ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№56
гр. София, 14.02.2011 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, II гражданско отделение, в закрито заседание на втори февруари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 14/2011 год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, във вр. с чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на МБ - частен съдебен изпълнител № 838 с район на действие Софийски градски съд, против
определение № 344 от 19.11.2010 год. по ч. гр. д. № 642/2010 год. на Хасковския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане жалбата му против определението от 3.11.2010 год. на съдията по вписванията при РС-Хасково.
Жалбоподателят поддържа становище за незаконосъобразност на обжалваното определение с молба за отмяната му. Счита, че правото му да обжалва отказа на съдията по вписванията произтича от закона - чл. 18 ЗЧСИ, уреждащ действията на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на II г. о., като взе предвид доводите на жалбоподателя и обсъди данните по делото, намира следното:
По образуваното по молбата на взискателя "Е -България" ЕАД изпълнително дело, частният съдебен изпълнител Милен Бъзински е поискал съдията по вписванията при PC - Хасково да впише възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника по изпълнението М.З.П., с посочения в молбата идентификатор по кадастралната карта на гр. Хасково.
С определение от 3.11.2010 год. съдията по вписванията е отказал вписване на исканата възбрана, поради липса на представена към молбата за вписване на възбраната скица-копие от кадастралната карта, съгласно изискването на чл. 6, ал. 3 ПВп.
Хасковският окръжен съд с обжалваното определение е приел подадената от частния съдебен изпълнител против отказа на съдията по вписванията частна жалба за процесуално недопустима, поради липса на легитимация същият да обжалва отказа - частният съдебен изпълнител действува като длъжностно лице с определена от закона компетентност, но не е страна в изпълнителното производство и компетеността му е уредена в ЗЧСИ, където не е предвидено, дори и по възлагане, правомощие да обжалва отказа на съдията по вписванията.
Направеният извод е законосъобразен, поради което обжалваното определение следва да се потвърди.
Общо правило е процесуална легитимация да обжалват отказа да се извърши нотариално удостоверяване, съгласно чл. 577, ал. 1 ГПК, да имат лицата, които имат качеството страни в него. Съгласно чл. 572 ГПК страни в нотариалното производство /каквото е и това по вписванията, отбелязванията и тяхното заличаване - чл. 569, т. 5 ГПК/ са лицата, от чието име се иска извършването на нотариалното действие, като същата разпоредба предвижда разграничението им от участвуващи в нотариалното производство - лицата, чието лично изявление нотариусът удостоверява. Изхождайки от предвиденото разграничение и компетентността на частния съдебен изпълнител, като лице, на което държавата възлага принудителното изпълнение на частни притежания /чл. 2, ал. 1 ЗЧСИ/ и правомощията му във връзка с това, предвидени в Раздел II от същия закон, както и в Глава 38, част V ГПК се налага извод, че освен действията, за които е оправомощен от закона, други извън тях същият не е легитимиран да извършва. Сред последните е и обжалването на отказа на съдията по вписванията да впише исканата възбрана, за което легитимацията принадлежи на взискателя по изпълнителното дело, като страна по нотариалното производство по вписването. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗЧСИ частният съдебен изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованата страна на основание изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение, а в същата взискателят посочва начина на изпълнението - чл. 426, ал. 2 ГПК.
Правомощието на съдебния изпълнител да иска вписване на възбрана върху недвижим имот, срещу който е обърнато взискането /чл. 431, ал. 4 ГПК, чл. 26, ал. 1 ПВп/, с оглед възлагането от взискателя на действия по проучването на имущественото състояние на длъжника, вкл. и да определя начина на изпълнението, съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, не означава включване в правомощията му и правото да обжалва отказа на съдията по вписванията. Поддържаният от жалбоподателя довод за това му правомощие, произтичащо от разпоредбата на чл. 18 ЗЧСИ, вкл. чрез възлагането му от взискателя с подадената молба за изпълнителното производство, е неоснователен, защото такъв извод не може да се направи с оглед съдържанието на
разпоредбата на закона, предвиждаща конкретните действия на частния съдебен изпълнител, въз основа на възлагането им от взискателя, между които не е обжалването на отказа на съдията по вписванията, както и от същността на нотариалното действие по вписването на възбраната като обезпечителна мярка - да обезпечи вземането на взискателя по изпълнението и това да бъде оповестено на третите лица. От това действие на вписването се ползува взискателя, като страна по изпълнението, аргумент за който извод се извежда и от предвидената в новата ал. 4 на чл. 431 ГПК в негова тежест такса за вписването.Затова и като е приел, че частният съдебен изпълнител не е легитимиран да обжалва отказа на съдията по вписванията, поради което и оставил без разглеждане частната му жалба, окръжният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС, II гражданско отделение
ОП РЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА
определение № 344 от 19.11.2010 год. по ч. гр. д. № 642/2010 год. на Хасковския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Определението е окончателно.