КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 14 Дек 2018, 14:48

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 12 мнения ]  Отиди на страница 1, 2  Следваща
Автор Съобщение
 Заглавие: Проект на ЗИД на ЗСВ
Ново мнениеПубликувано на: 20 Апр 2010, 10:25 
Offline
Модератор
Модератор
Аватар

Регистриран на: 18 Авг 2009, 09:06
Мнения: 395
Текст на проекта - ТУК

Пълен текст на закона с предлаганите изменения и допълнения ТУК


Докладвай
Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: Проект на ЗИД на ЗСВ
Ново мнениеПубликувано на: 21 Апр 2010, 09:44 
Offline
Модератор
Модератор
Аватар

Регистриран на: 26 Апр 2010, 10:55
Мнения: 241
Ето моят скромен коментар:
- в чл. 77 нещо, което ми прави впечатление на пръв поглед, е това, че от една страна за службите по вписванията се предвижда отделен закон, а от друга има регламентация и в ЗСВ. Дали не е най-удачно цялата регламентация да е в ЗСВ, защото другото може да е опасно
- в чл.158 се предлага заличаване на СВ, но никъде другаде не е регламентирана клевата на съдиите по вписванията-идеята е да няма такава или да полагат клетва като съдия по чл.155
-чл.30, т.3 се добавят-защо? След като те са регламентирани като съдии в 163 т.5.
струва ми се, че се стига до объркване дали за съдиите по вписванията важат само разпоредби, където те фигурират изрично или всички, които се отнасят до съдия изобщо.
-В чл.172 липсват провомощия на ръководителя-какво прави той, защо се назначава
- за атестирането на СВ важат общите критерии за това на чл.198 или само специфичните
- в чл. 283 би следвало да не се заличава чл.162, а да се добави към него и чл.164
- чл.291 не е ли в противоречие с атестирането


Докладвай
Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: Проект на ЗИД на ЗСВ
Ново мнениеПубликувано на: 04 Юни 2010, 13:22 
Offline
Модератор
Модератор
Аватар

Регистриран на: 18 Авг 2009, 09:06
Мнения: 395
03-06-2010 г. Министерство на правосъдието предлага промени в Закона за съдебната власт

Цитат:
В Министерството на правосъдието е изготвен проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, който /заедно с придружаващите го мотиви/ е публикуван на интернет-страницата на институцията на адрес http://www.justice.government.bg.
До 17 юни 2010 г. МП очаква писмени становища и предложения по публикувания проект на електронен адрес: pr@justice.government.bg, факс: 981 91 57 или в деловодството на МП на ул.”Славянска” №1. Работата по проекта продължава и след окончателното му изготвяне отново ще бъде публикуван на сайта на МП за обсъждане.
Основните изменения и допълнения се отнасят до уредбата на конкурсите и атестирането на съдиите, прокурорите и следователите. Практиката по прилагането на сега действащия ЗСВ показва липсата на механизъм за проверка на нравствените качества на новоназначените и на работещите в съдебната власт магистрати. Формалното провеждане на атестирането само по повод явяването на конкурс води в повечето случаи до приблизително еднакви комплексни оценки за работата на магистрати, като в същото време дейността им не дава желания резултат.
Настоящият проект предлага ефективна регулация на атестирането и конкурсите: атестиране да се провежда само в два случая – за придобиване на несменяемост и периодично - на всеки две години. Предлага се атестирането да стане постоянен процес, който да дава актуална информация за професионалното развитие на магистратите. Проектът предвижда кариерното израстване на магистратите и изборът на административни ръководители да бъдат обвързани и с реална оценка на нравствените им качества. Тази оценка вече ще се базира върху конкретно посочени източници на информация, които да позволят на ВСС да подложи на преценка притежаваните от всеки магистрат нравствени качества. По отношение на кариерното израстване на магистратите и при назначаването на административни ръководители, се предвижда по-голяма откритост на конкурсната процедура. Заемането на свободните длъжности в съдебната власт ще се извършва чрез децентрализиран конкурс. Поради своята продължителност настоящата централизирана процедура оставя длъжностите незаети за дълги периоди и създава проблеми за функционирането на системата, поради което е силно критикувана от действащите магистрати. Предлаганата децентрализация при конкурсите ще съкрати сроковете за провеждането им и ще намали влиянието на формалния административен подход при кариерното израстване на магистратите.
В законопроекта са залегнали промени по отношение допълване на правомощията на ВСС, които да му позволят по-ефективно да управлява процесите в съдебната система чрез механизми за обективна оценка на натовареността на магистратите и на органите на съдебната власт като цяло.
Предвиждат се промени, свързани с излагането на подробни мотиви на решенията на ВСС, с които се извършват назначенията в съдебната система. Повишават се изискванията за заемане на ръководна длъжност в органите на съдебната власт
Законопроектът предвижда изборът на административни ръководители да се извършва с явно гласуване. Само главният прокурор, председателят на Върховния касационен съд и председателят на Върховния административен съд ще се избират с тайно гласуване, в съответствие с нормите на конституцията. Заместниците на административните ръководители няма да имат мандат, за да се разгърне докрай принципът на екипност при управлението на органите на съдебната власт.
Повишават се изискванията за избор на главния инспектор и инспекторите от Инспектората към ВСС.
Предвиждат се и изменения по отношение младшите съдии и младшите прокурори, които ще се назначават на тези длъжности не веднага след конкурса, а след успешно приключване на задължителния курс на обучение в Националния институт на правосъдието.


03-06-2010 г. - Проект на Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт
03-06-2010 г. - Мотиви към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт


Докладвай
Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: Проект на ЗИД на ЗСВ
Ново мнениеПубликувано на: 17 Юни 2010, 14:39 
СТАНОВИЩЕ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА ПРИ РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ

ОТНОСНО

ПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ



Промените в ЗСВ относно статута на съдиите по вписванията предвиждат прехвърляне на всички правомощия по отношение на тях от Министъра на правосъдието на ВСС. Считаме това за напълно оправдано предвид факта, че съдиите по вписванията винаги са били част от съдебната система, макар и не магистрати. По този начин най – накрая ще се избегне дуализма при уредбата на статута и функциите на съдиите по вписванията. Забелязваме обаче, че заложената идея в законопроекта, не е проведена докрай и предложените промени са чисто механични от типа „думите ~Министъра на правосъдието~ се заменят с ~ВСС~”. Съществува празнота относно уредбата на атестирането и кариерното израстване на съдиите по вписванията.
Одобряваме като цяло въвеждането на инспектор – съдии по вписванията. Същевременно обаче не споделяме идеята инспекторите да се избират от общото събрание на Асоциацията на съдиите по вписванията. Тази асоциация е независимо, доброволно, професионално сдружение на съдиите по вписванията за защита и съдействие на техни професионални, интелектуални, културни, социални и материални интереси. В пълно противоречие със същността и целите на асоциацията е, тя да се превръща в коректив на работата не само на своите членове, а и на нечленове, както се подразбира в законопроекта. Нашето мнение е, че инспекторите – съдии по вписванията трябва да се предлагат от председателите на районните съдилища и да бъдат обособено звено от Инспектората към ВСС. С оглед правомощията на председателя на районния съд да ръководи и контролира работата на съдиите по вписванията, считаме за напълно обосновано той да може да преценява кой съдия по вписвания има достатъчно професионален опит, за да може да изпълнява длъжността инспектор. Освен това считаме, че срокът от три години по чл. 292а, ал. 3 от законопроекта може да бъде намален на две години, с оглед по – регулярно подновяване на състава на инспекторите.
Предвид гореизложените аргументи предлагаме следните промени:
- Текстът на чл. 292а, ал. 3 от законопроекта да има следната редакция: „Инспектор – съдии по вписванията се включват в списъка на инспекторите в Инспектората към ВСС по предложение на председателите на районните съдилища за срок от две години. Одобряването на списъка става със заповед на главния инспектор от Инспектората към ВСС.”
- В текста на алинеи 1 и 2 на чл. 292б от законопроекта думите „Асоциацията на съдиите по вписванията” да бъдат заменени с „Инспектората към ВСС”.
Не споделяме предложението, заложено в чл. 292, ал. 4 от законопроекта, за инспектор – съдия по вписванията да може да бъде избирано лице със стаж на тази длъжност не по – малко от три години. Считаме, че този стаж е недостатъчен, за да може да бъде натрупан онзи професионален опит, който да даде необходимия престиж на инспектора и да гарантира резултата от проверката му. Предлагаме необходимият и достатъчен стаж, за да може съдия по вписванията да бъде избран за инспектор, да е стажът по чл. 291, ал.2 от ЗСВ. Не случайно тази разпоредба обвързва доказаната професионална квалификация и образцовото изпълнение на служебните задължения със стаж минимум 6 години. Това би кореспондирало и с общия дух на законопроекта за увеличаване на изискуемия стаж в съответните органи на съдебната власт за инспекторите в Инспектората към ВСС предвид значителната степен на важност на контролните функции на този орган.
С оглед гореизложеното предлагаме следната редакция на текста на алинея 4 на чл. 292а от законопроекта:
- „За инспектор – съдия по вписванията може да бъде предложено лице със стаж на тази длъжност не по – малко от стажа по чл. 291, ал. 2 от ЗСВ.”
Отчитаме като важен пропуск на законопроекта липсата на регламентация на възможността за кариерно израстване на съдиите по вписванията. Крайно време е настоящият законопроект да въведе реформа и в тази насока. Предлагаме стажът по чл. 291, ал. 2 от ЗСВ да е и минималният, при който да се даде възможност съдия по вписванията да участва в конкурс за заемане на свободни длъжности в органите на съдебната власт. Това конкретно би било възможно, ако в текста на чл. 190 от законопроекта се предвиди допълнение, което изрично да включва съдиите по вписванията сред лицата, които могат да участват в конкурса по чл. 189 от законопроекта.
За попълване на другата празнота при уреждане статута на съдиите по вписванията предлагаме да бъде предвидено периодичното атестиране и на съдиите по вписванията. В момента в процес на разработка е система за такова атестиране, чиито краен срок за окончателно изработване е 15 септември 2010 г. Нужно е само законово регламентиране на правомощията на предвидените постоянните атестационни комисия и в този аспект.


Докладвай
Върнете се в началото
  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: Проект на ЗИД на ЗСВ
Ново мнениеПубликувано на: 17 Юни 2010, 14:43 
Offline
Съдия по вписванията
Съдия по вписванията

Регистриран на: 11 Сеп 2009, 12:51
Мнения: 12
ДО

МАРГАРИТА ПОПОВА
МИНИСТЪР НА ПРАВОСЪДИЕТО

С Т А Н О В И Щ Е

от
ИЛИАНА ДИКОВА,
Председател на Управителния съвет на
„ Българска Асоциация на съдиите по вписванията”


Относно: Проект на закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт


УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПОПОВА,

След запознаване със съдържанието на Проекта на закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, представяме на Вашето внимание настоящото становище:

1. Подкрепяме заложената в законопроекта идея съдиите по вписванията да бъдат назначавани от Висшия съдебен съвет, поради следното:
Съдиите по вписванията съгласно чл. 280, ал. 1 от ЗСВ извършват:
- вписванията, отбелязванията или заличаванията в имотния регистър и се произнасят за издаването на справки и удостоверения;
- извършват нотариални и други действия, предвидени със закон(в това число, но не само – предвидените в Закона за наследството действия по съхраняваните в службата саморъчни завещания; довършване на производствата по образуваните дела по ЖСК и обстоятелствени проверки и др).
Вписванията, отбелязванията и заличаванията, както и даването на справки и удостоверения от книгите за вписванията, са изрично уредени в чл. 569, т. 5, т. 6 и т. 7 от ГПК като вид нотариални производства.

Отделно от това съдиите по вписванията извършват и всички други нотариални действия, посочени в чл. 569 ГПК:
- в случаите на чл. 48 от ЗННД - когато нотариусът се замества от съдията по вписванията, и
- в случаите на чл. 82 от ЗННД - когато в района няма нотариус и нотариалните действия се извършват от съдията по вписванията (чл. 82, ал. 1 ЗНН), или когато нотариусът извършва нотариални действия по наличните в архива на службата по вписване документи и книжа (чл. 82, ал. 2 от ЗННД).

Нотариалните производства са уредени в Част Шеста на ГПК, озаглавена „Охранителни производства” и представляват вид охранителни производства – арг. от чл. 530 ГПК. Охранителните производства са съдебни производства, като законодателят, чрез изрично възлагане, определя кой орган движи производството и постановява охранителния акт – и това е винаги съд, нотариус или съдия по вписванията. Това следва от изричната разпоредба на чл. 2 от ГПК, според която съдилищата са длъжни да разгледат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права. Именно поради това за охранителните производства се прилагат Общите правила на ГПК и правилата на исковото производство с определени изключения – така чл. 540 ГПК.

Щом извършваните от съдиите по вписванията действия, са действия, чрез които се оказва съдействие на гражданскоправните субекти за упражняване на техните граждански права (арг. от чл. 2 от ГПК), то съдиите по вписванията са съдебни органи, и представляват част от съдебната система.

Ето защо считаме, че не министърът на правосъдието като орган на изпълнителната власт (какъвто е текстът на действащия ЗСВ), а Висшият съдебен съвет като специализиран орган за определяне състава и организацията на работата на съдебната система (по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗСВ) следва да назначава и освобождава от длъжност съдиите по вписванията при районните съдилища и да администрира тяхната дейност.

Изискванията за заемане на съдийска длъжност и на съдия по вписванията са еднакви –това са изискванията на чл.162 от ЗСВ. Трябва да се добави, че в не малко съдебни райони функциите на съдия по вписванията се изпълняват от районен съдия – чл.279 ал.3 ЗС. На практика основната разлика остава в назначението и в контрола за изпълнението на техните функции. Предлаганият Законопроект за изменение и допълнение на ЗСВ има за цел да уреди именно тези различия. На пръв поглед назначаването на съдии по вписванията от Висшия съдебен съвет може да се приеме за противоречие с Конституцията, където чл.129 ал.1 разпорежда Висшият съдебен съвет да назначава съдии, прокурори и следователи. Това не е така, защото текстът е редактиран през 1991 год. когато не е бил познат института на съдията по вписванията. Самият термин “съдия” може да се възприеме като събирателен. В този смисъл е разпоредбата на чл.163 ЗСВ, който урежда “съдийската длъжност”.

Съдията по вписванията работи при условията на ГПК, като постановява определени охранителни актове и някои от тях – отказът. Отказът на съдията по вписванията подлежи на съдебен контрол пред Окръжните съдилища, както определение, постановено от районния съдия. Вписването става по разпореждане на съдията по вписванията чрез съдебен акт, постановен при съдийска независимост и самостоятелна преценка и това е доказателство за гарантираната сигурност от страна на държавата по отношение на собствеността . Ето защо няма конституционна пречка ЗСВ да определи различни съдийски длъжности, както това е направено в чл.163, като сред тях да бъде съдията по вписванията. От друга страна, ако в предходните години Висшия съдебен съвет не разполагаше със свой инспекторат, за контролна дейност, сега такъв вече е уреден. Следователно няма пречка да се предвиди едно общо назначаване на съдиите у нас, както и за контролиране на дейността им. Освен това вписването у нас има вековна традиция и винаги е осъществявано от органи на съдебната система. И днес ГПК и ЗННД (чл.82) определят съдиите по вписване като органи на съдебната власт. При реформата, която се извършва в областта на вписването, съдебната система, със своята консервативност е по-надежден аргумент за правната стабилност. Стабилизирането на фигурата на съдията по вписванията с предлаганите промени в ЗСВ е наложително и с оглед на зачестилите случаи на тежки имотни измами, за които години наред се водят дела. Известно е, че административните органи се реформират значително по-бързо, а в този смисъл предполагат определена несигурност. Сегашното състояние на съдиите по вписване- от една страна съдии, а от друга назначаеми от административен орган не е удачно.

Предлаганите промени по никакъв начин няма да засегнат бюджета на съдебната власт, защото и до сега издръжката /заплати, отпуски, осигуровки, дрехи и различните обезщетения / са от бюджета на съдебната власт.

Качествено функциониращата система на вписването е важен фактор за развитието на икономиката, за намаляване риска на банките, за стимулиране на чуждестранни инвестиции и за един сигурен и благоприятен икономически климат и стопански оборот с недвижими имоти. Желаната сигурност в правния оборот с недвижими имоти не би могла да бъде реализирана без съдействието и функционирането на съдията по вписванията като съдебен орган. Ето защо предлаганите промени в ЗСВ са логични и наложителни.

Поради това подкрепяме изцяло тази идея на законопроекта с горната аргументация.

2. Не споделяме виждането в законопроекта (предвиденото създаване на нов чл. 292а ЗСВ) контролът върху дейността на съдията по вписванията да се възлага от Председателя на районния съд на инспектор, избран от Общото събрание на Асоциацията на съдиите по вписванията.

Би следвало контролът върху дейността да се осъществява от органа, който назначава и освобождава съдиите по вписванията – в случая това би следвало да бъде Инспектората към Висшия съдебен съвет, тъй като в законопроекта е предвидено именно Висшия съдебен съвет да назначава и освобождава от длъжност съдиите по вписванията.

3. Би било добре в законопроекта да се предвиди процедура за атестиране на съдиите по вписванията, и съответно възможност атестираните съдии по вписванията да участват в конкурсите по чл. 189 и сл. от ЗСВ, като съдиите по вписванията да бъдат изрично посочени в чл. 191, ал. 1 от ЗСВ, наред със съдиите, прокурорите и следователите.
Тази възможност е съществувала по отношение на нотариусите, които са извършвали вписванията, отбелязванията изаличаванията например в отменения Закон за устройство на съдилищата от 1976 г., както и в Наредба-Закон за устройство на съдилищата от 1934 г. Така въвеждането й в действащия ЗСВ ще представлява форма на историческа приемственост.

Във връзка с горното, предлагаме разпоредбата на ал.2 от сега действащия чл. 291 от ЗСВ да бъде променен както следва:
„За доказана професионална квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения с решение на Висшия съдебен съвет, след атестиране, съдията по вписванията може да бъде повишен в ранг и заплата до съдия в районен съд, след прослужване на 3 години, и до съдия в окръжен съд след прослужване на 8 години”

4. Би могло да се помисли върху възможността на съдиите по вписванията да им бъде възложено извършването на други действия по охранителни производства, предвидени със закон, с цел облекчаване дейността на съдебната система при осъществяване (например одобряване на сделки от името на недееспособен, даване на разрешение за сключване на сделки със семейно жилище, лична собственост на единия съпруг и пр.). Ако подобна идея бъде възприета, ще е необходимо допълване на разпоредбата на чл. 280 от ЗСВ, както и съответна промяна на конкретните закони, уреждащи извършването на определени охранителни производства, възложени към момента на районния съдия.

В съвременните правни системи на държави като Австрия, Германия, Швейцария, Латвия, не са премахнати съдебните охранителни механизми на превенция на имуществените отношения чрез дейността на съдебен орган (какъвто при нас е съдията по вписванията). Факт е, че дисциплиниращата функция на строгото прилагане и ясния регламент на националните им законодателства имат повече от 100 годишна история. Тези страни отдавна са създали гражданска, институционална дисциплина и традиции. Съдебно-охранителния контрол при сделките с недвижима собственост е запазен, предвид философията на правните им системи, насочена към защитата на гарантирани граждански права- ценност издигната на особен пиедестал с основополагащо значение в съвременното право.

Изразяваме готовността си за участия в обсъждания и работни срещи, както и включването на експерти от „Българска Асоциация на съдиите по вписванията” в съвместни работни групи в процеса, свързан с хармонизиране и промяна на законодателството, касаещо охранителните производства.

С УВАЖЕНИЕ:

ИЛИАНА ДИКОВА


Докладвай
Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: Проект на ЗИД на ЗСВ
Ново мнениеПубликувано на: 17 Юни 2010, 14:44 
Offline
Модератор
Модератор
Аватар

Регистриран на: 26 Апр 2010, 10:55
Мнения: 241
СТАНОВИЩЕ И ПРЕДЛОЖЕНИЯ
по проект за изменение и допълнение на ЗСВ
от
Съдиите по вписванията в РС-Хасково



Относно частта, касаеща статута и правомощията на съдията по вписванията


Подкрепяме напълно предложението за преодоляване на дуализма в уредбата на статута и функциите на съдиите по вписванията, и преминаване на всички правомощия по отношение на съдиите по вписванията на министъра на правосъдието към ВСС. Тази промяна в закона е оправдана и логична с цел преодоляване на различния подход в регламентацията на статута на съдиите по вписванията и държавните събедни изпълнители, който като част от съдебната система са част от районен съд с всички последици от това- административното ръководство и контрол върху дейността им се осъществява от председателя на районен съд, за кандидатите за тази длъжност важат същите изисквания, както за магистратска длъжност, възнагражденията им се изплащат от бюджета на съдебната власт, ръководен от ВСС и други, но органът по назначаването и освобождаването им е министърът на правосъдието. Както се посочват и в самите мотиви към проекта за ИДЗСВ, този различен подход на нормативната уредба не е оправдан и цел на закнопроекта е неговото преодоляване. Подкрепяйки преминаването на всички правомощия на министърът на провосъдието по отношение на съдиите по вписванията към ВСС, вземаме становище по проекта за ИДЗСВ и правим следните предложения досежно материята, касаеща съдиите по вписванията:

-Вчл.77, ал.1от ЗСВ след думата „съдии” се добавят „ съдии по вписванията, държавни съдебни изпълнители”
Мотиви: СВ и ДСИ са несъмнено част от състава на райония съд.

- В чл.161 , ал.1, ал.3, ал.4 от ЗСВ след думата”следовател” да се добави и „СВ и ДСИ”
Мотиви: Липсва в ЗСВ регламентация как става встъпването в длъжност на СВ и ДСИ.

- В Чл.172, ал.1 от ЗСВв края се добавя „ръководител на съдиите по вписванията в съответния районен съд”.
Мотиви: Длъжността е административна и има същите функции като другите административни длъжности.

-Атестираянето на магистратите да намерие приложение и за съдиите по вписванията- Чл.196 и следващите
Мотиви: Съдиите по вписванията към настоящия момент са лишени от възможност за кариерно израстване. Същите са орган на съдебната власт и за заемането на длъжността съдия по вписванията са поставени изисквания, напълно покриващи се с тези, които са необходими за заемане на магистратска длъжност. Еднакви са придобивките и досежно осигуряване на ежегодни средства за облекло, задължителното обществено и здравно осигуряване, обезщетенията при прекратяване на трудовото правоотношение. Съдиите по вписванията обаче са поставени в неблагоприятно положение относно кариерното израстване. Въпреки дългогодишният опит на мнозина от тях, същите са лишени от тази възможност, което е демотивиращо за тях, а често и причина за текучество в гилдията. Въвеждането на атестиране на съдиите по вписванията би представлявало възможност за периодична оценка на работа им, по-добър контрол върху дейността им и своевременно коригиране на неправилни модели на работа. В тази връзка бихме отбелязали, че възможността за повишаване на заплащането на съдиите по вписванията, регламентирана в чл.291 , ал.2 от ЗСВ, е рядко използвана от административните ръководители. Същата не би могла и да компенсира липсата на перодично оценяване на всеки един съдия по вписванията. Поради слабата връзка между административен ръководител и съдия по вписванията/ често пъти причина за това е помещаването им в различни сгради, липсата на срещи по между им/, нормата на чл.291, ал.2 ЗСВ не намира почти никакво приложение.

- Създаване на нов чл.285а със следното съдържание: Издържалите успешно конкурса за съдии по вписванията, преминават задължителен курс на обучение в Националния институт по правосъдие с продължителност ........... месеца”
Мотиви: извършваната дейност от съдиите по вписванията е специфична и изисква специална теоретична подготовка. Още повече, че няма изисквания за юридически стаж за заемане на длъжността иновоназначените съдии може да нямат никакъв практически опит.

- чл.291, ал.2 да отпадне
Мотиви: При регламентиране на периодично атестиране за съдиите по вписванията се обезсмисля действието на тази норма.

-относно чл.292а от проекта-контрол върху дейността на СВ.
Считаме за неудачно създаване на фигура „инспектор-съдия по вписванията”, който да бъде излъчван от ОС на асоциацията на съдиите по вписванията, тъй като същата няма пълна представителност на всички съдии по вписванията, в нея не членуват всички колеги, а е възможно и създаването на повече от една такива организации. Друг аргумент е този, че има в много случаи различна ,често противоположна съдебна практика в различните съдебни райони-значи ли това, че инспектор от район с противоположна съдебна практика, правилно би оценил работата на колега от проверявания район и дори да се стигне до санкция на проверявания. Считаме, че трябва да има еднинен проверяващ орган за съдиите по вписванията в цялата страна, което да доведе до еднакви и равни критерии за всички, а като последица от това и създаване на уеднаквена съдебна практика в дейността на СВ.

- Считаме за удачно подобно на Общото събрание на съдиите от Районен Съд, уредено в чл.79 от ЗСВ , да се създаде и Общо събрание на съдиите по вписванията от съответния Окръжен или Апелативен район, чрез което да се анализира и обобщава практиката на района, като същото се събира на заседания на всеки 3 или 6 месеца. Свикването му да става от административния ръководител на района, за който се свиква, по негова инициатива или по искане на 1/3 от съдиите по вписванията. Регламентирането на такъв орган е особено наложително с оглед различната събена практика на СВ от разлини съдебни райони по еднообразни случаи.

-относно чл.281
Досегашният член 281 да стане ал.1 и да се създаде ал.2 със следното съдържание- ”ВСС в началото на всяка календарна година обявява свободните бройки за съдии по вписванията”
Мотиви: С цел по-голяма прозрачност и цел използване реално на възможността за преместване на съдия по вписванията от един съдебен район в друг, за да има яснота къде и колко свободни бройки има.

- чл.289 регламентира фигурата на ръководител на съдиите по вписванията. Същият обаче не сочи какви са правомощията на ръководителя. Считаме за удачно тази регламентация да се направи от законодателя с цел яснота и недопускане на бъдещи конфликти между ръководител и останалите съдии по вписванията.

- в чл.391 , ал.3, т.3 след думата”следователи” да се дабави и „Съдии по вписванията”
Мотиви: Не са малко случаите в страната, когато съдиите по вписванията не се помещават в съдебната палата, а се в отделни сгради, предоставени за управлявание на Агенцията по вписванията. Там те са лишени за разлика от другите органи на съдебна власт от охрана и често стават обект на нападки.

Принципно предложение: Съдиите по вписванията в районните съдилища биха могли да поемат разглеждането на охранителните производства по ГПК. Това ще доведе до по-тясна специализация, до повишаване ефектиlността на работата на районните съдии, което би следвало да има за последиц по-качествено и по-бързо правосъдие. Така в районните съдилища ще функционират 3 отделения: гражданско, наказателно и охранително. За тази реформа няма да е небходимо финансово обезпечение-щатът на съдиите по вписванията ще се запази. Като примери за производства, който биха могли да се поемат от съдиите по вписванията са: установяване на факти, обявяване на отсъствие или смърт, производство по открито наследство, обезсилване на ценни книжа, от нотариалните производства – вписвания в имотния регистър, издаване на справки от имотния регистър, обявяване и оттегляне на завещание, както и производството по обстоятелствена проверка на фаза разпит на свидетели. Съгласно Тълкувателно решение № 94 от 16.12.1987 г. по гр. д. № 71/1987 г., ОСГК това производство е единствено от нотариалните, при което “ нотариусът не документира юридически факти, а се произнася по съществуването на едно право”. Това е единственото изключение, защото по начало нотариалната дейност е свидетелстваща, а дейността на съда е решаваща. Предлагаме с оглед уеднаквяване на практиката и внасянето на по-голяма сигурност в това производство, то да не се извършва от нотариуса , а от съда, по точно от съдията по вписванията. Разбира се затова е необходима и промяна в други закона- ГПК, ЗН и др.


Докладвай
Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: Проект на ЗИД на ЗСВ
Ново мнениеПубликувано на: 12 Окт 2010, 09:13 
Offline
Site Admin
Site Admin
Аватар

Регистриран на: 17 Авг 2009, 05:12
Мнения: 209
41-о Народно събрание
Комисия по правни въпроси
Стенограма от заседание на комисия
28.09.2010
П Р О Т О К О Л
№ 48
Днес, 28.09.2010 г., вторник, от 13:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват:
от Министерството на правосъдието – Маргарита Попова, министър, Жанета Петрова, заместник-министър, Виолета Обретенова и Елена Владимирова, държавни експерти в дирекция „Съвет по законодателство”;
от Прокуратурата – Валери Първанов, заместник-главен прокурор;
от Върховния касационен съд – Лазар Груев, председател и Гроздан Илиев, заместник-председател и председател на Наказателната колегия;
от Върховния административен съд – Константин Пенчев, председател;
от Висшия съдебен съвет – проф. Анелия Мингова, представляваща ВСС, Петър Стоянов, Радка Петрова, Цони Цонев и Георги Шопов, членове на ВСС;
от Инспектората към Висшия съдебен съвет – Ана Караиванова, главен инспектор, Петър Михайлов и Мария Кузманова, инспектори;
от Висшия адвокатски съвет – Даниела Доковска, председател;
от Софийски градски съд – Георги Колев, председател;
от Софийски районен съд – Красимир Влахов, председател;
от Окръжен съд-Пловдив – Сотир Цацаров, председател;
от Окръжен съд-Варна- Ванухи Аракелян, председател;
от Националния институт по правосъдие – Пенчо Пенев, директор;
от Института за правни анализи и изследвания – Петър Бакърджиев, председател на Управителния съвет;
от Българската асоциация на съдиите по вписванията – Илиана Дикова, председател на Управителния съвет, Надежда Коцева, изпълнителен секретар и Валя Гигова, почетен член на асоциацията;
от Асоциацията на държавните съдебни изпълнители – Мария Колева, Христина Колчева и Людмил Станев.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на Комисията.

Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Искра Фидосова:
Добър ден на всички.
Уважаеми колеги народни представители,
Уважаема госпожо Министър,
Уважаеми магистрати,
Откривам днешното заседание на Комисията по правни въпроси. Заседанието ще протече по предварително обявения дневен ред:
1. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 002-01-78, внесен от Министерския съвет на 10.09.2010 г.
2. ....
3. ...
По първа точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 002-01-78, внесен от Министерския съвет на 10.09.2010 г.
Първо ще дам думата на вносителите – на г-жа Попова, да представи мотивите на законопроекта. След това ще помоля представителите на институциите да вземат отношение и тогава ще започне дискусията по законопроекта в Комисията.
Г-жо Попова, имате думата.

Уважаеми колеги,
Уважаеми гости,
Благодаря за предоставената възможност да дискутираме по съответния в Конституцията и закона регламент върху един от най-важните законопроекти, който беше изработен в съзвучие и в съответствие с принципите на изготвената и приета скоро след широко обществено обсъждане нова Стратегия за продължаване на съдебната реформа.
Още когато дискутирахме поотделно в парламентарните групи подготвения пространен политически документ, аз казах, че стратегията сама за себе си, колкото и да е написана красиво, професионално, мотивирано, пространно и колкото и добре да очертава пътеките и насоките за случващата се съдебна реформа за дълго време напред, няма да може да свърши много работа, ако ние не направим детайлен план за нейното изпълнение, съобразявайки се с времето, с финансовите възможности за разумни реформи във времето, с отговорност те да се случват така, че да не ги поправяме много скоро, гражданите да бъдат доволни, реформите да бъдат ефективни и да се правят в съгласие и в разбирателство с нашите европейски партньори. Точно така подходихме, когато изработвахме проекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. Вярно е, че нов Закон за съдебната власт беше написан, предложен и приет през 2007 г. Случи се така, че две години след неговото прилагане, в съдебното пространство и като очакване от гражданите се очертаха няколко неща, които дадоха основание да се замислим сериозно, за да направим изменения и допълнения. Това се наложи от претенциите на нашето общество за по-ефективна работа на съдебната система, за укрепване на институциите в съдебната система, за по-голяма взискателност при подбора, кариерното израстване при така нареченото атестиране на магистратите в съдебната система, за да се гарантира качествено правосъдие и същевренно да има възможност чрез всички законови процедури да бъдат минимизирани възможностите за създаване, реализиране и за лоши плодове на евентуални корупционни практики в съдебната система, които са в състояние да подрият имиджа не само на системата като такава, не само на част от държавността, а и на репутацията на цялата държава. Защото съдебната система и съдебната власт са изключително важни в една държава. Правните устои са най-важни в една държава и съдебната система има изключително значение, защото в крайна сметка тя решава.
Кои са основните цели и приоритети в така подготвения от Министерството на правосъдието в добър диалог с цялата магистратска общност Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт?
Първо, ние отговорихме на двете най-важни стратегически цели, заложени в Стратегията за съдебна реформа: укрепване на институциите, които ще дадат по-качествено правосъдие чрез надлежен и по-добър подбор на кадрите и гарантиране на тяхното развитие в съдебната система. Какво направихме в тази насока и за какво се съгласихме с широката магистратска общност, следвайки тази концепция и стратегическите направления на новия политически документ, озаглавен „Стратегия за продължаване на съдебната реформа в България”.
Акцентираме на два основни и много важни въпроса - атестирането в съдебната система и конкурсите, като гаранция за висока взискателност при подбора и кариерното развитие на магистратите. Какво имаме до момента в Закона за съдебната власт? Имаме две процедури: атестиране и конкурси, които конкурси се отнасят за постъпване в рамките на съдебната система на младши прокурори, младши съдии и младши следователи и процедура по атестиране, която по недопустим начин се смесваше с възможностите за кариерно развитие, чрез която се стигна дотам, че и когато следиш развитието на един магистрат, когато той стои на своето място и когато иска да бъде повишен и когато иска да придобие ранг на място с повишаване на заплата, все правехме, извършвахме процедури по атестирането. Стигна се до там, че започнахме да говорим за конкурси чрез атестиране – нещо, което се оказа недопустима формула, защото тя не даде нито критериите, нито показателите, нито гаранцията, че в съдебната система ще постъпват кадри по ясен регламент с висока летва на изискванията и хора, които са готови да работят за съдебната система безпристрастно, независимо, готови да се противопоставят на всякакъв род вътрешни и външни вмешателства и хора, които ясно осъзнават своята мисия, и хора, на които се търси отговорност не само за техните професионални възможности, а и за техните морални и нравствени качества.
Затова в този законопроект ние отделихме ясно процедурите по атестиране и процедурите за кариерно израстване на магистратите. Това стана, като предлагаме атестирането да се сведе до процедура, при която се оценяват професионалните възможности на кандидатите в съдебната система в два основни случая: първо, когато те стават несменяеми с изисквания от закона необходим юридически стаж и второ, периодично атестиране, което за нас ще има, ако народните представители приемат този законопроект, изключително важно значение за дисциплиниране на процеса за кариерно израстване на магистратите в съдебната система. Какво имам предвид?
Периодичното атестиране, без значение дали вие ще приемете то да бъде извършвано на три години, на пет години или на две години, както беше нашият първоначален проект, но финализира на период от три години, е много важно. Защото по този начин самите магистрати вътре в системата на по.високо ниво ще имат един непрекъснат поглед върху професионалното развитие и разбира се, поведението на магистрата в системата на един достатъчно кратък период, за да могат да правят заключение затова как се развива магистратът, достоен ли е той да заема професията, как изпълнява своите професионални задължения. Може ли той, след като сме го атестирали за първи път на третата година от неговото постъпване в системата, след като дойде време да стане несменяем, има ли възможност той да остане в системата или след поредното атестиране за придобиване на несменяем, той ще трябва да напусне съдебната система, защото няма изискващите се професионални и морални качества.
Предложили сме и подходяща формула за атестиране, като смятаме, че досегашната формула на атестиране далече отгоре – от членовете на Висшия съдебен съвет, без ангажирано участие на магистратите по места, няма как да даде сериозни и добри резултати. Вторият повод, по който предложихме тази формула за атестиране, е нашата идея и нашата абсолютна убеденост за това, че съдебната система като много сложна и самоуправляваща се система с надзор, контрол и взаимодействие от изпълнителната и законодателната власт, не може да бъде неангажирана и не може да остави атестирането в ръцете изключително и само на върховния управителен орган, а именно на Висшия съдебен съвет.
Моята идея и идеята на екипа, който работи по изготвянето на законопроекта, че всички в съдебната система трябва да бъдат професионално и морално ангажирани за състоянието и за положителното развитие на тази система, за кадровия ресурс, за кадровата обезпеченост и за надеждност, за гаранции и добър старт и развитие на магистратите в рамките на тази система. Затова сме предложили и една по-особена формула чрез конституирането на атестационни комисии, които ще съществуват от окръжно ниво нагоре и които ще имат възможност, тъй като инстанционният контрол е основният за проверка на съдебните актове и за проверка на правилността и законосъобразността на произнасянето на магистратите е те да проверяват и кариерното развитие и професионалното развие въобще на своите колеги, които се намират на по-долно ниво. Идеята е отговорност и съпричастност в извършване на реформите, отговорност и съпричастност за професионализъм и за високи критерии при подбора и при развитието не само на членовете на Висшия съдебен съвет, а и на всички надолу от страна и на административните ръководители и на колегите магистрати, на които ще бъде гласувано доверие да бъдат избрани за определен период от време в тези атестационни комисии. Голямата цел, колеги, а и вие наистина се досещате, и сте направили извод затова – интегритет и създаването на едно добро чувство за магистратска общност. Не може да бездействат, да са незаинтересовани и да не знаят какво става в съдебната система магистратите надолу от Висшия съдебен съвет. Те трябва да са съпричастни, да работят заедно с колегите си, да търсят и да бъдат взискателни към действията, поведението и решенията на Висшия съдебен съвет, както и обратното – колегите от Висшия съдебен съвет, по отношение на магистратите надолу в структурите на съдебната система.
Толкова, съобразно с днешната процедура, по въпроса с атестирането.
По въпроса за конкурсите, които са също основен момент и сме положили доста грижи, за да обезпечим съдебната система от страна на подбора на магистратите в съдебната система. Въвели сме постъпването в рамките на съдебната система и кариерното израстване на всички нива да става чрез конкурс, а не както е сега чрез така наречените конкурси за атестиране. Това не беше абсолютно никакъв конкурс,с това не даваше абсолютно никаква гаранция за подбор на най-добрите, отговорните и хората, които наистина могат да носят отговорност безпристрастно и могат да чертаят политики, могат да носят отговорност за тези политики и са достойни да заемат места на ръководни длъжности или като редови магистрати.
Конкурсът в основата на кариерното израстване – това е вторият много важен пункт от нашия законопроект.
Следващ много важен пункт от законопроекта е подбора на членовете на Висшия съдебен съвет и подбора на административните ръководители в съдебната система. Основната цел и основните насоки са пълна прозрачност, знание и информираност на обществото и на хората в магистратската общност кой по какви критерии, по какви правила се подбира и какви са неговите нравствени и професионални качества. Тук искам да вмъкна някои важни неща, които са много силни детайли в законопроекта. Те възбудиха много голяма част от дискусиите преди днешна дата. Това е грижата на Висшия съдебен съвет и на хората по различните нива в съдебната система при подбора на кадрите за подбор на такива хора, които ще носят отговорност и ще работят в съдебната система, да бъдат убедени гражданите и магистратите, че тези хора имат безупречна репутация в обществото и безупречна репутация в рамките на съдебната система. В този смисъл ние акцентираме на две неща: предвиждаме в законопроекта изрично на законово ниво да се регламентира съществуването на Комисията по етика и антикорупция във Висшия съдебен съвет и регламентираме съществуването на Етични комисии на различни нива в съдебната система, които да се избират по най-демократичния начин на общо събрание. Те ще работят в определен период от време и ще си взаимодействат чрез Комисията по етика и антикорупция в съдебната система. Тези Етични комисии по всички възможни начини контактуват с държавните институции, за да могат да събират и да оценяват информация, която е достатъчно конкретна, смислена и проверима и която може да даде правилен извод за нравствените и моралните качества на кандидата. Бих искала да кажа и това, че досега в закона това изискване човек да бъде повишен или да постъпи в съдебната система е необходимо да има съответния юридически стаж, но и съответните морални и нравствени качества. За съжаление, проверката на моралните и нравствените качества някак си такава проверка не беше правена. Може би до голяма степен този пропуск даде доста горчиви плодове, които всички ние сега берем заедно като общество и като държава и в частност като съдебна система, заради липсата на грижа да се реши този въпрос. Сега сме направили прецизност в законодателната уредба, акцентираме върху този въпрос и мисля, че ще има достатъчно добър ефект.
За да функционират добре институциите и да постигнем тяхното укрепване така както бихме желали чрез този законопроект, обръщаме внимание на още един пункт в него. Това е създаването на професионални екипи, които ще ръководят различните звена в съдебната система. Подборът на административните ръководители ще става достатъчно прозрачно, както вече казах. Административните ръководители ще защитават управленски и професионални концепции пред колегите във Висшия съдебен съвет. На тези административни ръководители, които ще чертаят политики и ще са длъжни да носят отговорност за осъществяването на тези политики, им се дава възможност да си сформират и подходящи екипи и заедно с тях да носят отговорност за осъществяване на съдебните реформи, за гарантирано добро правосъдие, качествено правосъдие, както сме отбелязали в една от нашите стратегически цели в Стратегията за продължаване на съдебната реформа. Предвиждаме всеки административен ръководител да може да подбере своя заместник, като по закон предвиждаме да няма повече мандати, каквито сега са разписани в действащия Закон за съдебната власт. По този начин смятам, че ще дадем сериозна възможност да укрепнат институциите, да се носи екипна отговорност и да бъде с развързани ръце в по-голяма степен административният ръководител, за да изгради той управленски звена в съответните структури на съдената система, така че да може да носи отговорност, а не както досега, има случаи, в които на административният ръководител е възможно теоретично да бъдат подбрани такива заместници, с които той не би могъл в добра атмосфера и достатъчно добре да работи, а това е проблем, който няма да даде добро отражение на качеството на продукта на съдебната система като цяло.
Съвсем накратко по правомощията на Висшия съдебен съвет, като прецизирани разпоредби, които са в съзвучие със Стратегията за продължаване на съдебната реформа. Много важни неща сме записали в законопроекта, едно от които е задължението на Висшия съдебен съвет да се заеме най-сетне с важния проблем за натовареността в рамките на съдебната система. За нас този проблем е изключително важен, защото той е ключ към решаване на основния проблем, записан в Стратегията за продължаване на съдебната реформа, а именно обвързването на резултатите в съдебната система с бюджета, който съдебната система получава. За добри резултати се получават и повече пари. Така че ние трябваше да намерим този ключ, за да реализираме нашата основна задача за програмно бюджетиране в съдебната система и решихме единодушно, че този начин е проверка на натовареността. Много внимателно, много професионално да се предвиди и изработи наредба, разбира се ако се приеме законът, в която да се видят критериите и показателите за тази натовареност, защото тя ще бъде отправна точка, както казах, при бюджетирането, така и при продължаване на структурните реформи в рамките на съдебната система, за да направим една оптимална структура при гарантиран достъп до правосъдие за всички български граждани с всички специфики в административната структура на нашата държава.
Разписани са и много други важни нови правомощия, прецизирани са правомощията на Висшия съдебен съвет, но аз няма да се спирам подробно, тъй като сега процедурата е друга – ние просто гледаме и обсъждаме закона по принцип и би трябвало в малко по-общ и по-абстрактен вариант да поднесем основните мотиви и моменти, които защитават Стратегията за продължаване на съдебната реформа.
Какво ново относно статута на съдиите, прокурорите и следователите? Разбира се, и това беше доста добре и широко дискутирано и отразено от медиите. Това е един пункт от нашия законопроект. Новото и интересното е, че пак с оглед прозрачност, пълна прозрачност на кадрите и на техния статут в съдебната система ние предвиждаме всички кадри в съдебната система, за да бъдат отворени, за да бъдат разпознати и оценявани по-добре от хората, да представят и да декларират своята принадлежност към всякакви граждански проекти, структури и организации, в които е допустимо по закон да се членува. Това го правим с никаква друга цел, освен с цел за прозрачност и с цел, когато се решават управленски, кадрови и каквито и да било въпроси в рамките на съдебната система и във Висшия съдебен съвет, хората да знаят и да могат да търсят отговорност в случаи, в които кадрите в съдебната система трябва да умеят да излагат основания за отвод при решаване на определени проблеми, които касаят системата или касаят решаването на конкретни дела. Ние сме акцентирали изрично на проблема с отводите на членовете на Висшия съдебен съвет, защото това е изключително важен демократичен и изключително прозрачен инструмент, в който един човек трябва да излезе и да каже защо той да не може да участва при решаването на какъвто и да е проблем. И най-малкото основание, когато може да се счете, че той е предубеден или заинтересован и когато има най-малкото съмнение за такова нещо по отношение на даден член на съдебната система в конкретна ситуация, той трябва да се отстрани и да не участва в решаването на съответния проблем. Това генерира доверие, колеги. Нашата изходна точка при решаването на този въпрос е била именно това. Трябва да има прозрачност, трябва да има максимална прозрачност и доверие в съдебната система.
Бих искала да акцентирам изрично на един много важен пункт, на един детайл в подготвения от нас законопроект. Това е постъпването в рамките на съдебната система отвън, първоначалното постъпване и подбора на младши съдии, младши прокурори и младши следователи. Специално този раздел най-вече сме разработвали много близко и в много добро сътрудничество с Националния институт по правосъдие, защото институтът натрупа опит, знае какво е нужно, знае къде са пропуските и къде са проблемите. Много благодаря на д-р Пенев, който днес е тук, за да присъства на това важно обсъждане на законопроекта. Искам да кажа, че ние предлагаме разпоредби, които чертаят действителна, истинска реформа. Няма да се постъпва в съдебната система, както се постъпваше до момента. Няма единствено писменият и устният изпит, който се организира централизирано от Висшия съдебен съвет да бъде критерии за това, че 40-50 или 100 кандидата са достойни да влязат в съдебната система. Навсякъде в Европа и в напредналите демокрации постъпването в съдебната система е генетично свързано, като пъпна връв е свързано обучението и резултатите от обучението в техните национални институти на правосъдието. Какво направихме ние в законопроекта.
Първо, опитахме се да решим въпроса с минималното изискване на Европейския съюз за продължителност на обучението на младшите магистрати в Националния институт по правосъдие. До момента това времетраене е изключително кратко. То е 6 месеца. Минималното изискване за престой за обучение е от 9 месеца нагоре – до три години и три месеца във Франция. Ние не можахме да си позволим да разпишем изискване за повече от 9 месеца престой в Националния институт по правосъдие, тъй като се съобразихме с някои претенции, с някои изисквания на административните ръководители по места, макар че лично за мен претенциите не бяха толкова основателни. За мен е много по-важно да останат по-дълго време от 9 месеца колегите в Националния институт по правосъдие, да се обучат и когато отидат на работа, да бъдат професионално по-уверени и да могат малко по-самостоятелно да решат своите първи задачи като прокурори, следователи или съдии. Предложили сме деветмесечния срок, който е минимално изискване на Европейската комисия.
Обвързали сме постъпването на младшите съдии, прокурори и следователи с един изпит, който ще бъде много старателно организиран от Висшия съдебен съвет и от Националния институт по правосъдие с формиране на нарочни комисии и изпитни програми, с което ще приключи обучението на младите колеги, които ще се обучават 9 месеца в Националния институт по правосъдие, като ще се взима предвид и тяхното професионално старание, възможности и показана мотивация по време на деветмесечното обучение.
Предвиждаме нещо доста революционно, ако някой се откаже по време на обучението в Националния институт по правосъдие или не покрие критериите, за да положи успешно изпитите накрая, тъй като ще бъде подпомаган със стипендия от страна на Националния институт по правосъдие в рамките на тези девет месеца, да върне полученото от държавата за времето, през което се е обучавал или общо за тези девет месеца, ако се окаже неспособен да си вземе изпитите. Защото държавата не е достатъчно богата, за да може да си позволява да разхищава пари. За бюджета трябва да полагаме максимална грижа и всяка стотинка, всеки разход трябва да бъде обезпечен и оправдан. Така че хората, които не оправдаят доверието и не положат успешно изпита, ще трябва да си върнат парите на държавата и да потърсят друго поприще извън съдебната система.
Това е за младшите съдии и прокурори. Няма да говоря за детайлите. Всичко това е разписано в закона. Ще ги гледаме текстовете, когато дойде ред на второто четене. За тези, според мен, изключително важни разпоредби, разписани в проекта на закон, мисля, че това е достатъчно на този етап като информация от моя страна.
Разбира се, не сме пропуснали в тази връзка да положим грижа чрез нарочни законодателни разпоредби за постоянните преподаватели, които ще обучават колегите в Националния институт по правосъдие, за да имаме гаранция, че той ще стане една добра школа, една добра магистратска школа, която обаче няма да бъде продължение на академичното образование, а ще бъде една магистратска школа, в която хората ще трупат практически опит. С образованието в университетите, с академичната школа се приключва, когато хората положат своите държавни изпити, но оттам насетне с помощта на нашите преподаватели от университетите ние трябва наистина да продължим да се грижим за нашия Националния институт по правосъдие, който успя да се утвърди като един добър професионален учебен център, който да учи магистратите на практически умения, практически навици и добро, прилично, етично поведение в рамките на професията и бъдещето, което те сами са си избрали.
В законопроекта, да не пропусна нещо много важно, сме разписали разпоредби, които касаят основния и много важен орган към Висшия съдебен съвет, а това е Инспекторатът към Висшия съдебен съвет. Завишаваме изискванията за избор на членове на този Инспекторат. Анализирахме ситуацията и сме преценили, разговаряйки с представители на всички звена и структури в съдебната система, с които заедно изготвихме този проект, и ние като ръководство на Министерството на правосъдието стигнахме до следните изводи. Добър Инспекторат има и ще има тогава, когато неговите членове са избрани след като са прослужили в магистратските среди определен брой години, защото не може да отиде един инспектор в следствие, в прокуратура или в съд, след като той не е бил достатъчно време там. Самият той няма достатъчно опит, неговите проверки не могат да гарантират безпристрастност, обективност на резултатите и на достигнатото в което и да е звено от съдебната система. Така че изискванията към нашия Инспекторат по всеобщо мнение трябваше да бъдат по-високи и затова ние направихме съответни разпоредби, за да може и ръководителят на Инспектората и всички членове, които се избират от Народното събрание да отговарят на високите изисквания към функционирането на съдебната система въобще и към резултатите, които тя предлага.
Контролът върху действията на Инспектората като структура към Висшия съдебен съвет е изключително важен. Колеги, вие знаете, че бихме могли да искаме още от нашия Инспекторат, но в рамките на действащата Конституция толкова. Ако искаме да направим нещо повече, трябва да имаме общо съгласие, национално съгласие за някои изменения в Конституцията в рамките на съдебната система, за да можем да направим още разумни промени, които да гарантират по-качествено правосъдие и по-добър контрол върху работата на магистратите без значение в коя професия се намират те.
В законопроекта сме обърнали внимание на държавните съдебни изпълнители и на съдиите по вписванията. Там има доста нерешени въпроси и не знам как така са останали нерешени през 2007 г. с този смесен статут – един да избира, а друг да контролира съдиите по вписванията и държавните съдебни изпълнители, а някъде да се формира бюджетът им. Разкъсване на връзката подбор, назначаване, контрол и отговорност на резултата – тотално разкъсана връзка в сега действащия Закон за съдебната власт. Разбира се, въпросът се оказа доста дискусионен, но в крайна сметка тези структури остават да бъдат контролирани от съдиите по места, а пък назначаването и освобождаването става от министъра на правосъдието. Крайно време е, веднъж завинаги да се сложи някакъв край и логика на процедура: назначавам - освобождавам – нося отговорност, нося контрол, предоставям бюджет, защото всичко това е вързано с крайния резултат, с продукта, изключително важен продукт, който тези хора дават в рамките на българското правосъдие.
Освен това, сме обърнали внимание и на правомощията на служителите от Главна дирекция „Охрана” и относно администрацията на органите на съдебната власт, защото това са много важни неща. Аз ще кажа само една дума за Главна дирекция „Охрана”. Масово всички колеги, с които разговаряхме в рамките на изготвения проект беше обърнато внимание, че не си комуникира Главна дирекция „Охрана” с ръководителите на съответните структури в съдебната система ,а тази комуникация е изключително важна, защото тя касае сигурността на колегите и касае отделни много важни дейности по конвоя – една от много важните функции, които има Главна дирекция „Охрана”. И тъй като това е недопустимо, ние решихме да вдигнем този проблем на ниво закон и да разпишем, за да кажем ясно, че при осъществяване на своята дейност Главна дирекция „Охрана” трябва да се съобразява, трябва да комуникира по съответен начин с ръководителите в съдебната система, за което заедно с Висшия съдебен съвет предстои след приемане на законопроекта, да бъде изготвена съответна наредба, която ще даде един подробен и точен регламент за това взаимодействие, което аз съм убедена, а вярвам и вие, че е от изключителна важност за ефективното функциониране докрай в рамките на съдебната система при изпълняване на функциите от страна на съдилища и прокуратури и следствените структури.
Колеги, аз мисля, че не е нужно да правя по-дълга и по-пространна презентация от тази, с която си позволих да отнема вашето внимание.
Бих искала да ви благодаря затова, че слушахте с интерес.
Бих искала да благодаря и на всички, които много ангажирано работиха по законопроекта.
Бих искала да благодаря на всички, с които ние дискутирахме по много спорни и дискусионни проблеми. Приеха се едни от решенията, други решения не се приеха и това е съвсем естествено. Защото, когато се подчиняваш на една концепция, не можеш да приемеш всичко, дори и разумно, а се приемат нещата, които следват логично концепцията, избрана от тези, които носят отговорност за законопроекта.
Ако не сме приели някои решения, които вие сте дали колеги от съдебната система, не смятайте, че те не са били полезни, че не са били оценени и че не са дискутирани. Напротив, всичко е дискутирано. Всичко е оценено по достойнство. Благодаря за това. Но в крайна сметка един законопроект носи своята концепция и той не може да отговори на всички изисквания и очаквания на магистратите. Аз се надявам, че сме намерили добри решения. Разбира се, тук е мястото, където може да има дискусия по някои от решенията и предложените формули, така че ще очаквам с интерес как ще се развие дебатът и днес и следващия път и в парламентарната зала, за да направим един добър законопроект, в който ще разпишем много детайли и много съществени и прогресивни крачки напред в продължаване на съдебната реформа.
Благодаря ви за вниманието.


Искра Фидосова:
Благодаря Ви, г-жо Попова. Ще си позволя да дам думата първо на г-жа Мингова да изрази становище на Висшия съдебен съвет. След това на г-н Лазар Груев, на г-н Пенчев и г-н Първанов.
Благодаря Ви, г.-жо Председател.
Уважаеми народни представители,
Госпожо Министър,
Колеги, ще си позволя съвсем накратко да изложа пред вас становище на Висшия съдебен съвет по този законопроект, като ще предоставя на Председателя на Комисията нашето писмено становище. Освен това се ангажирам до всички парламентарни групи да го изпратим писмено, за да можем да ангажираме вниманието на народните представители евентуално за наши предложения за корекции между първо и второ четене на законопроекта.
Безспорно сме изправени пред един амбициозен Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, който е в унисон със заложените законодателни цели на приетата от изпълнителната власт Стратегия за развитие на съдебната реформа и като такова амбициозно предложение на министъра на правосъдието, следва да бъде поздравен този законопроект. Той съдържа редица предложения, които са свързани с подобряване на управленския капацитет на органите в съдебната система, с утвърждаване функцията на Висшия съдебен съвет като управленски орган. За съжаление, обаче, ние намерихме в този законопроект конкретни предложения, които по-скоро принизяват управленския капацитет на Висшия съдебен съвет и не съдействат, а по-скоро пречат за неговото проявление. Затова положителните цели, които ние споделяме, свързани с функциите на постоянните Комисии по етика и по предложения и атестиране, за усъвършенстване на дисциплинарните функции на Висшия съдебен съвет, за подбора на самите членове на Висшия съдебен съвет ще си позволя да кажа тези наши препоръки и несъгласия, за да не ангажирам вниманието на народните представители, тъй като и други колеги биха искали да вземат становище.
Ще започна хронологично по законопроекта и се спирам на § 5. Известно е становището на Висшия съдебен съвет по отношение предложението за така наречения допуск до класифицирана на членовете на Висшия съдебен съвет. Аз искам да подчертая съвсем накратко трите основни групи аргументи, които сме си позволили да изложим писмено в нашето становище.
Става дума затова, че докато са членове на Висшия съдебен съвет тези колеги, които идват от магистратските среди, не загубват статута си на магистрати, защото цялата логика на конституционно създадения орган на управление на съдебната система всъщност сочи, че тя трябва да се управлява от магистрати и това е заложено в основно европейски документи, които сега поради липса на време няма да цитирам. Т.е. докато членовете на Висшия съдебен съвет, които са били упражнявали функцията на магистрати и изпълняват функцията член на Висш съдебен съвет, те само временно преустановяват упражняване на магистратска си функция, но не загубват този си статут.
Вторият ми аргумент в тази насока е, че точно поради наличието на такъв статут, чл. 39 от Закона за защита на класифицирана информация не ги изключва от кръга на лицата, които разполагат с допуск до класифицирана информация, разбира се, тогава когато е необходимо да се знае при спазване на този принцип.
Третият ми основен аргумент тук е, че всъщност приравняване статута на магистрати е необходим за тези негови членове на този орган, окито до този момент не са упражнявали магистратски функции поради конституционната същност на този орган на управление, като колективен орган на управление, чиито състав и функции не могат да бъдат упражнявани, ако пред изискванията към неговите членове се поставят други условия, извън тези, които самата Конституция посочва.
В този смисъл смятам, че управленският капацитет на Висшия съдебен съвет с нищо няма да се подобри, ако пред неговите членове бъдат поставени условия, които са свързани с решения, които взема друг орган на власт, а именно орган на изпълнителната власт и то не чрез законов акт, а чрез решения.
По § 6 от предложените промени имаме възражения. Става дума за посоченото от министър Попова възлагане на функции на Висшия съдебен съвет по отношение на държавните съдебни изпълнители и съдите по вписвания. Смятаме, че това не се включва в конституционно посочените функции на Висшия съдебен съвет. Висшият съдебен съвет има правомощия по отношение на магистратите, съдии, прокурори и следователи и всъщност той трябва да съсредоточи своите функции и управленски правомощия именно върху тези три групи лица, които са магистрати по Конституция.
На следващо място, не мисля, че има практически проблеми при сегашната уредба в закона по отношение функционирането на държавните съдебни изпълнители и съдиите по вписванията.
Освен това, ако по отношение на тях Висшият съдебен съвет има правомощия ,той би загубил от управленския си капацитет като орган за управление на съдебната власт и би се превърнал в административен орган, доколкото би функционирал по отношение на лица, които не са магистрати.
На следващо място бих посочила наши възражения по отношение ролята на Висшия съдебен съвет относно подбора на младши съдии и младши прокурори. Предлаганият двоен изпит на практика минимизира ролята на Висшия съдебен съвет като орган на управление на съдебната власт. Два изпита, за които не е ясно какво съдържат, един на входа, а другият – на изхода, при това провеждани от два различни органа, не биха могли да утвърдят ролята на Висшия съдебен съвет като орган, който прави кадровата политика и всъщност подбора на кадрите, които влизат в магистратурата. Ако е необходимо да има два изпита, то те трябва да бъдат част от един процес, в който се избират магистратите, но в този процес основна роля трябва да играе не Националният институт по правосъдие, а трябва да играе Висшият съдебен съвет. В този смисъл, според нас, не е ясен смисълът да се провежда по този начин подбора за младши магистрати и всъщност се изправят пред необходимостта тези млади хора, а тук могат да кандидатстват и хора с натрупан вече юридически стаж, от няколко изпита, които не са диференцирани по съдържание, и които нямат обяснение защо трябва да се провеждат по този начин.
Освен това, може да се постави въпросът и за това, а тези, които постъпват чрез конкурс за първоначално назначение, те нямат ли нужда именно от такъв подбор и защо само младшите трябва да минават пред подобно сито, и защо само спрямо младшите магистрати Висшият съдебен съвет всъщност има минимизирана роля при окончателния подбор на тези кадри. В никакъв случай не отричаме ролята на Националният институт по правосъдие. Но трябва по-добре да се балансира ролята на Висшия съдебен съвет и на Националния институт по правосъдие, когато в крайна сметка се извършва последният изпит, който ще определи кои от успешно приключилите обучителния период биха придобили статут на младши съдии и младши прокурори.
Това, което безпокои Висшия съдебен съвет, а именно относно управленските функции на Висшия съдебен съвет, се отнася до идеята за децентрализация, която е заложена както при конкурсите за кариерно израстване, така и при атестациите. Като приемаме модела за отделяне на процеса на атестиране и конкурсите, тъй като те визират и преследват различни цели и това е положително в законопроекта, не можем да си обясним защо се прави крачка назад от достигнатата идея в сега действащия закон за централизирани конкурси и за централизирани атестации. В крайна сметка тази централизация не е приумица в становището на Висшия съдебен съвет. Тя беше посочена и на обсъждането, което г-н Груев като председател на Върховния касационен съд организира като предварително обсъждане сред магистратските среди на законопроекта, а си позволявам тук да посоча и становище, което е от проект на наши испански партньори – един туининг проект, който сега Висшият съдебен съвет провежда, в който се аргументира доста подробно (това ще го предоставя на вниманието на народните представители) идеята, че всъщност повишаване на капацитета не само на органа на управление, но и целите на атестирането и на кариерното израстване при конкурсите би се осъществило тогава, когато чрез подобряване на управленския капацитет на органа за управление – на Висшия съдебен съвет, и ситуирането към него на помощни атестационни органи с централизиран характер, и с провеждането на централизирани конкурси, би се установила еднаква практика, както в областта на атестирането, така и в областта на критериите за кариерно израстване при конкурсите и би се минимизирала всъщност ролята на местните органи по места. Аз си мисля, че идеята за тази децентрализация по-скоро идва от ръководствата на съдебните звена, но не и от редовите магистрати. Дълбоко съм убедена, че всъщност изграждането на помощни атестационни органи или подобряването на административния капацитет на Висшия съдебен съвет чрез такива централизирани органи, които ще дойдат от магистратските среди (те няма да бъдат някакъв собствен административен капацитет само на света), ще допринесат в най-голяма степен за единната кадрова политика, която е необходима на съдебната система.
Аз бих си позволила да не ангажирам вниманието ви повече с конкретни предложения. Те са залегнали в нашето писмено становище. Ще си позволя, ако някой от колегите иска по-нататък в конкретика допълнителни становища относно нашите виждания в хода на дискусията, затова сега ще ми позволите да се огранича до тези наши бележки, без, разбира се, да твърдя, че това е цялостното становище на Висшия съдебен съвет по конкретните отделни предложения. Благодаря.


Искра Фидосова:
Благодаря Ви, г-жо Мингова. Г-н Груев, заповядайте
Уважаеми народни представители,
Уважаеми колеги магистрати, журналисти и гости,
Аз ще бъда съвсем кратък, защото преди първо четене едва ли е необходимо при тези дискусии да се навлиза в особени детайли.
Искам да кажа нещо, което колегата Мингова загатна, какъв беше подходът на съдиите тогава, когато Министерството на правосъдието беше готово с този законопроект. Тогава аз свиках едно национално съвещание с участието на председателите на всички съдилища – апелативни, окръжни, районни, военни, в зала 15, като предварително колегите бяха помолени да обсъдят законопроекта ,да подготвят своите предложения, да дадат своите становища. Ние ги обсъдим в зала 15, обобщихме предложения от специално излъчена комисия и това беше предоставено на Министерството на правосъдието. Разбира се, права е министър Попова. Всеки законопроект има своята философия и вносителят и този, който го готви, си следва своята логика. В интерес на истината една голяма част от тези наши предложения бяха отчетени и са отчетени във варианта, който предстои да разглеждате. Аз мисля, че мъдро и разумно би било аз да предоставя на парламентарните групи и на уважаемата Комисия в процеса на обсъждането на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт тези наши обобщени предложения, защото едва ли, колкото и да съм красноречив, в няколко минути ще мога да ги обобщя. А и защото това е мой дълг и уважение към колегите, които се събраха, работиха, обсъждаха, предоставиха ги, за да знаете какво всъщност мислят съдиите по законопроекта, който днес обсъждаме.
Аз ще се огранича до няколко по-общи разсъждения и бележки и малко по-принципни. В крайна сметка вие сте законодателите на държавата и тук обсъжданията, според мен, трябва да бъдат на това ниво.
Няколко пъти в мотивите и в изказванията, а предстои това да се случи и по-нататък, се говори за прозрачност, за идеята на законопроекта максимално да се отворят конкурсите, да се подобри подбора на членовете на Висшия съдебен съвет. Честно да си призная в някои отношения на мен лично, не ангажирам никой от моите колеги, това малко ми прилича на презумпция за вина, че непременно всички магистрати са по определение виновни и трябва предварително всичко много ясно да се случва. Да, ние приемаме и не възразяваме по част от идеите, заложени в законопроекта, но аз моля и вносителите и вас като народни представители, да прецизирате част от нещата, които са включени в тази идея, защото на практика ще се получат някои несъвместими неща. Примерно, ето какво има още на първа страница от законопроекта. Там пише: (§ 2, чл. 17, ал. 4) „Преди избора кандидатите представят концепция за управлението на съдебната власт.” Звучи добре, идеята е ясна, обаче когато става дума за един орган от 22 изборни членове, избирани от две квоти – едната квота съдии и прокурори, и следователи. Ако тези 22 членове имат 10 различни концепции за управлението на съдебната власт и всеки органите, който ги избира, одобрява тази концепция и вие като народни представители – едната, ние като съдии – другата, как ще работят. Така че трябва да го прецизираме.
Или пък § 3, чл. 19, ал. 3. „Предложенията за кандидати за изборни членове на Висшия съдебен съвет от квотата на съдебната власт се правят до един месец преди провеждането на избора по чл. 24.”
Т.е. ние трябва да свикаме две национални делегатски събрания първото да излъчи кандидатите и второ след месец или два да избере от тях след публичните обсъждания и дискусии.
Т.е. някои неща трябва да бъдат прецизирани, защото трябва да бъдем мъдри тогава, когато приемаме Закона за съдебната власт или някои други закони. Някои различия не са толкова от значение, защото съдебната власт е за всички.
И нещо, което въобще не е моя работа и не е работа на съдиите, но по отношение на допуска аз искам да кажа само две неща, освен това, което каза колегата Мингова и което поначало Висшият съдебен съвет постоянно поддържа своето становище. Аз ви моля като политици и като мъдри законодатели все пак наистина да прецените допустимата на намеса на властите при допуска и изискването за получаване на допуск от членовете на Висшия съдебен съвет. Освен тази аргументи, има и нещо друго. Аз съм го споделял. Това е моя публична позиция. Журналистите знаят много добре и те са го отразявали.
Законът за класифицираната информация предпоставя използването на специални разузнавателни средства – тази най-остра намеса в личната сфера на гражданите в два основни случая: когато е застрашена националната сигурност за нейното опазване и тогава, когато се касае до предотвратяване, разкриване и наказване на тежки престъпления. Тогава могат да се използват, разрешават и да се ползват резултатите от специалните разузнавателни средства. Но Висшият съдебен съвет няма отношение към тези два пункта. Той нито наказва, бори и предотвратява престъпления, нито има общо с националната сигурност. Т.е. искането да се ползват тези данни е искане да се ползват вероятно в кадровата дейност на Висшия съдебен съвет, което аз лично смятам, че самият закон не допуска просто. Но това е ваш въпрос. Вие ще го решите. Той е и политически въпрос. Само напомням, че тогава, когато Конституционният съд на Словакия разгледа някои въпроси, свързани с техния специализиран съд, една от разпоредбите, която обяви за противоконституционна беше именно заложеното тогава в техния закон изискване за проверка на съдиите от този специализиран съд за допуск до класифицирана информация. Т.е. в Европа има и такива примери.
Разбира се, ще огранича своето изказване, като ще дам и писмените бележки. Разбира се, в някои отношения, аз изразявайки мнението и на съдиите, не съм докрай съгласен и с колегата Мингова, защото опитът да се промени кадруването и изборът и движението е фактически един опит да се реши един проблем, който е очевиден и който аз всяка година излагам пред вас – бавно става назначаването в съдебната система. Едно място обявено във Върховния касационен съд през януари се заема по Коледа. Една година то стои празно. Това е реалната практика в момента. Така че може би децентрализацията е насочена към това. Трябва внимателно да се обсъди. Аз мисля, че не бива да казваме нито само плюс, нито само минус.
Ние дискутирахме много и министър Попова помни, в Националния институт по правосъдието за промяната на хода на младшите магистрати коя от двете системи да бъде избрана. Вярно е, че е така в редица европейски държави, че е много важно подбор да стане след обучението в Националния институт по правосъдието, но аз мисля, че нашите условия по мъничко понякога се различават. Т.е. дали човек трябва да се обучи и след това да знае къде да отиде или да кандидатства за място? Това е голямата дилема. Дали влизайки, той кандидатства за съдия тук или тук, или ще разбере къде ще бъде съдия, когато свърши обучението си след последния изпит. Може да няма социални и други причини да замине. Но това са, разбира се, детайли и аз оставям на вас и на моите колеги да си изкажа мнението.
В заключение, аз декларирам моята и на моите колеги готовност, както и в досегашния ход при изработването на законопроекта, да съдействаме, защото онези призиви за сътрудничество между властите трябва да намерят своето реално приложение в практическите им действия, което правим и днес. Благодаря ви

Искар Фидосова:
Благодаря Ви, г-н Груев. Г-н Пенчев, заповядайте
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми народни представители,
Колеги, много неща се казаха вече. Почти се изчисти спорното от безспорното, така че аз няма да повтарям това, което казаха колегите. Ще маркирам само няколко неща.
Първо, ние сме на обсъждане на законопроекта на първо четене и трябва да си зададем въпроса трябва ли да има Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, който беше приет чисто нов 2007 г. Моето категорично становище е, че трябва. Защото практиката, това което г-н Груев спомена, това кадруване от януари до Коледа, като последните назначения бяха 2009 г. От 2009 г. нямаме нов конкурс. Ние върховните съдии сме добре, защото командироваме съдии и нямаме проблеми. А тези долу какво правят? Работят на мускули. Т.е. очевидно трябва да има закон, който да подобри системата на кадруване. Аз възприемам тази система за конкурсите – не конкурс по атестиране, т.е. когато се разглежда моята пригодност да заема едно място, на първо място се поставя въпроса дали аз имам качества точно за това място, а после се гледа моята трудова характеристика и дали моето минало е добро или зло. То също не е лошо, също е елемент, но акцентът е дали, примерно, мога да изпълнявам в Софийски районен съд- гражданска колегия съответните функции, т.е. дали имам опита на граждански съдия.
Аз изцяло заставам на становището на Висшия съдебен съвет по отношение на централизираните и децентрализирани конкурс и атестиране. Съгласен съм, че всички ние съдии, прокурори и следователи трябва да поемем отговорност за чистата съдебна система, да си вършим работата и в края на краищата да правим това, за което сме призвани. Но не съм съгласен, че всички трябва да взимаме участие във всичко. Както Висшият съдебен съвет не взима участие в правораздавателния процес, напълно правилно, така не виждам защо ние съдиите и прокурорите трябва да вземем участие в атестирането и в провеждането на конкурси. Какво имам предвид? Имам предвид, че самото атестиране, самото кадруване си има особен вид умения. Именно за тези умения ние избираме от двете квоти представители във Висшия съдебен съвет, които излагайки своята концепция, точно това показват, че са причастни към този процес за кадруване, за атестиране, имат умения и имат желание да правят това и ще правят това много добре. Искам да ви кажа, че Върховният административен съд в момента изнемогва, вие знаете колко са натоварени откъм дела, ние изнемогваме, защото сме единствената инстанция, която може да атестира нашите 28 административни съдилища, които бяха назначени в един ден и които по едно също време придобиват право да искат ранг. Ние в момента, гледайки дела, ние атестираме непрестанно колеги, а това не е смисълът. Ние не можем да отидем на място в цяла България, за да видим даден съдия как си води процеса, как си гледа делата, как ги пише, макар че първо на първо, няма кой да ни плати командировъчните. Смятам, че в това отношение трябва да има правомощия изрично във Висшия съдебен съвет, защото все пак ние направихме централизирани матури именно за това, за да имаме единен критерий. А не в Благоевград да оценяваме по един критерий, а в Хасково – по друг. И ако аз съм отличник в Благоевград, да бъда тройкаджия в Хасково ,защото там колегата от окръжния съд не ме харесва. Трябва да има централизирани критерии и централизирано атестиране.
Тук се връщаме към Европейския доклад за липсата на капацитет. Да, във Висшия съдебен съвет липсва капацитет, защото законодателят ограничи размера на администрацията на Висшия съдебен съвет. И аз съм го казвал многократно: Позволете на Висшия съдебен съвет да си определя сам администрацията и ви уверявам, че администрацията в рамките на съдебната система ще бъде даже намалена, а няма да бъде увеличена. Защото все пак ние имаме единен бюджет и много добре знаете, че няма как да си раздуваме нещата както си искаме, когато вие ни определяте бюджета и рамката.
Аз съм категоричен, че атестирането и конкурсът чрез събеседване или както ще бъде, трябва да се провежда на централно ниво. Нищо лошо няма в това представители на органа, който ще приема, който има свободни места, да участва в тези комисии, но гръбнакът на комисиите, единните критерии трябва да бъдат от членовете на Висшия съдебен съвет, които са постоянно действащи и те са постоянно действащи, за да извършват постоянно тази дейност по кадруването.
Иска ми се да кажа, че аз очаквах малко повече от законопроекта по отношение на структурната реформа на съдебната система. Наредба на Висшия съдебен съвет? Трябва все пак някакви граници да дадете в смисъл, примерно, един съд или прокуратура може да има отделение в съседни населени места. Знаете за какво говорим. Говорим затова, че може примерно от три районни съдилища да се направи един център, но не да се ограничи достъпа до правосъдие на гражданите. Съвсем условно казва Радомир, Брезник, Трън – съдът в Радомир с отделения в Брезник и в Трън. Съдиите остават, но няма да има председател, няма да има заместник-председател, няма да има непременно системен администратор, непременно главен счетоводител и непременно касиер отделно, домакин и т.н. Така достъпът до правосъдие ще го има, съдиите са на място, но тази излишна администрация се съкращава и правим икономии. Това би могло да стане с един-два текста в закона. Все пак не оставяйте всичко на Висшия съдебен съвет. Настоящият ще приеме една наредба, следващият ще приеме друга наредба. Нека да има законови рамки, които да подсказват какво може да прави и какво не може да прави Висшия съдебен съвет.
Ще каза само една дума за младшите съдии и младшите магистрати. Проф. Груев е прав. Къде е проблемът? Аз се явявам на изпит за младши съдия, но къде не се знае. Аз съм човек със семейство. Примерно, аз казвам, че искам ад стана младши съдия в София, но ако не ми стигне бала, няма да стана. А вие ми казвате: Не, ти издържаш приемния изпит, отиваш в Националния институт по правосъдие, там се учиш, доказваш се и накрая твоето ниво, твоят бал е за Хасково. Но аз имам жена и деца, които работят и се учат в София. Какво Хасково? Тогава вие казвате,: Плати си обучението, т.е. върни парите и довиждане. Мен ме е страх, че напливът, който сега е много голям за младши магистрати ще бъде силно ограничен. Колко са тези хора, който казва: Аз искам да стана младши съдия независимо къде. Това ми е призванието. Може да е добра идеята, но се опасявам, че практически ще направим голям проблем. Просто няма да има желаещи. Колко са тези млади хора, чието призвание е да бъдат младши съдия , където и да е. Благодаря ви.

Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Пенчев. След това г-н Валери Първанов и след това г-жа Караиванова.
Уважаема г-жо Председател на Народното събрание,
Уважаема г-жо Председател на Комисията по правни въпроси,
Аз съм известна степен облекчен, тъй като се изказвам последен от представителите на органите на съдебната власт и мога да кажа, че законопроектът действително е много амбициозен. Той е изготвен с участието на представители на всички магистратски гилдии, така че той отразява и виждането на магистратурата. Аз считам, че той е една много голяма стъпка към привеждане на нашата магистратура към тази съдебна реформа, която беше вече заявена със Стратегията за извършване на съдебна реформа.
Бих казал няколко думи за принципите, които Прокуратурата като институция и тук в мое лице подкрепя.
На първо място, за промяна на начина, по който става първоначалното постъпване в магистратурата. Ние сме категорично „за” това да става по начина, по който се предлага с настоящия законопроект. „За”, защото, за съжаление, първите няколко години се видя, че част от колегите, назначени на длъжност, не проявяват необходимото старание да се научат достатъчно добре практически да прилагат законите – материално-правните и процесуално-правните. Когато съответният кандидат знае, че от неговото старание ще зависи и успехът при окончателните изпити при завършване, ще зависи дали първо, ще стане магистрат, и второ, съобразно балът, който ще образува, ще заеме длъжност по предпочитание, това ще го мотиви през всички тези 9 месеца той действително да се старае не по-малко, отколкото на студентската скамейка и на бъдещото си работно място.
На второ място, опасенията, че определени колеги ще бъдат принудени да бъдат назначени на места, които не желаят, аз смятам, че за такова опасение не може да се говори към настоящия момент. Току-що приключи един конкурс за младши магистрати и мога да ви кажа, че от първото назначаване за младши съдии само трима отпаднаха от класирането, поради това че не са посочили абсолютно всички места, които са възможни при съответното назначаване. Т.е. ако има 16 окръжни съдилища, в които се обявяват конкурси за младши съдии, то съответният кандидат посочва и 16-те, посочени, разбира се, в определен ред. Така е и при прокуратурата, така че явно все повече желанието на колегите, които кандидатства, е да влязат в системата независими конкретно в кой районен съд. Освен това, практиката показва, че почти никой магистрат не започва и не завършва своята кариера в едно и също населено място, така че движението между различните населени места би трябвало да се приветства, а не да се опасяваме от това.
Относно принципът да се раздели атестирането от кадровото израстване също го подкрепяме. Действително в момента имаме затруднения при провеждане на атестирането. Защо? Първо, защото то се извършва при всеки конкретен случай и се зачита атестационната оценка само ако е в рамките на една година, а тук виждаме, че законопроектът предлага тригодишен период, т.е. веднъж атестиран магистратът независимо какво кадрово развитие ще претърпи – дали иска да бъде преместен, дали да бъде повишен, дали да кандидатства за административен ръководител, важи оценката, която е получил при периодичното атестиране. Това ще даде възможност на Висшия съдебен съвет да провежда конкурсите много по-бързо, отколкото понастоящем, когато от обявяване на конкурса започва едно атестиране и дори само един от кандидатите да не е атестиран в рамките на тази една година, се изчаква неговото атестиране, след което се провежда съответно събеседване и общо конкурсът се забавя. Последните две години показаха, че не можем да продължим по този начин. Лично мен като заместник-главен прокурор, отговарящ за ресор „Кадри” мога да ви кажа, че ежедневно идват много тъжни и тревожни просби от всички административни ръководители, че вече не са в състояние да изпълняват задълженията си поради липса на магистрати, на които да възлагат задачи. Такова е положението в Софийска градска прокуратура, където вече имам повече от 15 командировани прокурори. Така е в Добрич, където при щат 8 или 9 има четири заети места. Двама колеги с не добро здравословно състояние дори и без право на пенсиониране напускат, просто не могат да издържат на напрежението и казват: По-добре да напуснем, отколкото при следваща проверка да се окаже, че трябва да бъдем уволнявани, тъй като не можем да се справим с огромния обем работа.
Т.е. моделът, който в момента предвижда Законът за съдебната власт, явно не е достатъчно добър и трябва да бъде променен. Висшият съдебен съвет в този си състав не може да поеме цялата тази огромна административна работа, която му се възлага и да успее да придвижи съдебната реформа и най-вече кадровото развитие и обезпечаване с магистрати органите на съдебната власт, ползвайки сега действащия Закон за съдебната власт. Смятам определено, че ако се приеме този законопроект, ще имаме едно по-бързо провеждане на конкурсите, защото тогава няма да се прави атестиране и ще може съответно Висшият съдебен съвет да взима решения в рамките на месец до два от датата на обявяване на конкурса, а не както е сега – до 6 месеца. Като сложим и двустепенното обжалване, мога да ви кажа, че реалното заемане на местата става след година и половина. В съвременния забързан живот година и половина е страшно много време. А не можем да взимаме хора отвън. Оголихме вече и районните прокуратури, защото навсякъде постепенно издъхваме от липса на кадри. Да във ВКП и във ВАП няма вакантни места и там няма командировани. На апелативно ниво също – няма вакантни места, в смисъл незаети. Но на окръжно и на районни положението някъде е трагично, както вече ви казах. Така че там трябва да има промени.
С кое не сме съгласни пак на принципна основа?
Първо, не сме съгласни с изискването (§ 4) за членовете на Висшия съдебен съвет да се предприемат необходимите действия за получаване на достъп до класифицирана информация. Този параграф противоречи на Закона за защита на класифицирана информация чл. 3, ал. 2, че съществува принцип необходимо да се знае и че такава информация се предоставя само на лица, чиито служебни задължения или конкретно възложена задача налагат такъв достъп. Изключение законът прави само за три длъжностни лица и това са: президентът, председателят на Народното събрание и премиерът на републиката. За всички останали важи принципа „необходимо да се знае”.
Тук вече няколко пъти се зададе въпросът какво точно е необходимо да знаят членовете на Висшия съдебен съвет като класифицирана информация, за да им е необходим достъп. След като не е необходимо да се знае, значи става въпрос, че може някой да изтълкува такъв текст като преследване на други цели, а не целите на закона.
Второ, ако все пак се реши, че с промяна на друг текст в Закона за защита на класифицираната информация данни, придобити чрез специални разузнавателни средства биха могли да служат като основание за търсене на дисциплинарна отговорност и тогава вече може да се каже, че е необходимо те да имат такъв достъп, въпросът е дали те не трябва да получат достъп по право. И логиката на същия закон – Законът за защита на класифицирана информация налага именно те да получат достъп по право. Защо? Защото народните представители като представители на едната власт – законодателната, получават достъп по право. Министрите като членове на изпълнителната власт и висшият ръководен орган на изпълнителната власт получават достъп по право. На съдебната власт, която е третата независима власт в България, нашето правителство е Висшият съдебен съвет. Няма основание точно на тях да им се откаже по право достъп, пак при спазване на принципа „необходимо да се знае”. Считам, че ако се стигне до Конституционен съд, аз не мога да кажа в момента по какъв начин може да се стигне, ако се приеме такъв текст, вероятно, както каза и проф. Лазар Груев, ще бъде обявен за противоконституционен един такъв текст. Считам, че не трябва да се приема във вида, в който се предлага. Има друг начин да се проверяват кадрите и най-добре ще бъде, ако все пак се направи тази стъпка, да се разреши резултатите от специалните разузнавателни средства да се използват в дисциплинарните производства и при взимане на кадрови решения. Нека те да имат достъп и да понесат своята отговорност, когато подкрепят кандидатурата на хора, които най-малкото са съмнителни, уличени в контакти, които не са подходящи за заемане на определена длъжност.
Второто принципно несъгласие това е със забраната да се предлагат за заместници магистрати от други органи, а да се предлагат такива само от съответния орган на съдебната власт. Ще кажа защо сме против.
Много правилно в закона се предлага да се разделят отделните процедури. Ние виждаме, че има една процедура за издигане в магистратска длъжност. Има друга процедура за избиране на административни ръководители. В момента законът позволява, както за административни ръководители, така и за заместници да се издигат лица, които са не само от същия орган на съдебната власт, но са и от по-ниско ниво. Т.е. ако един районен прокурор кандидатства за окръжен прокурор и бъде избран от Висшия съдебен съвет, той освен административен ръководител на окръжна прокуратура, да добива и магистратската длъжност прокурор в окръжна прокуратура. И след като той по една или друга причина бъде освободен от административната длъжност, включително и поради изтичане на мандата, той запазва придобитата не по принцип, не чрез конкурс по-висока магистратска длъжност. Той не се връща в районна прокуратура. Той остава в окръжна прокуратура. Именно поради тази причина трябва да се реши принципът. Ако ще правим разделяне на двете линии, на двете кадрови израствания, то явно е, че в законопроекта трябва да се каже, че за административен ръководител на съответен орган може да кандидатства само магистрат, който вече е придобил съответната магистратска длъжност или има по-висока такава. Тогава ние ще кажем: Той е съдия в апелативен съд, кандидатства са окръжен председател, може. Той е председател на районен съд. Не може да кандидатства за председател на окръжен съд. Той първо трябва да стане съдия в окръжен съд, да си мине процедурата, да докаже своята квалификация и едва тогава ще оглави един съд, за да бъде ръководител на колегия с по-висока квалификация, доказали и придобили по-високата магистратска длъжност. Това би важало и за заместниците. Т.е. не би трябвало да променяме принципа един ад бъде за административните друг да бъде за заместниците. С измененията на Закона за съдебната власт, ако бъде приет, разбира се, в този вид, не остава никаква забрана, включително един председател на районен съд да стане председател на апелативен съд, тъй като се разрешава да се кандидатства в две степени. Обратното, за заместник на същия този председател може да бъде предложен само съдия в апелативен съд. Не виждам принципът къде е. И то от същия апелативен съд. Значи ако е за Варна, само от Варна във Варненския апелативен съд, а не от Бургаския или от Софийския. Едни такива различни принципи при издигане на кадрите, според мен, не е правилно, така че би трябвало да се уеднакви системата.
Аз подкрепям това, че се премахват мандатите за заместниците. Редно е съответният административен ръководител, който е защитил концепция за развитие на органа, за който е избран от Висшия съдебен съвет, да му се даде възможност да подбере своя екип, разбира се, спазвайки законовите ограничения, които ще бъдат наложени. И съответно, когато работата в този орган не върви, той да си понесе пълната отговорност като административен ръководител, а не да работи с натрапени заместници. Защото виждаме, че при сега действащата система за заместник може да кандидатства всеки. Не е необходимо да припомням, но ще го припомня случая с конкурса за заместник-главен прокурор при Върховна административна прокуратура, стигна се два от кандидатите да бъдат уволнени дисциплинарно, които се бяха самопредложили. Това е крайността, до която се стигна, ползвайки сегашния модел на закона. Така че е добре да си поеме отговорността административният ръководител, разбира се, при условие, че ще предложи лице, което да има необходимата магистратска квалификация, т.е. да има магистратска длъжност, която да съответства на органа, за който се предлага за административен ръководител.
Естествено Прокуратурата ще представи между първо и второ четене своите виждания подробно по всички текстове. Благодаря ви.

Искра Фидосова:
Благодаря Ви, г-н Първанов. Г-жа Караиванова има думата
Уважаема г-жо Председател на Народното събрание,
Уважаеми народни представители,
Колеги, аз съвсем накратко ще се спра и то само върху въпросите, засягащи Инспектората, защото ние в неколкократното обсъждане на различни проекти правихме своите предложения, имахме среща със заместник-министър Петрова и там изложихме също нашите виждания и съображения. Ще се огранича само върху това, което е написано. Ние не искаме повече правомощия, макар че г-н Пенчев не веднъж казва това. Вместваме се в техните рамки. Мисля, че се стремим да ги приложим не буквалистично. Другаде пък прекалено детайлно са разписани, включително какво пише в заповедта за проверка, за възлагане на проверката. Това беше направено от депутатите да не се злоупотреби от инспекторите, които ще бъдат избрани. Там не са пипнати нещата и ние нямаме никакви възражения.
Обаче съзирам едно противоречие между заявената цел в мотивите на проекта да се развие, да се укрепи капацитета на Инспектората чрез въвеждане на допълнително изискване за специализирания стаж в органите на съдебната система и на останалите пет инспектора, които ще бъдат избрани. Мога да ви привеждам „за” и „против” аргументи, различни са, но няма време да го направя. Тук има хора, които са били в съдебната система и хора, които са били в досъдебната система, т.е. адвокатите имат също така достатъчно добро наблюдение върху професионалните качества на магистратите.
Приемам на доверие уверението на вносителите, че това ще се отнася до следващия състав на Инспектората и че не се прави с оглед предсрочната смяна на целия орган. Обаче от друга страна ми е интересно и това, което предлагахме. На инспекторите не им се зачита стажът като специализиран, стажът им не е включен в чл. 198 за атестиране. Като се пише, че те трябва да се върнат на същата длъжност, аз няма да се връщам, не идвам от съдебната система, те значи трябва да изчакат нов тригодишен срок, за да могат да кандидатстват за повишаване в ранг. Нов тригодишен срок, за да се явят на конкурс за по-висока длъжност. Ние даже приложихме от стария закон, за да се види как е било уреждано положението на експертите преди 1944 г. Още повече, в чл. 198 остава, че констатациите от проверките на Инспектората се взимат при атестирането на другите магистрати. Самите магистрати, които ще се върнат, да бъдат едва ли не наказани, дискриминирани по този начин, аз не съзирам логика. Напротив, намирам противоречие в това положение в закона.
Ние през цялото време искахме да вървим заедно с преподавателите в Националния институт по правосъдие. Ние поставихме въпроса в Комисията по атестиране по повод на един конкретен случай, че не може те да преподават и да обучават другите, а да казваме, че не можем да ги атестираме, защото не можем да ви попълним бройки дела, колко отменени, колко неверни и т.н. Сега да бъдат включени преподавателите, те все пак преподават, а нашите инспектори се занимават с дела. Аз се чувствам отговорна към хората, които първи са били избрани в този орган и държа на това, което предложихме. Стажът им от четири години, прекаран в Инспектората, да се отчете при атестирането им. Техните актове са толкова публични, че всеки може да ги атестира и от комисията от Висшия съдебен съвет. Благодаря.

Искра Фидосова:
Благодаря Ви, г-жо Караиванова. Има думата г-жа Даниела Доковска. След това г-н Георги Колев и г-жа Ванухи Аракелян.
Мая Манолова:
Аз имам конкретно предложение. Нека да чуем наистина всички представители на магистратите и на други институции, да изложат своето мнение, тъй като законът е изключително важен, а на следващо заседание на Комисията по правни въпроси депутатите да заявим своите позиции и тогава да пристъпим към гласуване. Това е формалното ни предложение.
Искра Фидосова:
Г-жо Доковска, заповядайте.
Уважаема госпожо Председател на Народното събрание,
Уважаема госпожо Председател на Комисията,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Уважаеми колеги,
Висшият адвокатски съвет приветства създаването на този проект за изменение на Закона за съдебната власт, защото действително този закон съдържа някои концептуални грешки и някои норми, които се нуждаят от промяна. Оценяваме, че е положен един голям труд. Действително този законопроект преследва сериозни цели. Но ние имаме възражение срещу определени принципни положения в законопроекта и определени норми. Разбира се сега няма да обсъждам всичко това в детайли, защото не е моментът на първо четене. Ще кажа само някои от съществените наши възражения.
Първо, присъединявам се към казаното от проф. Лазар Груев, че не може от кандидата за член на Висшия съдебен съвет да се иска да представи концепция за управление на дейността на съдебната власт, защото той няма да я управлява. Управлението се осъществява от колективния орган, а пък и колкото кандидати, толкова и концепции.
Освен това ние категорично възразяваме срещу предлагания нов чл. 26а на Закона за съдебната власт, който изисква членовете на Висшия съдебен съвет да получават достъп до класифицирана информация. Присъединявам се към изложените съображения. Само искам да допълня, че с този текст се внася зависимост в дейността на членовете на Висшия съдебен съвет от преценки, извършвани от органи на изпълнителната власт, които според Закона за класифицираната информация дори не подлежат на съдебен контрол. Чрез този текст се поставя условия за изпълнение на конституционни функции от страна на членовете на Висшия съдебен съвет, без такова условие да е предвидено в самата Конституция. Това, както и самата зависимост от изпълнителната власт, прави според нас текстът противоконституционен. Друг е въпросът, че напълно се присъединявам към разбирането, че на кадровия орган на съдебната власт не му трябва изобщо достъп до класифицирана информация.
Следва също принципно да се възрази и тук подкрепям казаното от колегата Константин Пенчев, на § 6 от законопроекта, защото там се разглежда законово понятие „степен на натовареност”. Става дума за съдебните структури. А определянето на критериите за тази степен се делегира на самия Висш съдебен съвет без ограничения. Възможността с подзаконов нормативен акт изцяло да се определят тези критерии, поставя под съмнение стабилитета на дейността по създаване и закриване на съдилища. Още повече, че изследванията на степента на натовареност ще се правят ежегодно. Необходимо е в самия този закон, аз разбирам добрата идея на предложителя, но в самия този закон трябва да се предвиди по-дълъг срок за изследване на степента на натовареност, за да се преценява обективно налице ли е трайна тенденция за спад или увеличение на натовареността на съдилищата и най-вече това трябва да бъде дело на Народното събрание. Какво означава Висшият съдебен съвет с подзаконов акт да определя степен на натовареност, да закрива съдебни структури или да ги създава. Струва ми се, че в закона трябва да има тези критерии.
В § 10 от проекта по наше виждане се предлага едно чувствително изменение на чл. 37 от Закона за съдебната власт. Прави впечатление, че в проекта за нов текст липсва съществуващото досега изискване комисиите на Висшия съдебен съвет да се избират от състава на членовете му. Това изрично изискване трябва да се запази. В противен случай с промяната на текста се прави разширение в членския състав на комисиите. Потенциално ще могат да се допускат лица, които от никого не са оторизирани, т.е. лица, които не са членове на Висшия съдебен съвет. Това ми изглежда като юридически nonsense.
Висшият адвокатски съвет не споделя ограничението, което се въвежда чрез § 42 от проекта. С предлаганата промяна по отношение на степените на съдилищата и прокуратурите, за които се определят 20% от свободните магистратски места да се заемат чрез конкурс за първоначално назначаване в съдебната власт. Възможността за първоначално назначаване в системата на съдебната власт е израз на законово гарантирана професионална конкуренция, която не трябва да се ограничава за по-високите степени съдилища и прокуратури. Не може един юрист, който е бил член на Конституционния съд, да може да кандидатства само за районния. Това също е nonsense. Иначе съдебната система се затваря кадрово за изявените представителите на другите юридически професии.- адвокати, юрисконсулти, преподаватели, научни работници по право, бивши конституционни съдии и т.н. Изобщо предлаганото ограничение влиза в противоречие с добрите тенденции в трайно историческо развитие на съдебната власт в България от Освобождението до сега.
Предложението в § 90 по отношение на обучението на магистратите и най-вече връщането на стипендиите, създава много голям проблем. Аз тук изцяло се солидаризирам с казаното от проф. Лазар Груев и от г-н Константин Пенчев. Той даде един много хубав, чисто житейски пример. Все пак правото трябва да отразява живота.
Но и нещо друго, с връщането на стипендията, определено се въвежда косвена една икономическа бариера пред младите юристи, които желаят да се посветят на съдийска и прокурорска дейност. А несъмнено условието за предварително обучение в Националния институт по правосъдие преди назначаването на младшите съдии и младшите прокурори съществува в определени държави, но въвеждането на регламентиран имуществен риск чрез задължение за връщане на получената стипендия е изцяло неприемлива. Ние намираме, че самият факт, че един млад юрист е издържал конкурса за съдии вече показва, че той е един добър юрист и при това положение не може да се въвежда такава отговорност за връщане на получена стипендия. Рискът трябва да бъде за сметка на бюджета на Националния институт по правосъдие, а не за сметка на кандидатите. Може държавата да е бедна, но от това не следва, че който не си вземе държавния изпит в университета, трябва да си плати образованието за предходните пет години.
Относно ограничението за назначаване на длъжностите „държавен съдебен изпълнител” и „съдия по вписването” на лица, които са дисциплинарно уволнени – ние изцяло споделяме тази постановка и ни се струва, че това ограничение трябва да се предлага и за лицата, които са лишени от право да упражняват адвокатска професия.
Същевременно считаме, че трябва да се преосмисля концепцията цялостната досегашна дейност на Министерството на правосъдието спрямо държавните съдебни изпълнители и съдиите по вписванията да се прехвърли на Висшия съдебен съвет. Въпреки частната връзка на дейността им с правосъдието, държавните съдебни изпълнители и съдиите по вписванията не са част от системата на съдебната власт. Те просто не са магистрати. Понятието „магистрат” има свои европейски измерения и ние не можем да го откриваме като че ли наново. По систематиката трябва да бъдат отнесени към системата на изпълнителната власт. В проектодоклада е изтъкнато, че се внася без финансова обосновка, тъй като няма да окаже пряко или косвено въздействие върху държавния бюджет Но ние смятаме, че това не е така. Защото ако тази дейност от Министерството на правосъдието се прехвърли към Висшия съдебен съвет, това не може да не окаже влияние върху бюджета.
Освен това, тук се предлагат и тези атестационни комисии, които в всички случаи - цялата промяна в конкурсната дейност ще доведе до отражение в бюджета.
Накрая се спирам на един особено същностен, според нас, въпрос, който предизвика най-голяма тревога. Това е въпросът за децентрализацията на конкурсите и децентрализацията на атестирането. Считаме, че по този начин Висшият съдебен съвет се превръща в регистратор на чужди оценки. Той абдикира от функцията, заради която е създаден по Конституция. Той абдикира и от онези задължения, които предизвикаха той да стане постоянен орган.
По отношение на решенията на Висшия съдебен съвет с явно гласуване се създава едно напрежение за противоконституционност. Аз не знам какво толкова порочно има в тайното гласуване. Ако е порочно, защо не въведем явно гласуване за народни представители. Ако е порочно, защо не премахнем тайната на съдебното съвещание. Тайният вот е демократичен вот. Той е вот, който опазва правото на човека да гласува по вътрешно убеждение. Защо трябва да се премахва при един текст в Конституцията, който струва ми се не дава такава възможност.
Аз благодаря за това, че ме изслушахте. Ние бяхме дали бележки до министъра на правосъдието, но те не бяха възприети. Ние ще участваме, ако ни поканите, и в по-нататъшните обсъждания с идеята да бъдем полезни този закон да стане колкото може по-добър, защото той е изключително важен. Благодаря ви.

Искра Фидосова:
Благодаря Ви, г-жо Доковска. Г-н Колев, заповядайте
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми народни представители,
Уважаеми колеги,
Ще бъда изключително кратък. Заедно с моите колеги административни ръководители на най-големите съдилища ще представим едно общо писмено становище.
Аз обаче бих искал да изясня един въпрос, който за мен остана не съвсем ясен.
§ 10, касаещ измененията на чл. 38 на Закона за съдебната власт, е записано, че ал. от 2 до 5 и 7 се отменят. Ал. 3 до 5 обаче касаят конкретно правомощията на административните ръководители. Значи ли това, че те отпадат изцяло. Това за мен остава неясно.
Това е единственият ми коментар. Ще представим съответно писмени бележки.

Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Колев. Г-жа Аракелян
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми председатели на върховните съдилища,
Уважаеми заместник-главен прокурор,
Госпожо Министър,
Ще бъда абсолютно кратка. Ние съдиите от Окръжен съд-Варна сме обсъдили предложения проект. Написали сме становище. Аз в никакъв случай няма да си позволя да губя ничие време, особено на формат като днешния с някакви детайли, още повече, че с колегата Георги Колев и колегата Сотир Цацаров ще го представим в един относително обобщен вид.
Това, което аз имам мандат от колегите от Окръжен съд-Варна да направя, както е знайно, мандатът е не само право, но и задължение, е да представя нещо, което не е в рамките на предложените изменения на Закона за съдебната власт, но считаме, че заслужава вашето внимание.
Предложението на съдиите от Окръжен съд-Варна се отнася само и единствено по отношение на шестимата членове, които се избират от съдебната власт. Нашето предложение е да се въведе квотен принцип на представителство по определена формула, а именно.
Съдебната карта на България познава пет апелативни района, като всеки един от тях да има право на представителство с един член, който да се избира на така наречените малки апелативни събрания, а шестата бройка по обстоятелства и факти, които не се нуждаят от вербализиране, нашето мнение е, че се следва отново на Софийския апелативен съд. Ерго, Софийският апелативен излъчва двама представители от тези шестима, а останалите четири апелативни района излъчват по един. Това е част от съображенията ни за двете бройки от апелативния район. Идеята на съдиите от Окръжен съд-Варна е, че с това териториално представителство членове на Висшия съдебен съвет, избирани пряко, таен вот или чрез делегати, излъчвани на съответните събрания. Разбирам, че въпросът е явно дискусионен. Нашето разбиране е, че това ще направи действително Висшия съдебен съвет един представителен орган за цялата съдебна карта на България. Ще се избират пряко, директно от разпознаваеми хора на ръка една разстояние. Според мен, публична тайна е, че ние в рамките на апелативните съдилища се познаваме добре, но в рамките на страната не са чак толкова.
Освен това, ако се обмисли вариантът тези членове на Висшия съдебен съвет, избирани само и единствено от съдебната власт, имат режим на работа като предходния Висш съдебен съвет, т.е. те не са постоянно действащи членове, а са членове, които участват в комисии и заседания. Би могло да се приеме как те ще трансмисират още по-бързо и по-лесно проблемите на съответния апелативен район. Не че това е най-важното за една отговорна държава ,то в годините на криза сигурно всичко е важно. В този случай трудовите възнаграждения на тези членове на Висшия съдебен съвет биха били дължими от съответния орган на власт, а не от бюджета на съвета.
С пълно съзнание, че най-вероятно в този момент има поне наполовина разгневени мъже и дами, искам да кажа, че няма нищо лично в това, което аз предлагам. Амбицията е Висшият съдебен съвет да има авторитет такъв, какъвто му се следва по закон и Конституция и че това е нашият съвет, за който ние боледуваме, за да работи по-добре. Благодаря.

Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Аракелян. Г-н Пенчо Пенев, заповядайте
Благодаря, г-жо Председател.
Уважаеми народни представители,
Уважаема г-жо Министър,
Уважаеми колеги,
Ще бъда съвсем кратък и темата ми ще бъде съдебното обучение така, както то е регулирано в проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт.
Тук се поставиха два основни, важни въпроса, свързани с тази сериозна капитална реформа на съдебното обучение и аз взема конспективно отношение по всеки един от текстовете.
Първо, за нас е изключително важно, че основните три принципни въпроса, свързани с промените в съдебното обучение не се оспорват поне от колегиалната общност.
Първо, увеличаване на срока – необходимо, става.
Второ, подготовка на нови програми и провеждане на обучението в този срок.
Трето, въвеждане на изпит след обучението, който дисциплинира, повишава отговорността и който всъщност е един критерий, възприет от всички съдебни обучителни институции в Европа.
Четвърто, поставяне в зависимост от този резултат разпределението на младите магистрати.
В тази връзка първата група възражения са, че има някои неудобства. Вярно е, има някои неудобства, но в крайна сметка трябва да преценим кои са положителните страни и неудобствата, за да преценим каква регламентация да бъде дадена.
Какви са неудобствата?
Първо, опасение, че може би психофакторът, конкуренция и пр. по време на обучението може би ще се отрази на качеството. Нещо, което може да се преодолее с една много добра подготовка, предварителна по програмите и по екипите, които ще обучават. Уверявам ви, това е постижимо, тъй като ние имаме една година период, в който това ще се опитаме и съм убеден, че ще направим.
Второ, това е разпределението. Разпределението е свързано с изпита и резултатите от него. Аз искам да припомня изказването на г-н Първанов, който каза и нещо друго. Всички, които влизат сега, пишат от - до всички възможни вакантни места. И нещо, което бих добавил, това е, че магистратската професия не е обикновена професия, а е чиновническа. Не е професия по трудов договор. Всеки, встъпвайки в нея, трябва да знае, че се посвещава на едно дело, на една кауза и трябва да бъде готов да понесе и някои неблагоприятни последици.
Втората група въпроси, свързани с възражението на уважаемата проф. Мингова – възраженията на Висшия съдебен съвет във връзка със заключителния изпит. Аз мисля, че въпросът изобщо не е толкова голям. Казва се: Този изпит дезавоира Висшия съдебен съвет от неговата основна функция – неговата кадрова функция. Г-жа Доковска даже добави, че той само става регистратор на чужда оценка. Дали е така?
Първо, обучението се провежда по програми, които са одобрени от Висшия съдебен съвет.
Второ, съдържанието на изпитите ще бъде одобрено от Висшия съдебен съвет и
Трето, изпитните комисии при рекултирането им също ще бъдат одобрени от Висшия съдебен съвет.
За Националния институт по правосъдие остава администриране на изпита и организирането на изпита.
Ето защо аз продължавам. Не е толкова важно. Нека формално да бъде записано, че Висшият съдебен съвет провежда изпита, а ние ще окажем пълно съдействие за организация и администриране. Важно е другото – този изпит да добие своята тежест и да има своето място.
Благодаря. Това е на този етап.

Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Пенев. Г-н Георги Шопов, заповядайте
Уважаеми народни представители,
Уважаеми колеги,
Ще се вместя в рамките на една минута. Ще се изкажа по два въпроса и изказването ми е свързано с единственото намерение да изясня един въпрос, който е много важен и който до момента не е намерил разрешение в закона.
Личното ми становище за централизираните конкурси е, аз съм го изразил, че те просто трябва да останат. В случая това изменение не е по същество, защото принципът остава същия. На случаен избор се избират атестационни комисии, различни хора минават и т.н.
Основният въпрос, който се поставя за децентрализиране, това е времето на провеждане на конкурса. С моите колеги сме говорили и е хубаво да се изясни този важен момент, който според мен е пропуснат. Сега ние правим един конкурс. Ако направим тези децентрализирани конкурси, те ще станат 30-40 или 50, в които за едно място могат да много хора. А да оставим всичко останало от технологическа гледна точка. Те няма да станат по-бързи. Затова моето предложение е, ако е пропуснато в закона?! Г-н Пенчев и г-н Първанов твърдят, че местата не са заети, Висшият съдебен съвет се бави. Това не е така. Ние м. декември проведохме конкурс за назначаване на тези места. Има право на обжалване. Предложението ми е да се съкратят сроковете за обжалване. Да се помисли по този въпрос. Сега де факто ние имаме случай, в който един кандидат обжалва - атакува 25 позиции. Значи Висшият съдебен съвет с този капацитет, който има в момента, може да направи в годината поне три или четири конкурса. Моята информация е, че до момента Върховният административен съд не се е произнесъл още по три жалби, които спират целия конкурс.
Така че моето предложение за закона е първо конкурсите да си останат централизирани и второ, да се види начинът на обжалване. Да се реши в рамките на месец-два даден въпрос да приключи.
И не само за тези конкурси, а и за младшите. Ние сега назначаваме младши.
Другото, което искам да кажа и което не е толкова важно, но не мога да не го споделя. Административните ръководи да си назначават грубо казано заместниците. В моята битност аз съм бил може би най-дългогодишния председател и това колкото е плюс, толкова е и минус. Но моето дълбоко убеждение е, че работата в екип не значи работа с послушковци. Когато един председател с цялото ми уважение има правото през два месеца да си сменя колегите заместници, това работа в екип ли е? Или ще се слуша становището на един човек? Не казвам, че съм против. Но аз не виждам досегашният ред какво пречи на мандата и на тези неща. Нека да се помисли. Но съм категорично против „по предложение на административния ръководител”. Да, те трябва да имат своите отговорности, трябва да имат своите права, но тук е много деликатно. Един ръководител с двама заместници, които са под угрозата всеки един момент, когато не се изпълни някакво „указание” той може да бъде предложен. Не бива да става това нещо.
Колеги, аз казах какво мисля. Имам още много въпроси, но обещавам. Сега пресрочих времето. Благодаря ви.

Искра Фидосова:
Благодаря Ви, г-н Шопов. Г-н Петър Бакърджиев, Институт за правни анализи и изследвания. Имаме писмено становище от тях. И още едно желание за изказване – г-н Людмил Станев, Асоциация на държавните съдебни изпълнители.
Заповядайте, г-н Бакърджиев:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаеми магистрати,
Уважаема г-жо Министър,
Много накратко ще представя позицията на представляваната от мен неправителствена организация.
Първо адмирации към Министерството на правосъдието и в частност към министъра и заместник-министъра на правосъдието за това, че най-накрая в този законопроект си позволиха да премахнат съществуващия дуализъм по отношение на съдиите по вписванията. Виждам, че и по отношение на държавните съдебни изпълнители мярката е еднаква с това. Крайно време беше това да се случи. Подкрепям категорично казаното от г-жа Доковска дотолкова, доколкото не мога да се съглася с това, че би променило изместването на тези две фигури в рамките на съдебната власт в бюджета й, тъй като то и към настоящия момент е в рамките на същата тази власт.
Ако имаме удоволствието да представим по-разширен вариант на становището, което институтът подкрепя, ще го направим в писмен вид и ще го адресираме отново до г-жа Фидосова, на която също благодаря. Това е.

Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Бакърджиев. Има думата г-н Людмил Станев
Уважаема г-жо Председател,
Уважаема г-жо Министър,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Подкрепяме напълно законопроекта, внесен от Министерския съвет, респ. Министерството на правосъдието в частта му, касаещо държавното съдебно изпълнение. Но да се стигне до този законопроект, бяха водени дълги преговори. Министър Попова много добре знае. Не е вярно, че няма проблеми в държавното съдебно изпълнение в този вид. Проблемите са страшно много, но не е време сега да ги описвам. Основният проблем, който стои пред държавното съдебно изпълнение е точно неуреденият му статут. Ние се назначаваме от министъра на правосъдието, контролира ни Инспектората, но сме на бюджета на съдебната система. Нашата такса постъпва в съдебната система. Ние просто сме част неделима от съдебната система. Крайно време е да си отидем там, където ни е мястото, като това ще отпуши, надявам се, държавното съдебно изпълнение, тъй като моделът на държавното съдебно изпълнение в България е много странен и е странен точно поради това, че реформата в държавното съдебно изпълнение е спряла. Ние държим да бъдем там, където ни е мястото, за да има държавно съдебно изпълнение

Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Станев. Колеги, тъй като всички присъстващи – и магистрати, представители на съдебната власт, взеха отношение започваме дискусията в Комисията по законопроекта. Първи изяви желание за изказване г-н Янаки Стоилов. Заповядайте
Уважаеми представители на съдебната власт, на Висшия съдебен съвет, ръководители, колеги народни представители,
Госпожи и господа,
С известно неудобство се изказвам, тъй като дискусията беше доста полезна, но обширна и затова ще се постарая да се спра само на въпроси, които смятам за по-дискусионни от поставените вече.
Първо по необходимостта от промяна в Закона за съдебната власт. Да, три години след приемането на закона и след практиката по неговото прилагане се очертават въпроси, които се нуждаят от доразвитие и уточнение, а някои от тях вероятно и от изменение. Така споделям предложеното придобиване на несменяемост и периодичност при повишаването да бъдат основанията за атестиране, а не при всяка промяна на положението в съдебната власт, което би било основание за по-голяма обективност, а не с оглед на конкретния повод, по който възниква атестирането.
Също така като положителен елемент може да се посочи изискването за обявяването на членството в различни обществени организации и дейности на магистратите. Няма да изброявам всичко.
Какви проблеми възникват в законопроекта и даже смятам, че някои от промените не са наложителни, а са противопоказни на сегашната конструкция на закона и на негови основни принципи.
Един от тези проблеми е предлаганата децентрализация при атестирането и провеждането на конкурсите, без да се търси баланс между централизиращата роля и оценка на Съдебния съвет и създаването на тези комисии за оценяване и за етика. Аз няма да говоря за самите тях, тъй като някои от тези комисии създават друго впечатление.
Какъв сигнал се дава от Министерството на правосъдието и от Правителството със съдържанието на тези промени? Те няма да го кажат, но този сигнал е двупосочен.
Единият е засега Висшият съдебен съвет остава да работи в този състав.
Вторият сигнал е, че в същото време Висшият съдебен съвет се обезвластява, преминавайки към значителна регионализация и децентрализация на дейността, която извършва и се противопоставяме на този подход. Защото ако всички приемаме, че в съдебната власт има проблеми, включително дори и общият проблем за корупцията не може да бъде извадена никоя от основните институции на държавната власт, трябва да се запитаме ще стане ли по-добра и по-независима дейността на магистратите по този начин. Моят отговор е не, защото натискът ще бъде двоен: веднъж повече възможности за политически и икономически натиск и втори път, повече възможности за натиск на по-горе стоящото ниво върху по-ниското, тъй като трудно магистратите ще отказват дадени неофициално препоръки, опити за въздействие и т.н. Защото те знаят, че утре ще бъдат оценявани според своята отзивчивост на всичко това, което се иска от тях. В момента има такива болезнени въпроси в редица съдебни райони и те само ще бъдат задълбочени, а не премахнати с този подход. Затова аз смятам, че той трябва да бъде в голямата си част преосмислен и изоставен.
Каза се вече за допуска до класифицирана информация. След като имаме три клона на властта: законодателна, изпълнителна и съдебна няма основание магистратите да бъдат третирани по различен начин от другите лица, тъй като при нас по начало е по-широк в нашата система допускат до такава информация.
С изискване за представяне на концепция се отива твърде далеко. Вече бяха казани мотивите. Ние понякога не знаем даже органите, които упражняват изпълнителната власт с каква концепция са влезли, където това е тяхна задача. Каква концепция да имат членовете на Висшия съдебен съвет, като те трябва да прилагат закона. Могат ли те да имат различни политически концепции за участието си в този орган? Не само затова, че са колективен орган, аз дори не виждам кой знае какъв диапазон с оглед на правомощията, които те имат, да правят някакви особено различни концепции за участието си в него.
За входа към системата. Ограниченията са по две линии: първо за нивата – това което се каза, което ние се опитвахме да избегнем приемайки закон и втори път, с изискването не на 20, а до 20%. Аз съм съгласен, че понякога 20% може да са много, но до 20% може да означава и 1%, т.е. системата напълно да бъде затворена. Затова трябва да има поне минимална граница – не по-малко от 10% и до 20%, за да може това да бъде по-гъвкаво като подход, но не въобще да липсва каквото и да е изискване, за да може да се комуникира по този начин и да се включват и други лица.
По отношение на включването на съдиите по вписванията и съдия изпълнителите към Висшия съдебен съвет, а не към Министерството на правосъдието, искам да кажа само един въпрос, който се поражда. Тяхната дейност, въпреки че те са юристи безспорно и в много случаи добре подготвени юристи, но те не са магистрати, за да кажат: Ние сме автоматично част от съдебната система.
Освен това, колкото и да не са наситени случаите, по този начин парламентът няма да може да осъществява контрол върху тяхната дейност чрез министъра на правосъдието, защото ние няма да можем никога да попитаме за определени действия на съдебното изпълнение и на дейността по вписванията, защото те вече ще бъдат под заслона на Висшия съдебен съвет, след като те имат функция да приведат много действия в изпълнение, а не просто да взимат решение по тях.
За едно предложение, за което не стана дума. Знам че то е било сигурно идея на Висшия съдебен съвет – съдебни и прокурорски помощници да могат да бъдат назначавани във всички степени по преценка на Висшия съдебен съвет. Смятам това за неуместно. Да, може да се даде по-голяма свобода на преценката на Висшия съдебен съвет, но аз продължавам да твърдя, че не е уместно на най-ниското ниво на магистратурата – районното, какви помощници. Този човек не е започнал да осъществява самостоятелна дейност, и някой ще му помага. Той ще има ли един момент сам да поеме тази дейност в ръцете си? Едно е да се направи изключение за Софийския районен съд, където е с по-висок ранг, с по-голямо натоварване – това бих приел. Но да се отиде към това да се свалят и да им се помага като на хора с ограничена дееспособност още в самото начало, това смятам за неуместно с оглед на тяхното кариерно развитие и придобиване на самостоятелни отговорности.
И последно, което също не беше засегнато, е по темата за дисциплинарната отговорност. Тук законопроектът се нуждае от допълнително развитие. Говоря за самия Закон за съдебната власт. Възникват редица проблеми, които, според мен, са несполучливо решени. Защото трябва да се извърши детайлизация на основните състави на дисциплинарната отговорност, за да могат да се разграничат по-леките от по-тежките, тъй като в момента действащият закон това не е направил.
Освен това, не трябва да има автоматично прехвърляне към етичните правила, защото те все пак не са законови правила и ако иска законът да превърне някои от етичните правила в дисциплинарни нарушения, той самият трябва да ги включи, а да не бъде това превеждано по косвен път чрез това, което е приел Висшият съдебен съвет.
Също така смятам, че не е правилно да се прави връзка между нарушенията на същинските професионални стандарти с неправомерно поведение, което води до дисциплинарна отговорност. Това са различни неща. Дали магистратът следва тези професионални стандарти по най-добрият начин е част от неговата оценка при атестирането. А дали той извършва дисциплинарно нарушение, това е друг самостоятелен въпрос, който се нуждае от по-конкретна уредба и затова смятам, че тези правила значително трябва да бъдат променени и допълнени при по-нататъшната работа.
Това са достатъчно съображения, които ни дават основание да посрещнем по-скоро с резерви голяма част от измененията, въпреки наличието на някои обосновани и необходими текстове. Поради тази причина ние няма да подкрепим измененията, тъй като те поставят и допълнителни въпроси, които могат да не доведат до подобрение в съдебната власт, а до задълбочаване на проблемите, които тя има. Благодаря.

Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Стоилов. Г-жа Манолова, заповядайте
Задачата на всеки следващ изказващ се облекчава, тъй като повечето от нещата, които са важни и съществени вече бяха казани.
Като продължение на основната мисъл от изказването на Янаки Стоилов, няма как да не бъде подкрепена идеята на вносителите, а именно, че е необходимо да се осигури повече принципност и прозрачност по отношение на назначаването и кариерното развитие на магистратите. Но си задаваме въпроса дали начините и средствата, с които се прави опит да се постигне тази цел, са най-удачните и дали изобщо те са приемливи. Ясно е, че в момента има проблем с обективността на критериите, включително и с преценката на почтеността на кандидатите за едни или други административни и магистратски длъжности. Подходът за децентрализация на атестирането и особено с децентрализация на комисиите, които ще се произнасят по наличието на професионално етични и корупционни елементи или съмнения в дейността на магистратите са повече от стряскащи.
Аз ще ви обърна внимание само на правомощията на Етичните комисии, така наречени, а не само на тази, която ще функционира във Висшия съдебен съвет, но и на тези, които ще бъдат създадени към органите на съдебната власт, защото техните правомощия се препокриват. Как ви звучат правомощия от сорта на това, че тези комисии, които ще се създават към органите на съдебната власт ще извършват проучвания ,ще събират информация, ще изготвят становища относно притежавани нравствени качества, ще разглеждат сигнали за наличие на поведение ,което противоречи на определени стандарти, ще събират и анализират информация за наличие на корупционни явления. При сигнали на граждани, като и при публикации в медиите, ще уведомяват Висшия съдебен съвет. Един вид тези комисии приличат много на съществуващите „Другарски съдилища”, даже на нещо по-сериозно – на някаква инквизиционна инстанция, която ще се произнася по едни въпроси по един начин, който по-скоро приляга на разследващите органи. Ако те ще проучват всички тези сигнали, се питам аз какво ще прави прокуратурата и органите на досъдебното производство. Значи ли, че Висшият съдебен съвет не чете вестници, след като тези комисии ще трябва да го сезират за публикации в медиите.
Освен това, какво значи при сигнали на граждани, да се върти цялото това производство. Във всеки съдебен процес, всеки който е бил свързан със съдебната система знае, че има две страни: обикновено едната е недоволна и тя е готова да вменява на съдебния състав всякакви отговорности, всякакви съмнения. Значи ли, че това е основание да се върти едно производство през тези Комисии по етика, които да стигат до Висшия съдебен съвет. Това ми звучи несериозно, пак повтарям, даже ми звучи ужасно и прилича много на онези исторически сведения за тези комисии, които ще разсъждават дали един съдия е „вещица” или не, например. Тук не правя аналогия с това дали е вампир или самодива. Това, според мен, освен че е несериозно, е и доста опасно.
По един друг въпрос, който беше засегнат. Ако си спомняте, когато беше структуриран Висшият съдебен съвет в Конституцията имаше един много сериозен спор за това какви са неговите правомощия и дали в резултат на правомощията, които му се дават от Конституцията министърът на правосъдието ще остане съвсем без работа, едва ли не ще бъде един министър с представителни функции. В момента и аз съм изненадана, че е предложение на Министерството на правосъдието да не се занимава и със съдебните изпълнители и със съдиите по вписванията, за което нямам обяснение. Може би е свързано с проблемите с бюджета. Не ми се иска да мисля, че е свързано с това, че все пак дейността на Министерството на правосъдието подлежи на парламентарен контрол, а проблемът с изпълнението на съдебните решения е изключително важен. Всеки един от нас знае, че това е наистина проблем. Това е.

Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Манолова. Г-н Миков, заповядайте. След това г-н Казак
Благодаря, г-жо Председател.
Уважаеми висши магистрати,
Тук сме няколко души – г-жа Мингова, аз, г-н Стоилов, проф. Корнезов, които участвахме и в промените на Конституцията, свързани със съдебната власт. Като слушам мотивите на днешния законопроект, като гледам предложенията за конкретни изменения, всъщност виждам, че направеното не съответства по никой начин на онова, което беше идея за засилване на капацитета за самоуправление на съдебната система, заради което бяха направени и промените в Конституцията и в Закона за съдебната власт. Не съответства на прокламираните уж от всички обикновено идеи за независимост на съдебната система. Нещо повече, с предлаганите текстове се създават реални законови възможности за политическо въздействие и влияние, за феодализация на системата, за да стигнем до абсурдната идея да се избират по квоти от региони и абсурдното разбиране, че органът е представителен. Ако приемем, че Висшият съдебен съвет е представителен , правилно е тогава да води регистрите, да се разписва срещу големите си заплати, да се возят в колите и това да бъде функцията на Висшия съдебен съвет. Ако тези промени се реализират, те ще бъдат поставени в една твърде неприятна ситуация след време.
С разбирането, че ще сведем етични комисии и всичко по места, началникът е началник.
Уважаеми дами и господа, съдебната система и по-специално съдът като същинска част на съдебната система не е милиционерска система, в която началникът е началник. И един такъв подход, който сваля нещата в ръцете на административните ръководители с всичките механизми, ще феодализира системата, ще направи изключително зависими магистратите от своите преки административни началници – откажи му на началника ходатайство, а пък после мини на атестиране на място, а не в независимия орган горе. Мисля, че това е категорично връщане назад и намаляване на капацитета за самоуправление и независимост на съдебната система като дух, като разбиране. Аз не коментирам някои текстове, които са разумни и необходими. За мен обаче съществуването на такава идея, дори като тънка нишка в закона, а тя ако един читател по-внимателно се зачете, ще види, че доста стройно е прокарана. Тя е комплекс и от други действия, свързани с един друг Закон за съдебната власт, който го гледахме в Комисия и чака сега пред зала и чака този да дойде да се окомплектоват политическите виждания на управляващото мнозинство и кабинета – всичко това рано или късно ще даде своите плодове. Даже аз си мисля, че магистратурата ще има голямата сила на съпротивата на отделния магистрат. И това няма да даде добри плодове като краен резултат по отношение на съдебната система. Не коментирам текстове ,които са технологично свързани с прозрачността и с други въпроси, които са необходими, нормални и пр. Но самият дух на закона, знаем цялата обществена дискусия по темата, достъп, знаем философията, имитирана от различни представители на кабинета те как си представят съдебната система – тя тук просто по-елегантно е прокарана. Нищо повече.
Определено смятам, че в този вид законопроектът има и противоконституционни решения в отделни текстове. Ще гласувам против. Благодаря ви за вниманието.

Искра Фидосова:
Благодаря Ви, г-н Миков. Заповядайте, г-н Казак.
Уважаеми дами и господа членове на Висшия съдебен съвет, председатели на върховни съдилища,
Г-жо Главен инспектор,
Уважаеми колеги народни представители,
Наистина се чуха много становища, много мнения и мисля, че общо взето голяма част от констатациите, които бяха направени, имат своите основания. Едно е ясно, този законопроект наистина е продължение и на Стратегията за продължаване на съдебната реформа, която беше предложена от Министерството на правосъдието и най-вече в унисон с вижданията на управляващите относно тяхното разбиране за реформа в съдебната система.
Ние като парламентарна група не споделяме голяма част от тези виждания, тъй като те наистина под благовидния предлог за коригиране на някои слабости, категорично съществуващи, под благовидния предлог, че трябва да се провежда по-ефикасна борба с някои негативни явления в съдебната власт, където тези негативни явления, според мен, не са по-изострени и по-широко разпространени, отколкото н други сфери на обществения живот или в други сфери и на властта и на публичната сфера като цяло, тук обаче все пак трябва да се подхожда по-внимателно, по-диференцирано с оглед спецификата на функциите, които изпълнява съдебната власт в правовата държава. От тази гледна точка някои от предлаганите решения наистина създават сериозни основания и опасения за възможност за повишаване на външния натиск, не толкова на вътрешния, колкото на външния натиск – податливостта на магистратите на външен натиск, който не е ясно дефиниран.
Специално концепцията за децентрализация на атестациите като основание за кариерно израстване и т.н. е нещо, което наистина буди сериозни безпокойства, тъй като всички знаем на местно ниво какви са отношенията, какви са взаимовръзките и очакванията за действия от страна на магистратите на различните нива. Сегашната система, която гарантираше някаква относителна независимост при решаването на делата с оглед на гаранцията, която се съдържа при централизирания подход на оценка и при атестиране, сега ще се премахне и това мисля, че няма да доведе до нищо добро с оглед гарантиране на независимостта на магистратите.
Също така аз не споделям виждането, че трябва да се постави като едва ли не върховна цел за достигане така наречения принцип за екипност в административното ръководене на даден орган на съдебната власт. И в името на този високо поставен, според вносителите, принцип за екипност, ние да превърнем всеки орган на съдебната власт в една военизирана структура, единоначалието да бъде под благовидния аргумент за екипност фактически се въвежда един друг принцип за единоначалие и то абсолютизиране на този принцип за единоначалие посредством въвеждането на абсолютната подчиненост на заместниците на административния ръководител на моментни, бих казал, настроения на техния пряк административен ръководител. Нищо няма да пречи оттук нататък при най-малкия професионален спор между административния ръководител и неговия заместник за конкретно дело или по вижданията за конкретно дело или по какъвто и да е друг въпрос, още на следващия ден административният ръководител да поиска от Висшия съдебен съвет да освободи неговия заместник. Как ще се гарантира каквато и да е относителна независимост или самостоятелност в рамките на този „екип” на ръководството на съответния орган. Крайно, според мен, негативно като последици предложение.
За концепцията беше казано. Какви концепции за управление на съдебната власт у членове на един колегиален орган, като всички знаем, че концепцията за управлението и развитието на съдебната власт трябва да се формулира наедно друго място, а именно както това е направено – Министерството на правосъдието предлага стратегии и концепции, които отразяват виждането на управляващата политическа сила за развитието на съдебната власт и които се прокарват чрез закона от Народното събрание. Оттам нататък Висшият съдебен съвет трябва да изпълнява закона и то трябва да го изпълнява по един начин, който да гарантира неговата ефективност.
Специално искам да се спра на един аспект, който не беше засегнат. Аз не мога да разбера какви са основанията да се въведе един нов специален регистър към Висшия съдебен съвет, в който да се съдържат декларации за участие в организации, в юридически лица и т.н., след като първо и по Закона за публичния регистър на лица, заемащи висши държавни длъжности магистратите са длъжни да подават декларации пред Сметната палата. Също и по Закона за конфликт на интереси. Такива декларации се подават от магистратите за всички техни участия, включително за техни дейности, които по някакъв начин имат отношение към упражняваната от тях длъжност. Просто не мога да разбера защо трябва да се дублират тези публични регистри, които и в момента съществуват, чрез създаването на още един, трети или н-ти на брой регистър.
На последно място, но не по важност, искам г-жо Председател, това да се възприеме и като представяне, за което съм упълномощен от г-н Христо Бисеров, тъй като проблематиката е изцяло свързана и с предмета на този законопроект, да обоснова накратко несъгласието ми с предлаганата от Министерския съвет процедура за достъп до класифицирана информация и да представя мотивите на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация, внесен от г-н Бисеров, който е следващата точка, тъй като смятам и напълно споделям това, което вече беше изтъкнато като аргумент.
Всяко подлагане на членове на Висшия съдебен съвет на общата процедура за достъп до класифицирана информация представлява директна възможност за отваряне на врати за тяхната подчиненост и контролиране от страна на един орган, който е извън съдебната власт, а именно част от изпълнителната власт, което не е без значение. Струва ми се, че това е неравноправно третиране на лица, които заемат много важни публични функции, за които трябва да се гарантира тяхната независимост и безпристрастност. Не може да има сериозни аргументи за разграничаване между членовете на Висшия съдебен съвет от останалите длъжности, които са изброени в чл. 39, ал. 3 като лица, за които се разрешава достъп без проучване за надеждност, като например министри, главен секретар на Министерския съвет, народните представители и разбира се, магистратите.
От тази гледна точка аз също няма да подкрепя този законопроект, заради тези принципни съображения. Благодаря.

Искра Фидосова:
Благодаря. Заповядайте, г-жо Михайлова.
Уважаеми колеги, аз искам да кажа, че ще подкрепя този законопроект и поздравявам вносителите за това, че следват една политика, която те заявиха. При приемането на концепцията, която те ни представиха за съдебната власт и която гледахме преди няколко месеца и която беше обсъждана публично, бяха заявени много от нещата ,които сега виждам да са развити в предложения законопроект.
Тъй като сме на първо четене и трябва да се говори в рамките на принципи въз основа на които има подкрепа или неподкрепа за определен проект първото, което казвам е, че подкрепям този законопроект, защото това е първият сериозен опит на правителството на ГЕРБ да прави реформа в съдебната власт.
Известно е като позиция, която има моята политическа сила, че ние сме за далеч по-голяма реформа в тази посока, но тя опира до промяна на Конституцията. След като работим в рамките на конституционните разпоредби нещата не биха могли да са чак толкова много променящи се.
Подкрепям принципа за въвеждането на различните критерии за прозрачност при заемането на определени постове. Няма да влизам в подробности.
Третото нещо, което искам да отбележа, е нещо, което беше коментирано и за което съм удовлетворена, че го виждам в този проект, а именно § 5 – да може да се дадат правомощия да се направи разпределение в съдилищата и заетите бройки относно степента на натовареност. Това е нещо, което и в Комисията по правни въпроси и в пленарна зала съм говорила и затова съм удовлетворена, че се дават правомощия. Дано тези правомощия доведат до краен резултат. Защото няма какво да се плашим какво ще казват административните ръководители. Аз самата, без да съм административен ръководител, от докладите, които давате всяка година, мога да видя, че има ненормални неща и че трябва да бъдат предприети определени действия. Има ненатоварени съдилища и има страшно натоварени. Това не води до добре функционираща съдебна власт.
Подкрепям принципът за екипност. Смятам, че това е нещо много добре и нещо, което винаги съм подкрепяла и не само в този закон. Смятам, че по този начин трябва да бъде направено.
И още нещо, което искам да кажа, защото много се дискутира. Всички други детайли, за които се говори, предстои на второ четене да се говори. На мен много ми хареса, макар че беше много критикувано, това което се предвижда в законопроекта – възможностите за допълнителни квалификации и подбор на хората, които влизат в съдебната власт, а именно възможността за изпитите, които ще се извършват от Националния институт по правосъдие.
И нещо, което тук е заложено за първи път в законодателството, аз ще кажа, че извън законодателството съм се опитвала при обученията в политическата сила да ги направя и не успях, но тук виждам, че се предлага и дано не падне - това, че когато ти плащат и не издържиш изпита, трябва да върнеш парите. Сравнението със стипендиите за студентите не е удачно. Студентите в университетите дали ще имат стипендии или не, зависи от решението на самия университет с оглед на неговите финансови възможности на базата на критерии, на които трябва да отговаря студента, за да получи стипендия. Това са успех, финансово положение на неговите родители за издръжка и други изисквания. Съвършено различно е от това, което се залага тук в закона. Тук всички, независимо от тяхното финансово състояние получават стипендия от държавата, за да учат. И ако не са научили нищо, ако са седели 9 месеца и нищо не са направили и са получавали пари, ако обичат да върнат тези пари. Това е много добро, защото това е стимул, чрез който ще могат да бъдат подпомогнати или да не казвам по-тежка дума, накарани наистина да положат усилия, като знаят че има финансова заплаха за това, ако не са се подготвили. Иначе се превръща в нещо като отивам да уча, а дали ще се изуча, да му мислят други. Вярно е, че е минал през един конкурс. Обаче след това в крайна сметка е пратен да се учи точно за такъв за какъвто ще кандидатства и ако обича да положи усилия. Ако не положи усилия, ако обича да върне на държавата парите. Държавата не е длъжна непрекъснато да отглежда някой. Държавата му дава условия да се развива, ако той желае да се развива, да заповяда. Ако не желае, няма да става съдия. Това че е завършил юридическия факултет, не означава, че трябва да става съдия. Може да работи нещо друго. След като иска да работи определено нещо, моля за малко усилия. Затова приветствам това и искам да го отбележа, защото чух критики към него, но то е различно от обикновените стипендии. Те са друга категория и по друг начин се отпускат, при други условия и може въобще да не се отпуснат. Дори в момента до мен г-н Стоилов казва, че тази година може да няма стипендии.
А сега да не отнемам повече време, защото сме на първо четене.
Подкрепям този законопроект. Подкрепяме го от името на двамата колеги, които сме в Комисията по правни въпроси от Синята коалиция.

Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Михайлова. Г-н Анастасов, имате думата
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми колеги,
Аз ще бъда много кратък. Законопроектът е изключително обемен първо, като материал и второ, след толкова много изказвания едва ли някой от нас може в този момент да ги коментира всички предложения, критики и т.н.
Предполагам, че след гласуването на законопроекта в зала ще поискаме максималния срок, който е между първо и второ четене, така че да имаме достатъчно време да обсъждаме нещата.
Твърде много предложения. Някои от тях ги приемам абсолютно като критика към законопроекта, с други не съм съгласен.
Искам да направя една вметка. Г-н Миков, не знам кои сте писали Конституцията, но мисля, че само г-н Корнезов е бил административен ръководител от вас. Но нямате си идея какво е да си председател на съд и със заместника си да не можеш да седиш в една стая. Това е много сериозен проблем.
Второ, аз не знам кой ще е този административен ръководител, който ще си избере заместник, който ще го проваля в работата или не знам какво да кажа. Наистина се опитвам да бъда мек. Това просто няма как да се случи, ако наистина държиш сериозно на работата си и на поста, който в момента изпълняваш.
Отделно за държавните съдебни изпълнители и съдиите по вписванията. Дали ще приемем предложението на Министерството на правосъдието, дали другата крайност, дали на г-н Бакърджиев предложението, което той лансира – това са неща, които ще обсъдим и ще решим. Затова предлагам да гласуваме сега. Няма смисъл да навлизаме сега в дебата. Наистина сме на първо гласуване. Благодаря.

Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Анастасов. Г-н Нотев, заповядайте
Уважаеми дами и господа,
Колеги народни представители,
Взимам думата наистина за съвсем кратко отношение по дискутирания законопроект само с идеята да заявя подкрепата на парламентарната група на партия „Атака” на първо четене и това гласуване, което предстои.
В същото време само като бележка бих искал да заявя, че днес заявените позиции, които, разбира се, в по-голямата част заявиха принципна подкрепа и съгласие с необходимостта от промени в този твърде съществен нормативен акт, могат лесно да бъдат споделени. По-големи въпроси и повече тревога будят критичните забележки, които не са лишени от основание и които вероятно се съдържат в писмените материали и предложения, за които споменаха представителите на отделните професионални гилдии. Аз внимателно си отбелязах тези материали, за които споменаха и проф. Груев и проф. Мингова. Става дума за стенограмата от заседанието в Зала 15, за което говори проф. Груев. Г-н Пенчев също съобщи, че има такъв документ. От г-жа Доковска научихме, че писмено становище е изпратено до Министерството на правосъдието, с което обаче ние не разполагаме. Припомням тези изявления с молба да се превърнат в ангажимент тези материали, включително с материалите на отделните съдилища, за което пое ангажимент г-н Колев, като каза, че ще имат общо становище. Нека това да бъде един ангажимент, който да ви задължи или по-точно да се самозадължите да ги предоставите за работа пред Комисията по правни въпроси. Наистина заслужават дълбоко обсъждане всички тези проблеми, които се чуха днес в тази зала и отговорността, която поемаме с гласуването на този закон, ни задължава да ги проучим в детайли.
Иначе като дух и като една необходимост към настоящия момент намирам, че решението е да върви процедурата нататък и да се състои този дебат на друго ниво и в друг формат. Ние ще подкрепим законопроекта с цялата отговорност и с цялото внимание към проблемите, които днес чухме. Благодаря.

Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Нотев. Аз също апелирам към всички представители на отделните институции, които заявиха, че ще представят становища, ако е възможно до края на седмицата да ги получим, за да поема аз ангажимент да се предоставят на колегите, за да можем да продължим по-нататък в пленарна зала с подготвени всички становища.
Други желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 002-01-78, внесен от Министерския съвет на 10.09.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Против? Пет „против”. Въздържали се? Един „въздържал се”.
Благодаря. С това изчерпихме точка първа
По втора точка
........
По трета точка
.............
Закривам заседанието.
Председател:
Искра Фидосова


Докладвай
Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Депутатите приеха на второ четене промените в ЗСВ
Ново мнениеПубликувано на: 28 Дек 2010, 09:16 
Offline
Site Admin
Site Admin
Аватар

Регистриран на: 17 Авг 2009, 05:12
Мнения: 209
Депутатите приеха на второ четене промените в Закона за съдебната власт
22 декември 2010 | 18:38 | Агенция "Фокус"
Изображение
Народно събрание
София.
Депутатите приеха на второ четене промените в Закона за съдебната власт, в който се регламентира създаването на специализирани съдилища, предаде репортер на Агенция „Фокус”.
Депутатите приеха за всеки съдебен район на окръжен или на административен съд да бъдат съставени списъци на специалистите, утвърдени за вещи лица. Според народния представител Четин Казак от ПГ на ДПС, ако отпадне случайният подбор на вещите лица, тогава за определени експертизи ние ще имаме привилегировани вещи лица.

Депутатите приеха още трудовите правоотношения на заварените държавни съдебни изпълнители и съдии по вписванията да не се прекратяват, а те да бъдат преназначени от Висшия съдебен съвет. Депутатът от ДПС Четин Казак настоя да се даде тримесечен срок на Висшия съдебен съвет.

Спорен се оказа текстът, според който в тримесечен срок от приемането на закона Висшият съдебен съвет освобождава от длъжност заварените съдии, прокурори и следователи, навършили 65 години. Комисията не подкрепи текста на вносителя и предложи текстът да отпадне. Министърът на правосъдието Маргарита Попова, обаче призова към неговото гласуване. Според Иван Костов, съпредседател на Синята коалиция, ако не бъде гласуван текстът след три месеца Висшият съдебен съвет ще се окаже в нарушение.

В приетите текстове се предвижда още държавните служители по Закона за Министерство на вътрешните работи и по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража и държавните служители, осъществяващи дейността по охрана по Закона за съдебната власт, при освобождаване от длъжност придобиват право на пенсия, независимо от възрастта при 25 години трудов стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони.
Корнелия Нинова в своя отрицателен вот посочи, че е гласувала против, защото се нарушава принципът за разделение на властите. Назначаването, преместването на магистрати не може да зависи от орган, който е в изпълнителната власт. С този текст целите единствено да подчините съдебната система на партия ГЕРБ, каза още Нинова.
Десислава АНТОВА


Докладвай
Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: Проект на ЗИД на ЗСВ
Ново мнениеПубликувано на: 03 Яну 2011, 12:13 
Offline
Site Admin
Site Admin
Аватар

Регистриран на: 17 Авг 2009, 05:12
Мнения: 209
Изображение
Президентът Георги Първанов подписа указ за обнародване на ЗИД на Закона за съдебната власт

03-01-2011 11:14


Президентът на Република България Георги Първанов подписа указ за обнародване на Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт.

Държавният глава подкрепя мерките на законодателната власт за продължаване на реформите в съдебната система. В същото време президентът ще направи необходимите консултации с оглед преценката доколко въвеждането с § 4 от закона на новия чл. 26а и предвиденото с него изискване за получаване на достъп до класифицирана информация от членовете на Висшия съдебен съвет не нарушава принципите на разделение на властите и независимостта на съдебната власт, установени в Конституцията. Поставянето на упражняването на правомощията на Висшия съдебен съвет в зависимост от актове на изпълнителната власт може да се тълкува като опит за намеса в дейността и поставяне под контрол на кадровия орган на съдебната власт.


Докладвай
Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: Проект на ЗИД на ЗСВ
Ново мнениеПубликувано на: 04 Яну 2011, 13:40 
Offline
Site Admin
Site Admin
Аватар

Регистриран на: 17 Авг 2009, 05:12
Мнения: 209
Народно събрание
брой: 1, от дата 04.01.2011 г. Официален раздел / НАРОДНО СЪБРАНИЕ стр. 2



Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт


УКАЗ № 2
На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България
ПОСТАНОВЯВАМ:
Да се обнародва в „Държавен вестник“ Законът за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, приет от ХLI Народно събрание на 22 декември 2010 г.
Издаден в София на 3 януари 2011 г.
Президент на републиката: Георги Първанов
Подпечатан с държавния печат.
Министър на правосъдието: Маргарита Попова
ЗАКОН
за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт (обн., ДВ, бр. 64 от 2007 г.; изм., бр. 69 и 109 от 2008 г., бр. 25, 33, 42, 102 и 103 от 2009 г. и бр. 59 от 2010 г.)
§ 1. В чл. 9, ал. 2 думите „следствените служби“ се заменят с „Националната следствена служба“.
§ 2. В чл. 17 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 1:
„(1) За членове на Висшия съдебен съвет се избират юристи с високи професионални и нравствени качества, които имат най-малко 15 години юридически стаж.“
2. Досегашната ал. 1 става ал. 2 и в нея след думата „избира“ се добавя „единадесет“.
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея след думата „състав“ се добавя „единадесет“.
§ 3. В чл. 19 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създават се ал. 2 и 3:
„(2) Предложенията за кандидати за членове на Висшия съдебен съвет, които се избират от Народното събрание, се правят от народните представители до един месец преди провеждането на избора. Предложенията се публикуват на интернет страницата на Народното събрание заедно с кратка биография на кандидатите.
(3) Предложенията за кандидати за изборни членове на Висшия съдебен съвет от квотата на съдебната власт се правят до един месец преди провеждането на избора по чл. 24. Предложенията се правят от събранията по чл. 23, ал. 1 – 3 и се изпращат на Висшия съдебен съвет, който ги оповестява публично на страницата си в интернет заедно с кратка биография на кандидатите.“
§ 4. Създава се чл. 26а:
„Чл. 26а. (1) Членовете на Висшия съдебен съвет предприемат необходимите действия за получаване на достъп до класифицирана информация.
(2) Член на Висшия съдебен съвет, който не е получил разрешение за достъп, не може да участва в заседанията, когато се обсъждат материали и документи, съдържащи класифицирана информация, и не се запознава с тях.“
§ 5. В чл. 28 думите „длъжността, която е заемал преди избора“ се заменят с „длъжност съдия, прокурор или следовател, не по-ниска от заеманата преди избора“, а думите „чл. 164, ал. 1 – 5“ се заменят с „чл. 164, ал. 1 – 7“.
§ 6. В чл. 30 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) точки 2 и 3 се изменят така:
„2. определя броя, съдебните райони и седалищата на районните, окръжните, административните и апелативните съдилища по предложение на или след съгласуване с министъра на правосъдието, а на военните съдилища – съгласувано с министъра на отбраната; за осъществяване на тази дейност Висшият съдебен съвет съобразно степента на натовареност може да създава и да закрива съдилища, да променя съдебните райони и седалищата на съдилищата;
3. определя броя на съдиите, прокурорите и следователите по съдилища, прокуратури и следствени органи, съобразно степента на натовареност – по предложение на или след съгласуване с административните ръководители на органите на съдебната власт, а за прокурорите и следователите – и с главния прокурор, като може да разкрива нови и да съкращава незаети длъжности;“
б) създава се т. 3а:
„3а. определя броя на съдебните служители съобразно степента на натовареност – по предложение на или след съгласуване с административните ръководители на органите на съдебната власт, а за органите, включени в структурата на прокуратурата на Република България – и с главния прокурор, като може да разкрива нови и да съкращава длъжности;“
в) в т. 4 накрая се добавя „в предвидените от този закон случаи“;
г) точка 9 се изменя така:
„9. ежегодно анализира и отчита степента на натовареност на органите на съдебната власт;“
д) в т. 10 след думата „следователите“ се поставя запетая и се добавя „членовете на Висшия съдебен съвет, инспекторите в Инспектората към Висшия съдебен съвет“, а накрая се добавя „и техните заместници в предвидените от закона случаи съобразно критерии, определени с наредбата по чл. 209а“;
е) в т. 12 думите „Етичен кодекс на съдиите, прокурорите и следователите“ се заменят с „Кодекс за етично поведение на българските магистрати“;
ж) в т. 18 думата „предлага“ се заменя с „възлага“.
2. В ал. 3 изречение второ се заличава.
§ 7. Създава се чл. 30а:
„Чл. 30а. (1) Висшият съдебен съвет съставя, води и съхранява кадрово дело за всеки съдия, прокурор и следовател.
(2) Кадровото дело съдържа документите, свързани с постъпването и освобождаването от длъжност на съдия, прокурор и следовател, с професионалното му развитие, резултати от проверки във връзка с постъпили сигнали и жалби, поощренията – отличия или награди, които е получил, и наложените наказания. В кадровото дело се прилагат и декларациите за несъвместимост, копие от атестационните формуляри и други документи за притежаваните професионални и нравствени качества.
(3) Копия от документите по ал. 2, съдържащи се в кадровото дело, се съхраняват в органа на съдебната власт, в който съответният съдия, прокурор или следовател е назначен на длъжност.
(4) Всеки съдия, прокурор и следовател има право да се запознае с кадровото си дело при поискване, както и да получава заверени копия от съхраняваните в него документи.“
§ 8. Член 35 се изменя така:
„Чл. 35. (1) Член на Висшия съдебен съвет няма право да участва в гласуването на решение, което се отнася лично до него или до негов съпруг или роднина по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до трета степен, или ако са налице други обстоятелства, които пораждат съмнение в неговата безпристрастност.
(2) В случаите по ал. 1 членът на Висшия съдебен съвет се отстранява сам, не по-късно от 24 часа преди провеждането на съответното заседание, като обявява обстоятелствата, наложили отстраняването. Ако по уважителни причини не се е запознал с дневния ред за заседанието, членът на Висшия съдебен съвет може да се отстрани и на самото заседание.
(3) Когато има данни за наличието на обстоятелствата по ал. 1 и членът на Висшия съдебен съвет не се отстрани сам, Комисията по установяване и предотвратяване на конфликт на интереси на Висшия съдебен съвет изготвя доклад. Когато в доклада са установени обстоятелства по ал. 1, членът на Висшия съдебен съвет се отстранява по решение на съвета, като се обявяват обстоятелствата, наложили отстраняването.
(4) Когато в дневния ред на заседанието на Висшия съдебен съвет са включени извънредни точки, и ако са налице обстоятелствата по ал. 1, извън случаите по ал. 2 и 3, съветът отлага разглеждането на съответната точка.“
§ 9. Член 37 се изменя така:
„Чл. 37. (1) Висшият съдебен съвет избира от своя състав постоянна Комисия по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи и постоянна Комисия „Професионална етика и превенция на корупцията“, както и други постоянни комисии, които подпомагат дейността му.
(2) Видът и числеността на постоянните комисии, както и правомощията им, с изключение на Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи и на Комисия „Професионална етика и превенция на корупцията“, се определят с правилника по чл. 30, ал. 4.
(3) Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи и Комисия „Професионална етика и превенция на корупцията“ се състоят от по 10 членове. Всяка комисия избира председател измежду членовете си.
(4) За осъществяване на правомощията си Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи формира от своя състав две подкомисии – подкомисия за съдии и подкомисия за прокурори и следователи. Всяка подкомисия внася проект на решение пред Висшия съдебен съвет.
(5) Висшият съдебен съвет може да създава временни комисии за изпълнение на конкретни задачи във връзка с неговите правомощия.“
§ 10. В чл. 38 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в текста преди т. 1 думите „прави предложения до Висшия съдебен съвет за“ се заменят с „предлага на Висшия съдебен съвет проект на решение за“;
б) в т. 4 думите „решения за“ се заличават.
2. В ал. 2 думите „или от не по-малко от една пета от членовете на Висшия съдебен съвет“ се заменят с „и от съответния административен ръководител“.
3. В ал. 3:
а) текстът преди т. 1 се изменя така: „Предложенията от административния ръководител се правят, както следва:“;
б) точка 1 се изменя така:
„1. от председателя на Върховния касационен съд – за заместниците му и за съдиите от този съд;“
в) в т. 2 думите „както и за председателите на административните съдилища“ се заличават;
г) в т. 3 буква „в“ се отменя;
д) в т. 4 след думите „военно-апелативния прокурор“ се добавя „и ръководителя на апелативната специализирана прокуратура“, а след думите „военно-апелативната прокуратура“ се добавя „и апелативната специализирана прокуратура“;
е) точка 5 се изменя така:
„5. от военно-окръжните прокурори и ръководителя на специализираната прокуратура съответно – за заместниците им, за прокурорите от военно-окръжните прокуратури и от специализираната прокуратура, за военните следователи и за следователите от следствените отдели в специализираната прокуратура;“
ж) точка 8 се изменя така:
„8. от председателите на апелативните съдилища, на военно-апелативния съд и на апелативния специализиран наказателен съд – за заместниците им и за съдиите от тези съдилища;“
з) точка 9 се изменя така:
„9. от председателите на окръжните съдилища – за заместниците им и за съдиите от тези съдилища;“
и) създава се нова т. 12:
„12. от председателя на специализирания наказателен съд – за заместниците му и за съдиите от този съд;“
к) досегашната точка 12 става т. 13.
4. Създава се нова ал. 5:
„(5) Завеждащите окръжните следствени отдели и следствените отдели към специализираната прокуратура могат да изготвят предложения до административните ръководители на окръжните прокуратури и до административния ръководител на специализираната прокуратура за следователите от тези отдели.“
5. Досегашните ал. 5 и 6 стават съответно ал. 6 и 7.
6. Досегашната ал. 7 се отменя.
§ 11. Член 39 се изменя така:
„Чл. 39. (1) Атестиране на съдии, прокурори и следователи, на административни ръководители и на заместници на административни ръководители се провежда от Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи на Висшия съдебен съвет и от помощни атестационни комисии в органите на съдебната власт.
(2) Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи провежда:
1. атестиране за придобиване статут на несменяемост на съдии, прокурори и следователи;
2. периодично атестиране на заместниците на административните ръководители и на съдиите от Върховния касационен съд и Върховния административен съд, на заместниците на главния прокурор и на прокурорите от Върховната касационна прокуратура и Върховната административна прокуратура, на директора и на следователите от Националната следствена служба;
3. периодично атестиране на административните ръководители на районните, окръжните, административните и апелативните съдилища, на военно-апелативния съд, на районните, окръжните и апелативните прокуратури и на военно-апелативната прокуратура, както и на административните ръководители на Софийския градски съд, Софийската градска прокуратура, специализирания наказателен съд, специализираната прокуратура, апелативния специализиран наказателен съд и специализираната апелативна прокуратура.
(3) Помощните атестационни комисии участват в провеждането на периодичното атестиране на съдии, прокурори и следователи и на заместници на административни ръководители извън случаите по ал. 2, т. 2.
(4) Помощните атестационни комисии подпомагат Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи и се избират в съответните органи на съдебната власт на принципа на случайния подбор за всяко конкретно атестиране. Те се състоят от трима редовни и един резервен член. Административният ръководител не може да бъде избиран за член на атестационна комисия. Помощната атестационна комисия избира председател измежду своите членове.
(5) При невъзможност да се формира атестационна комисия от съответния орган на съдебната власт съставът й се допълва с членове на комисията на горестоящия орган на съдебната власт в съответния съдебен район.
(6) Помощни атестационни комисии не се избират в районните съдилища, в административните съдилища, в районните прокуратури, в окръжните следствени отдели в окръжните прокуратури и в следствения отдел в специализираната прокуратура.“
§ 12. В глава втора, раздел ІІ се създават чл. 39а и 39б:
„Чл. 39а. (1) Комисията „Професионална етика и превенция на корупцията“:
1. извършва проучвания, събира необходимата информация и изготвя становище относно притежаваните нравствени качества на кандидатите в конкурсите за заемане на длъжност в органите на съдебната власт;
2. разглежда сигнали за наличие на поведение, противоречащо на правилата за професионалната етика, и предоставя резултатите от проверката на Висшия съдебен съвет;
3. събира и анализира информация за наличие на корупционни явления в органите на съдебната власт и я предоставя на Висшия съдебен съвет;
4. уведомява Висшия съдебен съвет при сигнали на граждани и на държавни органи за прояви на корупция, както и при публикации в медиите, и извършва проверка или предоставя информацията на комисиите за професионална етика за извършване на проверка;
5. организира изпълнението на дейностите по приетите стратегии за борба с корупцията и плана за действие към тях;
6. подготвя участието на Висшия съдебен съвет в съвместни прояви с други държавни органи и юридически лица с нестопанска цел във връзка с проблемите на противодействието на корупцията;
7. подготвя проекти на споразумения за съвместна дейност и обменя информация с държавни и обществени структури, създадени за противодействие на корупцията;
8. подготвя участието в съвместни прояви на Висшия съдебен съвет и други държавни органи и юридически лица с нестопанска цел във връзка с проблемите на противодействие на корупцията;
9. изготвя ежегодно доклад за дейността си, който се публикува на интернет страницата на Висшия съдебен съвет.
(2) За изпълнение на правомощието си по ал. 1, т. 1 Комисията „Професионална етика и превенция на корупцията“ осъществява взаимодействие с комисиите за професионална етика в органите на съдебната власт, както и с компетентните държавни органи и институции.
Чл. 39б. (1) В органите на съдебната власт се избират комисии по професионална етика.
(2) Комисиите по професионална етика осъществяват дейността си по прилагането на Кодекса за етично поведение на българските магистрати в съответствие с правилата за организацията и дейността им, приети от Висшия съдебен съвет.“
§ 13. В чл. 42 се правят следните изменения:
1. Алинеи 2 и 3 се изменят така:
„(2) За главен инспектор се избира съдия, прокурор или следовател, който има и най-малко 15 години юридически стаж, от които най-малко 10 години като съдия в окръжен или апелативен съд, във Върховния касационен съд или Върховния административен съд, прокурор в окръжна или апелативна прокуратура, във Върховната касационна прокуратура или Върховната административна прокуратура или следовател в Националната следствена служба или в окръжен следствен отдел.
(3) За инспектори се избират лица, които имат и най-малко 12 години юридически стаж, като за петима от инспекторите в рамките на този стаж се изискват и най-малко 8 години, а за останалите петима – най-малко 5 години като съдия в окръжен или апелативен съд, във Върховния касационен съд или Върховния административен съд, прокурор в окръжна или апелативна прокуратура, във Върховната касационна прокуратура или Върховната административна прокуратура или следовател в Националната следствена служба или в окръжен следствен отдел.“
2. Алинея 4 се отменя.
§ 14. В чл. 50 накрая думите „длъжностите, които са заемали преди избора“ се заменят с „длъжност съдия, прокурор или следовател, не по-ниска от заеманата преди избора“.
§ 15. В чл. 52 думите „или инспектор“ се заменят с „инспектор или експерт“, а думите „чл. 164, ал. 1 – 5“ се заменят с „чл. 164, ал. 1 – 7“.
§ 16. В чл. 61 ал. 1 се изменя така:
„(1) Съдилищата в Република България са районни, окръжни, административни, военни, апелативни, специализиран наказателен съд, апелативен специализиран наказателен съд, Върховен касационен съд и Върховен административен съд.“
§ 17. В чл. 63 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Районните, окръжните, административните, специализираният наказателен съд и военните съдилища разглеждат определените със закон дела като първа инстанция.“
2. Създава се нова ал. 5:
„(5) Апелативният специализиран наказателен съд разглежда като втора инстанция обжалваните актове по дела на специализирания наказателен съд.“
3. Досегашните ал. 5, 6, 7 и 8 стават съответно ал. 6, 7, 8 и 9.
§ 18. В чл. 67 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „70 години“ се заменят с „65 години“.
2. В ал. 2 думата „кадрова“ се заличава.
§ 19. В чл. 68 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
„(2) Столичният общински съвет прави предложения за съдебните заседатели за специализирания наказателен съд.“
2. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея се създава т. 3:
„3. специализирания наказателен съд – от общото събрание на съдиите от апелативния специализиран наказателен съд.“
3. Досегашната ал. 3 става ал. 4.
§ 20. В чл. 69 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея накрая се добавя „който започва да тече от датата на полагане на клетвата по чл. 70“.
2. Създава се ал. 2:
„(2) Ако разглеждането на делото, в което участват съдебни заседатели, продължи след срока по ал. 1, мандатът им продължава до приключването на делото в съответната съдебна инстанция.“
§ 21. В чл. 75 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея текстът преди т. 1 се изменя така: „Висшият съдебен съвет приема наредба, с която определя:“.
2. Създава се ал. 2:
„(2) Наредбата по ал. 1 се обнародва в „Държавен вестник“.“
§ 22. В чл. 79 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 4:
„(4)Общото събрание може да се свика и по искане на не по-малко от една трета от всички съдии.“
2. Досегашната ал. 4 става ал. 5.
§ 23. В чл. 85 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 5:
„(5) Общото събрание се свиква и по искане на не по-малко от една трета от всички съдии.“
2. Досегашната ал. 5 става ал. 6.
§ 24. В чл. 92 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 4:
„(4) Общото събрание се свиква и по искане на не по-малко от една трета от всички съдии.“
2. Досегашната ал. 4 става ал. 5.
§ 25. В чл. 98 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 4:
„(4) Общото събрание се свиква и по искане на не по-малко от една трета от всички съдии.“
2. Досегашната ал. 4 става ал. 5.
§ 26. В глава четвърта се създава раздел VIа „Специализиран наказателен съд“ с чл. 100а – 100е:
„Раздел VIa
Специализиран наказателен съд
Чл. 100а. (1) Компетентността на специализирания наказателен съд се определя със закон.
(2) Специализираният наказателен съд е приравнен на окръжен съд и седалището му е в София.
Чл. 100б. Специализираният наказателен съд се състои от съдии и се ръководи от председател.
Чл. 100в. (1) Специализираният наказателен съд разглежда делата в състав от един съдия и двама съдебни заседатели, освен ако в закон е предвидено друго.
(2) Съставът на съда се председателства от най-старшия по длъжност или ранг съдия.
Чл. 100г. Специализираният наказателен съд има общо събрание, което се състои от всички съдии. За общото събрание се прилагат разпоредбите на чл. 98, ал. 2 – 5.
Чл. 100д. Председателят на специализирания наказателен съд има съответно правомощията на председател на окръжен съд.
Чл. 100е. (1) Когато длъжността на съдия от специализирания наказателен съд не е заета или съдия е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заменен с друг съдия от същия съд, председателят на апелативния специализиран наказателен съд може да командирова на негово място съдия от апелативния специализиран наказателен съд при спазване на условията на чл. 227.
(2) Когато командироването по ал. 1 не е възможно, председателят на Върховния касационен съд може да командирова съдия от окръжен или апелативен съд със съответен ранг при спазване на условията на чл. 227.
(3) Командироването на съдията се съгласува с административния му ръководител, като заповедта за командироване се мотивира.“
§ 27. В чл. 104 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 4:
„(4) Общото събрание се свиква и по искане на не по-малко от една трета от всички съдии.“
2. Досегашната ал. 4 става ал. 5.
§ 28. В глава четвърта се създава раздел VIIа „Апелативен специализиран наказателен съд“ с чл. 107а – 107в:
„Раздел VIIа
Апелативен специализиран наказателен съд
Чл. 107а. (1) Апелативният специализиран наказателен съд разглежда делата, образувани по жалби и протести срещу актове на специализирания наказателен съд. Седалището му е в София.
(2) Апелативният специализиран наказателен съд се състои от съдии и се ръководи от председател.
Чл. 107б. (1) Когато длъжността на съдия от апелативния специализиран наказателен съд не е заета или съдия е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместен от друг съдия от същия съд, председателят на апелативния специализиран наказателен съд може да командирова на негово място съдия от специализирания наказателен съд със съответен ранг при спазване условията на чл. 227.
(2) Когато командироването по ал. 1 не е възможно, председателят на Върховния касационен съд може да командирова съдия от окръжен или апелативен съд със съответен ранг при спазване на условията на чл. 227.
(3) Командироването на съдията се съгласува с административния му ръководител, като заповедта за командироване се мотивира.
Чл. 107в. Разпоредбите на чл. 104 – 106 се прилагат и за апелативния специализиран наказателен съд.“
§ 29. В чл. 114, ал. 1 се създава т. 14:
„14. определя председателите на отделенията за срок не повече от четири години.“
§ 30. В чл. 122, ал. 1 се създава т. 14:
„14. определя председателите на отделенията за срок не повече от четири години.“
§ 31. В чл. 123, ал. 1, изречение първо след думите „от административен съд“ се добавя „или от друг съд със съответен ранг“.
§ 32. В чл. 136 ал. 1 се изменя така:
„(1) Прокуратурата в Република България се състои от главен прокурор, Върховна касационна прокуратура, Върховна административна прокуратура, Национална следствена служба, апелативни прокуратури, апелативна специализирана прокуратура, военно-апелативна прокуратура, окръжни прокуратури, специализирана прокуратура, военно-окръжни прокуратури и районни прокуратури. В състава на окръжните прокуратури има окръжни следствени отдели, а в състава на специализираната прокуратура – следствен отдел.“
§ 33. Член 140 се изменя така:
„Чл. 140. Административните ръководители на районните, окръжните, специализираната, военно-окръжните, апелативните, военно-апелативната и апелативната специализирана прокуратура организират и ръководят дейността им, назначават и освобождават служителите в тях.“
§ 34. В чл. 141, ал. 2 след думите „Апелативните прокурори“ се добавя „и ръководителят на апелативната специализирана прокуратура“, а след думите „военноокръжни прокуратури“ се поставя запетая и се добавя „както и на специализираната апелативна прокуратура“.
§ 35. В чл. 143 се създава ал. 4:
„(4) Административните ръководители на районните, окръжните, военно-окръжните прокуратури и на специализираната прокуратура или оправомощени от тях заместници на административните ръководители осъществяват контрол за спазване на сроковете за извършване на разследването и на сроковете за мерките за процесуална принуда по Наказателно-процесуалния кодекс.“
§ 36. В чл. 144, ал. 2 думите „по-горестоящият прокурор“ се заменят със „съответният административен ръководител“.
§ 37. В чл. 148 ал. 1 се изменя така:
„(1) Следствени органи са Националната следствена служба, окръжните следствени отдели в окръжните прокуратури и следственият отдел в специализираната прокуратура.“
§ 38. Член 151 се изменя така:
„Чл. 151. (1) Окръжните следствени отдели в окръжните прокуратури и следственият отдел в специализираната прокуратура се състоят от следователи.
(2) Местоработата на всеки следовател и служител в окръжните следствени отдели и в следствения отдел към специализираната прокуратура се определя от административните ръководители на съответните прокуратури.“
§ 39. Член 152 се изменя така:
„Чл. 152. Следователите в окръжните следствени отдели в окръжните прокуратури и в следствения отдел в специализираната прокуратура осъществяват разследване по дела, възложени им от административния ръководител на съответната прокуратура.“
§ 40. В чл. 153 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 3:
„(3) Следственият отдел в специализираната прокуратура се ръководи от завеждащ отдел, който се назначава от административния ръководител на специализираната прокуратура, има ранг на прокурор, завеждащ отдел в апелативна прокуратура, и получава възнаграждение, равно на възнаграждението на заместник на административния ръководител в специализираната прокуратура.“
2. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и се изменя така:
„(4) Завеждащите специализирани отдели в Националната следствена служба, завеждащите окръжни следствени отдели в окръжните прокуратури и завеждащият следствен отдел в специализираната прокуратура:
1. осъществяват административно и организационно ръководство на следователите в отдела;
2. в края на всеки месец подготвят и предоставят на съответния административен ръководител на прокуратурата информация за образуването, движението и приключването на делата;
3. изготвят 6-месечен и годишен доклад за дейността на отдела, които предоставят на съответния административен ръководител на прокуратурата.“
§ 41. Член 161 се изменя така:
„Чл. 161. (1) След влизането в сила на решението за назначаване, повишаване, понижаване и преместване на съдия, прокурор и следовател Висшият съдебен съвет уведомява лицето, което в едномесечен срок встъпва в длъжност.
(2) Встъпването в длъжност се удостоверява писмено пред административния ръководител на съответния орган на съдебната власт.
(3) Въз основа на решението на Висшия съдебен съвет за назначаване, повишаване, понижаване и преместване на съдия, прокурор и следовател административният ръководител издава акт за заемане на длъжността, който съдържа:
1. наименованието на органа на съдебната власт, в който се заема длъжността;
2. правното основание за заемането на длъжността;
3. наименованието на длъжността и ранга;
4. размера на основното и допълнителните възнаграждения;
5. датата на встъпване в длъжност.
(4) Съдията, прокурорът и следователят започват изпълнението на служебните си задължения от датата на встъпване в длъжност.
(5) Назначеният като военен съдия, военен прокурор или военен следовател се приема на военна служба и му се присвоява офицерско звание.“
§ 42. В чл. 162, т. 3 думите „Етичния кодекс на съдиите, прокурорите и следователите“ се заменят с „Кодекса за етично поведение на българските магистрати“.
§ 43. В чл. 163 т. 2 и 3 се изменят така:
„2. съдия в апелативен съд, съдия във военно-апелативния съд, съдия в апелативния специализиран наказателен съд, прокурор в апелативна прокуратура, прокурор във военно-апелативната прокуратура и прокурор в апелативната специализирана прокуратура;
3. съдия в окръжен съд, съдия в административен съд, съдия във военен съд, съдия в специализирания наказателен съд, прокурор в окръжна прокуратура, прокурор във военно-окръжна прокуратура, прокурор в специализираната прокуратура, следовател в окръжен следствен отдел и следовател в следствения отдел към специализираната прокуратура;“.
§ 44. В чл. 164 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 3:
„(3) За съдия в специализирания наказателен съд и прокурор в специализираната прокуратура се назначава съдия или прокурор, който има най-малко 10 години стаж, от които поне 5 като съдия по наказателни дела, прокурор или следовател.“
2. Досегашните ал. 3 и 4 стават съответно ал. 4 и 5.
3. Създава се нова ал. 6:
„(6) За съдия в апелативния специализиран наказателен съд и за прокурор в апелативната специализирана прокуратура се назначава съдия или прокурор, който има най-малко 12 години стаж, от които поне 8 като съдия по наказателни дела, прокурор или следовател.“
4. Досегашната ал. 5 става ал. 7.
5. Досегашните ал. 6 и 7 стават съответно ал. 8 и 9 и в тях думите „ал. 1 – 5“ се заменят с „ал. 1 – 7“.
6. Създава се ал. 10:
„(10) За стаж по ал. 1 – 7 се зачита стажът, придобит на длъжност стажант-юрист по смисъла на чл. 297, ако лицето е работило по трудово правоотношение с Министерството на правосъдието.“
§ 45. В чл. 166, ал. 3 думите „за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6“ се заличават.
§ 46. В чл. 167, ал. 1 т. 2 и 3 се изменят така:
„2. председател на апелативен съд, на апелативния специализиран наказателен съд и на военно-апелативния съд, апелативен, военно-апелативен прокурор и ръководител на апелативната специализирана прокуратура;
3. председател на окръжен, административен, специализирания наказателен и на военен съд, окръжен, военно-окръжен прокурор и ръководител на специализираната прокуратура;“.
§ 47. В чл. 168 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Заместникът на административния ръководител се назначава от Висшия съдебен съвет по предложение на административния ръководител.“
2. Създават се нова ал. 3 и ал. 4 и 5:
„(3) При приемане на решението за назначаване Висшият съдебен съвет проверява дали предложеният кандидат отговаря на изискванията по чл. 169, ал. 2. Проверката се извършва въз основа на документите, представени от кандидата, и на документите, съдържащи се в кадровото дело.
(4) Висшият съдебен съвет с решение може да откаже назначаване на предложения кандидат за заместник на административен ръководител, ако той не отговаря на изискванията по чл. 169, ал. 2.
(5) Заместникът на административния ръководител встъпва в длъжност в 14-дневен срок от влизането в сила на решението на Висшия съдебен съвет.“
3. Досегашната ал. 3 става ал. 6 и в нея в изречение второ думите „свой заместник“ се заменят с „кой да го замества“.
4. Създава се ал. 7:
„(7) Когато административният ръководител няма заместник, във всички случаи на отсъствие, той възлага с писмена заповед на съдия, прокурор или следовател от съответния орган да изпълнява функциите му или част от тях. Когато административният ръководител не е определил кой да го замества, функциите му се изпълняват от един от съдиите, прокурорите или следователите от съответния орган, по старшинство.“
§ 48. Член 169 се изменя така:
„Чл. 169. (1) За административен ръководител, с изключение на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор, се назначава съдия, прокурор или следовател с високи професионални и нравствени качества и с положителна комплексна оценка „много добра“ или „добра“ от последното периодично атестиране.
(2) За заместник на административен ръководител се назначава съдия, прокурор или следовател с високи професионални и нравствени качества и с положителна комплексна оценка „много добра“ или „добра“ от последното периодично атестиране.“
§ 49. Член 170 се изменя така:
„Чл. 170. (1) За административен ръководител на районен съд и на районна прокуратура се назначава лице, което има най-малко 5 години юридически стаж и отговаря на изискванията по чл. 169, ал. 1.
(2) За административен ръководител на окръжен съд и на окръжна прокуратура и за административен ръководител на административен съд се назначава лице, което отговаря на изискванията за стаж съответно по чл. 164, ал. 2 и 4, както и на изискванията по чл. 169, ал. 1. За административен ръководител на специализирания наказателен съд и на специализираната прокуратура се назначава лице, който има най-малко 12 години стаж по чл. 164, ал. 2 – 4, от които поне 8 години като съдия по наказателни дела или прокурор, и отговаря на изискванията по чл. 169, ал. 1.
(3) За административен ръководител на Националната следствена служба, на апелативен съд и на апелативна прокуратура се назначава лице, което отговаря на изискванията за стаж по чл. 164, ал. 5 и на изискванията по чл. 169, ал. 1. За административен ръководител на апелативния специализиран наказателен съд и на апелативната специализирана прокуратура се назначава съдия или прокурор, който има най-малко 12 години стаж по чл. 164, ал. 2 – 6, от които поне 8 години като съдия по наказателни дела или прокурор, и отговаря на изискванията по чл. 169, ал. 1.
(4) За административен ръководител на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и за главен прокурор се назначава лице, което има високи професионални и нравствени качества и отговаря на изискванията за стаж по чл. 164, ал. 7.“
§ 50. В чл. 171, ал. 1 след думите „негов заместник с“ се добавя „явно гласуване и“.
§ 51. В чл. 172 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 съюзът „и“ след думите „Националната следствена служба“ се заменя със запетая и накрая се добавя „и завеждащ следствения отдел в специализираната прокуратура“.
2. В ал. 3 съюзът „и“ след думите „Националната следствена служба“ се заменя със запетая и след думата „прокуратури“ се добавя „и завеждащия следствения отдел в специализираната прокуратура“.
§ 52. В чл. 175 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 и 2 думите „или заместник на административен ръководител“ се заличават.
2. В ал. 3 думите „както и на негов заместник“ се заличават.
3. В ал. 5 се създава изречение второ: „Президентът не може да откаже освобождаването при повторно направено предложение.“
4. Създава се ал. 7:
„(7) Заместник на административен ръководител може да бъде освободен от длъжност с решение на Висшия съдебен съвет по предложение на административния ръководител. Заместник на административен ръководител се освобождава от длъжност и в случаите, когато е освободен от длъжност като съдия, прокурор или следовател на основание чл. 129, ал. 3 от Конституцията на Република България.“
§ 53. В глава девета наименованието на раздел ІІ се изменя така: „Конкурс за младши съдии и младши прокурори. Конкурс за първоначално назначаване в органите на съдебната власт“.
§ 54. В чл. 178 се създават ал. 3 и 4:
„(3) Свободните длъжности по ал. 1 се обявяват едновременно с обявяването на свободните длъжности в органите на съдебната власт по чл. 188.
(4) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага за свободните длъжности в специализираните съдилища и прокуратури.“
§ 55. В чл. 181 ал. 3 се изменя така:
„(3) За участие в конкурса в администрацията на Висшия съдебен съвет се подава заявление, към което се прилагат следните документи:
1. подробна автобиография, подписана от кандидата;
2. нотариално заверено копие от диплома за завършено висше образование по специалността „Право”;
3. нотариално заверено копие от удостоверение за придобита юридическа правоспособност;
4. свидетелство за съдимост, издадено за участие в конкурс по този закон;
5. медицинско удостоверение, издадено в резултат на извършен медицински преглед, че лицето не страда от психическо заболяване;
6. нотариално заверено копие от трудова/служебна и/или осигурителна книжка;
7. други документи, които по преценка на кандидата имат отношение към професионалните или нравствените му качества.“
§ 56. В чл. 182, ал. 1 накрая думите „ал. 1 или 2“ се заличават.
§ 57. Член 186 се изменя така:
„Чл. 186. (1) Класирането на кандидатите в конкурса по чл. 176, ал. 1, т. 1 и 2 се извършва от конкурсната комисия чрез подреждането им според резултата от конкурса, който се образува като сбор от оценките на писмения и устния изпит. При равен резултат конкурсната комисия класира кандидата с по-висок общ успех от държавните изпити.
(2) Комисията „Професионална етика и превенция на корупцията“ предоставя на Висшия съдебен съвет информация за притежаваните нравствени качества от първите трима класирани за съответната свободна длъжност кандидати и изготвя становище за всеки кандидат.
(3) Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи въз основа на резултатите от класирането по ал. 1 и на становището по ал. 2 внася във Висшия съдебен съвет предложение за назначаване на кандидатите по ал. 1.
(4) Висшият съдебен съвет приема решение за назначаване на кандидатите по поредността на класирането до попълване на местата, за които е обявен конкурсът, след три поредни класирания.
(5) При приемането на решението по ал. 4 Висшият съдебен съвет проверява дали класираният на първо място кандидат отговаря на изискванията на чл. 162 и 164. Проверката се извършва въз основа на документите, представени от кандидата. При проверката Висшият съдебен съвет взема предвид и становището на Комисията „Професионална етика и превенция на корупцията“.
(6) Висшият съдебен съвет с решение отказва назначаването на кандидат, за когото е установил, че не отговаря на изискванията на чл. 162 и 164.“
§ 58. В чл. 187, ал. 1 думите „ал. 3“ се заменят с „ал. 6“ и думата „постановяването“ се заменя с „обявяването“.
§ 59. След чл. 187 се създава наименование раздел ІІа: „Раздел ІІа „Конкурс за повишаване в длъжност и за преместване на съдия, прокурор и следовател в органите на съдебната власт. Избор на административни ръководители на органите на съдебната власт“.
§ 60. В чл. 188 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 1:
„(1) Административните ръководители уведомяват Висшия съдебен съвет за свободните длъжности в съответните органи на съдебната власт извън тези по чл. 178, ал. 1.“
2. Досегашната ал. 1 става ал. 2.
3. Досегашната ал. 2 се отменя.
§ 61. Член 189 се изменя така:
„Чл. 189. (1) Свободните длъжности в съдилищата, прокуратурите и следствените органи, извън тези по чл. 178, се обявяват от Висшия съдебен съвет по реда на чл. 179 поотделно за всеки орган на съдебната власт, и се заемат след конкурс, който се провежда чрез събеседване.
(2) Повишаване в длъжност е преминаване на по-висока по степен длъжност в орган на съдебната власт.
(3) Преместване е преминаване на равна по степен длъжност в орган на съдебната власт.
(4) Конкурсът се провежда от определени от Висшия съдебен съвет конкурсни комисии поотделно за съдии, прокурори и следователи. Комисиите се състоят от председател, четирима редовни и двама резервни членове.
(5) В конкурсните комисии не могат да участват членове на Висшия съдебен съвет и административни ръководители.
(6) В конкурсните комисии за съдии не могат да участват действащи прокурори и следователи. В конкурсните комисии за прокурори и следователи не могат да участват действащи съдии.
(7) В зависимост от броя на кандидатите Висшият съдебен съвет може да определи и повече от една конкурсна комисия за провеждането на един конкурс.
(8) Поименният състав на всяка комисия се определя от Висшия съдебен съвет на основата на изтеглен на публично заседание жребий, съответно измежду съдиите в апелативните съдилища, Върховния касационен съд и Върховния административен съд и измежду прокурорите в апелативните прокуратури, Върховната касационна прокуратура, Върховната административна прокуратура и следователите в Националната следствена служба.“
§ 62. В чл. 191 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1 се създава изречение второ: „Ако няма кандидат за съответната длъжност, предложение може да направи административният ръководител на съответния орган на съдебната власт.“
2. Създава се ал. 5:
„(5) Списъците на допуснатите и недопуснатите за участие в конкурса лица се обявяват по реда на ал. 4 не по-малко от 14 дни преди датата на провеждане на конкурса. В списъка на лицата, които не са допуснати за участие в конкурса, се посочва и основанието за недопускане. В тридневен срок от обявяване на списъците кандидатите, които не са допуснати, могат да направят писмено възражение пред Висшия съдебен съвет.“
§ 63. Член 192 се изменя така:
„Чл. 192. (1) Конкурсната комисия провежда конкурса чрез събеседване с кандидатите по практически въпроси, свързани с прилагането на законите. При определяне на резултата на всеки кандидат се вземат предвид оценката от събеседването и резултатите от проведените до момента периодични атестирания, въз основа на които се прави обща оценка за притежаваните от кандидата професионални качества.
(2) Конкурсната комисия изготвя протокол за класиране на кандидатите заедно с мотивирано становище.
(3) Конкурсната комисия изпраща резултатите от класирането заедно с цялата конкурсна документация и протокол (стенограма) от проведеното събеседване на Висшия съдебен съвет.
(4) Комисията „Професионална етика и превенция на корупцията“ на Висшия съдебен съвет извършва преценка за притежаваните нравствени качества от първите трима кандидати за всяка длъжност и изготвя становище за всеки кандидат въз основа на документите, представени от кандидата, и документите, съдържащи се в кадровото дело, относно резултатите от проверките на Инспектората към Висшия съдебен съвет, поощренията и наказанията, сигналите за нарушение на правилата за професионална етика на съдиите, прокурорите и следователите.
(5) Резултатите от класирането се обявяват на интернет страницата на Висшия съдебен съвет.“
§ 64. Член 193 се изменя така:
„Чл. 193. (1) Резултатите от класирането на кандидатите заедно с цялата конкурсна документация и със становището на Комисия „Професионална етика и превенция на корупцията“ се предоставят на Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи.
(2) Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи внася във Висшия съдебен съвет мотивирано предложение за повишаване или за преместване на кандидатите, класирани на първо място за длъжностите в съответните органи на съдебната власт.
(3) Висшият съдебен съвет приема решение за повишаване или за преместване на съдия, прокурор или следовател по поредността на класирането до попълване на местата.
(4) При приемането на решението по ал. 3 Висшият съдебен съвет проверява дали класираният на първо място кандидат отговаря на изискванията за стаж по чл. 164, както и дали притежава необходимите професионални и нравствени качества.
(5) Висшият съдебен съвет с решение отказва назначаването на кандидат, за когото е установил, че не отговаря на изискванията по чл. 162 и 164. В този случай се назначава следващият класиран кандидат, който отговаря на изискванията.
(6) Решението на Висшия съдебен съвет по ал. 5 може да се обжалва при условията и по реда на чл. 187.“
§ 65. Член 194 се изменя така:
„Чл. 194. В случаите на закриване на съдилища, прокуратури и следствени органи или при намаляване числеността на длъжностите в тях Висшият съдебен съвет разкрива съответните длъжности в друг равен по степен орган на съдебната власт по възможност в същия апелативен район и преназначава на тях без конкурс съдиите, прокурорите и следователите.“
§ 66. Член 194а се изменя така:
„Чл. 194а. (1) Свободните длъжности за административни ръководители в органите на съдебната власт се обявяват от Висшия съдебен съвет с решение, което се обнародва в „Държавен вестник“ и на интернет страницата на Висшия съдебен съвет, и се заемат след избор.
(2) Кандидатите за административни ръководители се оповестяват публично на страницата на Висшия съдебен съвет в интернет заедно с кратка биография на кандидата.
(3) За участие в избора кандидатите за административни ръководители подават документите по чл. 181, ал. 3 във Висшия съдебен съвет. Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи извършва проверка на документите и допуска до участие в избора всички кандидати, които отговарят на изискванията по чл. 164 и чл. 169, ал. 1.
(4) Списъците на допуснатите и недопуснатите за участие в избора кандидати се обявяват на страницата на Висшия съдебен съвет в интернет най-малко 14 дни преди датата на провеждане на избора.
(5) В списъка на кандидатите, които не са допуснати за участие в избора, се посочва и основанието за недопускане. В тридневен срок от обявяване на списъците кандидатите, които не са допуснати, могат да направят писмено възражение пред Висшия съдебен съвет.“
§ 67. В глава девета, раздел ІІа се създават чл. 194б и 194в:
„Чл. 194б. (1) Процедурата по избор на административни ръководители се провежда от Висшия съдебен съвет чрез събеседване. В рамките на събеседването се прави преценка на кандидата за:
1. професионалната му подготовка като съдия, прокурор или следовател въз основа на резултатите от извършените до момента периодични атестирания;
2. управленската му компетентност като административен ръководител, за което кандидатът защитава концепция за стратегическо управление на съответния орган на съдебната власт;
3. нравствените качества на кандидатите въз основа на мотивирано становище на Комисията „Професионална етика и превенция на корупцията“.
(2) Становището по ал. 1, т. 3 се предоставя на кандидатите не по-късно от три дни преди датата на събеседването.
(3) Висшият съдебен съвет приема решение за назначаване на кандидата, който отговаря на изискванията по чл. 164 и чл. 169, ал. 1.
(4) Решението на Висшия съдебен съвет по ал. 3 може да се обжалва при условията и по реда на чл. 187.
Чл. 194в. Редът за провеждане на конкурси и избор по раздели ІІ и ІІа и за съставянето на конкурсните комисии се определя с наредба на Висшия съдебен съвет, която се обнародва в „Държавен вестник“.“
§ 68. В чл. 195 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т. 3 накрая се добавя „или на други юристи“;
б) точка 4 се изменя така:
„4. получава възнаграждение за извършване на дейност по договор или по друго правоотношение с държавна, общинска или обществена организация, търговско дружество, кооперация, юридическо лице с нестопанска цел, физическо лице или едноличен търговец с изключение на научна и преподавателска дейност, за участие в Централната избирателна комисия и в избирателни комисии при произвеждане на избори за народни представители, членове на Европейския парламент от Република България, президент и вицепрезидент на републиката и местни избори, за участие в изработването на проекти на нормативни актове, които са възложени от Народното събрание или от органите на изпълнителната власт, както и за упражняване на авторски права и за участие в международни проекти, включително финансирани от Европейския съюз;“.
2. Създава се нова ал. 2:
„(2) Съдиите от административните съдилища, съдиите от Върховния административен съд, прокурорите от административните отдели на окръжните прокуратури, прокурорите от Върховната административна прокуратура и следователите не могат да бъдат членове на Централната избирателна комисия и на избирателни комисии за произвеждане на избори за народни представители, членове на Европейския парламент от Република България, президент и вицепрезидент на републиката и на местни избори.“
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея след думите „лицата по aл. 1 т. 1“ се добавя „съдиите от Конституционния съд“, а думите „чл. 164, ал. 1 – 5“ се заменят с „чл. 164, ал. 1 – 7“.
§ 69. Член 196 се изменя така:
„Чл. 196. Атестиране се провежда:
1. за придобиване на несменяемост – с навършване на петгодишен стаж като съдия, прокурор или следовател;
2. периодично – на всеки четири години от последното атестиране до навършване на 61-годишна възраст – на съдия, прокурор и следовател, на административен ръководител и на заместник на административен ръководител.“
§ 70. Член 197 се изменя така:
„Чл. 197. (1) Атестирането за придобиване статут на несменяемост има за цел извършване на обективна оценка на професионалната квалификация и деловите качества, проявени след навършване на петгодишен стаж на длъжност съдия, прокурор или следовател. При атестиране за несменяемост се вземат предвид и резултатите от периодичното атестиране на съдия, прокурор и следовател.
(2) Периодичното атестиране представлява оценка на професионалната квалификация и деловите качества на съдия, прокурор или следовател, на административен ръководител и заместник на административен ръководител за период четири години. Атестирането се провежда въз основа на критериите и показателите, определени в този закон и в наредбата по чл. 209а.
(3) Въз основа на атестирането се изготвя комплексна оценка, която се приема от Висшия съдебен съвет.“
§ 71. Член 198 се изменя така:
„Чл. 198. (1) Критериите за атестиране на съдия, прокурор и следовател са:
1. правни познания и умения за прилагането им;
2. умение за анализ на правнорелевантните факти;
3. умение за оптимална организация на работата;
4. експедитивност и дисциплинираност.
(2) При атестирането по ал. 1 се вземат предвид показатели, като:
1. спазване на сроковете;
2. брой потвърдени и отменени актове и основанията за това;
3. резултатите от проверките на Инспектората към Висшия съдебен съвет;
4. общата натовареност на съответния съдебен район и орган на съдебната власт, както и натовареността на атестирания съдия, прокурор или следовател в сравнение с другите съдии, прокурори или следователи от същия орган на съдебната власт.
(3) При периодичното атестиране на младши съдия и младши прокурор се взема предвид и оценката на определения за негов наставник съдия или прокурор.
(4) В периода на атестиране се включва и времето, прослужено от съдията, прокурора и следователя като постоянен преподавател в Националния институт на правосъдието. Оценката за резултатите от работата като преподавател се дава от управителния съвет.“
§ 72. Член 200 се изменя така:
„Чл. 200. (1) Периодичното атестиране на административен ръководител и на заместник на административен ръководител обхваща оценката на способностите му за заемане на ръководна длъжност и оценката на квалификацията му като съдия, прокурор или следовател.
(2) При периодичното атестиране на административен ръководител и на заместник на административен ръководител се анализират и отчитат и резултатите от дейността на съответния орган на съдебната власт.
(3) Въз основа на атестирането се изготвя комплексна оценка, която се приема от Висшия съдебен съвет.“
§ 73. Член 201 се изменя така:
„Чл. 201. (1) Критериите за заемане на ръководна длъжност са:
1. способност за работа в екип и за разпределяне на задачи в него;
2. способност за вземане на правилни управленски решения;
3. поведение, което издига авторитета на съдебната власт;
4. умение за комуникация с други държавни органи, граждани и юридически лица.
(2) Оценката на способностите за заемане на ръководна длъжност се извършва въз основа на критериите за заемане на ръководна длъжност и показателите за заемане на ръководна длъжност, определени с наредбата по чл. 209а.
(3) Оценката на професионалната квалификация се извършва въз основа на критериите за оценка на съдия, прокурор или следовател.“
§ 74. Член 202 се отменя.
§ 75. Член 203 се изменя така:
„Чл. 203. (1) Атестирането започва по предложение на заинтересования съдия, прокурор или следовател или на административния ръководител на съответния орган на съдебната власт.
(2) Предложението за атестиране за придобиване на несменяемост се прави пред Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи не по-късно от три месеца преди изтичането на петгодишния срок.
(3) Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи започва периодичното атестиране не по-късно от 6 месеца преди изтичането на четиригодишния срок.“
§ 76. Член 204 се изменя така:
„Чл. 204. (1) При провеждането на периодичното атестиране на съдии, прокурори и следователи участват помощните атестационни комисии, както следва:
1. при атестиране на съдии:
а) районен съдия и заместник на административен ръководител на районен съд – помощна атестационна комисия в съответния окръжен съд, а по отношение на съдиите от Софийския районен съд – помощна атестационна комисия в Софийския градски съд;
б) окръжен съдия и съдия от Софийския градски съд, както и заместник на административен ръководител на окръжен съд и на Софийския градски съд – помощна атестационна комисия в съответния апелативен съд;
в) съдия в специализирания наказателен съд и заместник на административния ръководител на специализирания наказателен съд – помощна атестационна комисия в апелативния специализиран наказателен съд;
г) административен съдия и заместник на административен ръководител на административен съд – помощна атестационна комисия във Върховния административен съд;
д) съдия във военен съд и заместник на административен ръководител на военен съд – помощна атестационна комисия във военно-апелативния съд;
е) апелативен съдия, съдия във военно-апелативния съд и съдия в апелативния специализиран наказателен съд, както и заместник на административен ръководител на апелативен съд, на военно-апелативния съд и на апелативен специализиран наказателен съд – помощна атестационна комисия във Върховния касационен съд;
2. при атестиране на прокурори:
а) прокурор от районна прокуратура и заместник на административен ръководител на районна прокуратура – помощна атестационна комисия в съответната окръжна прокуратура, а прокурор от Софийската районна прокуратура и заместник на административния ръководител на Софийската районна прокуратура – помощна атестационна комисия в Софийската градска прокуратура;
б) прокурор от окръжна прокуратура и прокурор от Софийската градска прокуратура, както и заместник на административен ръководител на окръжна прокуратура и на Софийската градска прокуратура – помощна атестационна комисия в съответната апелативна прокуратура;
в) прокурор от специализирана прокуратура и заместник на административен ръководител на специализирана прокуратура – помощна атестационна комисия в апелативната специализирана прокуратура;
г) прокурор от военно-окръжна прокуратура и заместник на административен ръководител на военно-окръжна прокуратура – помощна атестационна комисия във военно-апелативната прокуратура;
д) прокурор от апелативна прокуратура, прокурор от военно-апелативна прокуратура и прокурор от апелативната специализирана прокуратура, както и заместник на административен ръководител на апелативна прокуратура, на военно-апелативна прокуратура и на апелативната специализирана прокуратура – помощна атестационна комисия на Върховната касационна прокуратура;
3. при атестиране на следователи:
а) следовател в окръжен следствен отдел в окръжна прокуратура, следовател в следствен отдел в Софийската градска прокуратура, следовател в следствен отдел в специализираната прокуратура, завеждащ окръжен следствен отдел в окръжна прокуратура, завеждащ следствения отдел в Софийската градска прокуратура и завеждащ следствения отдел в специализираната прокуратура – помощна атестационна комисия в Националната следствена служба;
б) военен следовател – помощна атестационна комисия във военно-окръжна прокуратура.
(2) Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи провежда периодичното атестиране на:
1. заместниците на административните ръководители и на съдиите от Върховния касационен съд и от Върховния административен съд;
2. заместниците на главния прокурор и на прокурорите от Върховната касационна прокуратура и от Върховната административна прокуратура;
3. директора на Националната следствена служба и на следователите от Националната следствена служба;
4. административните ръководители на районните, окръжните, административните, военно-окръжните и апелативните съдилища, както и на специализирания наказателен съд, апелативния специализиран наказателен съд и на военно-апелативния съд;
5. административните ръководители на районните, окръжните, военно-окръжните и апелативните прокуратури, както и на специализираната и апелативната специализирана прокуратура и на военно-апелативната прокуратура;
6. административните ръководители на Софийския районен съд, Софийския градски съд, Софийската районна прокуратура и Софийската градска прокуратура.“
§ 77. Създава се чл. 204а:
„Чл. 204а. (1) При провеждане на периодичното атестиране помощните атестационни комисии и Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи извършват проверка на деловодните книги, протоколите за извършените от съдиите, прокурорите и следователите процесуални действия и на техните актове за периода на атестирането.
(2) За провеждане на атестирането помощните атестационни комисии и Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи могат да изслушат атестирания съдия, прокурор, следовател и заместник на административен ръководител, както и да събират друга допълнителна информация по показателите за атестиране.
(3) След провеждане на атестирането Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи изготвя комплексна оценка, която може да бъде положителна и отрицателна. Степените на положителната комплексна оценка са:
1. задоволителна;
2. добра;
3. много добра.
(4) Комплексната оценка се мотивира, като се дават и препоръки към атестирания.“
§ 78. Член 205 се изменя така:
„Чл. 205. (1) Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи предоставя комплексната оценка по чл. 204а, ал. 3 на атестирания, който в 7-дневен срок може да направи писмено възражение пред Висшия съдебен съвет.
(2) При постъпило възражение Висшият съдебен съвет изслушва атестирания, като при необходимост събира допълнителна информация. Атестираният се уведомява най-малко 7 дни преди датата на заседанието.
(3) Когато Висшият съдебен съвет уважи направеното възражение, Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи изготвя нова комплексна оценка.“
§ 79. Член 206 се изменя така:
„Чл. 206. Комплексната оценка от периодичното атестиране заедно с препоръките към атестирания се приема с решение на Висшия съдебен съвет.“
§ 80. Член 207 се изменя така:
„Чл. 207. (1) Съдия, прокурор или следовател става несменяем след навършване на петгодишен стаж на съответната длъжност и при получена положителна комплексна оценка от атестирането.
(2) В стажа за придобиване на несменяемост се включва и времето като младши съдия или младши прокурор.“
§ 81. Член 209 се изменя така:
„Чл. 209. (1) Атестиране на съдия, прокурор или следовател за придобиване на несменяемост се извършва от Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи, която изготвя комплексна оценка в едномесечен срок от постъпване на предложение по чл. 203, ал. 1. Комплексната оценка се предоставя на атестирания, който може да направи писмено възражение пред Висшия съдебен съвет в 7-дневен срок.
(2) При постъпило възражение Висшият съдебен съвет изслушва атестирания, като при необходимост събира допълнителна информация. Атестираният се уведомява най-малко 7 дни преди датата на заседанието.
(3) Когато Висшият съдебен съвет уважи направеното възражение, Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи изготвя нова комплексна оценка.
(4) Комплексната оценка за несменяемост се приема с решение на Висшия съдебен съвет.
(5) В случаите, когато комплексната оценка от атестирането е отрицателна, Висшият съдебен съвет с решение отказва придобиване статут на несменяемост и атестираният се освобождава от длъжност.“
§ 82. Член 209а се изменя така:
„Чл. 209а. Висшият съдебен съвет приема наредба за показателите и методиката за атестиране на съдии, прокурори и следователи и на административни ръководители и заместници на административните ръководители, както и за реда за провеждане на атестирането. С наредбата се определят и критериите за отчитане степента на натовареност на органите на съдебната власт. Наредбата се обнародва в „Държавен вестник“.“
§ 83. В чл. 233 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 т. 1 се изменя така:
„1. съдия в окръжен съд и прокурор в окръжна прокуратура;“.
2. В ал. 2 след думите „градския съд в град София“ се поставя запетая и се добавя „в специализирания наказателен съд“.
3. В ал. 3 след думите „градската прокуратура в град София“ се добавя „и прокурорите в специализираната прокуратура“.
4. Създават се ал. 4, 5 и 6:
„(4) Съдиите в апелативния специализиран наказателен съд са с ранг на съдии във Върховния касационен съд.
(5) Прокурорите в апелативната специализирана прокуратура са с ранг на прокурор във Върховната касационна прокуратура.
(6) Въз основа на степента на натовареност на съответния орган на съдебната власт Висшият съдебен съвет може да определя допълнително възнаграждение на съдия, прокурор или следовател.“
§ 84. Член 234 се изменя така:
„Чл. 234. Повишаване на място в по-горен ранг и възнаграждение на съдия, прокурор и следовател може да се извърши при доказана висока квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения, ако е прослужил на съответната или приравнена длъжност най-малко три години и има положителна комплексна оценка от последното периодично атестиране „много добра“.“
§ 85. Член 237 се изменя така:
„Чл. 237. (1) Старшинството на съдия, прокурор и следовател се определя:
1. от длъжността, която заема в съответния съд, в прокуратура или в следствен орган;
2. при равни длъжности – от притежавания ранг по чл. 233, ал. 1 – 5;
3. при равни длъжности и ранг – от продължителността на прослуженото време на същата длъжност;
4. при еднакво прослужено време на същата длъжност – от продължителността на прослуженото време на други длъжности като съдия, прокурор или следовател.
(2) Старшинството на военните съдии, прокурори и следователи се определя от длъжността, която заемат, при равна длъжност – от ранга по чл. 233, ал. 1 – 5, при равна длъжност и ранг – от военното звание, а при равно звание – от продължителността на прослуженото време на други длъжности като съдия, прокурор или следовател.“
§ 86. В чл. 242 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
„(2) Висшият съдебен съвет приема правила за дейността на съдиите и прокурорите – наставници.“
§ 87. Член 244 се изменя така:
„Чл. 244. В съдилищата и в прокуратурите по преценка на Висшия съдебен съвет въз основа на степента на натовареност на съответния орган на съдебната власт може да има съдебни помощници и прокурорски помощници.“
§ 88. Създават се чл. 246а и 246б:
„Чл. 246а. (1) Съдебните помощници подпомагат съдиите при изпълнението на техните функции. Съдебните помощници изпълняват и други задачи, възложени им от председателя на съда, от неговите заместници, от председателите на отделения или от други съдии.
(2) Прокурорските помощници подпомагат прокурорите при изпълнението на техните функции. Прокурорските помощници изпълняват и други задачи, възложени им от съответния административен ръководител или от неговите заместници.
Чл. 246б. (1) Съдебните помощници и прокурорските помощници са длъжни да пазят като служебна тайна сведенията, които са им станали известни в кръга на службата и засягат интересите на гражданите, юридическите лица, административните органи и държавата.
(2) Във връзка със служебната си дейност съдебните помощници и прокурорските помощници нямат право да дават правни съвети и мнения на страните, на процесуалните им пълномощници или на трети лица.
(3) При изпълнение на служебните си задължения и в обществения живот съдебните помощници и прокурорските помощници трябва да имат поведение, съобразено с професионалната етика, и да не накърняват престижа на съдебната власт.
(4) Съдебните помощници и прокурорските помощници задължително се застраховат срещу злополука за сметка на бюджета на съдебната власт.“
§ 89. В чл. 252 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думата „четирима“ се заменя с „петима“, а думата „трима“ се заменя с „двама“.
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор са членове по право на управителния съвет от квотата на Висшия съдебен съвет. Председателят на Върховния касационен съд е председател на управителния съвет.“
§ 90. Създава се чл. 252а:
„Чл. 252а. (1) Мандатът на член на управителния съвет може да бъде прекратен предсрочно от представлявания орган:
1. при подаване на оставка;
2. при трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си повече от шест месеца;
3. когато бъде освободен като член на Висшия съдебен съвет – за представителите на Висшия съдебен съвет;
4. при тежко нарушение или системно неизпълнение на задълженията.
(2) При предсрочно прекратяване мандата на член на управителния съвет съответният представляван орган в едномесечен срок избира на негово място нов член, който довършва мандата на предишния.“
§ 91. В чл. 255 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Директорът на Националния институт на правосъдието се избира от управителния съвет с мнозинство от две трети от членовете му за срок пет години. Той може да бъде избран за още един мандат след оценка на дейността му от управителния съвет.“
2. Създава се нова ал. 3:
„(3) За директор на Националния институт на правосъдието може да бъде избрано лице, което:
1. има висше юридическо образование и юридическа правоспособност;
2. притежава високи професионални и нравствени качества и практически опит в съдебната система;
3. отговаря на изискванията за стаж по чл. 164, ал. 7;
4. не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер с наложено наказание лишаване от свобода или лишаване от право да заема определена държавна или обществена длъжност.“
3. Създава се ал. 4:
„(4) Директорът се освобождава от управителния съвет:
1. при подаване на оставка;
2. при трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от 6 месеца;
3. при осъждане за умишлено престъпление от общ характер с наложено наказание лишаване от свобода или лишаване от право да заема определена държавна или обществена длъжност;
4. за тежко или системно нарушение на този закон и на правилника по чл. 263.“
4. Досегашната ал. 3 става ал. 5.
§ 92. В чл. 257, ал. 1 накрая се добавя „след съгласуване с Висшия съдебен съвет“.
§ 93. В чл. 262 ал. 3 се изменя така:
„(3) Съдиите, прокурорите и следователите, привлечени като постоянни преподаватели, се командироват за срок една година от Висшия съдебен съвет по предложение и за сметка на Националния институт на правосъдието. Срокът може да бъде удължаван ежегодно след оценяване работата на постоянния преподавател от управителния съвет на Националния институт на правосъдието в рамките на обща продължителност пет години.“
§ 94. В чл. 263 след думите „на Националния институт на правосъдието“ се добавя „и на неговата администрация“.
§ 95. В чл. 269 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
„(2) Алинея 1 не се прилага, когато на лицето е било наложено дисциплинарно наказание уволнение.“
§ 96. В чл. 285 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
„(2) Алинея 1 не се прилага, когато на лицето е било наложено дисциплинарно наказание уволнение.“
§ 97. В чл. 297, ал. 5 думите „следствена служба“ се заменят със „следствен отдел“.
§ 98. В чл. 304 ал. 1 се изменя така:
„(1) Предложение за поощрение до Висшия съдебен съвет се прави от министъра на правосъдието, председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд, главния прокурор, директора на Националната следствена служба, председателя на апелативен, апелативен специализиран наказателен, военно-апелативен, окръжен, специализиран наказателен и административен съд, от апелативен, военно-апелативен, окръжен и военно-окръжен прокурор, от ръководителя на специализираната и на апелативната специализирана прокуратура, както и от една пета от членовете на Висшия съдебен съвет и от съответната съсловна организация.“
§ 99. В чл. 307 се правят следните изменения:
1. В ал. 4, т. 3 думите „Етичния кодекс на съдиите, прокурорите и следователите“ се заменят с „Кодекса за етично поведение на българските магистрати“.
2. Алинея 6 се изменя така:
„(6) Освен за нарушенията по ал. 4 дисциплинарна отговорност се носи и от:
1. съответния административен ръководител – при неосъществен контрол по чл. 143, ал. 4;
2. военен съдия, военен прокурор и военен следовател – за нарушения, предвидени в специалните закони и устави.“
§ 100. В чл. 320, ал. 3 накрая се поставя запетая и се добавя „включително наказанията по чл. 308, ал. 1, т. 1 и 2“.
§ 101. В чл. 338 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова т. 4:
„4. председателя на специализирания наказателен съд – за съдиите от този съд;“.
2. Досегашните т. 4, 5 и 6 стават съответно т. 5, 6 и 7.
3. Създава се нова т. 8:
„8. председателя на апелативния специализиран наказателен съд – за съдиите от апелативния специализиран наказателен съд и за председателя на специализирания наказателен съд;“.
4. Досегашната т. 7 става т. 9 и в нея накрая се добавя „и апелативния специализиран наказателен съд“.
5. Досегашната т. 8 става т. 10.
6. Досегашните т. 9, 10, 11 и 12 стават съответно т. 11, 12, 13 и 14.
7. Създава се т. 15:
„15. ръководителя на специализираната прокуратура – за прокурорите и следователите при специализираната прокуратура; ръководителя на апелативната специализирана прокуратура – за прокурорите при апелативната специализирана прокуратура и за ръководителя на специализираната прокуратура;“.
8. Досегашната т. 13 става т. 16 и в нея след думите „военноапелативния прокурор“ се добавя „ръководителя на апелативната специализирана прокуратура и“.
9. Досегашната т. 14 става т. 17.
§ 102. В чл. 340 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думите „Инспекторатът към Висшия съдебен съвет“ се поставя запетая и се добавя „Националният институт на правосъдието“.
2. В ал. 2 съюзът „и“ след думата „прокуратурите“ се заменя със запетая, а накрая се добавя „и на следствения отдел в специализираната прокуратура“.
3. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Служителите в администрацията на Висшия съдебен съвет, на Инспектората към Висшия съдебен съвет, на Националния институт на правосъдието и на органите на съдебната власт са съдебни служители.“
§ 103. В чл. 341 ал. 2 се изменя така:
„(2) Броят на съдебните служители се определя от Висшия съдебен съвет по предложение на съответния административен ръководител в съответствие със степента на натовареност на органа на съдебната власт, определена от Висшия съдебен съвет.“
§ 104. В чл. 343, ал. 2 след думите „Инспектората към Висшия съдебен съвет“ се поставя запетая и се добавя „Националния институт на правосъдието“.
§ 105. В чл. 355, ал. 7 думите „чл. 164, ал. 1 – 5“ се заменят с „чл. 164, ал. 1 – 7“.
§ 106. В чл. 356 се правят следните изменения:
1. В ал. 7 думите „чл. 164, ал. 1 – 5“ се заменят с „чл. 164, ал. 1 – 7“.
2. В ал. 8 думите „по чл. 55, ал. 4“ се заменят с „по чл. 55, ал. 5“.
§ 107. В чл. 357 се създава ал. 10:
„(10) Времето, прослужено като главен секретар на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на главния прокурор, се зачита за стаж по чл. 164, ал. 1 – 7, за лица с висше юридическо образование.“
§ 108. Създават се чл. 358а и 358б:
„Чл. 358а. (1) Съдебните служители могат да бъдат поощрявани с отличие или награда за проявени висок професионализъм, образцово изпълнение на служебните задължения и високи нравствени качества.
(2) Отличията са:
1. служебна благодарност и грамота;
2. предсрочно повишаване в ранг.
(3) Наградата в размер до основното месечно възнаграждение е:
1. парична;
2. предметна.
(4) Отличието може да бъде съчетано с награда.
Чл. 358б. (1) Съдебните служители могат да образуват и да членуват в организации, които защитават професионалните им интереси.
(2) Организациите по ал. 1 не могат да членуват във федерации и конфедерации на синдикални организации на работници и служители.“
§ 109. Члeн 372 се изменя така:
Чл. 372. (1) Към министъра на правосъдието има инспекторат, който:
1. проверява дейността на държавните и частните съдебни изпълнители, на съдиите по вписванията, включително дейността по образуването, движението и приключването на изпълнителните дела, делата по вписванията и обобщава и анализира практиката по тези дела;
2. съхранява и обобщава информацията за образуването, движението и приключването на изпълнителните дела на държавните и частните съдебни изпълнители и на делата по вписванията;
3. проверява дейността на длъжностните лица по регистрацията по Закона за търговския регистър;
4. проверява и анализира дейността на нотариусите съвместно с инспектор-нотариуси;
5. подпомага министъра на правосъдието при осъществяване на правомощията му по изготвяне на предложения за приемане на тълкувателни решения или тълкувателни постановления, както и за изготвяне на становища по направени предложения за приемане на тълкувателни решения или тълкувателни постановления;
6. осъществява текущ контрол за правилното организиране и провеждане на стажа за придобиване на юридическа правоспособност и участва в провеждането на изпита за придобиване на юридическа правоспособност;
7. извършва организационно-техническата дейност, необходима за обезпечаване на взаимодействието между министъра на правосъдието и Висшия съдебен съвет;
8. организира и координира наблюдението по прилагането на нормативните актове, свързани със съдебната система, и изготвя периодични доклади до министъра на правосъдието за обобщаване на резултатите от наблюдението;
9. извършва и други проверки, възложени от министъра на правосъдието.
(2) Проверките по ал. 1, т. 1 – 4 се извършват по план, утвърден от министъра на правосъдието.“
§ 110. Член 374 се изменя така:
„Чл. 374. (1) Инспекторатът към министъра на правосъдието се състои от инспектори, които се ръководят от главен инспектор.
(2) Главният инспектор и инспекторите се назначават от министъра на правосъдието след провеждане на конкурс по Закона за държавния служител.
(3) За главен инспектор може да се назначи лице, което има най-малко 12 години юридически стаж, а за инспектор – най-малко 8 години юридически стаж.
(4) Времето, прослужено като главен инспектор и инспектор в Инспектората към министъра на правосъдието, се зачита за стаж по чл. 164, ал. 1 – 7.“
§ 111. Член 375 се изменя така:
„Чл. 375. (1) При освобождаване от длъжност на главен инспектор или инспектор лицето се възстановява на длъжността, която е заемало до назначаването му, ако е работило в органите на съдебната власт.
(2) За възстановяването по ал. 1 лицето подава молба до Висшия съдебен съвет в 14-дневен срок от освобождаването му от длъжност.“
§ 112. В чл. 391 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3 т. 3 и 4 се изменят така:
„3. организира и осъществява охраната на съдии, прокурори и следователи – при условия и по ред, определени с наредба на министъра на правосъдието, съгласувано с Висшия съдебен съвет и на защитени лица – при условията и по реда на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателното производство;
4. оказва съдействие на органите на съдебната власт при призоваване на лица в случаите, когато се пречи за изпълняване на това задължение;“.
2. Създава се нова ал. 4:
„(4) При извършване на дейностите по ал. 3, т. 1 – 7 Главна дирекция „Охрана“ осъществява необходимото взаимодействие с административните ръководители на органите на съдебната власт.“
3. Досегашните ал. 4, 5 и 6 стават съответно ал. 5, 6 и 7.
§ 113. В чл. 396, ал. 1 думите „на принципа на случайния подбор“ се заличават.
§ 114. В чл. 398 ал. 1 се изменя така:
„(1) За всеки съдебен район на окръжен и на административен съд, както и за специализирания наказателен съд се съставят списъци на специалистите, утвърдени за вещи лица.“
§ 115. В чл. 399 ал. 3 се изменя така:
„(3) Предложенията за включване в списъците по чл. 398, ал. 1 се правят до председателя на съответния съд.“
§ 116. В чл. 401 ал. 1 се изменя така:
„(1) Списъците по чл. 398, ал. 1 се утвърждават от комисия в състав: председателят на апелативния съд или определен от него съдия, председателят на апелативния специализиран наказателен съд или определен от него съдия, апелативният прокурор или определен от него прокурор, ръководителят на апелативната специализирана прокуратура или определен от него прокурор, председателят на окръжния съд, председателят на специализирания наказателен съд, окръжният прокурор, ръководителят на специализираната прокуратура и председателят на административния съд.“
§ 117. В преходните и заключителните разпоредби в § 11, ал. 1 и 2 думите „чл. 164, ал. 1 – 5“ се заменят с „чл. 164, ал. 1 – 7“.
§ 118. В преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт (ДВ, бр. 33 от 2009 г.) се правят следните изменения:
1. В § 115, ал. 1 и 2 думите „чл. 164, ал. 6“ се заменят с „чл. 164, ал. 8“.
2. В § 116 думите „чл. 164, ал. 6“ се заменят с „чл. 164, ал. 8“.
Преходни и заключителни разпоредби
§ 119. (1) В 15-дневен срок от влизането в сила на този закон Висшият съдебен съвет определя броя на съдиите, прокурорите, следователите, както и на заместниците на административните ръководители на специализираните съдилища и прокуратури.
(2) Щатният състав на специализираните съдилища и прокуратури се осигурява и чрез трансформиране на незаети щатни бройки за съдии, прокурори, следователи и съдебни служители към датата на влизане в сила на този закон.
§ 120. (1) В двумесечен срок от влизането в сила на този закон Висшият съдебен съвет назначава ръководителите на специализираните съдилища и прокуратури.
(2) В 4-месечен срок от влизането в сила на този закон Висшият съдебен съвет назначава съдиите, прокурорите и следователите в специализираните съдилища и прокуратури.
§ 121. (1) В 6-месечен срок от влизането в сила на този закон общото събрание на съдиите от апелативния специализиран наказателен съд определя съдебните заседатели, които да участват в съдебните заседания на специализирания наказателен съд.
(2) До определянето на съдебните заседатели по ал. 1 в съдебните заседания на специализирания наказателен съд участват съдебните заседатели, определени за участие в съдебните заседания на Софийския градски съд.
§ 122. В 6-месечен срок от влизането в сила на този закон председателите на специализираните съдилища и ръководителите на специализираните прокуратури назначават съдебните и прокурорските помощници и служителите в съдебната администрация.
§ 123. В едномесечен срок от влизането в сила на този закон Министерският съвет осигурява сгради за специализираните съдилища и прокуратури.
§ 124. Заместниците на административните ръководители на органите на съдебната власт продължават да изпълняват функциите си при условията на чл. 168.
§ 125. В тримесечен срок от влизането в сила на този закон се избират комисиите по професионална етика в органите на съдебната власт.
§ 126. (1) В едномесечен срок от влизането в сила на този закон Висшият съдебен съвет приема наредбите по § 21 и 67.
(2) В едномесечен срок от влизането в сила на този закон Висшият съдебен съвет приема правилата по § 12 и 86.
§ 127. (1) Насрочените до влизането в сила на този закон конкурси за съдии, прокурори и следователи, както и за избор на административни ръководители се довършват по досегашния ред.
(2) Насрочените до влизането в сила на този закон конкурси за заместници на административните ръководители се прекратяват.
§ 128. В тримесечен срок от влизането в сила на този закон Висшият съдебен съвет освобождава от длъжност заварените съдии, прокурори и следователи, навършили 65 години.
§ 129. Четиригодишният срок за периодичното атестиране по § 69 относно чл. 196, т. 2 започва да тече от влизането в сила на този закон.
§ 130. В тримесечен срок от влизането в сила на този закон Висшият съдебен съвет приема наредбата по § 82.
§ 131. Заварените главен инспектор и инспектори в Инспектората към министъра на правосъдието продължават да изпълняват функциите си, като в едномесечен срок от влизането в сила на този закон се преназначават по служебно правоотношение на длъжност съответно „ръководител на инспекторат“ и „инспектор“ по Единния класификатор на длъжностите в администрацията, приет с Постановление № 47 на Министерския съвет от 2004 г. (обн., ДВ, бр. 18 от 2004 г.; изм., бр. 83 от 2005 г. и бр. 58 от 2010 г.).
§ 132. В тримесечен срок от влизането в сила на този закон министърът на правосъдието издава наредбата по § 112, т. 1.
§ 133. В Закона за държавния служител (обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г.; изм., бр. 1 от 2000 г., бр. 25, 99 и 110 от 2001 г., бр. 45 от 2002 г., бр. 95 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 19 от 2005 г., бр. 24, 30 и 102 от 2006 г., бр. 59 и 64 от 2007 г., бр. 43, 94 и 108 от 2008 г., бр. 35, 42, 74 и 103 от 2009 г., бр. 15, 46, 58 и 77 от 2010 г., Решение № 12 на Конституционния съд от 2010 г. – бр. 91 от 2010 г.; изм., бр. 97 от 2010 г.) в § 2, ал. 3 от преходните и заключителните разпоредби думите „чл. 164, ал. 1 – 5“ се заменят с „чл. 164, ал. 1 – 7“.
§ 134. В Закона за Сметната палата (ДВ, бр. 98 от 2010 г.) в чл. 27, ал. 2 думите „чл. 164, ал. 1 – 5“ се заменят с „чл. 164, ал. 1 – 7“.
§ 135. В преходната разпоредба на Закона за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства (ДВ, бр. 88 от 2009 г.) в § 6, ал. 4 думите „чл. 164, ал. 1 – 5“ се заменят с „чл. 164, ал. 1 – 7“.
§ 136. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“ с изключение на § 20, т. 2, който влиза в сила от 1 януари 2010 г., и § 69 относно чл. 196, т. 2, който влиза в сила от 1 март 2011 г.
Законът е приет от 41-ото Народно събрание на 22 декември 2010 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
Председател на Народното събрание: Цецка Цачева
10925




Държавен вестник на Република България


Докладвай
Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 12 мнения ]  Отиди на страница 1, 2  Следваща

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 0 госта


Вие можете да пускате нови теми
Вие можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов