О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори март, през две хиляди и шеста година, в състав:
Председател: Красимира Харизанова Членове: Мария Иванова Светла Димитрова
като изслуша докладваното от съдията Димитрова ч.гр.д. N 62 по описа за 2006 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.218а ал. 1, б."в", във вр. с чл. 473 ГПК. Образувано е по частната жалба на нотариус ХХХ - № Х в регистъра на Нотариалната камара/НК/, срещу определение № 10 от 10.01.2006 год. по ч.гр.д.№ 2/2006 год. на ХХХ с което въззивният съд, произнасяйки се по частната жалба на нотариус ХХХ е оставил в сила определението от 30.11.2005 год. на съдията по вписванията при ХХХ РС с което е постановен отказ за вписване на нотариален акт за продажбата на недвижим имот № 171, T.IV,per. 14989, д. № 714/30.11.2005 г. на нотариус ХХХ., с район на действие ХХХ РС . Искането за отмяна на въззивното определение касаторът основава на твърдението, че въззивният съд е потвърдил отказа на съдията по вписванията да впише процесната сделка в нарушение на закона, тъй като УПИ VII-11659,11660 в кв. 430 по плана на гр. Х утвърден със Заповед 1011/07.07.1997 г. не съществува, защото регулацията не е приложена, поради неуреждане на регулационните сметки. На второ място, счита, че постановявайки отказа си, поради нищожност на сделката, съдията по вписванията е излязъл извън правомощията си. Определение на ВКС. II г.п 2 Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл.214ал.1 ГПК. Съгласно чл. 473 от ГПК отказите на съдиите по вписванията да извършат нотариално действие могат да се обжалват пред окръжния съд в 7-дневен срок от отказа, като жалбата се разглежда по реда на чл. 217 ГПК. В случая е постановен отказ на съдията по вписванията при районен съд гр. ХХ. по молбата на нотариус ХХХ .а вписване на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 171, T.IV, per. № 14989, д. № 714/30.11.2005 г. Съдията по вписванията е аргументирал отказа си да впише нотариалния акт с това, че предмет на продажбата, така както е отразено в нотариалния акт е идеална част от неурегулиран поземлен имот, обозначен в договора като поземлен имот пл. № 11660, с площ по нот. акт от 306 кв.м и с площ по скица от 341 кв.м, в кв. 430 по плана на гр. Х кв . “Б . В .”, утвърден със заповед № 1011/07.07.1997 г. От приложената скица изх. № 05/ТР-4843/21.11.2005 г. на Община Х . , издадена за имот пл. № 11660 е видно, че този имот, посочен в нотариалния акт, както и имот пл. № 11659 образуват общ по регулация урегулиран поземлен имот VTI в кв. 430 по плана на гр. Х - „Б. в.", поради което извършеното разпореждане с идеална част от поземлен имот № 11660 води до нищожност на договора като такъв с невъзможен предмет — чл. 26 ал. 2, пр. 1 ЗЗД. Този отказ е потвърден с атакуваното въззивно определение. Настоящият състав счита, че обжалваното определение на ПОС от 10.01.2006 г. по ч.гр.д. № 2/2006 г. е недопустимо, тъй като частната въззивна жалба е подадена от нотариуса, изповядал процесната сделка, който не притежава процесуална легитимация да обжалва отказа на съдията по вписванията от свое име. Това е така с оглед охранителния характер на нотариалното производство, каквото е и производството по вписванията, в което нотариусът не е страна, а длъжностно лице с определена от закона компетентност, съгласно чл. 466 от ГПК да удостоверява обстоятелствата по чл. 465 от ГПК и да представя в службата по вписванията подлежащи на вписване актове, съгласно разпоредбата на чл. 25 ал. 4 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност/ЗННД/. Право да обжалват отказите на съдията по вписванията имат страните -в нотариалното производство, но нотариусът. Регламентираното в чл. 25 ал. 4 ЗННД изискване нотариусът да представя подлежащите на вписване актове пред съдията по вписванията в деня на тяхното извършване, не обуславя правния «му интерес от обжалване на отказите на съдията по вписванията, тъй като нотариусът не е страна в охранителното производство и уредените от закона последици от вписването на съответния акт не рефлектират в правната му сфера, а засягат единствено правата на страните по сделката, които са легитимирани да обжалват отказа да се даде гласност с исканото вписване, каквато е и същността на това нотариално действие — да оповести на третите лица вписания акт. Нотариусът не е и представител на страните, тъй като определената му функция в чл. 25 ал. 4 ЗННД по своя характер представлява конкретно негово задължение, свързано с реализиране на процедурата по вписванията и не изразява действие по законово представителство. Това е така, тъй като съгласно разглежданата правна уредба, регламентираща неговия статут/гл. II, раздел 1-3 от ЗННД/ дейността му по изповядване на сделката и удостоверяване на обстоятелствата по чл. 465 от ГПК не включва правомощия от категорията на тези, които осъществява представителят на страните — да действа от името и за сметка на страните, а освен това дейността му приключва с депозиране на молбата в службата по вписванията. Приемането на противното, а именно, че нотариусът има законна представителна власт по отношение на страните по сделката не би могло да обоснове заместването му от съдията по вписванията при хипотезата на чл. 48 ЗННД, който от една страна встъпва във всички правомощия на нотариуса, когото замества, а от друга притежава и свои правомощия, очертаващи правното му положение като длъжностно лице, изключващо възможността за законово представителство на страните в нотариалното производство. Правото на обжалване на постановен отказ за вписване е обусловено от правния интерес на съответното лице, който е свързан непосредствено с последиците от вписването. Същите имат действие в правната сфера на гражданскоправния субект, изразяващо се в пряка зависимост на предимството от реда на вписванията при конкуренция между приобретатели на права от същия праводател върху същия имот. Нотариусът има статут/гл. Определение на ВКС. II г.о. II, раздел 1-3/ от ЗННД, който го определя като орган с обща нотариална компетентност, в която не се включват правомощия по обжалване отказите на съдиите по вписванията. Затова и окръжният съд е следвало да «приеме, че е недопустимо нотариусът да обжалва по реда на чл. 473 от ГПК отказа на съдията по вписванията и да остави без разглеждане частната жалба, подадена от него и прекрати производството по делото. Като се е произнесъл по съществото на частната жалба и я е оставил без уважение, окръжният съд е постановил недопустим съдебен акт, подлежащ на обезсилване, а жалбата на нотариуса срещу отказа на съдията по вписванията следва да се остави без разглеждане. Предвид на горното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА определението на ХХХ ОС от 10.01.2006 г., постановено по ч.гр.д. № 2/2006 г., с което е оставено в сила определението от 30.11.2005 г. на съдията по вписванията при ХХХХ, с което е постановен отказ да се впише в съответните книги на същия съд нотариален акт № 171, т. IV, per. № 14989, д № 714/30.11.2005 г., изготвен от нотариус ХХХ., вписан в регистъра на НК под № Х , с район на действие ХХХ РС . ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на нотариус ХХХХ срещу определението от 30.11.2005 г. на съдията повписванията при ХХХ РС , с което е постановенотказ да се впише в съответните книги на същия съд нотариален акт № 171, т. IV, per. № 14989, д № 714/30.11.2005 г. за продажбана недвижим имот. Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|