Определение № 251 от 15.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1203/2009 г., II г. о., ГК, докладчик Емануела Балевска чл. 77,
чл. 108 ЗС,
чл. 212 ЗЗД
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. № 2990/07.09.2009 г., заявена от търговско дружество "Д" ЕООД гр. С. чрез адв. Н срещу въззивно Решение № 878 от 19.06.2009 г. по гр. в. д. № 173/2009 г. на Варненския окръжен съд.
С посоченото решение, окръжният съд е оставил в сила Решение № 2952 от 27.10.2008 г. по гр. д. № 308/2007 г. на Варненския районен съд, с което търговско дружество "Д" ЕООД със седалище гр. С., рег. ф. д. № 9622/1998 г. на СГС, е осъдено да предаде на търговско дружество "В" ЕООД със седалище гр. В., рег. Ф. д. № 3932/2000 г. на Варненския ОС, владението на собствения им недвижим имот: ХОТЕЛ "Д" гр. В., к. к. "Златни пясъци", представляващ монолитна стоманенобетонна сграда на 5 етажа, състоящ се от 144 стаи и хотелски бар, в партера РЕСТОРАНТ с кухненски бокс, фоайе за отдих, рецепция и стълбище към етажите и първи етаж с 29 бр. ОФИСИ, с идентификатор 10135.513.153.1 по действащия КК на Златни пясъци, одобрен със Заповед № 300-5-64/08.08.2003 г. на Изпълнителния директор на АК, построен в имот пл. № 149 по КП на комплекса с идентификатор 10135.513.153 по действащата КК.
За да остави в сила решението на първата инстанция, въззивният съд е приел, че меродавно при конкуренцията на придобивните правни основания по чл. 77 ЗС е момента на придобиване на правото, а не на вписване на акта.
С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила, основание за отмяна по см. на чл. 281, т. 3 ГПК.
Доводите за незаконосъобразност на обжалваното решение се поддържат във връзка с "изводите на съда, противоречащи на цялата система от правни норми, установяващи отчитането на сделките, който са с предмет недвижими имоти и гарантиращи правния ред и сигурност на такива сделки" и по конкретно по въпросите за придобити вещни права при конкуренция на придобивни основания, при отчитане особените правила за вписване на сделките.
С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, допустимостта на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК се обосновава с доводите, че по въпроса: при липса на нищожност /т. е. при действителност/ на придобивните правни основания по чл. 77 ЗС на двете спорещи страни, относно правото на собственост върху недвижим имот, възникналата конкуренция следва да се разреши не по реда на придобиване на правото на собственост, а по реда на вписване на акта, който го установява в нарочния за целта регистър, е налице произнасяне в смисъл, противоречащ на този по Решение № 781 от 20.11.1992 г. по гр. д. № 248/1992 г. на ВС - I отд., Решение № 1104 от 14.11.2006 г. по гр. д. № 1072/2005 г. на IV отд. на ВКС, Решение № 184 от 4.05.2006 г. по гр. д. № 2772/2004 г. на IV отд.
Допустимостта на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се поддържа с довода, че липсва съдебна практика по въпроса: подлежат ли на вписване сделки с недвижими имоти с отложено действие или пораждане действието на които е обусловено от модалитети, вписването на такава сделка следва ли да се отрази в регистъра за вписванията и как, ако това обстоятелство не е отразено и междувременно прехвърлителят повторно отчужди имота има ли значение извършеното вписване на акта за неосъщественото към момента на извършването му прехвърляне на права, спрямо последващ приобретател, надлежно вписал своето основание, както и с необходимостта обобщен отговор от страна на ВКС по тези значими въпроси.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е подаден писмен отговор - становище от ответното търговско дружество "В" ЕООД, с което се възразява пространно срещу наличие на релевираните с изложението на касатора основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, поддържа се неяснота и абстрактно формулиране на въпросите, по които липсва съдебна практика, а въпросът по конкретното дело следва да съдържа конкретиката му.
Състав на ВКС - второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, намира:
Касационната жалба е процесуално допустима с оглед изискванията за спазване срока по чл. 283 ГПК и наличие на обжалваем интерес над 1000 лв., при посочената оценка на предмета на равандикационния иск от 2 044 106.70 лв.
Производството по чл. 108 ЗС е инициирано на 11.12.2007 г. от търговското дружество "В" ЕООД срещу "Д" ЕООД гр. С., като посоченото придобивно основание в договор за покупко-продажба от 11.05.2002 г., материализиран в НА № 46/2002 г., вписан в регистъра на Службата по вписванията на същата дата, сключен между ЕТ "З", последният като праводател, черпещ правото си на собственик на разпоредения хотел на основание Постановление за възлагане на недвижим имот /хотел "Д" к. к. Златни пясъци - Варна/ на съдия -изпълнителя по изп. д. № 2365/1998 г. от 18.09.2002 г., в сила 27.03.2003 г., като се твърди че правото на собственост е нарушено по силата на вписана възбрана от страна на ответника като кредитор /на парично вземане/ на 16.04.2003 г. на ЕТ "З" по изп. д. № 4102/2003 г., завършило с Постановления за възлагане на недвижим имот /хотел "Д" к. к. "Златни пясъци" - Варна/ от 05.06.2006 г. и осъществен въвод във владение от 05.06.2006 г., като спорът за отричане реда на чл. 336 ГПК (отм.) принадлежността на правото на собственост на длъжника ЕТ "З" към момента на изпълнението по изп. д. № 4102/2003 г. върху това имущество, е прекратено.
В спора по конкуренцията на придобивните основания на двете страни- за ищеца Договор за покупко-продажба по НА № 46/2002 г. и за ответника - за възлагане на СИ по изп. д. № 4102/2003 г., в сила от 13.06.2006 г., възивният съд е приел безусловно, че правото на собственост принадлежи на ищецът като обстоятелствата, че праводателят по сделката - едноличен търговец е придобил вещното право в момент след сключването и не обуславя нейната недействителност, нито необходимостта от нова транслативна сделка /доколкото няма разваляне на първата поради неизпълнение/, а ответникът- кредитор на същия ЕТ не е могъл да придобие собствеността на същата вещ, след като собствеността не е принадлежала на длъжника към момента на възлагането. Придобиването правото на собственост по силата на сделка, акт от категорията на тези, визирано по чл. 112, ал. 1 б. "а" ЗС, надлежно вписана обуславя правния извод, че придобитите вещни права са противоставими на трети лица, придобили същата вещ в един последващ момент.
При преценка на релевираните основания за допустимост на касационното обжалване, настоящият състав намира, че не е налице основания по см. на чл. 280, ал. 1, т. 1 /респ. 2 ГПК. Формулираният материално-правен въпрос: при липса на нищожност /т. е. при действителност/ на придобивните правни основания по чл. 77 ЗС на двете спорещи страни, относно правото на собственост върху недвижим имот, възникналата конкуренция следва да се разреши не по реда на придобиване на правото на собственост, а по реда на вписване на акта, който го установява в нарочния за целта регистър, доколкото е разрешен в аспекта, в който е формулиран, не може да се приеме, че е разрешен в смисъл, противоречащ на този по Решение № 781 от 20.11.1992 г. по гр. д. № 248/1992 г. на ВС - I отд., Решение № 1104 от 14.11.2006 г. по гр. д. № 1072/2005 г. на IV отд. на ВКС, Решение № 184 от 4.05.2006 г. по гр. д. № 2772/2004 г. на IV отд.
По представеното Решение № 781 от 20.11.1992 г. по гр. д. № 248/1992 г. на ВС - I отд., се приема, че вписването на договор за продажба на наследствени права по чл. 212 ЗЗД, сключен в нотариална форма, е с оглед защитата на третите лица, които са договаряли с прехвърлителя и произтича от разпоредбата на чл. 112, б. "б" ЗС и чл. 4, б. "б" от Правилника за вписванията. Посочено е, че вписването няма отношение към действителността на договорите, с които се прехвърлят, учредяват, изменяват или прекратяват вещни права, а има за цел да даде гласност на извършената сделка.
С Решение № 1104 от 14.11.2006 г. по гр. д. № 1072/2005 г. на IV отд. на ВКС, е прието, че извършване с един недвижим имот няколко отчуждителни сделки /в случая сключване на няколко предварителни договора за продажба на един и същ имот/, при спор за собственост решаващо обстоятелство е вписването на исковите молби /по исковете по чл. 19, ал. 3 ЗЗД / и на останалите актове подлежащи на вписване. Прието е, че вписването е юридически акт с гражданско-правно действие - чл. 1 от ПВп, като целта е да се даде гласност на подлежащите на вписване актове и по този начин да се даде защита на приобретателя. Ако вещното право е прехвърлено няколко пъти, меродавен е редът на вписване на първото прехвърляне, правото принадлежи на този, който е извършил вписване преди другите и затова вписаните актове могат да се противопоставят на трети лица. Няма значение добросъвестността на този, който в писал пръв своя акт. Вписването е държавен акт и не въздейства върху самия вписан акт, не превръща нищожната сделка в действителна и обратното, порочността на вписването не влияе на действителността на вписаната сделка или документ. С Решение № 184 от 4.05.2006 г. по гр. д. № 2772/2004 г. на IV отд. на ВКС е прието, че при сделки с недвижими имоти, приобретателят на чужд имот не може да стане собственик, макар и да черпи права от вписания акт. Вписването, дори и съпроводено със субективна добросъвестност, не покрива липсата на собственост у приобретателя на нищожен акт, не валидира неговата нищожност. На действителния собственик на недвижим имот, не може да се противопостави вписването на нищожен акт.
Преценката на представените решения на ВКС, съпоставени и мотивите на въззивното решение, не сочат на противоречива съдебна практика, нито на противоречиво разрешаване на въпрос при конкуренция на различни по правна природа правни основания, на който страните по делото основават твърдението си за придобиване право на собственост и то в различен времеви момент, по отношение на един и същ недвижим имот. Посочените решения от съдебната практика на ВКС касаят хипотези на конкуренция на няколко облигационни договора и сделки като основание за придобиване правото на собственост и зачитане на вписването на подлежащите на вписване актове. Въпросът, който е поставен от касатора, като такъв по см на чл. 280, ал. 1 ГПК, не е бил в предметната рамката на спора за собственост, нито е разглеждан в посочената съдебна практика.
Не е налице и основание за допустимост на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. С разясненията на ТР 1/2009 г. на ОСГКТК, се приема, че приложното поле на т. 3 визира хипотези при които с произнасянето от страна на касационния съд по формулирания материално-правен или процесуално правен въпрос би довело до изясняване точния смисъл на закона или коригиране на прието неточно тълкуване на правната норма, като чрез преодоляване на погрешно застъпената с обжалваното решение теза, или вече установена практика възприета с решението на въззивния съд, ще се наложи нова съдебна практика, отговаряща на съвременните разбирания на правната мисъл респ. до преодоляването на непълен, неясен или нуждаещ се от осъвременяване текст на закона. Формулираният по нов начин материално-правен въпрос, по който липсва формирана съдебна практика, а именно: подлежат ли на вписване сделки с недвижими имоти с отложено действие или, пораждане действието на които е обусловено от модалитети, вписването на такава сделка следва ли да се отрази в регистъра за вписванията и как, ако това обстоятелство не е отразено и междувременно прехвърлителят повторно отчужди имота има ли значение извършеното вписване на акта за неосъщественото към момента на извършването му прехвърляне на права, спрямо последващ приобретател, надлежно вписал своето основание, както и с необходимостта обобщен отговор от страна на ВКС по тези значими въпроси, не може да обуслови исканата допустимост. Соченият въпрос- за вписването на сделки с отложено действие, не е в рамката на предмета на спора. Спорът по делото обхваща момента на вещно-правния ефект на договор за покупко-продажба, който е валиден договор, има за предмет прехвърляне на вещни права и съгласно чл. 112, ал. 1 б. "а" ЗС е от категорията на подлежащите на вписване актове. Каква е тази "сделка с отложено действие" и дали подлежи на вписване, се решава от закона, а съдебната практика е неотклонна по отношение на това кои актове подлежат на вписване и как се извършва самото вписване /ПВп/. Ето защо не може да се приеме, че произнасянето по поставените по един общ и абстрактен начин правни проблеми, различно от конкретно разрешението - за зачитане на договора по НА № 46/2002 г. като действително и годно основания по см. на чл. 77 ЗС, при конкуренцията с възлагателното постановление на СИ от 13.05.2006 г., за един и същ обект- спорния хотел "Д" в к. к. "Златни пясъци"- Варна би имало качеството на ново тълкуване по приложение на закона, каквато е целта на визираното основание за допустимост на касационното обжалване.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280, ал. 1, т. 1/2 и т. 3 ГПК, състав на ВКС - второ отделение на гражданската колегия
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване по касационната жалба вх. № 2990/07.09.2009 г., заявена от търговско дружество "Д" ЕООД гр. С. чрез адв. Н срещу въззивно Решение № 878 от 19.06.2009 г. по гр. в.. д. № 173/2009 г. на Варненския окръжен съд.
Определението е окончателно
|