КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 582

гр.София, 15.12.2016 г.

Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
четиринадесети декември две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров

като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 5149/ 2016 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 ал.3 т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Т. Д. М. срещу определение на Ловешки окръжен съд № 746 от 15.11.2016 г. по ч.гр.д.№ 473/ 2016 г. С него е потвърдено определение на съдия по вписванията при Служба по вписвания към Ловешки районен съд № 9 от 07.10.2016 г. по молба с вх.№ 6298/ 07.10.2016 г. и по този начин е отказано вписването на нотариален акт за дарение на недвижим имот № 159, т.ХІ, рег.№ 5474, н.д.№ 1981/ 2015 г., съставен на 07.10.2016 г. от нотариус рег.№ 481, с който Д. С. Д. дарява на дъщеря си Т. Д. М. поземлен имот – друг вид дървопроизводителна гора с идентификатор 75054.808.102 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-28/ 01.04.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в землището на [населено място], обл.Л., в местността „Г.”, с площ на имота от 15 169 кв.м., с трайно предназначение – горска и начин на трайно ползване – друг вид дървопроизводителна гора, при съседи: 75054.808.83, 75054.808.91, 75054.808.96, 75054.808.98, 75054.808.97, 75054.808.101.
Жалбоподателката поддържа, че определението е незаконосъобразно, тъй като е мотивирано по съображения за неясна собственост върху имота. Според нея нито съдията по вписванията, нито съдът, пред когото е обжалван отказ на съдията по вписванията, могат да проверяват обстоятелства свързани със собствеността при искане за вписване на нотариален акт за извършена правна сделка с недвижима вещ. Техните правомощия са ограничени до проверка на акта от външна страна и необходимите за вписването приложения. Окръжният съд констатирал, че приложенията са налице и отговорят на законовите изисквания, поради което не е имал основание да потвърди отказа на съдията по вписванията. Поради това моли определението му да бъде отменено, а за допускане на касационно обжалване повдига следните процесуалноправните въпроси (уточнени при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС): за правомощията на съда, пред когото е обжалван отказ на съдия по вписванията, да го потвърди по различни от посочените от съдията по вписванията съображения; за правомощията на съда в производство по чл.32а ПВ да обсъжда материалноправните предпоставки на нотариален акт за правна сделка, чието вписване е отказано; допустимо ли е да се откаже вписване на нотариален акт за правна сделка с недвижим имот с посочен идентификатор и приложена скица-проект от кадастъра, съдържаща всички индивидуализиращи имота белези.
Частната жалба е допустима, а са налице и предпоставките за допускане на обжалвания акт до касационен контрол.
На 07.10.2016 г. от нотариус рег.№ 481 е съставен нотариален акт № 159, т.ХІ, рег.№ 5474, н.д.№ 1981/ 2015 г., в който е обективирана правна сделка (дарение) с недвижим имот между Д. С. Д., като дарител, и Т. Д. М., като надарена. В акта имотът е описан по вид, предназначение, местонахождение и площ и е индивидуализиран с идентификатор и граници по одобрена кадастрална карта. На датата на съставянето му (със заявление вх.№ 6298/ 07.10.2016 г.) нотариусът поискал от съдия по вписванията при Служба по вписвания към Ловешки районен съд актът да бъде вписан. Към заявлението е приложена скица – проект № 15-431467 от 31.08.2016 г., издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър – Л. за разделяне на поземлен имот с идентификатор 75054.808.34. В скицата са посочени новообразуваните имоти (75054.808.102 и 75054.808.101), техните вид, местонахождение, предназначение, площ и граници. С определение № 9 от 07.10.2016 г. съдия по вписванията при Служба по вписвания към Ловешки районен съд отказал вписването на нотариалния акт по съображения, че е приложена скица – проект за недвижимия имот, който е дарен с акта, а разпоредбата на чл.6 ал.3 ПВ изисква „т.нар. окончателна скица, издадена по Закона за кадастъра и имотния регистър”. По жалба на Т. Д. М. окръжният съд в Л. потвърдил отказа на съдията по вписванията, макар да възприел доводите на частната жалбоподателка, че представената скица – проект удовлетворява изискванията на чл.60 т.1 – 7 ЗКИР и чл.6 ал.3 ПВ. Той обаче счел, че вписването не може да бъде извършено тъй като по нотариалната преписка не са приложени документи за собствеността на дарителката.
С оглед тези мотиви на съда, третият поставен от жалбоподателката процесуалноправен въпрос не е разрешаван в обжалваното определение. Съдът не е счел за допустимо да потвърди отказ за вписване на нотариален акт за правна сделка поради пороци в индивидуализацията на имота, нито поради негодност на приложената скица-проект. Определението му е мотивирано с неясната собственост на имота, който е обект на правната сделка, а не с индивидуализацията му.
Първият въпрос (за правомощията на съда, пред когото е обжалван отказ на съдия по вписванията да впише нотариален акт за правна сделка) е обуславящ, но не е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, нито има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. По него има установена практика и тя е съобразена от окръжния съд при постановяване на обжалвания акт. В производството по частни жалби срещу първоинстанционни определения съдът действа при условията на пълен въззив и проверява правилността на постановения отказ не само по основанията, изложени от съдията по вписванията и жалбоподателя, а изцяло.
Обуславящ е и въпросът за правомощията на съда в производство по чл.32а ПВ да обсъжда материалноправните предпоставки на нотариален акт за правна сделка, чието вписване е отказано. По този въпрос обжалването следва да се допусне, тъй като окръжният съд го е разрешил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Както е изяснено в т.6 на Тълкувателно решение № 7/ 25.04.2013 г. по тълк.д.№ 7/ 2012 г., ОСГТК, ВКС, съдията по вписванията няма право да проверява материалноправните предпоставки на представения за вписване акт. Отказът за вписване на такъв акт може да бъде мотивиран с обстоятелството, че представеният акт не подлежи на вписване, по съображения за местна некомпетентност на съдията по вписванията, по съображения, извлечени от формата на акта и за липса на изискуемото се съдържание, ако не е внесена дължимата такса, ако липсва скица по чл.6 ал.3 ПВ, ако не са изпълнени изискванията на чл.264 ДОПК. В мотивите на тълкувателното решение изрично е посочено, че пред съдията по вписванията не може да бъде заявен материалноправен спор във връзка с обективираната в акта сделка, нито пък той има право да откаже вписване под предлог, че такъв спор е възможен. Съдът, пред когото е обжалван отказ на съдията по вписванията, има същите правомощия, които има и съдията по вписванията. Той проверява редовността на представения за вписване акт от външна страна и не може да разглежда или да въвежда спор за материални права, включително да преценява собствеността на имота, за сделка с който е съставен представеният за вписване нотариален акт.
Обжалваното определение е мотивирано именно с липса на доказателства за правото на собственост на дарителката по процесния акт, поради което е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Незаконосъобразен е и отказът на съдията по вписванията да впише нотариалния акт. Той е подлежащ на вписване акт по смисъла на чл.4 б.А ПВ, представен е пред местно компетентния съдия по вписванията (чл.7 ПВ) и отговаря на изискванията за форма и съдържание (чл.6 ПВ). Внесена е дължимата такса, представено е удостоверение по чл.264 ал.1 ДОПК. Приложената скица – проект № 15-431467 от 31.08.2016 г., издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър – Л. за разделяне на поземлен имот с идентификатор 75054.808.34, удовлетворява изискванията на чл.6 ал.3 ПВ. В нея са посочени идентификаторът на дарения с представения за вписване акт имот (75054.808.102), неговият вид, адрес (местонахождение), предназначение площ и граници. По реда на чл.274 ал.3 ГПК Върховният касационен съд е установил практика, според която съдията по вписванията няма право да откаже вписване на акт за сделка с имот, за който е представена скица – проект от кадастралната карта, когато тя съдържа всички изискуеми от чл.60 т.1 – 7 ЗКИР данни (определение № 722/ 08.10.2014 г. по ч.гр.д.№ 4293/ 2014 г., ІІІ г.о.). В този случай представянето на друга скица не е необходимо.
По изложените съображения Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение на Ловешки окръжен съд № 746 от 15.11.2016 г. по ч.гр.д.№ 473/ 2016 г.
ОТМЕНЯ определение на Ловешки окръжен съд № 746 от 15.11.2016 г. по ч.гр.д.№ 473/ 2016 г. и потвърденото с него определение на съдия по вписванията при Служба по вписвания към Ловешки районен съд № 9 от 07.10.2016 г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
РАЗПОРЕЖДА да се впише в Служба по вписвания към Ловешки районен съд по реда на чл.32в вр. чл.7 и сл. от Правилника по вписванията нотариален акт за дарение на недвижим имот № 159, т.ХІ, рег.№ 5474, н.д.№ 1981/ 2015 г., съставен на 07.10.2016 г. от нотариус рег.№ 481, с който Д. С. Д. дарява на дъщеря си Т. Д. М. поземлен имот – друг вид дървопроизводителна гора с идентификатор 75054.808.102 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-28/ 01.04.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в землището на [населено място], обл.Л., в местността „Г.”, с площ на имота от 15 169 кв.м., с трайно предназначение – горска и начин на трайно ползване – друг вид дървопроизводителна гора, при съседи: 75054.808.83, 75054.808.91, 75054.808.96, 75054.808.98, 75054.808.97, 75054.808.101.
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: