O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 292
гр.София, 27.04. 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, IV-то отделение, в закрито заседание двадесет и четвърти април две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като изслуша докладваното от съдия Бояджиева ч. гр. дело
№ 2051 /2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1 -во ГПК.
С определение № 588/ 10.12.2014 г. по гр.д. № 559/2013 г. Шуменски окръжен съд е отказал възстановяване на срока за изпълнение на указания на съда за остраняване на нередовности по подадена частна касационна жалба срещу негово
определение 579/ 23.10.2013 г. по делото.
Недоволен от определението Н. М. Н. чрез адв. Н. Х. М., подава частна жалба вх. № 11/05.01.2015 г., допълнена с вх. № 136/12.01.2015 г., в която твърди, че атакуваното определение е изцяло неправомерно и нарушава правото му на защита, навежда доводи и за нищожността му. Иска отмяната му.
Върховният касационен съд в настоящия си състав като прецени данните по делото , намира следното:
Частната жалба е подадена в срок от лицe с активна процесуална легитимация, срещу подлежащ съгласно чл. 66, ал. 2 ГПК вр. с чл. 274, ал. 1. т. 2 ГПК на обжалване съдебен акт, така e процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
За да откаже възстановяване на срока, Шуменски окръжен съд е приел, че изтъкнатите от молителя обстоятелства, че недобросъвестни длъжностни лица към съда са откраднали банковото бордеро, доказващо внасянето на държавната такса в определения за това от съда срок, не са от категорията на визираните в чл. 64 ГПК особени непредвидени обстоятелства, както и че липсват доказателства страната да е била обективно лишена от възможността да извърши дължимото процесуално действие в срок.
Обстоятелствата по делото са следните :
С определение № 579 от 23.10.2013 г. по ч. гр. д. № 2050/2015 г. Шуменски окръжен съд е потвърдил отказа на съдията по вписванията да впише, поради липса на местна компетентност, молба на Н. М. Н. за отмяна на влязло в сила съдебно решение.
Срещу определението на Шуменския окръжен съд, недоволна, страната подава частна касационна жалба № 6127/ 20.11.2013 г., като с разпореждане № 1318 /21.11.2013 г. съдът и дава указания за отстраняване на нередовности по нея, в т.ч. за държавна такса. Съобщението с указанията е връчено на 16.12.2013 г.
С разпореждане № 51 от 06.01.2014 г., приемайки, че в дадения за това срок страната, не е отстранила нередовността във връзка с държавната такса, окръжният съд връща частната и касационна жалба срещу определението си от 23.10.2013 г. Tова разпореждане е обжалвано като с определение от 23.04.2014 г. по ч. гр. д. № 2050/2015 г. ВКС, IV- то г.о., е отменил същото като незаконосъобразно и върнал делото на Шуменски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на частната касационна жалба.
Следователно към настоящия момент искането на Н. М. Н. по чл. 64, ал. 2 ГПК, което окръжният съд е оставил без уважение с обжалваното определение, се явява лишено от правен интерес. Това е така, защото правният резултат, който страната е целяла чрез него, е получен от нея на друго основание. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно до приключване на производството с влязъл в сила съдебен акт. Абсолютните процесуални предпоставки обезпечаващи допустимост на производството следва да се налице както към момента на предявяване на искането, така и във всеки един следващ момент, включително към момента на постановяване на крайния акт на последна инстанция.
Обжалваното определение се явява недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено.
Така мотивиран, Върховният касационен съд на РБ, състав на IV- то г.о. ,
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЕЗСИЛВА определение № 588/ 10.12.2014 г. на Шуменския окръжен съд по гр.д. № 559/2013 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: