ОПРЕДЕЛЕНИЕ №...............
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, пети състав, в закрито съдебно заседание, проведено на девети март две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. Г.
ЧЛЕНОВЕ: К. Г.
З. К.
като разгледа докладваното от съдия З. К. ч.гр.д. № 516 по описа за 2012г., за да се произнесе, намери следното:
Подадена е жалба от нотариус С. Д., срещу определение с което е отказано вписването на нотариален акт № 57, т. І, рег. № 1386, дело № 42/2012г. за поправка на нотариален акт № 67, т. VІ, рег. № 13270, дело № 992/2006г. за учредяване на право на строеж, вписан в Сл. по вписванията-В. вх.рег. № 39272/28.12.2006г., акт № 46, т. СХХХІ, дело № 30742/2006г., като отказът е постановен с акт № 61, вх.рег. № 2777/13.02.2012г., при положение, че според жалбоподателят са налице всички формални изисквания на приложимия закон-актът попада сред посочените като подлежащи на вписване актове по чл. 4а от ПВ, налице е местна компетентност на съдията по вписванията, спазени са изискванията на чл. 6 от ПВ, спазена е установената от закона форма, налице е нужния брой екземпляри от акта. Признава, че със заявлението не е представено бордеро за дължимата държавна такса, което е било действие на нотариуса по целесъобразност. Посочил е, че размерът на променения имуществен интерес следва да се определи като разлика между новия размер на данъчните оценки от 336793.50лв. и имуществения интерес по поправения нотариален акт-223419.20лв. или 113374.30лв., а дължимата държавна такса, определена като 0.1% от материалния интерес е в размер на 113.38лв. Предвид това, че съществуват противоречия при определяне на дължимата държавна такса, нотариусът е поискал от съдията по вписванията сам да определи размера на дължимата държавна такса. Смята, че това основание за отказа е лесно преодолимо, като просто се внесе дължимата държавна такса. Второто основание за отказ да бъде вписан нотариалния акт за поправка от страна на съдията по вписванията нотариусът вижда в това, че се „изменя първоначалната воля на страните, характера на договора или съществени негови елементи”, а е недопустимо. Отказът на това основание смята за неоснователен и противоречащ на закона, по изложените в жалбата съображения. Моли се в отношение на алтернативност въззивният съд да се произнесе като отмени изцяло обжалваният отказ или да бъде отменено частично определение акт № 61 от 13.02.2012г., в частта на второто изложено от съдията по вписванията основание, посочено и от нотариуса в частната жалба, като бъде постановено вписване, след представянето на документ за платена държавна такса в размер на 113.38лв. или такъв определен от съда.
ВОС намира следното:
Със заявление вх.рег. № 2777/13.02.2012г. до Сл. по вписванията-Варна, нотариус С. Д. е заявила за вписване Нотариален акт за поправка на нотариален акт № 57, т. І, рег. № 1386, дело № 42/2012г. Поискала е съдията по вписванията да определи размера на дължимата държавна такса за вписване, която да внесе.
Съдията по вписванията към Сл.вписванията-В. е отказал вписване на нотариалния акт за поправка на нотариален акт от 13.02.2012г., т. І, № 61, вх.рег. № 2777/13.02.2012г., предвид това, че в съдържанието на акта е описано изменение и в материалния интерес, но такъв не е определен от нотариуса. Съгласно чл. 97, ал. 2 от ЗННД това е особен случай на определяне на удостоверения материален интерес. Липсва бордеро за платена държавна такса на осн. чл. 2 от Тарифа за държавните такси, събирани от АВ. Съдията по вписванията е посочил още, че поправката на нотариалния акт обхваща площи на отделни обекти, граници, разпределения на вещни права. Представлява последващо изменение на написани думи или изречения, прибавяне или изменяне на думи и изречения, чрез които се изяснява съдържанието на акта, но без да се изменя първоначалната воля на страните, характера на договора или съществени негови елементи. Предвид това, на осн. чл. 32а от ПВ съдията по вписванията е постановил своя акт, отказвайки вписването на представения нотариален акт за поправка на нотариален акт.
Съставът на ВОС прима, че жалбата на нотариус С. Д. е недопустима за разглеждане.
Съгласно чл. 577, ал. 1 от ГПК отказът да се извърши нотариално удостоверяване подлежи на обжалване с частна жалба. По общо правило право на жалба имат лицата, които притежават процесуална легитимация за това, в разглеждания случай - страните в нотариалното производство. Нотариусът не е страна в нотариалното производство, каквото е и производството по вписванията (аргумент от чл. 272 от ГПК), а не може да бъде и представител на страните - да действа от името и за сметка на същите. В това производство той е длъжностно лице с определена от закона компетентност - да удостоверява обстоятелствата по чл. 569 от ГПК и да представя в службата по вписванията подлежащи на вписване актове съгласно чл. 25, ал. 5 (предишна ал. 4) от ЗННД и чл. 8, ал. 1, изр. 1 от ПВ. Освен действията, за които е оправомощен от закона, други извън тях, каквото е и обжалването на отказа на съдията по вписванията, той не е легитимиран да извършва. Изводът, че право да обжалват отказите на съдията по вписванията имат страните в нотариалното производство, следва и от същността на нотариалното действие по вписването - да оповести на третите лица вписания акт. От това действие на вписването се ползуват страните по акта, поради което те са и легитимирани да обжалват отказа да се даде гласност с исканото вписване, но не и нотариуса /Така
определение № 129 от 9.03.2010г. на ВКС по ч.гр.д. № 15/2010г., І ГО, ГК, с което е преодоляна и съществуващата съдебна практика, която придава първостепенно значение на съображенията, че представеният за вписване нотариален акт съдържа изявление на нотариуса за признаване на права и приема, че нотариусът разполага с възможността да обжалва отказа на съдията по вписванията като заинтересувано лице по смисъла на чл. 32а, ал. 4, вр. чл. 8, ал. 1 от ПВ, тъй като е прието, че предмет на извършения от съдията по вписванията контрол са негови лични действия, което обуславя и наличие от правен интерес от обжалване. Следва да се има предвид в конкретния казус, че актът на нотариус Св.Димова, чието вписване е отказал съдията по вписване е такъв за поправка на нотариален акт за учредяване на право на строеж, с който акт дори не се признават от нотариуса права, а има конститутивно действие и следователно със същия характер е и нотариалният акт за поправка. Израз на наложилото се виждане на ВКС са и определенията, с които се приема, че не ЧСИ, а страната взискател може да обжалва отказа на съдията по вписванията, отказал да впише/заличи възбрана, като например
определение № 56/14.02.2011г. на ВКС по ч.гр.д. № 14/2011г., ІІ ГО, ГК.
С
определение № 42 от 29.01.2009г. на ВКС по ч.гр.д. № 40/2009г., І ГО, ГК също е прието, че нотариусът не е процесуално легитимиран да обжалва отказа на съдията по вписванията, което производство е охранително и в него той не е страна.
Жалбата срещу отказа да се впише акта, регистриран с № 61/13.02.2012г., подадена от нотариуса е недопустима, като подадена от ненадлежно легитимирано лице и производството по ч.гр.д. следва да бъде прекратено.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производстовото по ч.гр.д. № 516/2012г. на ВОС-ГО, образувано по жалбата на нотариус С. Д. срещу отказа на съдията по вписванията към Сл. по вписванията В.- акт. № 61, т. І, вх.рег. № 2777/13.02.2012г. да бъде вписан нотариален акт № 57, т. І, рег. № 1386, дело № 42/2012г. на нотариус С. Д. за поправка на нотариален акт № 67, т. VІ, рег. № 13270, дело № 992/2006г. за учредяване на право на строеж на нотариус С. Д. вписан в Сл. по вписванията вх.рег. № 39272/28.12.2006г., акт № 46, т. СХХХІ, дело № 30742/2006г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението, по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.