписан в регистъра на Службата по вписванията на същата дата, сключен между ЕТ "З", последният като праводател, черпещ правото си на собственик на разпоредения хотел на основание Постановление за възлагане на недвижим имот /хотел "Д" к. к. Златни пясъци - Варна/ на съдия -изпълнителя по изп. д. № 2365/1998 г. от 18.09.2002 г., в сила 27.03.2003 г., като се твърди че правото на собственост е нарушено по силата на вписана възбрана от страна на ответника като кредитор /на парично вземане/ на 16.04.2003 г. на ЕТ "З" по изп. д. № 4102/2003 г., завършило с Постановления за възлагане на недвижим имот /хотел "Д" к. к. "Златни пясъци" - Варна/ от 05.06.2006 г. и осъществен въвод във владение от 05.06.2006 г., като спорът за отричане реда на чл. 336 ГПК (отм.) принадлежността на правото на собственост на длъжника ЕТ "З" към момента на изпълнението по изп. д. № 4102/2003 г. върху това имущество, е прекратено.

В спора по конкуренцията на придобивните основания на двете страни- за ищеца Договор за покупко-продажба по НА № 46/2002 г. и за ответника - за възлагане на СИ по изп. д. № 4102/2003 г., в сила от 13.06.2006 г., възивният съд е приел безусловно, че правото на собственост принадлежи на ищецът като обстоятелствата, че праводателят по сделката - едноличен търговец е придобил вещното право в момент след сключването и не обуславя нейната недействителност, нито необходимостта от нова транслативна сделка /доколкото няма разваляне на първата поради неизпълнение/, а ответникът- кредитор на същия ЕТ не е могъл да придобие собствеността на същата вещ, след като собствеността не е принадлежала на длъжника към момента на възлагането. Придобиването правото на собственост по силата на сделка, акт от категорията на тези, визирано по чл. 112, ал. 1 б. "а" ЗС, надлежно вписана обуславя правния извод, че придобитите вещни права са противоставими на трети лица, придобили същата вещ в един последващ момент.

При преценка на релевираните основания за допустимост на касационното обжалване, настоящият състав намира, че не е налице основания по см. на чл. 280, ал. 1, т. 1 /респ. 2 ГПК. Формулираният материално-правен въпрос: при липса на нищожност /т. е. при действителност/ на придобивните правни основания по чл. 77 ЗС на двете спорещи страни, относно правото на собственост върху недвижим имот, възникналата конкуренция следва да се разреши не по реда на придобиване на правото на собственост, а по реда на вписване на акта, който го установява в нарочния за целта регистър, доколкото е разрешен в аспекта, в който е формулиран, не може да се приеме, че е разрешен в смисъл, противоречащ на този по Решение № 781 от 20.11.1992 г. по гр. д. № 248/1992 г. на ВС - I отд., Решение № 1104 от 14.11.2006 г. по гр. д. № 1072/2005 г. на IV отд. на ВКС, Решение № 184 от 4.05.2006 г. по гр. д. № 2772/2004 г. на IV отд.

По представеното Решение № 781 от 20.11.1992 г. по гр. д. № 248/1992 г. на ВС - I отд., се приема, че вписването на договор за продажба на наследствени права по чл. 212 ЗЗД, сключен в нотариална форма, е с оглед защитата на третите лица, които са договаряли с прехвърлителя и произтича от разпоредбата на чл. 112, б. "б" ЗС и чл. 4, б. "б" от Правилника за вписванията. Посочено е, че вписването няма отношение към действителността на договорите, с които се прехвърлят, учредяват, изменяват или прекратяват вещни права, а има за цел да даде гласност на извършената сделка.

С Решение № 1104 от 14.11.2006 г. по гр. д. № 1072/2005 г. на IV отд. на ВКС, е прието, че извършване с един недвижим имот няколко отчуждителни сделки /в случая сключване на няколко предварителни договора за продажба на един и същ имот/, при спор за собственост решаващо обстоятелство е вписването на исковите молби /по исковете по чл. 19, ал. 3 ЗЗД / и на останалите актове подлежащи на вписване. Прието е, че вписването е юридически акт с гражданско-правно действие - чл. 1 от ПВп, като целта е да се даде гласност на подлежащите на вписване актове и по този начин да се даде защита на приобретателя. Ако вещното право е прехвърлено няколко пъти, меродавен е редът на вписване на първото прехвърляне, правото принадлежи на този, който е извършил вписване преди другите и затова вписаните актове могат да се противопоставят на трети лица. Няма значение добросъвестността на този, който в писал пръв своя акт. Вписването е държавен акт и не въздейства върху самия вписан акт, не превръща нищожната сделка в действителна и обратното, порочността на вписването не влияе на действителността на вписаната сделка или документ.
С Решение № 184 от 4.05.2006 г. по гр. д. № 2772/2004 г. на IV отд. на ВКС е прието, че при сделки с недвижими имоти, приобретателят на чужд имот не може да стане собственик, макар и да черпи права от вписания акт. Вписването, дори и съпроводено със субективна добросъвестност, не покрива липсата на собственост у приобретателя на нищожен акт, не валидира неговата нищожност. На действителния собственик на недвижим имот, не може да се противопостави вписването на нищожен акт.

Преценката на представените решения на ВКС, съпоставени и мотивите на въззивното решение, не сочат на противоречива съдебна практика, нито на противоречиво разрешаване на въпрос при конкуренция на различни по правна природа правни основания, на който страните по делото основават твърдението си за придобиване право на собственост и то в различен времеви момент, по отношение на един и същ недвижим имот. Посочените решения от съдебната практика на ВКС касаят хипотези на конкуренция на няколко облигационни договора и сделки като основание за придобиване правото на собственост и зачитане на вписването на подлежащите на вписване актове. Въпросът, който е поставен от касатора, като такъв по см на чл. 280, ал. 1 ГПК, не е бил в предметната рамката на спора за собственост, нито е разглеждан в посочената съдебна практика.

Не е налице и основание за допустимост на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. С разясненията на ТР 1/2009 г. на ОСГКТК, се приема, че приложното поле на т. 3 визира хипотези при които с произнасянето от страна на касационния съд по формулирания материално-правен или процесуално правен въпрос би довело до изясняване точния смисъл на закона или коригиране на прието неточно тълкуване на правната норма, като чрез преодоляване на погрешно застъпената с обжалваното решение теза, или вече установена практика възприета с решението на въззивния съд, ще се наложи нова съдебна практика, отговаряща на съвременните разбирания на правната мисъл респ. до преодоляването на непълен, неясен или нуждаещ се от осъвременяване текст на закона. Формулираният по нов начин материално-правен въпрос, по който липсва формирана съдебна практика, а именно: подлежат ли на вписване сделки с недвижими имоти с отложено действие или, пораждане действието на които е обусловено от модалитети, вписването на такава сделка следва ли да се отрази в регистъра за вписванията и как, ако това обстоятелство не е отразено и междувременно прехвърлителят повторно отчужди имота има ли значение извършеното вписване на акта за неосъщественото към момента на извършването му прехвърляне на права, спрямо последващ приобретател, надлежно вписал своето основание, както и с необходимостта обобщен отговор от страна на ВКС по тези значими въпроси, не може да обуслови исканата допустимост. Соченият въпрос- за вписването на сделки с отложено действие, не е в рамката на предмета на спора. Спорът по делото обхваща момента на вещно-правния ефект на договор за покупко-продажба, който е валиден договор, има за предмет прехвърляне на вещни права и съгласно чл. 112, ал. 1 б. "а" ЗС е от категорията на подлежащите на вписване актове. Каква е тази "сделка с отложено действие" и дали подлежи на вписване, се решава от закона, а съдебната практика е неотклонна по отношение на това кои актове подлежат на вписване и как се извършва самото вписване /ПВп/. Ето защо не може да се приеме, че произнасянето по поставените по един общ и абстрактен начин правни проблеми, различно от конкретно разрешението - за зачитане на договора по НА № 46/2002 г. като действително и годно основания по см. на чл. 77 ЗС, при конкуренцията с възлагателното постановление на СИ от 13.05.2006 г., за един и същ обект- спорния хотел "Д" в к. к. "Златни пясъци"- Варна би имало качеството на ново тълкуване по приложение на закона, каквато е целта на визираното основание за допустимост на касационното обжалване.

По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280, ал. 1, т. 1/2 и т. 3 ГПК, състав на ВКС - второ отделение на гражданската колегия

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване по касационната жалба вх. № 2990/07.09.2009 г., заявена от търговско дружество "Д" ЕООД гр. С. чрез адв. Н срещу въззивно Решение № 878 от 19.06.2009 г. по гр. в.. д. № 173/2009 г. на Варненския окръжен съд.

Определението е окончателно

София, 2004 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение в закрито заседание на двадесети февруари две хиляди и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ДИЯНА ЦЕНЕВА
|при секретар и в присъствието
|на прокурора изслуша докладваното
|от председателя (съдията) Ж. Силдарева дело N 771/2003 година.

Производството е по чл, 218а, б. "в" ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба подадена от Т.Д.Т. от гр. Видин срещу определение № 370 от 1.08.2003 г. по ч. гр. д. № 415/2003 г. на Видински окръжен съд, с което е оставено в сила определение от 16.05.2003 г. на съдията по вписванията при Видински районен съд, с което е отказано вписването на нот. акт № 55, т. II, рег. № 2202, по нот. д. № 249/2003 г. на нотариус Лорета Цветкова с рег. № 029.
Касационният е довод за незаконосъобразност на извода, че сключеният договор за продажба на недвижим имот не представлява договор в полза трето лице.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 214, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима.
За да се произнесе по жалбата съдът взе предвид следното:
Нотариален акт № 55 т. II, рег. № 2202, по нот. д. № 249/2003 г. , изготвен от нотариус Лорета Цветкова № 029 е съставен за да удостовери сключения пред него договор за продажба на недвижим имот в полза на трето лице. В договора е записано, че продавачите ПМ и ПМ, действащи чрез пълномощника си ВПМ, прехвърлят чрез ТДТ, уговаряща, правото на собственост на недвижим имот апартамент № 15, намиращ се в гр. Видин, ж.к. "***", бл. **, вх. "*", ет. *, със застроена площ от 56 кв. | м. заедно с мазе № 16 и 4.02% от общите части на сградата и правото на строеж в полза на трето лице ЛПМ, прехвърлят чрез ТДТ, уговаряща, правото на собственост на недвижим имот апартамент № 15, намиращ се в гр. Видин, ж.к. "***", бл. **, вх. "*", ет. *, със застроена площ от 56 кв. | м. заедно с мазе № 16 и 4.02% от общите части на сградата и правото на строеж в полза на трето лице ЛПП.
С определение от 16.05.2003 г. съдията по вписванията при Видински районен съд е отказал да впише нотариалният акт, тъй като договорът, за който той е съставен е сключен в полза на трето лице по чл. 22 ЗЗД. Приел е, че договорът за покупко-продажба не може да бъде сключен в полза на трето лице, сключеният противоречи на закона и на това основание е отказал вписването, му.
С определение № 370 от 1.08.2003 г. постановено по ч.гр.д. № 415/2003 г. Видински окръжен съд е потвърдил отказа да бъде вписан съставеният нотариален акт. Приел е за законосъобразен извода на съдията по вписванията, че противоречащи на закона нотариални актове не могат да бъдат вписвани в какъвто смисъл е и разпоредбата на чл. 470 ГПК.
Касационните доводи са за неправилно прилагане на процесуалния закон. Твърди се, че извън правомощията на съдията по вписванията е да проверява действителността на договора, за сключването на който е съставен нотариален акт. Извън предмета на неговата дейност е да извършва преценка дали договорът в полза на трето лице може да има за предмет вещно право на собственост върху недвижим имот. На последно място се твърди, че изводът на съдията по вписванията, че е недопустимо едно лице да придобие вещно право на собственост върху недвижим имот без да е страна по договора, чрез който това право се прехвърля и да е изразил воля за придобиването му, е немотивиран.
Касационната жалба е неоснователна.
Незаконосъобразен е доводът, че в правомощията на съдията по вписванията не влиза задължението да провери валидността на нотариалния акт и на удостоверения в него договор представен му за вписване. Вписването на нотариалните актове съставени за извършване на правни сделки е част от нотариалното производство - чл. 465, б. "в" ГПК. Тази дейност е възложена на съдията по вписванията в чийто район се намира имота - чл. 466, ал. 1 ГПК. След като вписването е част от нотариалното производство, при извършването му следва да се спазват изискванията установени в закона включително и тези визирани в нормата на чл, 470 ГПК. Спазването на нотариалното производство е гаранция за истинността на нотариалното удостоверяване. Законосъобразен е изводът, че с договор сключен в полза на трето лице, не могат да се прехвърлят вещни права върху недвижим имот.
Договорът за покупко-продажба на недвижим имот е двустранен, възмезден, комутативен, консенсуален и формален. От него възникват права и задължения полза и в тежест на двете страни. Купувачът на имота е страна по този договор, той формира воля относно предмета и цената на продаваната вещ. Волята на страните трябва да бъде изразена в акт, съставен от нотариуса по местонахождението на имота. Изискването за- форма е условие за действителност на договора. Правото на собственост върху недвижимата вещ преминава в момента на сключване на договора.
Договорът в полза на трето лице се сключва между обещателя и уговарящия. Третото ползващо се лице не е страна по договора. То може да иска от обещателя да изпълни възникналото в негова полза вземане, както и да упражнява другите права, които са свързани с вземането. Бенефициерът не може да упражнява правата, които изискват да има качеството на страна по договора. Съобразно тази особеност на договора в полза на третото лице, този вид договор не е способ да прехвърляне на вещни права върху недвижим имот.
При проверка на обжалваното определение не се установи да е приложен неправилно закона, поради което частната касационна жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о.
ОПРЕДЕЛИ :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 370 от 1.0^003 г. по ч. гр. д. № 415/2003 г. на Видински окръжен съд.

Тълкувателно решение № 30 от 17.VI.1981 г., ОСГК, докладчик Христо Студенчев
Съдебна практика на ВС на НРБ - гражданска колегия, 1981 г., С., Наука и изкуство, 1982 г.
чл. 22,
чл. 66,
чл. 87,
чл. 128 ЗЗД,
чл. 60 ЗН,
чл. 15 ЗСГ (отм.),
чл. 21 ЗСГ (отм.),
чл. 13, ал. 1 СК (отм.),
чл. 19 СК

Третото лице, в чиято полза е сключен договор за прехвърляне на вещни права и право на собственост срещу издръжка и гледане, не е "уговарящ" по смисъла на чл. 22, ал. 1 ЗЗД и "кредитор" по смисъла на чл. 87 ЗЗД, и само бенефициер по този договор. Третото лице може да иска само изпълнението на договора от длъжника-обещател в негова полза или обезщетение за неизпълнението на задължението. В случаите на правоприемство по наследяване на уговарящия от страна на третото ползващо се от договора лице при неизпълнение на същия от страна на длъжника към него то може да иска развалянето на договора заради виновното му неизпълнение. 2. Задължението, поето за издръжка и грижи по отношение на две и повече лица срещу придобити вещни права и право на собственост, е неделимо. Правоимащият прехвърлител при неизпълнение на задължението по отношение само на някое от лицата, на които се дължи издръжка и гледане, може да иска развалянето на договора изцяло, ако има интерес от това. При поискано частично разваляне съобразно неизпълнената част от задължението не може да бъде отказано частичното разваляне. 3. Наследниците на кредитора - прехвърлител на вещното право или на правото на собственост, могат да осъществят развалянето на договора за издръжка и гледане поради неизпълнението му от длъжника съобразно размера на субективните им права, произтичащи от наследяването. 4. При смърт на приобретателя на вещното право и правото на собственост по договора за издръжка и гледане не настъпва прекратяване на договора по право по отношение на прехвърлителя или на третото ползващо се от него лице.
------------------------

Председателят на Върховния съд на основание чл. 212 ГПК е предложил да се издаде тълкувателно решение от Върховния съд, ОСГК, по някои въпроси, свързани със споровете при неизпълнение на договор за прехвърляне на вещни права срещу задължения за издръжка и гледане, относно които съществуват затруднения за съдилищата при тяхното разрешаване.
По поставените в предложението въпроси Върховният съд, ОСГК, намери, че подлежи да се дадат ръководни указания по приложението на закона в следните насоки:

1. Законът допуска сключването на договор, от който ползата ще е за трето лице - чл. 22 ЗЗД. Такава възможност е приложима при алеаторните договори с начало прехвърляне на вещно право, а и на право на собственост срещу задължения на приобретателя(ите) да предоставя издръжка и грижи. Този договор не е кодифициран от действащото право. Но на практика като ненаименуван облигационен договор с вещноправно действие намира широко приложение при разнообразни субективни участия, разновидности на естеството и обема на престациите и правата на страните.

По отношение на този вид договори важат поначало общите разпоредби на закона относно сключването, формата, съдържанието, действието, изпълнението, разпоредбите за действителността и недействителността, както и определените последици при тяхното неизпълнение, включително и основанията за развалянето поради неизпълнение. Намират обаче приложение и разпоредбите на някои особени закони. В случаите, когато съдоговорителите не са съпрузи, роднини по права линия, братя и сестри или съсобственици, сключването на този вид алеаторни договори според чл. 21 ЗСГ*(1) трябва да е съпроводено от административен акт - "разрешение" на председателя на общинския (районния) народен съвет. Относно имотите, които са обект на съпружеска имуществена общност, важат разпоредбите на чл. 13 СК*(2).
При договарянето в полза на трето лице последното е бенефициер на уговарящия и кредитор на обещателя - длъжника на престацията, според смисъла на чл. 22 ЗЗД. Но третото лице има тези качества по волята на договарящите. То не е страна по договора, макар той да е сключен в негова полза. С оглед на това положение третото лице няма и права да въздейства върху договора. Съгласно чл. 22 ЗЗД третото лице може да заяви, че иска или отказва да се ползва от уговорката в негова полза. При положение, че е възприел да се ползва от договора, неговите права имат за адресант обещателя (длъжника), а съдържанието им се свежда до дължимата от последния престация. Конститутивните права, включително и възможността за развалянето на договора поради неизпълнение, принадлежат на прехвърлителя на вещните права или правото на собственост. Активно легитимиран кредитор по смисъла на чл. 87 ЗЗД за това право е той, а не третото лице, в чиято полза е сключен договорът.
С оглед на изложеното на първото питане в предложението следва да се отговори, че третото ползващо се от договора лице може само да изисква реалното му и/или трансформираното му изпълнение. Може също така да изисква отговорност за дължимото обезщетение поради вредите, които е понесло вследствие виновното неизпълнение от страна на длъжника-обещател.
В практиката обаче се срещат случаи, в които настъпва сливане на качествата "трето ползващо се от договора лице" и "кредитор", т.е. на страна, която може да въздейства прекратително на договора или да иска развалянето му по съдебен ред, когато това може да стане само по този ред. Обикновено това са случаите на правоприемство на уговарящия от третото лице, в чиято полза е бил сключен договорът поради наследяване. В качеството му на наследник третото лице придобива актива на наследството. В него се включват всички имуществени права. Правото да се иска и постигне конститутивно въздействие над сключените договори от наследодателя поради виновно неизпълнение от съответния длъжник е имуществено право. Към актива на наследството се отнася и правото на иск за съдебно разваляне на договора, когато наследникът - трето лице, в чиято полза е бил сключен договорът, има интерес от развалянето. В случаите на такова сливане на качеството "кредитор" и принадлежащите му права по чл. 87 ЗЗД с притежаваното отпреди наследяваното качество на "трето ползващо се от договора лице", то - третото ползващо се лице, при проявено неизпълнение от длъжника по отношение на него ще е активно легитимирано да иска развалянето на договора.
2. Второто питане в предложението е: изцяло или частично следва да се иска и допусне развалянето на договора поради неизпълнение, когато задължението е било поето към две и повече лица, но не е било изпълнено по отношение на всички.
Договорът за издръжка и гледане, както вече е възприето с тълкувателно решение № 96/66 г. на Върховния съд, ОСГК, се окачествява като средство за постигане на социална цел и предназначение, като способ да се обезпечат и предоставят социално-битови условия на прехвърлителя и/или на третото лице, в чиято полза е сключен.
Но същевременно договорът за издръжка и гледане е обусловен и от личността на страните, между които той се сключва.
Законът - чл. 79, ал. 1 ЗЗД, изисква точното изпълнение на договора. То предполага изпълнение на дължимата престация по вид, обем и качество. Редом с това изпълнението трябва да е съобразно с правилата на добросъвестността и на морала - чл. 63, ал. 1 ЗЗД. Последното изискване на закона е от особено съществено значение за алеаторните договори с начало прехвърляне на вещни права и право на собственост срещу задължения за издръжка и гледане.
Когато задълженията за издръжка и гледане са поети към повече от едно лице и когато не е било уговорено разграничение на задълженията към всяко едно от тях по вид и обем, очевидно е, че волята на съдоговорителите и намерението на прехвърлителя(ите) са били приобретателят(ите) да изпълнява едновременно и неделимо задълженията по издръжката и грижите по отношение на всички правоимащи, а последните - да ги получат общо, да се ползват едновременно и неразграничено от тях. Затова в тези случаи задължението на приобретателя е неделимо. Неделимостта произтича и се основава на намерението на договарящите - чл. 128, ал. 1 ЗЗД. А при неделимите задължения и по силата на закона - чл. 129 ЗЗД, дължимата престация трябва общо да се предаде на всички кредитори и всеки от тях може да иска обезпечаването за сметка на останалите.
С оглед на тези положения, когато издръжката и гледането е задължение на две и повече лица, според изричната уговорка длъжниците са солидарно отговорни пред всички правоимащи да ги получат. При евентуално изпълнение само по отношение на някои от тях ще е налице частично неизпълнение, което по същество е неточно изпълнение на договора. Когато неизпълнението не е незначително, дори и по морални съображения то може да обуслови основание за развалянето на договора, тъй като с оглед на неговото естество несъобразяването с правилата на добросъвестността и на морала има съществено значение. Освен това според чл. 66 ЗЗД кредиторът не може да бъде принуден да приеме задължението на части, дори и когато то е делимо - по естество по намерението на страните.
Всички тези съображения и основания налагат извода, че никой от прехвърлителите срещу задължение за гледане и издръжка не може да бъде ограничен в правото да иска развалянето на договора само до размера на неизпълнената част или само за частта на неизпълнението по отношение на едного от кредиторите. При активната солидарност всеки един кредитор е овластен да преследва длъжника за цялото вземане и съответно да постави в действие всички последици от забавата, включително да осъществи и развалянето на договора изцяло.
При неизпълнение, проявено по отношение на третото лице, в чиято полза е сключен договорът, според казаното по-горе (т. 1) положението е различно. То, третото лице, изобщо не може да иска и постигне частично или цялостно разваляне на договора. Неговият интерес е с друго съдържание - правата му са сведени до това да получи реалното изпълнение или обезщетение за неизпълнението на договора.
Но разпоредбите на чл. 66 и 87 ЗЗД са от диспозитивен характер. С оглед на това правоимащата страна-кредитор е властна по своя еднолична преценка да отрече като удовлетворяващо я частичното изпълнение. Ако обаче според обстоятелствата бъде поискано само частичното разваляне на договора поради неговото частично неизпълнение по обем или по отношение на правоимащите да получат издръжката и гледането, не би имало основание да бъде отказано частичното разваляне, щом като именно то съответства на интересите на кредитора. При всички случаи обаче ще е необходимо да бъде изяснено дали неизпълнената част на задължението не е по същество незначителна според действителния интерес на кредитора - чл. 87, ал. 4 ЗЗД. При незначителност на интереса на кредитора, поискал развалянето на договора изцяло или частично, то не следва да бъде допуснато.

3. Прекратителното действие на договора с начално прехвърляне на вещни права и право на собственост срещу издръжка и гледане настъпва със смъртта на прехвърлителя(ите) и/или смъртта на третото ползващо се от него лице, а не поради смъртта на приобретателя-длъжник. Прекратителното действие засяга и неделимостта на задълженията. Защото според чл. 128, ал. 2 ЗЗД неделимостта е качество за правата на кредитора(ите) и тежест на задълженията на длъжника(ците), а не и обратното. Затова, ако са останали нереализирани вземания до момента на смъртта на прехвърлителя, които преминават върху неговите наследници, всеки от тях ще има основание да получи дробна част от тези вземания, съответстваща на наследствения му дял. В наследственото имущество се включва и правото на иск. Включва се и правото да се иска разваляне на договора поради неизпълнение, което е било допуснато приживе на кредитора-прехвърлител. Наследникът на последния ще може да упражни правото да развали договора по отношение на неизправния длъжник(ци) в обема на притежаваните от него права - т. е. съобразно дела си, а не и по отношение на целия договор, ако не е единствен наследник. Следователно в случаите на наследяване на дробна част от правата на кредитора-прехвърлител развалянето на договора поради неизпълнение следва да се осъществи частично. Защото сънаследникът не може да упражни и правата на другите сънаследници. Съгласно чл. 97 ГПК правото на иска е предоставено за защита и възстановяване само на нарушени лични имуществени права.
4. Характерна особеност на ненаименувания алеаторен облигационен договор с вещноправно действие за начално прехвърляне на вещни права и право на собственост срещу задължение за издръжка и гледане е, че уговореното прекратително условие за действието му не е смъртта на приобретателя(ите), както бе изтъкнато по-горе, а смъртта на кредитора-прехвърлител и/или на третото лице, в чиято полза той е бил сключен.

Друга характерна негова особеност е, че прехвърлителят на вещното право или правото на собственост е предал владението на приобретателя(ите). С оглед на този именно факт той черпи своето основание да очаква и изисква получаването на дължимите му се насрещни престации - издръжката и гледането до края на живота си или до края на живота на третото лице, в чиято полза е бил сключен договорът.
Трета характерна негова особеност е, че макар договорът да се сключва с оглед на личността на пряко задълженото лице да дава издръжка и да полага грижи за прехвърлителя и за другите правоимащи лица, според естеството на придобитите права от приобретателя(ите) те по същество са преминали и в непосредствено ползване от близкия кръг лица, онези, с които той живее. Тези лица обикновено са негови потенциални наследници. В случаите, когато той има съпруг, заради вещноправното действие на договора правото на собственост е преминало по силата на закона и върху неговия съпруг - чл. 13, ал. 1 СК*(2).
С оглед на всички тези особености на договора заради вида и съдържанието на дължимите на кредитора престации, които нерядко биват предоставяни и при съвместен живот с членовете на семейството (домакинството) на приобретателя, следва да се подразбира, че условие на самия договор е и обстоятелството, че последният ще бъде практически подпомаган и от своите близки при изпълнение на задълженията му. Личността на приобретателя следователно, макар да има съществено значение за сключването на договора, не е могла да изключва от значение и качествата на лицата, които образуват най-непосредственото обкръжение на приобретателя и които, както се каза, са неговите потенциални наследници. Освен това прякото изпълнение на задълженията на приобретателя(ите) не налага лично той да извършва всички действия. Приготовлението и обезпечаването на храната, поддържането на бита, предаването на необходимите средства за издръжка и др. са все действия, които пълноценно могат да бъдат осъществени и чрез други лица. В преобладаващата им част по вид и естество се касае до заместими, а не до незаместими действия.
При тази специфичност на правата и задълженията, които произтичат от договора, не може да се изключи положението, че при евентуална смърт на приобретателя(ите) той ще може да бъде успешно заместен при изпълнението на всичките по съществото си заместими задължения и от правоприемниците му, т.е. от лицата, с които той приживе съвместно е обезпечавал издръжката и грижите за прехвърлителя(ите) или за третото ползващо се от договора лице. Ето защо при смърт на приобретателя не настъпва, а и не може да настъпи прекратяването на договор по право. Съгласно чл. 60 ЗН наследниците му ще отговарят пред прехвърлителя(ите) до размера на наследствения им дял и под страх от евентуалното прекратяване на договора поради неизпълнение от тяхна страна като правоприемници следва да обезпечават издръжката и грижите, толкова повече че заради наследяването вещните права и собствеността са станали тяхно притежание.
Всички тези основания позволяват да се заключи, че поначало с факта на смъртта на приобретателя не настъпва по право развалянето на договора. До неговата смърт, ако той е изпълнявал задълженията си, кредиторът(ите) е получил до този момент дължимото му. Затова настъпилата обективна невъзможност за в бъдеще време ще е частична. А при частичната невъзможност развалянето на договора може да стане само по съдебен ред - чл. 89, изр. второ ЗЗД.
Аналогично ще е положението и в случаите, когато прехвърлителят(ите) е имал предвид конкретните лични качества на приобретателя(ите) и при сключването на договора е бил мотивиран само от тях, както и когато е било изрично уговорено, че той не ще може да бъде заместван от други лица. И при тези случаи, ако прехвърлителят(ите) по своята преценка не ще намери удовлетворение от наследниците на длъжника(ите), следва да осъществи развалянето на договора също така само по съдебен ред - чл. 87 и 89 ЗЗД.


-----------


*(1) Отменени със закона, обнародван в ДВ, бр. 21/90 г. *(2) По Семейния кодекс от 1985 г. - чл. 19 .