КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 27 Юли 2021, 14:49

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 3 мнения ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: идентиф. на недв.имот в обезп.пр-во
Ново мнениеПубликувано на: 26 Окт 2009, 16:22 
Offline
Модератор
Модератор

Регистриран на: 19 Авг 2009, 09:18
Мнения: 73
Определение № 358 от 24.10.2008 г. на ВКС по ч.гр.д. № 1527/2008 г., V г. о., ГК, докладчик съдията Камелия Мариновачл. 240 във вр. с

чл. 71 ЗЗД

--------------------------------------------------------------------------------

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК.


Постъпила е частна жалба от Д. Т. Ч. и Б. Д. Ч., чрез процесуалния им представител адвокат Л, против определение № 52 от 19.05.2008 г., постановено по ч.гр.д. № 75 по описа за 2008 г. на Бургаския апелативен съд, гражданско отделение, с което е отменено определение № 1/17.03.2008 г. по гр.д. № 122/2008 г. на Бургаския окръжен съд и е постановено друго за допускане на обезпечение на иска на Е. К. И. против Д. Т. Ч. и Б. Д. Ч. с правно основание чл. 240 във връзка с чл. 71 от ЗЗД за сумата 80 000 евро, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска, чрез налагане обезпечителна мярка "възбрана" върху апартамент № 3, на третия жилищен етаж с площ от 56.42 кв.м., върху хотелска стая на третия етаж с площ от 34.71 кв.м. които представляват обособени обекти от масивна сграда с предназначение "семеен хотел с индивидуални жилища" и "бистро", изградена в УПИ *Х-5068 по плана на местност "Б" в гр. С..


Ответникът по частната жалба Е. К. И. не е изразил становище по същата.


Налице са предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допустимост на касационното обжалване - повдигнат е съществен правен въпрос, свързан с тълкуване на закона и от значение за точното му прилагане, а именно следва ли в обезпечителното производство идентификацията на недвижим имот, върху който се иска налагане на възбрана, да бъде извършена съобразно данните по чл. 60, т. 1-7 от Закона за кадастъра и имотния регистър.


Върховният касационен съд разгледа частната жалба и като взе предвид данните по делото, намира, че същата е основателна по следните съображения:

Е. К. И. е поискал да се допусне обезпечение на предявения от него против Д. Т. Ч. и Б. Д. Ч. иск с правно основание чл. 240 във връзка с чл. 71 от ЗЗД за сумата 80000 евро и законната лихва върху нея от датата на предявяването. Първоинстанционният съд е отказал да допусне исканото обезпечение с мотив, че липсват доказателства за стойността на имота, чиято възбрана се иска, което не позволява да се прецени дали обезпечителната мярка е съответна на обезпечителната нужда. Бургаският апелативен съд е приел, че в случая процесуалния спор касае именно адекватността на търсената обезпечителна мярка. Изложил е съображения, че е налице съотносимост между обезпечителната нужда и обезпечителната мярка, включително и с оглед приетото в отношенията между страните с раздел VII на процесния договор за заем от 29.03.2007 г., както и сключения предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от същата дата. Обсъдено е възражението на Д. и Б. Ч., отразено в отговора им по частната жалба, за нередовност на молбата за допускане на обезпечение, поради това, че имота, чиято възбрана се иска, е описан по недействащ план, но същото е прието за неоснователно, тъй като описанието съответства на това в представените по делото документи - разрешение за строеж, удостоверение за въвеждане в експлоатация и удостоверение на Община С..

Изводите на въззивния съд са незаконосъобразни. Апартамент № 3 и стая № 10 от сграда със жилища за сезонно ползване, построена в терен в землището на гр. С., местността "Б", представляващ имот № 0* по картата на землището с площ от 796 кв.м., са били предмет на договаряне между страните, като в молбата за допускане на обезпечение имотите са индивидуализирани според описанието им в сключения 29.03.2007 г. договор, приложената скица от 13.01.2005 г. и чрез посочване на номера на терена според подробния устройствен план - УПИ *Х-5068. Пред апелативния съд Д. и Б. Ч. са направили възражение за нередовност на искането за обезпечение, тъй като имотите не са индивидуализирани съобразно изискванията на закона при наличието на влязла в сила кадастрална карта, одобрена на 4.10.2007 г., като са представили и скици от службата по "Г" - Бургас. Съгласно чл. 400, ал. 2 от ГПК налагането на възбрана като обезпечителна мярка се осъществява чрез вписване на обезпечителната заповед на съда в нотариалните книги. Чл. 6, ал. 1 от Правилника за вписванията регламентира съдържанието на подлежащите на вписване актове, включително и относно описанието на имота, до който се отнася акта (б. "в"), а ал. 3 от текста изисква в районите с одобрена кадастрална карта описанието да се извършва съобразно данните по чл. 60, т. 1 - 7 от Закона за кадастъра и имотния регистър. Съдържанието на обезпечителната заповед е регламентирано в чл. 24 от Правилника за вписванията, като б. "а" от текста препраща към нормата на чл. 6, ал. 1, б. "в" от същия правилник, а съответно за районните с одобрена кадастрална карта и към ал. 3 на чл. 6.


В настоящия случай апелативният съд в нарушение на правилото на чл. 24, б. "а" във връзка с чл. 6, ал. 1, б. "в" и ал. 3 от Правилника за вписванията е допуснал обезпечение при ненадлежна индивидуализация на недвижимите имоти, върху които е наложена възбраната, вместо да даде възможност на молителя да посочи индивидуализацията на апартамента и стаята според кадастралната карта или поне да отрази при индивидуализирането на имота данните за терена и сградата по кадастралната карта, които са били удостоверени по делото от представените към отговора на частната жалба скици.


С оглед изложеното атакуваното определение следва да бъде отменено като незаконосъобразно, като на основание чл. 278, ал. 2 от ГПК съдът разгледа по същество спора налице ли са предпоставките за допускане на обезпечението при отчитане и настъпилите след предявяване на молбата обстоятелства. В случая е поискано налагане на обезпечителна мярка с цел гарантиране правата на ищеца по предявения иск за заплащане сумата 80 000 евро, представляваща главница по договор за заем от 29.03.2007 г., както и на законната лихва от датата на забавата. Видно от представената вносна бележка от 17.06.2008 г. ответниците са погасили задължението по договора за заем, превеждайки по сметка на Е. К. И. сумата 81500 евро. След като задължението е погасено,то не съществува обезпечителна нужда, поради което следва да се отхвърли искането за налагане възбрана на имотите.


По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Пето гражданско отделение


ОПРЕДЕЛИ:


Отменя определение № 52 от 19.05.2008 г., постановено по ч.гр.д. № 75 по описа за 2008 г. на Бургаския апелативен съд, гражданско отделение, с което е допуснато обезпечение чрез налагане възбрана върху недвижими имоти и вместо него постановява:


Отхвърля молбата на Е. К. И., гр. С., ул."И" № 1 за допускане на обезпечение на предявения от него против Д. Т. Ч. и Б. Д. Ч., двамата от гр. Б., к-с"И" бл.3, вх. А, ет. 7 иск за солидарно заплащане на сумата 89 000 евро, представляваща главница по договор за заем от 29.03.2007 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба и разноските по делото чрез налагане на обезпечителна мярка "възбрана" върху апартамент № 3, на третия жилищен етаж с площ от 56.42 кв.м, върху хотелска стая на третия етаж с площ от 34.71 кв.м, които представляват обособени обекти от масивна сграда с предназначение "семеен хотел с индивидуални жилища" и "бистро", изградена в УПИ *Х-5068 по плана на местност "Б" в гр. С., при посочени в молбата граници.


Определението е окончателно.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: степен на завършване "груб строеж" и непълна кад. карта
Ново мнениеПубликувано на: 06 Мар 2011, 20:57 
Offline
Site Admin
Site Admin
Аватар

Регистриран на: 14 Дек 2009, 10:59
Мнения: 447
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 531
С., 29.11. 2010 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито съдебно заседание в състав:

Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита С.
Гълъбина Генчева

като изслуша докладваното от съдията С. ч. гр. д. № 402/2010 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 вр. чл. 274, ал. 3, т. 2 и чл. 577 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от адвокат К. Т. от АК гр. В. - пълномощник на К. Л. Р. и Д. М. Р., граждани на Обединеното К. В. и С. И., срещу определение № 1278 от 14.07.2010 г. по в. ч. гр. д. № 529/2010 г. на БОС, с което е потвърдено определение № 70 от 31.05.2010 г. на съдията по вписванията при Районния съд гр. Р., с което се отказва вписването на възбрана върху недвижим имот. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
Представена е обезпечителна заповед № 913 от 20.05.2010 г. по гр. д. № 177/2010 г. на БОС, видно от която допуснато е обезпечение на бъдещи искове на К. и Д. Р. срещу “Б.И. П.И. 21” ООД гр. С., чрез налагане на възбрана върху апартамент № 47, находящ се на четвъртия етаж на подлежащата на изграждане жилищна сграда в гр. Б., комплекс “М. И.”, който е изграден до степен на завършване “груб строеж” и не е отразен в кадастралната карта.
Съдията по вписванията, сезиран с молба за вписване на възбраната, намерил, че макар имотът, предмет на обезпечителната мярка, да се намира в район с одобрена в 2009 г. кадастрална карта, не е описан с данните по чл. 60, т.т. 1-7 ЗКИР и така е нарушена разпоредбата на чл. 24, б. “а” вр. чл. 6 от Правилника за вписванията /ПВ/, а към комплекта от документи не е приложена скица-копие от кадастралната карта съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 3, изр. последно ПВ. Тъй като не са спазени изискванията на чл. 6, ал. 3 ПВ, отказал да разпореди вписване на обезпечителната заповед.
С обжалваното определение БОС потвърдил отказа, като добавил, че идентификатор за сградата, в която се намира възбраненият обект, няма, че наложената възбрана не може да бъде вписана без обектът да е индивидуализиран съобразно кадастралната карта, като дори не е ясно дали той въобще съществува.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателите са поставили следните правни въпроси, обусловили изхода на спора:
1. следва ли липсата на някой от индивидуализиращите имота белези, при наличие на данни за одобрена, но непълна кадастрална карта, което води до невъзможност имотът да бъде описан съгласно чл. 60 ЗКИР, да води винаги до безусловен отказ от вписване, при наличието на пълно описание на имота съгласно чл. 6, ал. 1, б.”в” ПВ в молбата за вписване и в акта, подлежащ на вписване и
2. следва ли компетентността на въззивния съд досежно дължимата проверка за съответствие на представения за вписване акт с изискванията на закона, да се изразява и в проверка на доказателствата, представени в обезпечителното производство, въз основа на които съдът, допуснал обезпечението, е основал своето решение.

Налице е основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно обжалване, защото произнасянето по повдигнатите от касаторите въпроси е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В мотивите към обжалваното определение въззивният съд е обсъдил доказателствената стойност на удостоверението за степен на завършеност на недвижимия имот, който се поставя под възбрана. Такова доказателство е било представено и в обезпечителното производство и съдът по обезпечението е приел, че обектът съществува и е годен да бъде предмет на обезпечение. Правилността на изводите на съда по обезпечението би могла да бъде предмет на проверка от въззивния съд, пред когото се обжалва определението за допускане на обезпечение. Въззивният съд, пред когото се обжалва друг акт - определението на съдията по вписванията за отказ от вписване на обезпечителната заповед, няма правомощия да поставя на повторна преценка доказателствата, приети от съда по обезпечението, и да формира изводи относно тяхната доказателствена стойност, които са в противоречие с изводите на съда, допуснал обезпечението.
Съдът, допуснал обезпечението, изрично е отбелязал в обезпечителната заповед, че апартаментът е изграден до степен на завършване “груб строеж” и не е отразен в кадастралната карта. Съгласно чл. 52, ал. 4 ЗКИР собственикът, съответно инвеститорът, е длъжен да предостави на службата по геодезия, картография и кадастър данните за изградените, надстроените, пристроените сгради, за сградите под повърхността на земята, за преустроените или премахнатите сгради. В случай, че това задължение не е изпълнено, ще е налице непълна кадастрална карта. Този недостатък не може да бъде отстранен от лицето, в полза на което е допуснато обезпечение, а той от своя страна не позволява описание на имота, предмет на допуснатата възбрана, съгласно изискванията на ЗКИР, независимо, че за съответния район има одобрена кадастрална карта. Ако липсата на описание на имота съгласно ЗКИР винаги води до отказ от вписване, страните по обезпечителното производство биха били поставени в положение, когато длъжникът ще черпи права от бездействието и неизпълнението на задълженията си по чл. 52, ал. 4 ЗКИР, а кредиторът ще търпи санкция, изразяваща се в отказ от вписване на издадената в негова полза обезпечителна заповед. По този начин, въпреки успешно проведеното обезпечително производство, той ще бъде лишен от възможността да обезпечи вземанията си при положителен за него резултат - уважаване на претенцията му.
Затова ако се установи, че кадастралната карта е непълна и имотът не може да се опише съгласно изискванията на ЗКИР, следва да се приеме за пълно и законосъобразно описанието по белезите в чл. 6, ал. 1, б. “в” ПВ, като се посочат видът, местонахождението /община, населено място, адрес, местност/, номерът на имота, площта и/или застроената площ и границите.
С оглед така даденото разрешение на въпросите, по които е допуснато касационното обжалване, частната касационна жалба е основателна.
От приложената към молбата за вписване скица № 7994 от 13.05.2010 г. на СГКК гр. Б. на поземлен имот с идентификатор 02676.**.** е видно, че сградата, предмет на допуснатото обезпечение, не е отразена в кадастралната карта. Затова следва да се приеме, че картата е непълна, а това сочи на невъзможност възбраненият имот да бъде описан съгласно изискванията на ЗКИР. Същевременно обезпечителната заповед индивидуализира недвижимия имот в достатъчна степен съгласно чл. 6, ал. 1, б. “в” ПВ, тъй като описанието му включва вид, местонахождение, номер на имота, площ и граници. Така то съдържа минимума от реквизити, които по смисъла на посочената разпоредба позволяват индивидуализацията на имота. Липсата на изискуемият от чл. 60 ЗКИР идентификатор на самостоятелен обект в сградата не води като последица до отказ от вписване. Съдията по вписванията, както и въззивният съд, сезиран с жалба срещу отказа, е следвало да проверят дали съществуват достатъчно индивидуализиращи признаци, които позволяват вписването на имота по вече издадената обезпечителна заповед и да приемат за пълно и законосъобразно описанието му по същата.
Обжалваното определение е неправилно, поради което то и потвърденият с него отказ следва да бъдат отменени, а делото да се върне на съдията по вписванията за вписване на допуснатото обезпечение.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1278 от 14.07.2010 г. по в. ч. гр. д. № 529/2010 г. на БОС.
ОТМЕНЯ определение № 1278 от 14.07.2010 г. по в. ч. гр. д. № 529/2010 г. на БОС и потвърдено с него определение № 70 от 31.05.2010 г. на съдията по вписванията при Районния съд гр. Р., с което е отказано вписването на възбрана върху недвижим имот по обезпечителна заповед № 913 от 20.05.2010 г. по гр. д. № 177/2010 г. на БОС.
ВРЪЩА делото на съдията по вписванията при Районния съд гр. Р. за вписване на допуснатото обезпечение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
Ново мнениеПубликувано на: 04 Юли 2011, 16:11 
Offline
Site Admin
Site Admin
Аватар

Регистриран на: 14 Дек 2009, 10:59
Мнения: 447
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е N 48
[населено място] ,07.02.2011г.

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и шести януари две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова частно гражданско дело N 531/ 2010 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл.274 ал.3 т.2 ГПК.
Н. Е. и Д. Е. чрез пълномощника им адв.С. И. от САК са обжалвали определението на Б. окръжен съд № 1323 от 20.07.2010г. по въззивно частно гражданско дело 186/2010г.
Частната жалба е подадена в срок срещу определение, потвърждаващо отказа на съдията по вписванията при Районния съд[населено място] по чл.32а от Правилника за вписванията и е процесуално допустима на при условията на чл.280 ГПК.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поддържа основанието на чл.280 ал.1 т.2 ГПК поради противоречиво разрешаване от съдилищата на въпроса трябва ли в обезпечителната заповед за възбрана недвижимият имот да бъде описан съобразно разпоредбата на чл.6 ал.3 от Правилника за вписванията /ПВп./ , съответно чл.60 т.1-7 Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/. При съпоставката на мотивите на обжалваното определение и представеното от частните жалбоподатели определение на Д. окръжен съд от 29.06.2010г. по ч.гр.д.№ 515/2010г. се констатира противоречие в практиката по поставения въпрос и частната жалба следва да се допусне за разглеждане по същество.
Върховният касационен съд, І г.о. намира за правилна практиката в обжалваното определение. Съгласно 6 ал.1 б.”в” от ПВп. подлежащите на вписване актове трябва да съдържат описание на имота, до който се отнася актът с посочване на вида, местонахождението /община, населено място, адрес, местност/, номера на имота, площта и/или застроената площ и границите. Ал.3 на чл.6, приета с изменението на ПВп Д.в.бр.69/2004г. изисква когато недвижимият имот се намира в район с одобрена кадастрална карта, описанията се извършват съобразно данните по чл.60 ал.1-7 от ЗКИР . В тези случаи към акта се прилага скица-копие от кадастралната карта. Новата разпоредба , макар и обособена в отделна алинея трябва да се свърже с чл.6 ал.1 б.”в” , защото я допълва по отношение на имотите, за които има одобрена кадастрална карта като изисква вписването на актове за такива имоти да бъде извършено по характеристиките на тази карта. Това тълкуване следва да се свърже с чл.6 от ЗКИР, който предвижда двустранна връзка между кадастъра и имотния регистър въз основа на идентификатора на недвижими имоти с цел да се да синхронизира информацията между тях, за да може от имотния регистър да се получат пълни данни за правото на собственост и другите вещни права върху недвижимите имоти. Ето защо следва да се сподели тълкуването, според което заповедта за налагане на възбрана следва да отговаря на изискването на чл.6 ал.3 на ПВп., когато се отнася за имот в район с одобрена кадастрална карта. Чл.24 ал.1 б.”а” ПВп определя задължителните елементи от съдържанието на заповедта за налагане на възбрана, които съдията по вписванията само проверява, без да може да извършва вписването въз основа на данни, почерпени от други източници, включително и от представена към молбата за вписване кадастрална схема.
С оглед на изложеното тълкуването на чл.6 от ПВп от въззивния съд е правилно и не са налице основания за отмяна на обжалваното определение. Въззивният съд правилно е констатирал и наличието на други неизпълнения на изискванията на чл.24 от ПВп – не е представен на препис от обезпечиелната заповед , не са посочени пълните данни на кредиторите по чл.24 ал.1 б.”б”, който препраща към чл.6 ал.1 б.”а” ПВп, изискващ посочване на дата и място на раждане на страните, които нямат единен граждански номер.

По изложените съображения подадената частна жалба е неоснователна и обжалваното определение следва да се потвърди.

Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определението на Б. окръжен съд № 1323 от 20.07.2010г. по въззивно частно гражданско дело 186/2010г.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 3 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов